О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 30.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 10732 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във
вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписвания (ПВ).
Образувано е
по жалба с вх. № 18-00-128/01.08.2019г. по описа на Службата по вписванията
(СВ), гр. София, изходяща от С.С.Б. срещу определение № 917/22.07.2019г. на съдията
по вписванията към СВ - гр. София, с което е отказано заличаване
на вписването на особен залог върху търговско предприятие.
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като излага
съображения в подкрепа на заявеното становище. Твърди, че неправилно съдията по
вписванията е мотивирал отказа си с липсата на нотариално заверено съгласие от
заложния кредитор за заличаване на залога, което е и в противоречие на Закона
за особените залози (ЗОЗ) и ПВ. Поддържа, че съдията по вписванията не следва
да изисква други документи, тъй като е приложено удостоверение от търговския
регистър от което е видно, че особеният залог е заличен, а от удостоверението
от Централния регистър на особените залози е видно, че по партидата на заложния
длъжник, такъв залог към момента не съществува. Твърди, че е изминал и период
от повече от пет години и съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ вписването няма
действие. На следващо място твърди, че актът, който подлежи на вписване,
съгласно задължителната практика на ВКС е единствено удостоверението за
вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка
с него, в Търговския регистър. Счита, че наличието на удостоверение от
Търговския регистър за заличаване на вписвания в полза на заложния кредитор
особен залог е напълно достатъчно, за да се извърши и вписване на заличаването
на залога и в Имотния регистър при СВ. Моли съда да отмени обжалваното
определение № 917/22.07.2019г. на съдията по вписванията към СВ - гр.
София. Не претендира разноски.
Съдията по вписванията не е изложил становище по
обжалвания отказ.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като прецени данните по делото и
обсъди изложените доводи приема следното от фактическа и правна страна:
Пред Службата
по вписванията-гр. София е депозирано заявление с вх. № 46547/22.07.2019 г. на
Службата по вписванията-гр. София, с което е поискано заличаване на
вписването на особен залог вписан под № 34, том I от 06.12.2010 г. върху
търговското предприятие на „А.С.“ ЕООД и по конкретно върху гараж № 30, находящ
се в гр. София, ул. „********с идентификатор 68134.1933.354.4.29. Към заявлението са приложени копия
на удостоверения от Централния регистър на особените залози и Агенцията по
вписванията, както и постановление за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 20128600400004 на ЧСИ В.Д.М., рег. № 860 в КЧСИ.
Видно от удостоверение, издадено от Централния регистър на особените залози
(ЦРОЗ), към дата 19.07.2019г. по партидата на „А.С.“ ЕООД не се съдържат
вписвания (лист 16 от делото). От удостоверение с изх. № 20190722113054/22.07.2019г.
на Агенцията по вписванията, гр. София, се установява, че в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по
партидата на „А.С.“ ЕООД, е вписано обстоятелството, че е заличен залога на
търговското предприятие, който залог е първи по ред (лист 13 от делото).
С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС, след като се е
запознал с цитираното заявление и приложенията му, се е позовал на правната
норма на чл. 21, ал. 3, изр. 1 от ЗОЗ, че договорът за залог на търговско
предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни
активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния специален
регистър, който се води за такива активи. Формирал е извод, че в нотариалните
книги (имотния регистър) на Службата по вписванията този особен залог все още
не е заличен и заложният кредитор може да черпи права от това вписване, а ако
съдията по вписванията разпореди заличаване на вписването на особения залог би
могло да се стигне до нарушаване на законни права на заложния кредитор и
последния от своя страна би имал право да ангажира съдебната и дисциплинарната
отговорност на съдия по вписванията. Позовал се е и на чл. 27, ал. 6 от ЗОЗ
(съдът приема, че от съдията по вписванията е допусната техническа грешка при
изписването на чл. 26 вместо чл. 27), който приема, че заличаването на
вписвания по реда на този закон залог, договор за продажба със запазване на
собствеността до изплащането на цената или договор за лизинг става въз основа
на писменото съгласие на заложния кредитор, съответно на продавача на изплащане
или на лизингодателя с нотариална заверка на подписа, или въз основа на влязъл
в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. В тази връзка е приел,
че заличаването следва да се извърши по молба на заложния кредитор с нотариална
заверка на подписа или с акт на съда. Приел е, че заинтересованият да иска
заличаване на особен залог следва да подаде молба до държавен орган, който да
нареди на съдията по вписванията кой конкретен особен залог да заличи в
нотариалните книги на Службата по вписванията. При изложените мотиви съдията по вписванията е постановил отказ, а определението да
се впише в регистъра за отказите и се подреди в книгата за откази.
Настоящият жалбоподател
е уведомен лично за отказа на 26.07.2019г., което е видно от ръкописно
извършеното отбелязване и подпис на С.Б. (лист 11 от делото).
При тази
фактическа установеност, настоящият съдебен състав, при проверка
законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 577, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от съобщаване
на отказа за вписване, от лице, което има правен интерес, срещу акт, който по
силата на изричната разпоредба на чл. 32а от ПВ, подлежи на обжалване с частна
жалба. Съгласно приложимата разпоредба съдията по вписванията се произнася с
определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на
изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. Отказът подлежи на
обжалване с частна жалба пред съответния окръжен съд. Поради изложените
съображения жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалба е основателна, поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 22а, ал. 1 от ПВ постановява, че вписването на актовете относно залог
върху търговско предприятие (чл.
21, ал. 3 от ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във
всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл.
33, буква „д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския
регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато
удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на
заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския
регистър договор за залог.
Вписването,
като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и
заличаване, е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е
допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за постановяване на акт на
безспорна съдебна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно
развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които
се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за
вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.
Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване
съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното
прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не
заличава спецификите на вписването. Като се има предвид основната цел на
вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не
може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните
предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци,
оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на
заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен
интерес - да го атакуват пред съда.
Проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ е относно
това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона,
като е ограничена до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на
акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда (в същия
смисъл са задължителните указания по т. 6 от Тълкувателно решение (ТР) № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като
от представените със заявление вх. № 46547/22.07.2019 г. на СВ-гр. София
удостоверения се установява по безспорен начин, че към момента на сезиране на
съдията по вписванията вече е било изпълнено изискването за заличаване на
вписването на особения залог, тъй като в ЦРОЗ, към дата 19.07.2019г. по
партидата на „А.С.“ ЕООД не се съдържат вписвания, т.е. налице е отразяване по
партидата на залогодателя, че липсва вписан особен залог. Няма отразяване за
вписан друг договор за особен залог, т.е. освен залогът върху търговското
предприятие, който вече е бил изцяло заличен (т.е. и за процесната част от
неговия актив - гараж № 30, находящ се в гр. София, ул. „********с
идентификатор 68134.1933.354.4.29), в ЦРОЗ няма данни за друг залог, който да е
вписан по партидата на същото дружество. В подкрепа на изложеното от съда е и
отразеното в удостоверението на Агенцията по вписванията, гр. София, че в търговския регистър и регистъра
на ЮЛНЦ по партидата на „А.С.“ ЕООД, е вписано обстоятелството, че е заличен
залога на търговското предприятие, който залог е първи по ред. В този
удостоверителен документ също не се съдържат данни за наличието на залог върху
търговското предприятие на залогодателя, т.е. данните от двата регистъра (ЦРОЗ
и ТР) са еднозначни – залогът на търговското предприятие на залогодателя „А.С.“
ЕООД не съществува в правната действителност. Същевременно не е спорно по
делото, че заявителят е придобил право по отношение на част от актива на
търговското предприятие - гараж № 30, находящ се в гр. София, ул. „********с
идентификатор 68134.1933.354.4.29, което обосновава и правният интерес на С.С.Б.
да иска вписване на заличаването по отношение на вписания особен залог относно този
недвижим имот.
По изложените съображения следва, че доводите в частната жалба са
основателни. Обжалваният
отказ на съдията по вписванията, който е обективиран в определение № 917/22.07.2019г.
на съдия по вписванията към СВ - гр. София следва да бъде отменен и
вместо това бъде постановено вписване на исканото от заявителя заличаване на
вписването на особения залог върху търговското предприятие на залогодателя „А.С.“
ЕООД по отношение на гараж № 30, находящ се в гр. София, ул. „********с
идентификатор 68134.1933.354.4.29.
Съгласно
нормата на чл. 577, ал. 3 от ГПК, когато съдът отмени отказа, вписването,
отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на
молбата за него.
Жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 917/22.07.2019г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията - гр. София и
УКАЗВА на съдията по вписванията към Служба по вписванията - гр. София да извърши поисканото от С.С.Б., ЕГН **********, със заявление с вх. № 46547/22.07.2019 г. на Службата по вписванията-гр. София, заличаване на вписването на особен залог вписан под № 34, том I от 06.12.2010 г. върху търговското предприятие на „А.С.“ ЕООД по отношение на гараж № 30, находящ се в гр. София, ул. „********с идентификатор 68134.1933.354.4.29.
ЗАЛИЧАВАНЕТО на основание чл. 577, ал.3 от ГПК следва да се счита за извършено от момента на подаване на молбата за него - заявление с вх. № 46547/22.07.2019 г. на Службата по вписванията-гр. София.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./