№ 691
гр. Разград, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330100920 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от М. Е. Х., с която е предявен иск срещу М.
А. М. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в силен стрес, емоционално страдание от загубата на
любимото му куче и в последствие огромен страх, че можело да пострадат и
хора, по-конкретно неговия баща, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 05.01.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Сочи, че на 05.01.2025 г. вечерта, около 22.50 часа, в
***********************************, където живеел заедно със
семейството си, три свободно пуснати, без придружител, кучета с черно бяла
окраска, големи по размер и тегло, порода „Бордър Коли“, нападнали и
умъртвили кучето му порода „Пинчер“. Това се случило пред погледа на баща
му, който извел домашните им любимци порода „пинчер“ – Чоки и Джина,
пред домът им, за да удовлетворят физиологичните си нужди. Женският
пинчер Джина бил собственост на баща му. Тогава изневиделица се появили
трите кучета и разкъсали неговото. Баща му не успял да направи нищо,
защото това се случило внезапно, изненадващо и траяло не повече от 30-40
секунди. Другото куче изпищяло и избягало в къщи.
Трите кучета били собственост и се отглеждали от ответника. След като
умъртвили неговия Чоки, кучетата на ответника избягали пред дома му на
*********. Двете улици били съседни и домовете им, не били отдалечени,
затова когато с баща му отишли да уведомят собственика за случилото се,
видeли агресивните кучета пред домът на ответника, като и трите били
изцапани с кръв.
По време на инцидента ищецът бил вкъщи, в стаята си. Чул шум и
непосредствено след това, баща му дошъл и казал какво се случило. Ищецът и
майка му, силно притеснени излезли заедно с баща му на улицата пред къщата
1
и видяли грозната картина на умъртвеното и разкъсано куче. То лежало
мъртво на асфалта в голяма локва кръв, било прегризано през средата на
тялото. Картината била грозна, покъртителна.
Твърди, че закупил пинчера на 6-месечна възраст през 2015 г. и от тогава
го отглеждал в дома си. Както ищеца, така и всички негови близки били силно
привързани към домашния любимец Чоки и затова шока от чудовищно
мъчителната му кончина бил изключително голям за всички тях. Отглеждал го
при спазване на всички правила, с достатъчна площ – той бил дребна
топлолюбива порода. Имал паспорт и всички необходими и задължителни
ваксини.
Ответникът не изпълнил задълженията си като собственик на кучета,
което се явявало бездействие, от което последвала трагедия за ищеца.
Ответникът оставил кучетата си свободни на обществено място – улицата, с
което допуснал те да напуснат мястото, където били отглеждани и да се
разхождат свободно без придружител. Тъй като били агресивни, нападнали и
умъртвили неговото куче. На това основание счита, че е налице причинно-
следствена връзка между бездействието на ответника и нападението и
умъртвяването на кучето му, от неговите три агресивни животни – кучета
порода „Бордър Коли“.
С това си бездействие ответникът му причинил неимуществени вреди,
изразяващи се в силен стрес, емоционално страдание от загубата на любимото
куче и в последствие – огромен страх, че можело да пострадат и хора. Това
посегателство върху живота на кучето му довело до силен страх у ищеца, че
на процесната дата можело да пострада и неговия баща. В следващите месеци
от трагедията и до настоящия момент, ищецът изживял отново и отново тези
негативни моменти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
счита предявения иск за допустим, но неоснователен и моли за отхвърлянето
му, като претендира разноски. Твърди, че кучето на ищеца също е напуснало
мястото си на отглеждане – неговия дом, пуснато без повод на улицата, като
по този начин и то навлязло на обществено място. В случая нормата на чл. 35,
ал. 1 от Закона за защита на животните действала и по отношение на ищеца,
като собственик на куче. Спорен бил въпросът дали кучето на ищеца било
нападнато и умъртвено от агресивно поведение именно на притежавано от
ответника куче. В *********** имало над десет кучета от същата порода и не
било установено категорично, че именно едно от притежаваните от него три
кучета било причинило смъртта на кучето на ищеца.
Твърди, че около 23,30 ч. в домът му дошли Е.И. и М. Х. и се оплакали,
че кучетата му убили неговото куче. Ответникът си проверил кучетата и
установил, че две от тях били вързани на синджир, така както ги оставил след
прибирането им от поляната, където ходели на паша с овцете, а едното се било
отвързало и точно то било пред къщата му заедно с други две кучета от
същата порода.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.01.2025 г. вечерта, около 23:00 ч., бащата на ищеца извел
домашните любимци – мъжко куче пинчер на име Чоки и женско куче пинчер
на име Джина, извън дома им, находящ се в ***********, за удовлетворяване
на физиологичните им нужди. Изведнъж се появили три кучета без
2
придружител, които бащата на ищеца разпознал като собствените на
ответника кучета, нападнали и умъртвили мъжкият пинчер, собственост на
ищеца, видно от представения паспорт на животното, след което избягали.
Шокът при вида на чудовищно мъчителната смърт на домашния любимец
Чоки бил изключително голям за ищеца и предизвикал силен стрес и
емоционално страдание от загубата му. Същата вечер около 23:30 ч. ищецът и
баща му отишли до дома на ответника и установили, че животните, които
били изцапани с кръв, са пред дома му. Ответникът проверил кучетата си и
установил, че две от тях били вързани на синджир, така както ги оставил след
като се прибрали от поляната, където били на паша с овцете, а едното се
отвързало и точно то било пред къщата му заедно с други две кучета от
селото, от същата порода, като по козината му имало следи от кръв.
Горните обстоятелства са установени и от извършената по жалба на
ищеца проверка от страна на Областна дирекция по безопасност на храните
гр. Разград. Проверката установила, че на 05.01.2025 г. ответникът М., в
качеството си на собственик на животно компаньон, не е взел мерки да не
допуска животното само да напуска мястото на отглеждане и да навлиза на
обществени места в нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗЖ и не е предотвратил
проява на агресия на кучето, проявена на обществени места при ситуации,
застрашаващи живота и здравето на хора и животни, за което му е съставен
АУАН. За извършените нарушения, ответникът е сключил споразумение с
ОДБХ Разград, на основание чл. 58г от ЗАНН, като е заплатил наложената му
глоба, което се установява от писмо изх. № РР-2709/11.08.2025 г. на ОДБХ
Разград.
По делото е представено и постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 25.04.2025 г. на РП Разград, в което прокурорът е
приел, че за да бъде осъществен съставът на престъпленията по чл. 325в, ал. 1
и ал. 2 от НК е необходимо човек да не положи достатъчно грижи за гръбначно
животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което животното да
причини средна или тежка телесна повреда, респективно – смърт на друг
човек. В хода на извършената проверка било установено, че едно от кучетата
на М. М. – мъжко, порода Бордър коли, е причинило смъртта на кучето на
ищеца, а не на човек, което не ангажирало наказателната отговорност на
ответника. В случая следва да се разграничат правните изводи в актовете на
органите на досъдебното производство, тъй като същите не обвързват
гражданския съд, за който е задължителна само влязлата в сила присъда на
наказателния съд, съгласно чл. 300 от ГПК. Затова постановлението следва да
се цени от съда заедно с останалата доказателствена съвкупност на
материалите по делото. Видно от мотивите на прокурорското постановление,
едно от кучетата на ответника е причинило смъртта на кучето на ищеца, но
този извод като необвързващ съда, следва да намери подкрепа в останалите
доказателства.
Представена е и декларация от Е.Х.И., баща на ищеца, с нотариална
заверка на подписа, в която са изложени обстоятелства, свързани с описания в
исковата молба инцидент. Тази декларация няма доказателствената сила на
свидетелските показания, поради недопустимост същите да са дадени в
писмена форма, но съдът приема същата като частен документ, съдържащ
изявления изгодни за страната, която го представя, поради което го цени в
съвкупност с останалите доказателства по делото.
Разпитаната по делото свидетелка Ю.С.И., майка на ищеца, установява
3
непосредствени впечатления веднага след инцидента. Твърди, че на 05.01.2025
г. вечерта към 23:00 часа, съпругът й Е. Х. извел двете кучета Чоки и Джина
на разходка, но след две минути се върнал с женското куче, което крещяло.
Мъжът й казал, че кучетата на М. били на улицата и нападнали мъжкото куче.
Свидетелката със страх излязла навън и видяла локва кръв, а кучето лежало на
средата на улицата, разпокъсано отвсякъде, вътрешностите му се виждали.
Веднага се върнала вкъщи, защото гледката била гадна. Сигурна е, че са били
кучетата на М. А. М., защото не за първи път идвали на тяхната улица.
Виждала ги постоянно, тъй като отзад зад къщата имало две дворни места с
обща ограда-мрежа – едното било тяхно, а другото на М. и постоянно виждала
кучетата му и ги познавала. Дворните им места граничели и там виждала
кучетата му. Когато съпругът й се върнал, със сина им се качили в колата и
отишли да видят кучетата на ответника. Видели, че и трите кучета били в кръв
пред входната врата на М.. Според съпруга й, М. му предложил 1 000 лв. и
случилото се да остане между тях. На всички им било мъчно, синът й от време
на време плачел за кучето, тъй като то било член на семейството. Повече от 10
години го гледали, с тях се хранело, с тях спяло, било им като детенце.
Твърди, че кучетата на ответника от години обикаляли по тяхната улица, били
овчарски кучета и когато излизал с овцете, свидетелката ги виждала.
Процесната вечер кучетата не били в дворното им място, а на улицата. Не
била виждала в селото други кучета от същата порода. Когато мъжът й извел
кучетата на разходка, те не били на каишка, защото ги разхождал пред
входната врата, както правели всяка вечер. Не ги пускали свободно на двора, а
живеели в къщата.
Св. Р.Ф. М., съпруга на ответника, твърди, че имат две кучета, порода
„бордър коли“, имали паспорт от ветеринар и били ваксинирани. Били
овчарски кучета и помагали на съпруга й по време на паша, за което били
обучавани, тъй като се занимавали с овце. Твърди, че кучета не са агресивни,
не хапели, досега нямали оплаквания от това. По принцип били вързани, но по
време на паша мъжът й ги отвързвал, а след паша отново ги връзвали. Късно
през нощта, те били вързани на двора. В стопанския двор на селото имало
много агресивни кучета, които приличали на техните, а едното постоянно
лежало на асфалта на влизане в селото и било много агресивно.
Съдът преценява показанията на двете свидетелки в съответствие с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД. Съобразно
посочената разпоредба, за вредите, произлезли от животно, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира.
Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира
животното, е безвиновна, поради което не се налага да се изследва наличието
на вина у деликвента, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен
характер. Безвиновната отговорност е вид гражданска отговорност, защото се
предпоставя от наличието на деяние, противоправност на същото, вреди и
причинна връзка. За ангажирането на отговорността, вредите трябва да са
причинени от същата вещ. Отговорността на собственика на вещта се
изключва само, ако докаже, че за настъпването на вредите ищецът носи
изключителна отговорност или вредите се дължат на непреодолима сила или
4
действия на трети лица – в този смисъл т. 10 от Постановление № 7/1959 г. на
Пленума на ВС.
По делото липсват данни за наличие на непреодолима сила, т. е. да е
налице непредвидимо и непредотвратимо събитие, настъпването на което да
не може да се вмени във вина на отговорното лице. По българското
законодателство животните са приравнени на движимите вещи. Доказването
на правото на собственост върху тях, може да стане по реда на ЗС, със сделка,
давност или по друг начин, установен със закон – в конкретния случай със
свидетелски показания. От събраните по делото доказателства съдът намира
за установено, че ответникът е собственик на кучето, което на 05.01.2025 г. е
нападнало и умъртвило кучето на ищеца. Безспорно установено е, че кучето
на ответника е било оставено без надзор от стопанина си, както и че същото не
е било предизвикано по никакъв начин, за да нападне кучето на ищеца. В
отговора на исковата молба ответникът изрично сочи, че след като ищецът и
баща му дошли до дома му и се оплакали, че неговите кучета са убили тяхно
куче, той проверил кучетата си и установил, че двете били вързани на
синджир, както ги оставил по-рано, а едното се било отвързало и точно то
било на улицата пред дома му заедно с две други кучета.
За да бъде уважен искът за неимуществени вреди по чл. 50 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже факта на нападението на кучето, че това куче е
собственост на ответника, причинените вреди, както и причинната връзка
между нападението и вредите. Съдът намира, че от ангажираните по делото
доказателства се установяват посочените материално-правни предпоставки на
иска. От свидетелските показания на Ю.И. се установява, че кучето на
ответника е нападнало кучето на сина й, като това обстоятелство се извежда и
от представените доказателства – постановление на РП Разград от 25.04.2025
г. за отказ да се образува наказателно производство и писма с изх. №№ РР-
510/06.02.2025 г. и РР-2709/11.08.2025 г. на ОДБХ Разград. Видно от същите,
на 05.01.2025 г. ответникът М., в качеството си на собственик на животно
компаньон, не е взел мерки да не допусне животното само да напуска мястото
на отглеждане и да навлиза на обществени места в нарушение на чл. 35, ал. 1
от ЗЗЖ и не е предотвратил проява на агресия на кучето, проявена на
обществени места при ситуации, застрашаващи живота и здравето на хора и
животни, за което му е съставен АУАН. В хода на извършената проверка е
установено, че едно от кучетата на М. – мъжко, порода Бордър коли, е
причинило смъртта на кучето на ищеца. За извършените нарушения,
ответникът е сключил споразумение с ОДБХ Разград, на основание чл. 58г от
ЗАНН, като е заплатил наложената му глоба, което съдът приема като
извънсъдебно признание за извършеното нарушение, изразяващо се в
бездействие при упражняване надзора върху домашно куче, от което е
настъпила в причинна връзка вреда за ищеца.
С оглед събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника относно това, че няма
доказателства и било спорно, че именно негово куче е нападнало кучето на
ищеца.
По делото са установени и причинените неимуществени вреди на
ищеца, изразяващи се в психични болки и страдания, настъпили в резултат на
умъртвяването на домашния любимец от кучето на ответника. Тези вреди са
пряка последица от бездействието на последния и той дължи тяхното
репариране. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, на обезвреда
5
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Преки и непосредствени вреди са тези,
които се намират в причинна връзка с противоправното поведение, те са
последица от същото и се характеризират с устойчивост и повторяемост при
същите съпътстващи условия. Установи си, че ищецът е претърпял душевни
болки и страдания от силния стрес от загубата на любимото куче. Безспорно
привързаността към него е била голяма, ищецът го е отглеждал повече от
десет години, то е живяло в семейството, хранело се е с тях, спяло е при тях,
било им е като детенце. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и след
преценка на причинените вреди и отражението им върху емоционалното
състояние на ищеца, съдът приема, че е справедливо ответникът да му заплати
обезщетение в размер на 800.00 лева, като до пълния претендиран такъв,
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. За да уважи
иска до този размер, съдът отчита факта на преживения от ищеца стрес,
претърпените негативни емоционални преживявания и уплаха, в резултат на
което тъгувал и плачел за кучето си. Тези вреди няма как да бъдат
компенсирани, освен с определения паричен еквивалент.
С исковата молба се претендира присъждането на законна лихва от деня
на увреждането до окончателното изплащане. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от
непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, без да е
необходима покана, следователно законната лихва се дължи от 05.01.2025 г. до
окончателното плащане на задължението.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, наведено от процесуалния представител на ответника, тъй като
кучето на ищеца също било пуснато свободно, съдът намира същото за
неоснователно. Кучето е изведено пред дома на ищеца за удовлетворяване на
физиологичните му нужди, под надзора на баща му и липсват каквито и да
било доказателства пострадалото куче да е предизвикало по някакъв начин
кучето на ответника. Извеждането му на повод не би могло да спре и
предотврати нападението от страна на другото куче.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски съобразно уважената част от исковата претенция в
размер на 520.00 лева за платената държавна такса и адвокатското
възнаграждение.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част
от исковата претенция и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв. платен адвокатски хонорар.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН ********** от ***********, обл. Разград,
********* да заплати на М. Е. Х. с ЕГН ********** от ***********, обл.
Разград, ул. **************, сумата от 800,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
6
силен стрес, емоционално страдание и в последствие огромен страх, че
можело да пострадат и хора, по-конкретно неговия баща, вследствие смъртта
на домашния любимец – мъжко куче порода пинчер, причинена на 05.01.2025
г. от куче порода бордър коли, собственост на ответника, над което не е
упражнил надзор, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
05.01.2025 г., до окончателно изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 800,00 лв. до пълния претендиран размер от 1 000,00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН ********** от ***********, обл. Разград,
********* да заплати на М. Е. Х. с ЕГН ********** от ***********, обл.
Разград, ул. **************, сумата от 520,00 лева разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА М. Е. Х. с ЕГН ********** от ***********, обл. Разград, ул.
************** да заплати на М. А. М. с ЕГН ********** от ***********,
обл. Разград, *********, сумата от 100,00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7