№ 47375
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110128835 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Ц. Ч. срещу „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „И. А. М.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „Ф. Б.“ ЕООД.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2026 г. от
13:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от М. Ц. Ч. срещу „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД при
условията на пасивно субективно и обективно съединяване искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, срещу „И. А. М.“ АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
/30.09.2020 г., като сключен в противоречие със закона;
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Ф. Б.“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция № /30.09.2020 г., като сключен при заобикаляне на закона,
евентуално в противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. Ц. Ч. е сключил с първия ответник „И. А.
М.“ АД договор за паричен заем № /30.09.2020 г. за сумата от 4 400,00 лева, вид на
ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт EasySpecial; за срок от 18 месеца,
при размер на месечната погасителна вноска 329,00 лева, първата от които платима на
30.10.2020 г., а последната – на 24.03.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/
40,00 % и размер на лихвата за целия срок на договора 1 522,00 лева, годишен процент на
разходите /ГПР/ 48,79 % и общо дължима за връщане сума от 5 922,00 лева. В чл. 4 от
договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на
договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № /30.09.2020 г. с
1
втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело задължение
да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се
задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 2 826,00 лева, което било
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на по 157,00 лева. В чл. 3, ал. 3 от договора за
гаранция било предвидено, че „И. А. М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този
договор. Ищецът поддържа, че изискването по чл. 4 от договора за заем за предоставяне на
обезпечения – поръчители или банкова гаранция, представлява задължително условие за
получаване на кредита. Излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за
предоставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като
ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен
директно да получи плащане на възнаграждението. Счита, че възнаграждението за гаранта е
уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР.
Уговореното възнаграждение съставлявало разход, свързан с предмета на договора за
кредит, и следвало да бъде включен при определяне размера на ГПР. Излага аргументи за
нищожност на договора за кредит поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото действително приложимият ГПР е различен от уговорения в договора, което
въвеждало в заблуждение потребителя и представлявало заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68г, вр. чл. 68д ЗЗП. С оглед на изтъкнатите основания за нищожност на
договора за паричен заем, счита, че клаузата, предвиждаща дължимо възнаграждение за
гаранта, не е породила правно действие. Посочва, че договорът за гаранция има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможната неплатежоспособност на длъжника, което се
намира в противоречие с въведеното изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „И. А. М.“ АД, с който ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е
действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
– 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е
посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан
в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй
като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е действителен.
Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не
противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК се навеждат възражения за нередовност на исковата молба,
поради несъответствието й с изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК, които са неоснователни,
доколкото по делото са ангажирани доказателства за платена държавна такса – л. 29 от
делото.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД срещу „И. А. М.“ АД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за паричен заем № /30.09.2020 г. с „И. А.
М.“ АД, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза на чл. 4, която
противоречи на императивни материалноправни норми или е неравноправна.
2
УКАЗВА на ответника „И. А. М.“ АД, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че договор за паричен заем №
/30.09.2020 г. е действителен, вкл. че оспорената клауза на чл. 4 от него е индивидуално
уговорена.
По искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за предоставяне на гаранция №
/30.09.2020 г. с „Ф. Б.“ ЕООД с посоченото в исковата молба съдържание; че същият е
нищожен на сочените в исковата молба основания - поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално поради накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ответника „Ф. Б.“ ЕООД, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че договор за предоставяне на гаранция
№ /30.09.2020 г. е действителен.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да
изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в
оспорените договори.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, като ненеобходимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответниците да представят посочените в ИМ документи, като ненеобходимо.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от
отговорите на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3