Определение по адм. дело №507/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на община Трекляно, чрез адв. Д. З., срещу решение от 19.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020 г. за верификация по постъпило искане за окончателно плащане.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението, поради допуснати противоречия с материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. С жалбата се сочи, също че оспореното решение е нищожно като издадено при наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК - влязло в сила решение № 3572/09.03.2020 г., постановено по адм. д. № 14808/2019 г. по описа на ВАС. Твърди, че въпреки окончателното съдебно решение постановено по искането за междинно плащане на община Трекляно и издаденото решение за верификация от УО, след 6 години той е издал оспореното решение на същото правно основание и при същите мотиви за същите суми по искането за плащане № 9/ИСУН 2020 с отчетен период 01.03.2018 – 31.05.2018 г. Прави се искане за отмяна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - ръководителят на УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г. (ОПРЧР), чрез пълномощник И. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Кюстендил, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

О. Т. е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г. за проект „Звена за социални услуги“ – достоен и независим живот“.

На 19.09.2024 г. с решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане във връзка с искане за плащане № 9 с отчетен период 01.03.2018 г. – 31.05.2018 г., на основание чл. 62, ал. 1 във връзка с ал. 3 и проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО на ОПРЧР определя общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за окончателно плащане - 43 474,97 лв. (т. 1 от решението), на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ извършва финансова корекция за сумата от 8 471, 23 лв., предвид решение № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г. на УО на ОПРЧР (т. 2 от решението). С т. 3 от решението определя сума за плащане по искането в размер на 0,00 лв., като посочва, че след приспадане на сумата от 38 311,97 лв. по решение за определяне на финансова корекция № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г. остават дължими 97 518,01 лв., които в 14-дневен срок от получаване на писмото следва да бъдат възстановени от бенефициера община Трекляно.

За изясняване на обстоятелствата по делото, е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице М. В.. Съгласно заключението, одобрения бюджет по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ е в размер на 438 253 лв., като платени по сметка на община Трекляно са в размер на 350 602,40 лв. В заключението са направени и съответните изчисления по подадените искания за плащане до номер 9 включително и издадените решения, с които са определяни общите размери на верифицираните средства по тях, като в уточнение на вещото лице в съдебно заседание същото сочи, че в експертизата са посочени всички актове, както са се случвали във времето, за да се проследи какво е движението на исканията и преразглежданията им. Отделно, в съдебно заседание на въпрос от страна на процесуалния представител на ответника дали правилно с оглед авансовите плащания и всички плащания, които са минали с финансовата корекция, е определена сумата от процесния акт, вещото лице уточнява, че сумата от 97 518,01 лв. е коректно описана. Относно въпроса дали са изплатени от страна на бенефициента изцяло сумите по съществуващите трудови правоотношения на личните асистенти, домашните помощници и социалните асистенти, вещото лице сочи, че всички начислени разходи за възнаграждения са изплатени.

При така установените факти, съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:

С т. 1 от оспореното решение е определен общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за окончателно плащане – 43 747,97 лв. В тази част процесният акт е благоприятен за бенефициера и за него не е налице правен интерес от оспорването му. Определянето на размер на верифицираните разходи само по себе си не засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 147, ал. 1 АПК права или законни интереси на бенефициера. Напротив, за него в тази част актът е благоприятен, тъй като удовлетворява искането му за верификация относно сумата от 43 747,97 лв., поради което подадената жалба се явява процесуално недопустима в тази част.

Видно от оспорения акт, с т. 2 органът на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е извършил финансова корекция, определена с издадено преди това решение № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г. на УО на ОПРЧР. Следва да бъде отбелязано, че видно от приложеното адм. д. № 263/2021 г. на Административен съд – Кюстендил, ведно с адм. д. № 1656/2022 г. по описа на ВАС, решението за финансова колекция е било предмет на съдебен контрол, като с решение № 7654/09.08.2022 г. на ВАС по посоченото дело, същото е било обявено за нищожно в частта, с което на община Трекляно е определена финонсова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕФСУ, а в останалата част решение № 2/05.01.2022 г. по адм. д. 263/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването с искане за обявяване на нищожността на акта, е потвърдено.

С налагането на финансовите корекции се цели гарантиране на законосъобразното изразходване на средства от Оперативна програма, както и превенция във връзка с недопускането нарушения занапред. Основната цел за прилагането на финансовите корекции е да се възстанови ситуацията, при която всички разходи, признати от УО за допустими, т.е. подлежащи на възстановяване от ЕСИФ, са в съответствия с приложимото национална законодателство и/или правото на Европейския съюз. В това производство УО определя финансови корекции и само предвижда възстановяване на изплатени суми, респ. спиране на плащания по договора, което обаче се извършва в друго производство. Именно това е една от последиците от финансовата корекция, което е предмет на последващо изпълнение по чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на която разпоредба се е позовал органът.

В конкретния случай с т. 2 от оспорения акт органът е съобразил вече определена с друг акт финансова корекция и на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ я е извършил, т. е. предприел е действие по изпълнение на решението за финансова корекция, посочено в писмото. Следователно с посоченото волеизявление по т. 2 органът не е определил финансовата корекция, т.е. няма акт в посочената част с установителна и разпоредителна част, а съдържа само изпълнителна част – извършване на вече определена финансова корекция с посоченото от органа решение № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г. на УО на ОПРЧР. В тази част, актът не представлява властническо волеизявление като отказ за верификация, а е изявление на органа по изпълнение на определена с административен акт финансова корекция и същото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. В посочената част поради липса на предмет на оспорването, подадената от община Трекляно жалба се явява процесуално недопустима.

С т. 3 от оспорения акт, е определена сума за плащане – 0,00 лв. и е определена сума за възстановяване в размер на 97 518,01 лв. В частта относно определената сума за плащане в посочения размер оспореният акт е благоприятен за бенефициера и с оглед на това за него не е налице правен интерес от оспорването му. Подадената жалбата и в тази част се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Относно т. 3 на процесния акт, с която УО на ОПРЧР приема, че остава дължима сумата от 97 518,01 лв., която в 14-дневен срок от получаване на писмото, следвала да бъде възстановена от бенефициера община Трекляно, следва да бъде отбелязано следното:

В съответствие с чл. 43, ал. 1 от Наредба № Н-3/22.05.2018 г. на министъра на финансите за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, бенефициерът възстановява вземанията по чл. 35, ал. 1 в 14-дневен срок от влизането в сила на акта, с който са установени вземанията по чл. 35, ал. 1, т. 2. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, УО извършва прихващане от последващо плащане по проекта, дължимо след верифициране на разходи по проекта, когато дължимите средства не са възстановени по реда на ал. 1 и 3. Установено публично вземане се прихваща с верифицирани и дължими към бенефициента разходи по проекта на основание чл. 170 във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 предвижда при невъзможност да се приложат способите за възстановяване, посочени в чл. 43 - 45, УО предава вземането за събиране от Националната агенция за приходите в 30-дневен срок от окончателното плащане по проекта и влязъл в сила акт за установяване на публично вземане в случаите по чл. 35, ал. 1, т. 2.

Следователно, т. 3 в частта за определяне на сумата за възстановяване от оспорения административен акт, представлява покана за доброволно изпълнение, която пряко не засяга права и законни интереси на адресата. Нейната роля е да уведоми и предупреди длъжника за съществуващото задължение като му даде последна възможност да го изпълни доброволно. Поканата не определя нито дължимостта и размера на задълженията, нито е основание за предприемане на принудително изпълнение, поради което не подлежи на оспорване. И в тази част поради липса на предмет на оспорването, подадената от община Трекляно жалба се явява процесуално недопустима.

При липса на абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването – наличието на акт, който да подлежи на оспорване и правен интерес от оспорването му, жалбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното съдебно производство.

Доколкото в открито съдебно заседание проведено на 06.03.2025 г. е бил даден ход на делото по същество, определението следва да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.03.2025 г., с което е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на община Трекляно, срещу решение от 19.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 507/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА община Трекляно да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.