Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260363                                                   22.04.2021 г.                                    гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                              V-ти наказателен състав

На девети април                                                                                 през 2021 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                            Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

                                                                     

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1320 по описа за 2021 година по описа на БРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. ЗАНН по повод жалбата на „А.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“П.“ № …, представлявано от управителя Н. Ф. Ф. и съдебен адрес ***Г. *** (изрично упълномощена) против наказателно постановление №124/25.01.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ - Бургас, с което на основание чл.136 ал.2 т.5 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 7000 (седем хиляди) лева за нарушение на чл.71 ал.3 т.5 вр. чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО.  

Жалбоподателят, моли, съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като счита, че е незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че са нарушени императивни норми на ЗАНН, в частност чл.34, чл.42, чл.57 и чл.18. Сочи се, че неправилно е определена административнонаказващата норма. В съдебно заседание управителят на дружеството редовно призован не се явява. Явява се упълномощен адвокат. Поддържа жалбата. Представя писмени бележки. Претендират се разноски.

            Представителят на административнонаказващия орган редовно призован изпраща ЮК. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ангажира писмени доказателства. Претендират се разноски.

            По делото в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя, свидетели-очевидци  на нарушението и по съставянето на акта.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 37 на гърба и лист 2 от делото). Обжалваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и производството по жалбата е редовно образувано пред РС-Бургас.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            С Решение №02-ДО-443-09 от 29.07.2019 г., изменено и допълнено с Решение №02-ДО-09-443 от 21.08.2020 г. на директора на РИОСВ-Бургас на дружеството –жалбоподател е било разрешено да извършва дейности по третиране на отпадъци. В т.ІІІ за площадка 1.4 от цитираното по-горе Решение нямало изискване за „съхранение“, а за „третиране“ на нефтоводни смеси в ИПООНС. Така посоченото решение изрично предвиждало като част от технологичния процес на „третиране“ отвеждането на пречистената вода и отделените от нея нефтопродукти след тяхната преработка. Такава е и легална дефиниция на „третирането“ като дейност съгласно §1 т.44 от ДР на ЗУО „третирането на отпадъците“ са дейности по оползотворяването или обезвреждането,  включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане“.

На 10.09.2020 г. при извършена под контрола на Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари при ГДБОП проверка на площадка с местонахождение в гр.Б. ПИ с идентификатор 07079.662.9570 по КК на КР на град Б., П. з. Ю. територия на П. Б., Ю. к. „Л“, експлоатирана от „А.“ ЕООД с ЕИК ... при експлоатация на ИПООНС, било констатирано, че в два буферни резервоара, всеки от тях с вместимост от по 50 куб.м обозначени като Р1 и Р2 от схемата на ИПООНС, не са били налични приети отпадъчни нефтоводни смеси от корабоплавателна дейност (респективно отпадъци с код и наименование по Приложение 1 от Наредба 2, като следва: 13 04 03-(трюмови масла от други видове корабоплаване) 13 08 02 (други емулсии) и 16 07 08 (отпадъци съдържащи масла и нефтопродукти). При проверката била представена бележка за приемане на корабни отпадъци с №63 за приет на 19.07.2020г 5,100 куб.м. отпадък с наименование по Приложение 1 от Наредба №2 -13 04 03 – трюмови масла от други видове корабоплаване) от кораб „К.“, но същите не били налични в нито един от двата буферни резервоара.

С писмо от 16.11.2020 г. на директора на Дирекция „Морска администрация“ –Бургас до РИОСВ –Бургас била подадена информация, че в периода от 01.01.2020г до 10.09.2020г „А.“ ЕООД е приело три вида отпадъци -13 04 03, 13 08 02 и 16 07 08.

Свидетелката М.С. на длъжност главен експерт в „Управление на масово разпространени отпадъци и финансов контрол на такси“ в отдел “Управление на отпадъците и опазване на почвите“ към Дирекция „Контрол и превантивна дейност„ в РИОСВ-Бургас, счела, че дружеството „А.“ ЕООД е извършило нарушение на чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО и на 08.12.2020г в присъствието на свидетелите Ш. и Г. *** и в присъствието на лице с имената К. М. (без да е посочено в какво качество) съставила акт за установяване на административно нарушение №124, за това, че в периода от 01.01.2020 г. до 10.09.2020 г. „А.“ ЕООД е нарушило метода и технологията за експлоатация на ИПООНС, респективно метода и технологията за третиране на отпадъците.

С възражение с вх.№УО-1631/11.12.2002 г. дружеството оспорило констатациите н акта.

 На 25.01.2021 г. директорът на РИОСВ-Бургас след като се запознал с писмени доказателства, акта и възражението по него, издал атакуваното НП №124, в което при пълна идентичност с фактическата обстановка на акта и при същата правна квалификация на деянието на основание чл.136 ал.2 т.5 от ЗУО наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 7000 лева.

Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. , Ш. и Г.  като ги счита за безпристрастни и последователни. Трите са очевидци на описаното в НП  нарушение.  

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:

Административнонаказателната процедура по налагането на настоящата санкция е започнала с издаването на АУАН. Същият е издаден извън тримесечния срок от извършване на нарушението. И в акта, и в НП е цитирана една  и съща дата, на която е установено то от органа-16.11.2020г. От посоченият и в двата акта период, за който се твърди, че е извършено нарушението 01.01.2020 г. до 10.09.2020 г. не може да се определи дали е спазен давностния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН. Не  е ясно кога е началото, ако се приеме, че това е 01.01.2020 г. то срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН е изтекъл. Ако за меродавна се приеме крайната дата посочена от органа -10.09.2020 г., то не е ясно на тази дата, какво точно е установено, след като така, както  е описано нарушението то е било извършено чрез действие. Не остава изяснено как е извършено нарушението с посочената правна квалификация по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО. Според АНО дружеството е извършвало дейност по третиране на отпадъците, т.е според наказващия орган формата на изпълнителното деяние е третиране. В обстоятелствената част и на двата акта, обаче се твърди, че дружеството не е съхранявало отпадъка. Съгласно §1 т.42 от ДР на ЗУО „съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхната третиране, за срок не по-дълъг от три години при последващо предаване и оползотворяване и една година при последващо предаване за обезвреждане. Съгласно текста на нормата на чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци си изисква разрешение, издадено по реда на глава V раздел І. Не става ясно защо АНО е приел, че е нарушен методът и технологията за експлоатация на ИПООНС, тъй като наличните към 01.07.2020г 8,9 куб.м отпадък и приетите на 19.07.2020г 5,1 куб.м отпадък не били открити в нито един от двата буферни резервоара Р1 и Р2, както  и липсата на пречистена вода в резервоар Р4 представлява нарушение, тъй като в Решението №02-ДО-09-443-10 от 21.08.2020 г на директора на РИОСВ-Бургас такова изискване няма. Като е видно за нарушена норма на чл.35 ал.1 т1. ЗУО законодателят е определил  административнонаказващата норма на чл.136 ал.2 т.4 ЗУО, а не точка 5. Посочените по-горе обстоятелства са затруднили жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен.

Касае се за порок, който води до съществено нарушение правото но защита на наказания и това е основание за отмяна на НП, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда изложените от процесуалния представител доводи за незаконосъобразност на НП.

  При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважена. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение (1460 лева) не е определен съгласно размерите отразени в Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде коригиран до размер от 680 лева съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес. За тази сума следва РИОСВ-Бургас да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя.   

 Предвид гореизложеното на основани чл.63, ал.1 предложение трето и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №124/25.01.2021г, издадено от Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл.136 ал.2 т.5 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена на „А.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“П.“ № …, представлявано от управителя  Н. Ф. Ф. и съдебен адрес ***Г. *** имуществена санкция в размер на 7000 (седем хиляди) лева за нарушение на чл.71 ал.3 т.5 вр. чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО.  

ОСЪЖДА РИОСВ-Бургас да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“П.“ № …, представлявано от управителя  Н. Ф. Ф. направените съдебни разноски в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева.   

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

           СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

Р. Ж.