РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Русе, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело №
20254500100271 по описа за 2025 година
Ищцата С. Д. К., чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на
20.04.2021 г. около 08.15 ч. пътувала с такси до местоработата си- УМБАЛ “Канев” АД -гр.
Русе. При слизане от таксито, което спряло на пътното платно до входа за двора на
болницата, кракът й се закачил в стърчащ ръб на улична шахта, залитнала, загубила
равновесие и паднала. Изпитала силна режеща болка в областта на левия глезен, не можела
да стъпи на левия си крак, видимо подут и деформиран, както и да се изправи и седнала на
бордюра на тротоара. След оказана й помощ за придвижване до Спешно приемно отделение,
била приета в клиниката по “Ортопедия и травматология”, където се установило, че при
падането е получила четирималеорална фрактура на лява тибия, на лява фибула и луксация
на талус. Била оперирана по спешност, при което фрактурата на задния малеол била
репозирана и фиксирана с подпорна плака и компресивни винтове, репозирано и фиксирано
било счупването на фабулата с 1/3 тибуларна плака и компресивни винтове. Били й
поставени метални импланти и гипсова имобилизация, назначени й били болкоуспокояващи
медикаменти. След шест дни била изписана от болничното заведение. Вследствие инцидента
останала дълго време на легло, изпитвала силни болки, била обездвижена в продължение на
почти два месеца, имала нужда от чужда помощ. Изпитвала редица неудобства, описани
подробно. Месеци след инцидента продължила да чувства силни болки в левия крак, което
налагало да продължава лечението си с периодични посещения при лекар. Понастоящем
усещането за болка продължавало, функционалността на левия й крак не е възстановена
напълно, което й създава неудобства, изпитва паника при движение пеша по мокри
настилки, слизане/изкачване на стълби, накуцва. За лечение и за оперативните процедури
заплатила сумата 2442.00 лв., съгласно фактура №**********/26.04.2021 г.
1
Твърди, че районът, където е настъпил инцидентът, е общинска собственост и
съгласно §6 ПЗР ЗДвП и чл.30, ал.4 и ал.5 ЗП задължението за поддържането му е на
Община Русе, която чрез служителите си е следвало да поддържа настилката в състояние,
годно за безопасно придвижване и ползване. Счита, че служители на Община Русе са
проявили бездействие, като не са извършили необходимите действия за привеждане
настилката в района на УМБАЛ “Канев” АД в годно и безопасно състояние, в резултат на
което е възникнал инцидентът и е настъпило увреждането й. Моли съдът да осъди ответника
да й заплати сумата 30000.00 лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 11.03.2025 г. по гр.д.
№2235/2024 г. на РРС увеличение на иска/- обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето й, ведно със законната лихва от
деня на увреждането - 20.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2442.00 лв.-
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът Община Русе, депозира отговор, с който
оспорва изцяло предявените искове. Оспорва изцяло изложените в исковата молба
твърдения относно наличието на улична шахта със стърчащ ръб в района на
произшествието, както и твърденията за неизпълнение на задължения от Община Русе чрез
нейни служители или трети лица относно поддръжката на инфраструктурата покрай
УМБАЛ “Канев” АД, които да са в причинна връзка с настъпилите увреждания на здравето
на ищцата. Счита, че инцидентът на 20.04.2021г. се дължи на невнимание от страна на
ищцата. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпилото произшествие, при
което ищцата е претърпяла телесни увреждания и твърдението, че инцидентът е настъпил на
посоченото в исковата молба място. Счита претендираните неимуществени и имуществени
вреди за недоказани по размер. В условия на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и за прекомерност на претендираните
обезщетения спрямо действително претърпените вреди. Моли исковете да бъдат
отхвърлени,претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото от страна на ответника са представени 7 броя снимки. На тези
снимки/особено на снимка-л.36 от гр.д.№2235/2024 г. на РРС / и без нужда от специални
знания, може да се установи, че е налице улична шахта със стърчащ ръб, който може да
доведе до спъване.
Представени са писма от Дирекция „ИСИК“-община Русе/л.25 от настоящето
дело/ и от ОП“КД“-община Русе/л.29 от гр.д.№2235/2024 г. на РРС/, от които се установява,
че за периода 2021 г.-05.12.2024 г. на ул.“Независимост“ не са извършвани ремонтни
дейност.
Към доказателствения материал е приобщена и заверено копие от фактура
№**********/26.04.2021 г., с косов бон към нея/л.51/ на стойност от 2442.00 лв. - заплатени
от ищцата разходи за лечение
2
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието по
делото са ангажирани гласни доказателства-показанията на св.Д.С./съпруг на ищцата/. Той
установява, че на 20.04.2021 г., малко след като тръгнала за работата си в УМБАЛ “Канев”
АД -гр. Русе, съпругата му се обадила по телефона, разстроена и плачеща и му казала, че си
е счупила глезена, спъвайки се в стърчащ ръб на шахта на слизане от такси. Свидетелят
отишъл в болницата, където след извършената операция и излизане от упойка, ищцата му
обяснила, че след като е слязла от таксито, се е спънала в ръб на шахта, който е стърчал над
асфалта. Обяснила му и че това се е случило на пътното платно преди задния двор на
болницата, в районна на магазин ,,Щастливо бебе‘‘. След това свид.С. отишъл да види
шахтата и констатирал, че ръба й стърчал над асфалта и капака бил легнал на земята.
На свид.С. са предявени писмени доказателства/снимки, представени от ответника,
находящи се на л.34-л.36 от гр.д.№2235/2024 г. на РРС/. Свидетелят посочва, че шахтата, в
която се е спънала ищцата в деня на процесния инцидент, се намира на снимка на л.34 от ГД
№ 2235/2024г. на РРС. Същата шахта е и на снимка от л.35 и л.36. Свидетелят уточнява и
че, когато видял шахтата в деня на инцидента, тя се намирала в същото състояние, което е на
снимката от л.36, като счита и че капака й бил леко надигнат. В последствие ищцата също
му казала, че точно това е шахтата, в която се е спънала.
Свидетелят С. изнася данни и за състоянието на ищцата след изписването й от
болницата. Сочи, че заедно със съпругата си живеят в къща, която е на два етажа, като на
вторият етаж се намират спалните и санитарните възли. С.а била около 40 дни с гипс и
абсолютно й било невъзможно да слиза на първият етаж от къщата, където е кухнята. През
този период се наложило свид. да приготвя храна и да я качва да вторият етаж. Ищцата
нямало как да се грижи за детето им, да ползва санитарните възли и да излиза от къщата.
Като й свалили гипса, ищцата се придвижвала само с две патерици и изпитвала големи
затруднения при ползване на тоалетна. Категорично отказвала да излиза дори в двора на
къщата или на първия етаж, без да бъде придружена. Поне около 4 месеца С. К. се
придвижвала с две патерици, а след това около 2 месеца с една патерица. След това
ползвала услугите на рехабилитатор. Той я обучавал как да се качва и да слиза по стълбите,
първо с двете патерици, после с една и накрая без. Към момента, когато валяло дъжд,
ищцата настоявала С. да я държи за ръка, защото изпитвала стрес. Когато към 5-6 месец,
след инцидента, отново тръгнала на работа, изпитвала проблеми с придвижването и към
настоящия момент при изкачване и слизане на стълби, изпитвала болки. Липсата на
възможност да сгъва добре повредения й глезен, довела до болки в кръста й. Ищцата не
можела да сгъва добре крака си, заради металните пластини в него. При продължително
ходене и стоене, усещала болки и в тазобедрените стави.
По делото е разпитан и свид.Ц. А./колежка на ищцата/. Същата установява, че през
2021 г., ищцата й се обадила и казала, че слизайки от такси се е спънала в шахта на тротоара
и е паднала. Помоли свидетеля да я взема и да придружи, но тя изпратила шефа на
охраната, който да й помогне. Когато я видяла, тя била в подножието на стълбите на
болницата и не можела да се качва по тях. Кракът й бил силно отечен, поради което
3
докарали количка от спешното отделение, за да може да я транспортират. Кракът на ищцата
бил изключително подут, поради което срязали обувката й. Тя била много разстроена,
треперела, била в шок. Следоперативният период бил доста труден, тъй като счупването
било неспецифично - имало е натрошени кости на няколко места, което е наложило и
поставянето на няколко импланта, които продължат да са в крака й. След операцията, за
период от няколко месеца, С. К. се придвижвала с патерици. Според свидетелят, към
настоящия момент С. К. не може да качва стъпала и не може да разгъне напълно глезена си.
При промяна на атмосферните условия, както и когато седи на работното си място- на бюро,
кракът й отичал.
Показанията и на двамата свидетели се кредитират изцяло от съда. Фактът, че С. е
съпруг на ищцата не следва да мотивира съдът да игнорира неговите показания. Свидетелят,
въпреки, че е заинтересован от изхода на спора има пряко наблюдение върху физическото и
психическо състояние на ищцата след безспорно претърпения инцидент и в най- голяма
степен може да разкрие как се е чувствала С.а след претърпените травми.
От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че в
резултат на инцидента от 20.04.2021 г., ищцата е претърпяла следните увреждания:
трималеоларна фрактура-луксация на талокруралната става /счупване нa външен, вътрешен
и заден глезен с изкълчване на ставата на скочната кост/ на левия крак, които по своята
медико-биологична характеристика обуславят трайно затрудняване в движението на левия
долен крайник за срок повече от един месец. Същите добре отговарят като механизъм на
получаване на начина, описан в исковата молба. Обичайния срок за възстановяване при
фрактура-луксация на глезена е около 6-7 месеца. Вещото лице посочва и че към настоящият
момент/09.06.2025 г./ функционалността на левия крак на ищцата не е възстановена и не се
очаква пълно възстановяване. Налице са дългосрочни усложнения- хронична болка,
ограничен обем на движение, рентгенови данни за начални артрозни изменения и
скенеграфскана находка за „маргинални“ /по ръбовете на ставата/ остеофити /костно-
хрущялни израстъци, т. нар. „шипове"/ и псевдоартроза /незарастнала фрактура, т. нар.
„фалшива става"/ на горната скочна става в резултат на фрактура с нарушаване на целостта
на ставен хрущял и промяна във височината на ставата", които влошават качеството на
живот.Уточнено е и че ищцата е престояла 6 дни в болнично заведение и че са й поставени
метални импланти.
В о.с.з на 18.06.2025 г., експертът уточнява и че заболяването „артроза“ обхваща
ставния хрущял, който покрива съответните костни повърхности и води до неговата
консумация, при което при всяко едно движение в областна на тази става се получава триене
без възможност за омекотяване и се получава комуникация между двете кости поради
консумацията на този ставен хрущял. Заболяването е прогресивно, обичайно и необратимо и
по-вероятния вариант за неговата динамика е да прогресира в негативна посока. Може да се
получи като постравматично усложнение, както и промяната в конфигурацията на ставата
след налагеното на металната остеосинтеза и значително ограничение, обем на движение в
тази става, Вещото лице уточнява и че по- негативната последица от травмата е така
4
наречената лъжлива става, което състояние категорично необратимо и ще създава
изключителен дискомфорт, ще предизвиква болков синдром и води риск от чести
възпалителни реакции, временна неработособност и естествено болки и страдания.
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат
самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от предмета
на доказване по делото е съобразена изцяло от вещото лице при изготвяне на изслушаната и
приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е обсъдило изключително
подробно събраните по делото доказателства и медицинската документация, поради което и
съдът изцяло кредитира приетата медицинска експертиза.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу Община Русе. Съгласно
цитираната разпоредба този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищцата/; същите да са причинени
виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е
възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД,
съгласно константната практика на ВКС и Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС,
носят юридическите лица, каквото е и ответната община. Отговорността на възложилия
работата е обективна, с гаранционно - обезпечителна функция. Тя възниква за него, когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
от характера на работата. Субективното отношение на възложителя не е елемент от
фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата,
като се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Наличието на останалите обективни елементи
от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват
правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от
претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
Установи се, че процесният инцидент е настъпил в границите на населено място, в
имот общинска публична собственост в гр. Русе, на пътно платно пред УМБАЛ “Канев” АД
-гр. Русе. Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на
основание § 7, т. 7 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 ЗП, а собствеността на пътя се
разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-горе
разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗП. По силата на чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища е задължение на общината. С разпоредбата на чл. 167,
ал. 1 ЗдП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, да го поддържат в изправно
5
състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им.
Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява
поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 ДР на ЗП се касае за дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя е
бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по
реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищцата и причинната връзка между
настъпилите вреди и бездействието на ответника. По делото се доказа противоправното
бездействие на служителите на ответника, представляващо неизпълнение на нормативно
възложените им задължения с посочените по-горе разпоредби по поддръжката и ремонтът
на процесния участък на пътното платно, които задължения ответникът следва да изпълнява
с грижата на добрия стопанин и в интерес на населението /чл. 11, ал. 1 ЗОС/. От събраните
по делото гласни доказателства - показанията на св. С., както и от представения от
ответника снимков материал се установи, че ищцата се е спънала в улична шахта със
стърчащ ръб.
Предвид изложеното, установено е в случая, че бездействието е на служители на
ответника или на други изпълнители, на които общината е възложила поддържането на пътя
– те не са отстранили съществуващата на пътя неизправност, но не са и сигнализирали за
опасната неравност, с цел организиране на движението по начин, осигуряващ нормалното и
безопасно преминаване. Вината за неизпълнението на нормативните задълженията по чл. 31
ЗП от служителите на ответника се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
законовата презумпция не е опровергана от ответника в съответствие с носената от него
доказателствена тежест. Анализирайки събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, както и заключението на СМЕ, съдът намира, че по делото е доказана и причинно-
следствената връзка между неизпълнението на тези задължения и падането на ищцата и
причинените й в резултат на това падане неимуществени и имуществени вреди.
Възражението на ответника, че мястото и механизмът на полученото увреждане не са
доказани, е неоснователно. Следователно, след като ответникът има задължение чрез свои
служители или наети фирми да поддържа общинските пътища в населеното място в
изправен вид, като по този начин осигурява безопасността на гражданите, преминаващи по
тях, то неизпълнението на вменените от закона задължения от Община Русе- правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от общината работници и
служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност по
реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона
бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Затова
предявените искове се явяват доказани по основание и следва да бъде ангажирана
обективната безвиновна гаранционна отговорност на ответника. При това положение съдът
приема, че са налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.
49 ЗЗД.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
6
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение- по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4
от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и отчете вида и характера на доказаните по делото
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на
ищцата към датата на ПТП /46 г./, начинът, по който инцидента се е отразил на психиката на
С., както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на злопулуката.
Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството, че не могат да бъдат точно
установени, поради което и не подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е
обичайният стрес, който изпитва човек, при процесния инцидент, както и неудобството от
невъзможност да се обслужва самостоятелно при най-обичайни житейски нужди за не малък
период от време/вж. показанията на св.С./, както и от неудобството от имплантиране на
метални импланти. Съдът съобразява и посоченото в приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза, че функционалността на левия крак на ищцата не е възстановена и
не се очаква пълно възстановяване. Не следва да се игнорира и факта, че негативната
последица от травмата е така наречената лъжлива става, което състояние категорично
необратимо и ще създава изключителен дискомфорт, ще предизвиква болков синдром и води
риск от чести възпалителни реакции, временна неработособност и естествено болки и
страдания.
Тъй като обезщетението следва да служи само за репариране на вредите, но не и да
бъде средство за обогатяване на пострадалия, при определянето му съдът съобрази и
ценовата конюнктура в страната към датата на инцидента, изражение на която са
минималната работна заплата- 650.00 лв., средната брутна месечна заплата по данни на
НСИ- около 1525.00 лв. При съвкупния анализ на всички тези обстоятелства, съдът намира,
че обезщетение в размер на 28000.00 лв. е годно да обезщети причинените на ищцата
неимуществени вреди, който размер съответства най-пълно на критерия за справедливо
7
обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
По делото липсва спор, че ищцата е заплатила сумата от 2442.00 лв. за оперативни
процедури във връзка с претърпения инцидент, а този факт се установява и от представената
и неоспорена фактура №**********/26.04.2021 г., с косов бон към нея. Предвид изложеното
искът за имуществени вреди е доказан за пълния предявен размер от 2442.00 лв. и следва да
се уважи изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредата,
направено от ответника в отговора на ИМ. По правило релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / в
т.см. Решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010г. /.
Доказателствената тежест за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на
страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС/напр.
Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., , Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о. и мн.др./.
При така приетите за установени правнорелевантни факти от събраните по делото
доказателства настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е
установено в процеса на доказване, противоправно поведение на пострадалия, което да е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на невъзстановимите вредоносни
поселници – претърпените увреждания. При лежаща върху ответника тежест да установи
чрез пълно и главно доказване на релевантните факти, на които се основава неговото
възражение, доказателства дали ищецът е нарушил законови разпоредби, това знание не
може да се предполага. Същото е елемент от фактическия състав, обуславящ наличието на
съпричиняване, и като не е установено по несъмнен начин, възражението за принос на
пострадалия и на това основание следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Поради всичко изложено, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен до размера на сумата от 28000.00 лв., а над тази сума,
следва да се отхвърли, като неоснователен.Искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
Основателно се явява и искането обезщетението за неимуществени вреди да се
присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.04.2021 г., а
обезщетението за имуществени вреди да се присъди ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска-22.04.2024 г. до окончателното им изплащане
8
И двете страни по делото претендират разноски. Ищцата е претендирала такива в
размер на 4850.00 лв./вж. списък по чл.80 ГПК-л.57/, като и са налице доказателства за
реалното им заплащане. На ответникът се дължи и сумата от 500.00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Съобразно уважената/отхвърлена част на исковете и след извършване на компенсация, в
полза на ищцата следва да се присъди сумата от 4518.00 лв.-разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П. П. М., адрес: гр. Русе, пл.
„С.” * БУЛСТАТ ********* да заплати на С. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Русе, ул. „Б.“ №* ет.*, сумата от 28000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило
на 20.04.2021 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2021
г. до окончателното й изплащане, сумата от 2442.00 лв., представляваща имуществени
вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 4518.00 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 28000.00 лв. до
пълния предявен размер от 30000.00 лв., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9