Решение по адм. дело №351/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В. С. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес], чрез адв. Д. М., АК - Перник против Заповед № GPAM – 1330408 от 03.07.2025 година, издадена от Н. Й. М. на длъжност командир отделение към сектор „ПП“ към ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Жалбоподателят твърди, че след спирането му за проверка и положителният тест за наркотични вещества е дал кръвна проба за изследване с цел установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, поради което мярката е издадена без основание. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед като материално незаконосъобразна и постановена при нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. М., която поддържа жалбата и моли същата да се уважи. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Излага съображения, че предпоставките за налагане на ПАМ са били налице към датата на издаване на оспорения акт.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт (ЗППАМ) е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 4059820/03.07.2025г.

От фактическа страна се основава на това, че на 03.07.2025г., около 00:28ч. в [населено място], на [улица], на кръстовището с [улица], водачът В. С. Х. паркира лек автомобил „Ауди А6“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Е. В. М., в зоната на кръстовището, при извършената проверка на място, водачът Х. не изпълнява указанията на униформен служител от „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник и не остава на място, при което привежда автомобила в движение и напуска мястото на проверката. При движението си по [улица]водачът Х. при приближаване на обозначено МПС със специален режим на движение не спира и продължава движението си. На кръстовището с [улица]МПС е спряно принудително от служители на 01 РУ Перник. При извършената проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRC-0079 e отчетен положителен резултат за амфетамин с проба № 194. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 102899. Водачът е придружен до МБАЛ „Рахила Ангелова“, където е дал кръвна проба. Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт – ЗППАМ № GPAM – 1330408 от 03.07.2025 година, с който на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП на В. С. Х., при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози и е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства е приета представената от ответника административната преписка, както и допълнително представените по разпореждане на съда документи.

По делото на 13.10.2025 г. с писмо на директора на Медицински институт към Министерство на вътрешните работи е представен Протокол № 25/ТЛ-699 от 15.09.2025г. за химико-токсикологична експертиза по ДП № 307/2025 г. по описа на 01 РУ- Перник, извършена на основание постановление за назначаване на експертиза с УРИ 1920р-12944 от 03.07.2025г. От заключението на същата е видно, че вследствие на представени за изследване биологични проби /кръв/ от В. С. Х. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Жалбата против Заповед № GPAM – 1330408 от 03.07.2025 година, издадена от Н. Й. М. на длъжност командир отделение към сектор „ПП“ към ОДМВР Перник, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 1.7 са делегирани правомощия на командирите на отделения в РУ при ОДМВР Перник.

Процесната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че водачът е управлявал под въздействието на наркотични вещества /амфетамин/, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В случая, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания от теста, поради което по надлежния ред е дал кръвна проба за изследване в лечебно заведение, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване. Този факт се установява и от заключението на химико-токсикологичната експертиза. Според законодателя, при наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 година), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това се следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 и ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година, които също следва да бъдат съобразени при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

От доказателствата по делото не се установява водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, така както е прието от страна на административния орган. Действително същият е бил тестван с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество - амфетамин, но след издадения талон за медицинско изследване, същият е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и е предоставил биологичен материал за изследване. От заключението на химико-токсикологичната експертиза безспорно се установява, че няма наличие на каквито и да е наркотични или упойващи вещества. С оглед на това, съдът намира, че така посоченото фактическо основание за издаване на Заповедта, не отговаря на действителното фактическо положение, а именно – че около 00:28ч. в [населено място], на 03.07.2025г. водачът В. С. Х. е управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с регистрационен номер [рег. номер], след употреба на наркотични вещества – амфетамин.

Фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Резултатът от направения тест за наркотични вещества е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба, взета от В. С. Х., че не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП, следва да се съобрази по чл. 142, ал. 2 от АПК.

Оспорената ЗППАМ като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 510 лева /съгласно представен списък по чл. 80 ГПК/, от които 500 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса. Размерът на адвокатското възнаграждение, който е определен под минимално предвидения за този вид дела в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема за съответстващ на предмета на делото, на фактическата му и правна сложност, както и на извършените реални действия за правна помощ от пълномощника – адвокат.

Разноските следва да се заплатят от ЮЛ, в чиято структура е ответника, а именно от ОД на МВР - Перник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Перник, III състав

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на В. С. Х., [ЕГН], Заповед № GPAM – 1330408 от 03.07.2025 година, издадена от Н. Й. М. на длъжност командир отделение към сектор „ПП“ към ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА ОДМВР – Перник, да заплати на В. С. Х., [ЕГН], сумата от 510 /петстотин и десет/ лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 АПК.