№ 298
гр. Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20253001000335 по описа за 2025 година
С решение № 201/16.07.2025 год., постановено по т.д.№ 909/2024 год.
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е отменил решение №
353/14.12.2023 год. по ВТД № 513/2022 год. на Апелативен съд – Варна и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По реда на чл. 294, ал.1 ГПК са дадени задължителни указания на
съда във връзка с прилагането и тълкуването на закона, свързан с началния
момент на давностния срок при уговорено погасяване на паричното
задължение по договор за кредит на отделни погасителни вноски с различни
падежи.
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на С. К. Д. от ***** и И.
Л. Д. от ***** срещу решение №68/13.03.2023 г. по т.д.143/2022 г. по описа на
ОС – Шумен, с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на
„КОЛЕКТ БГ“ ЕАД /с предходно наименование „Свети Георги Груп/ ЕИК
********* със седалище гр. София, сумата от 65 000 лв. главница и 15 000 лв.
договорна лихва, общо сумата от 80 000 лв., дължима по договор за
1
потребителски кредит № HL 34948 от 17.03.2008г. сключен между „Юробанк
България„ АД /предишно наименование „Юробанк и еф джи България”АД/ и
С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като съдлъжници, представляваща част от цялото
задължение в размер на 267 318.00 лева от които 140 398,26 лв. главница, 117
920,98 лв. лихви за периода от 17.03.2008 г до 27.03.2020 г. , 2 1 459,12 лв.
разноски, законна лихва върху главницата от 27.03.2020 г. до 1.04.2022 г. в
размер на 78 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 80 000 лв.,
считано от 8.04.2022 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 3 400
лв., представляваща направените по делото разноски.
В писмен отговор, насрещната страна „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД, със
седалище гр.София, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Настоящото производство се развива по реда на чл. 294 ГПК. Съдът,
на който е изпратено делото го разглежда по общия ред при спазване на
задължителните указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона,
като започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като
основание за отмяна. Съобразно отменителното решение указанията на ВКС
са сведени единствено до правния въпрос за началния момент и за срока на
погасителна давност по договор за банков кредит съобразно ТР № 382023 год.
на ОСГТК на ВКС. Указано е назначаването на допълнителна ССЕ за размера
на неплатените месечни вноски, включващи главница и договорни лихви.
С оглед стеснените предели на въззивната проверка при повторното
разглеждане на делото въззивният съд следва да приеме за установени
релевантните за спора факти, които съставът на ВКС е приел за установени
при първото разглеждане на делото в касационната инстанция /Решение №
298 от 5.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 677/2024 г., IV г. о., ГК/. Същевременно
в решение № 344 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2010 г., I г. о. е
разяснено, че при повторното разглеждане на делото от въззивния съд той се
произнася по спора по делото само в рамките, очертани от касационното
решение. Новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното
въззивно разглеждане, с оглед на констатираната неправилност от
касационната инстанция. Новият състав на въззивната инстанция не би могъл
2
наново да се произнася по въпросите, по които се е произнесъл вече
касационният съд, тъй като тази възможност е вече преклудирана.
При повторното разглеждане на делото липсват установени
новонастъпили факти като отказ или оттегляне на някой от исковете,
признание на иска или на отделни факти, постигане на спогодба и др., които
да обуславят приложимостта на цитираното от въззивниците Решение №
294/18.10.2013 год. по гр.д.№ 1276/2012 год. на 4 ГО на ВКС.
При съобразяване на горното, съдът приема за установена следната
фактическа и правна установеност по делото:
Между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, от една страна и С. К. Д. и
И. Л. Д., на 17.03.2008 г., е сключен действителен договор за потребителски
кредит HL34948. По силата на този договор банката е предоставила парична
сума в швейцарски франкове в размер на равностойността на 90000 лв.,
определена по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк и
Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита.
С клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора, тълкувана във вр. чл. 6 от
договора, кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
франк към българския лев, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, като в чл. 22, ал. 2
кредитополучателят е декларирал, че разбира икономическия смисъл и
правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
Клаузата на чл. 22, ал. 1 е неравноправна, тъй като е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Същата
не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за
добросъвестност. На посоченото основание всички плащания от
кредитополучателите следва да се съобразяват в равностойността в
швейцарски франкове по първоначално определения курс, т. е. по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита, без това да води до изменение на основния предмет на договора.
Договорена е още лихва в размер на сбора от базисния лихвен
3
процент на банката по жилищни кредити плюс надбавка от 1,65 %. Към
момента на сключване на договора, лихвата била договорена в размер на 4,5 %
/в този смисъл, чл. 3 от договора/. Договорните клаузи, регламентиращи
едностранна промяна на уговорената възнаградителна лихва при промяна на
БЛП, са неравноправни. Задълженията по кредита следва да се определят при
първоначално уговорения размер на възнаградителна лихва.
С допълнителни споразумения кредитния дълг е превалутиран с
определянето на нов механизъм за определяне на договорната лихва.
Последният обаче е ирелевантен с оглед предвидения 60 - месечен гратисен
период за начисляване на мораторна лихва, който не изтекъл до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Сключените допълнителни споразумения - от 19.03.2009 г. и 24.03.2010
г. предвиждат преоформяне на просрочени задължения за възнаградителна
лихва и прибавянето им към главницата. Уговорката за прибавяне към
размера на редовната главница на задължения за лихва представлява
анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци
на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9
от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките
и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Таксите и просрочените задължения за
застрахователни вноски по чл. 14, ал. 3, 4 и 5 от договора по своя характер не
са лихви, поради което по отношение на тях не е налице анатоцизъм.
Считано от 03.05.2018 год. кредитния дълг е предсрочно изискуем.
Фактическият и правен извод относно наличието на предсрочна изискуемост
и датата й не е оспорен пред касационната инстанция.
По възражението за погасителна давност:
Съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/2023 год. на ОСГТК на
ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При
обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от
4
предсрочната изискуемост.
Предявената искова претенция прекъсва давността, но само до
размера на предявената част от вземането /Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК/.
При първоинстанционното разглеждане на спора ответниците не са
навели възражения, свързани с липсата на съставен първоначален погасителен
план, описан като Приложение № 2 към договора за кредит – чл. 6, ал.1 от
договора. Липсват и наведени касационни основания за ревизия в изложения
смисъл. Процесното кредитно правоотношение се регламентира от нормите на
ТЗ и ЗКИ. С оглед договореното обезпечаване чрез ипотека върху недвижим
имот нормите на ЗПК /отм./ са неприложими /чл.3, ал.5, т.1/. Към завареното
правоотношение са неприложими и разпоредбите на действащия ЗПК, на
основание на чл.4, ал.1, т.2 ЗПК. Неприложими са съответно и специалните
основания за недействителност на кредитното правоотношение по чл.14 ЗПК
/отм./, респ. по чл. 22 ЗПК. Погасителният план не е предвиден от
законодателя като условие за действителност за процесния вид кредит и има
само информативен характер.
Следва да се има предвид, че по делото са представени последващо
съставени погасителни планове, подписани от страните и неоспорени, видно
от които първоначалният размер на погасителната вноска е в размер на 478, 80
шв.фр. и падежна дата 20 -то число на месеца. С посочения размер на
първоначално уговорена анюитетна вноска /главница и лихви/ за срок от 300
месеца е работило и вещото лице, назначено от настоящата инстанция
/Приложение № 1 към ССЕ/ без съобразяване на последващите промени в
дълга. При съобразяване на фактическите и правни изводи на съда за
действителността на уговорките в договора за кредит и последващите
споразумения, неоспорени през касационната инстанция, вещото лице по
назначената от настоящата инстанция ССЕ е изготвило Таблица № 3.
Изискуемите неплатени вноски за главница до датата на предсрочна
изискуемост датират от 20.10.2009 год. Погасени по давност са всички
погасителни вноски с настъпил падеж повече от 5 години преди датата на
предявяване на осъдителната искова молба – 08.04.2022 год., прекъсваща
давността /чл.116, б.“б“ ЗЗД/. Непогасени по давност са само падежиралите
вноски за главница от падежна дата 20.04.2017 год. до датата на обявяване на
5
кредита за предсрочно изискуем в размер на 2 405, 71 шв.франка /Таблица №
4 от заключението на вещото лице/, равностойни на 2 955,17 лева.
Предсрочно изискуемата главница е в размер на общо 56 007, 70
шв.франка или 68 799,85 лева /Таблица 5/. За същата давността тече от
настъпването на предсрочната изискуемост – 04.05.2018 год. и е прекъсната с
предявяването на осъдителен иск до размера на предявеното частично вземане
от 65 000 лв.
При съвкупната преценка на гореизложеното предявеният частичен
иск за главницата по договора за кредит е изцяло основателен в частично
предявения си размер от 65 000 лева.
Ищецът претендира заплащането на част от дължими
възнаградителни лихви в размер на 15 000 лева, задължението за които е
възникнало в периода от 17.03.2008 г. до 27.03.2020 год.
Възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга,
начислявана според срока на предоставеното ползване. Възнаградителните
лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението
за връщане на заетата главница. При предсрочна изискуемост,
възнаградителна лихва върху предсрочно изискуемия дълг не следва да се
начислява, поради отпадане преимуществата на срока, съответно и на правото
на ползване на кредита занапред. Кредиторът има право да претендира
договорни лихви единствено за просрочените и изискуеми месечни
анюитетни вноски до датата на предсрочна изискуемост. В този смисъл и ТР
№ 3/27.03.2019 год., постановено по т.д. № 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС. В
заключение, акцесорната претенция за възнаградителна лихва за периода след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем /след 03.05.2018 год./ е
неоснователна.
Вземането за възнаградителни лихви, чиито падеж е настъпил до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /05.2018 год./ е
погасено по давност. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б. "в" ЗЗД, която
в настоящия случай е изтекла преди датата на предявяване на исковата молба
/04.2022 год./.
С оглед на изложеното предявеният частичен иск за заплащането на
възнаградителна лихва е изцяло неоснователен.
6
Разноски:
Касационна инстанция: На основание чл. 294, ал.2 ГПК следва да се
присъдят разноски за касационната инстанция, съставляващи възнаграждение
по чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. Р. Н. Р. от АК – Плевен. Възнаграждението
следва да се определи съобразно материалния интерес на приетата за
основателна въззивна жалба на страните /15 000 лева/, т.е. по 1750 лева за
всеки от ответниците поотделно или общо 3500 лева.
Въззивна инстанция: Въззиваемата страна не е поискала
присъждането на разноски нито при първоначалното, нито при повторното
разглеждане на делото.
Съобразно материалния интерес по уважената въззивна жалба в полза
на адв. Р. Н. Р. от АК – Плевен следва да се присъди възнаграждение по чл. 38,
ал.2 ЗА в размер на общо 3500 лева /по 1750 лева/ за всеки от въззивниците.
Първа инстанция:
Присъдените разноски в полза на ищеца следва да бъдат намалени
съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция до размер на 2762,50
лева.
Съобразно материалния интерес по уважената въззивна жалба в полза
на адв. Р. Н. Р. от АК – Плевен следва да се присъди възнаграждение по чл. 38,
ал.2 ЗА в размер на общо 3500 лева /по 1750 лева/ за всеки от ответниците.
Други: На основание чл. 78, ал.6 ГПК ищецът /въззиваема страна/
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на АС – Варна сумата от 300 лева, съставляващи държавна такса по
приетата за неоснователна претенция. Назначената ССЕ има за предмет
въпроси, свързани с приетата за основателна осъдителна претенция за
главницата, поради което разноските за нея не следва да се възлагат по реда на
чл. 78, ал.6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №68/13.03.2023 г. по т.д.143/2022 г. по описа на
ОС – Шумен, с което на С. К. Д. от ***** и И. Л. Д. от ***** са осъдени да
заплатят солидарно на „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД /с предходно наименование „Свети
7
Георги Груп/ ЕИК ********* със седалище гр. София, сумата от 15 000 лв.
договорна лихва, дължима по договор за потребителски кредит № HL 34948
от 17.03.2008г. сключен между „Юробанк България„ АД /предишно
наименование „Юробанк и еф джи България”АД/ и С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като
съдлъжници, представляваща част от цялото задължение в размер на 117
920,98 лв. - лихви за периода от 17.03.2008 г до 27.03.2020 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД /с предходно
наименование „Свети Георги Груп/ ЕИК ********* със седалище гр. София
против С. К. Д. от ***** и И. Л. Д. от ***** иск за заплащане на сумата от 15
000 лв. договорна лихва, дължима по договор за потребителски кредит № HL
34948 от 17.03.2008г. сключен между „Юробанк България„ АД /предишно
наименование „Юробанк и еф джи България”АД/ и С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като
съдлъжници, представляваща част от цялото задължение в размер на 117
920,98 лв. - лихви за периода от 17.03.2008 г до 27.03.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която С. К. Д. и И. Л. Д. са осъдени
да заплатят на „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД разноски за първоинстанционното
разглежда на спора за разликата над 2762,50 лева.
ОСЪЖДА „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв. Р. Н. Р.
от АК – Плевен сумата от 10 500 лева – възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за
процесуално представителство във всички инстанции.
ОСЪЖДА „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АС –
Варна сумата от 300 лева, съставляваща държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9