№ 2
гр. Шумен, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500446 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №309/14.07.2021г. по гр.д.№1730/2020г. по описа на ШРС , съдът е
признал за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, че „Тексас Фууд2 Шумен“ ЕООД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ж.к. „Южен бряг“, бл. 3, ап.
офис 2, дължи на „Дружество за колективно управление в частна полза правата на
продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители -
ПРОФОН“, с Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар
Асен“ № 77, парично вземане в размер на 691,11 лева (шестстотин деветдесет и един лева и
единадесет стотинки) лева - възнаграждение по Договор №5344/11.02.2013 г. за
предоставени права за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи през
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., съгласно фактура № **********/03.08.2015 г., за което
има образувано заповедно производство - ЧГД № 3752/2017 г., по описа на PC Шумен, като
по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед № 2178/12.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху претенцията, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.12.2017 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 79 ЗЗД и е признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415
ГПК, че „Тексас Фууд 2 Шумен“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ж.к. „Южен бряг“, бл. 3, ап. офис 2, дължи на „Дружество за колективно
управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални
видеозаписи и на артистите изпълнители - ПРОФОН“, с Булстат *********, седалище и
1
адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 77, парично вземане в размер на 183,11
(сто осемдесет и три лева и единадесет стотинки) лева - неустойка в резмер на законната
лихва върху сумата от 691.11 лв., за периода от падежа - 31.03.2015 г. до подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 11.12.2017 г., за което има образувано заповедно производство -
ЧГД № 3752/2017 г., по описа на PC Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника
има издадена Заповед № 2178/12.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение, на
основание чл. 92 ЗЗД, присъдил е на ищеца и направените по исковото и по заповедното
производство разноски.
Решението е обжалвано от ответника „Тексас Фууд 2 Шумен“ ЕООД , действащо
,чрез пълномощника си адв.Ж.П. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемото дружество „Дружество за колективно управление в частна полза
правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите
изпълнители - ПРОФОН“ гр.София , действащо ,чрез пълномощника си адв.И.П.И. от САК
е депозирало отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна и моли
съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Със Заповед № 2178/12.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№3752/2017г. по описа на ШРС е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца сумата от 691,11 лева главница - възнаграждение по Договор № 8170-5344/11.02.2013
г. за предоставени права за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи
през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., съгласно фактура № **********/03.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК 11.12.2017г. до изплащане на вземането , сумата от 183.11лв. мораторна
лихва от 31.03.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда на 11.12.2017г. , сумата от
общо 385лв. разноски по заповедното производство. На заявителя с разпореждане от
9.01.2018г. е даден едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането
2
му на осн.чл.415 ал.1 от ГПК , тъй като е депозирано възражение от длъжника по чл.414 от
ГПК, като искът е предявен в законовият едномесечен срок .
Не е спорно между страните , че на 11.02.2013 г. те са сключили Договор № 8170 -
5344/11.02.2013 г. за предоставени права за публично изпълнение на звукозаписи и
музикални видеозаписи, поради което и за двете страни са се породили регламентираните в
договора права и задължения.
Спорът между страните е дали се дължи от ответника исковата сума представляваща
възнаграждение за 2015г. с падеж 31.03.2015г., като се установява по делото ,че такова не е
било изплатено от ответника на ищцовото дружество. Пред ШРС в отговора на исковата
молба и в пледоарията на представителя на ответника се твърди ,че договорът между
страните бил прекратен в края на 2013г., поради което и ответникът не дължал заплащане на
възнаграждение по договора за 2015г. на ищеца.
Съдът съобразно събраните по делото доказателства приема за установено,че
сключеният между страните договор не е бил прекратен, като ШОС споделя напълно
мотивите на първоинстанционният съд в този смисъл. Едва във въззивната жалба
ответникът променя възраженията си като твърди ,че договорът не бил прекратен ,но
въпреки това той не дължал заплащане на възнаграждение за 2015г., като се позовава на
чл.2 ал.10 и ал.11 и чл.5 ал.4 б.а. от договора , а не поради прекратяване на договора , което
възражение обаче съдът счита за преклудирано и същото е следвало да бъде направено
своевременно пред ШРС с отговора на исковата молба , така както ответникът се е
позовавал на недължимост на исковата сума поради прекратяване на договора. Освен ,че е
преклудирано това възражение за недължимост на сумата е и неоснователно . За да е налице
приложимост на хипотезите регламентирани в чл.2 ал.10 и ал.11 и чл.5 ал.4 б. от договора е
следвало ответникът да уведоми надлежно за сочените в тази разпоредби обстоятелства
,като уведомлението е следвало да се направи в писмени вид и да се изпрати и получи от
ищцовото дружество. По делото е установено ,че ответникът не е изпращал уведомления до
ищеца на посоченият в договора адрес на дружеството или имейл , като не е доказано ,че
изпратените такива уведомления на други имейли и лица са достигнали до знанието на
законният представител на ищцовото дружество и че той е потвърдил действията на лица
,които са действали от негово име като негови представители. В отговора на въззивната си
жалба ищцовото дружество изрично е заявило ,че от страна на дружеството с нестопанска
цел е действано без представителна власт , като не е налице потвърждаване на тези
действия.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че ответникът дължи на ищеца заплащането на
исковата сума в размер на 691.11лв. ,която не е заплатена от длъжника , като по делото не се
доказа нито ,че договорът е бил прекратен ,нито, че са се осъществили основания по
договорни клаузи освобождаващи длъжника от задължението му по договора да изплати на
ищеца договореното в договора задължение за възнаграждение за 2015г. с падеж
31.03.2015г.
Предвид основателността на иска за главницата ,която не е заплатена е основателен и
3
иска за заплащане на неустойка върху нея ,поради наличието на забава в плащането за
периода от падежа до 11.12.2017г. до размера на исковата сума от 183.11лв.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода от спора пред ШОС следва в полза на въззиваемата страна да се
присъдят разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 720лв. с ДДС. за
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №309/14.07.2021г. по гр.д.№1730/2020г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА „Тексас Фууд - 2 Шумен“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ж.к. „Южен бряг“, бл. 3, ап. офис 2, да заплати на „Дружество за
колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални
видеозаписи и на артистите изпълнители - ПРОФОН“, с Булстат *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 77 разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 720лв. с ДДС за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4