№ 571
гр. П., 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500596 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „Уникредит Булбанк“АД, редовно призовани,
представител не се явява. Постъпила е писмена молба, в която не възразяват
да се даде хода на делото и поддържат въззивната си жалба. Претендират
разноски, като са представили доказателства за сторени разноски на двама
адвокати.
Ответницата Н. И. П., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв.В. К., редовно упълномощен.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№**** по описа за
2023 година е осъдена „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ******, със седалище и
1
адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № 7, да заплати на Н. И. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 27, чрез адвокат В. К. от АК П., с адрес
на кантора: гр. П., ул. „Х.К.“ №2 сумата в размер на 7289,58 лева,
представляваща разликата между полученото от ответника
застрахователно обезщетение, присъдено по т.д. № 8/2022 г. по описа на
ОС П., на основание застраховка живот по групова застраховка „66
плюс” № Пакет А0351/2019 г. при „Кардиф Животозастраховане" АД и
остатъчното задължение по договор за банков ипотечен кредит
№376/035144/0000000045836 от 02.12.2019 г., сключен между И.Д.П. и
„УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозирането на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля исковата претенция до
първоначално претендирания размер от 7488 лева, като неоснователна.
Осъдена е „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № 7, да заплати на Н. И. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 27, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на
1985,74 лева, сторени разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Осъдена е Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „Б.“ № 27, да
заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № 7, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в
размер на 24,71 лева, сторени разноски в настоящото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „УниКредит
Булбанк“ АД.
Намират решението за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано.
В мотивите си съдът правилно приел фактите по делото, но направил
погрешни правни изводи.
Спорът между страните бил за съществуването на разлика между
дължимата сума по ипотечния кредит на наследодателя на ищцата и сумата
платена от застрахователя. При установена разлика в повече остатъкът е
дължим на ищцата. По датата, на която следвало да се установи размера на
дълга нямало спор между страните - 03.08.2023г. При определяне на размера
2
на дълга към тази дата правилно вещото лице в заключението си е взел
предвид частично погасяване, извършено от ищцата на 25.10.2022г. и не е
взело предвид обезсиления изпълнителен лист. След плащането от
25.10.2022г. (1000 лв.) няма други вноски.
Съдът е приел, че кредитът не е обявен от банката за предсрочно
изискуем, но това обстоятелство не прави кредита „редовен“. „Редовен“ е
кредит, по който се правят текущи вноски. Липсата на погасителни вноски
след месец октомври предполага начисляване на наказателни и законни лихви.
Вариант 3 от заключението констатира, че на въпросната дата
непогасената главница е 41 647.72 лв., просрочени лихви 853.09 лв.,
наказателни лихви - 3548.14 лв. и законна лихва 1557.82 лв. От евентуално
дължимата разлика между застрахователното обезщетение и дължимата сума
към 03.08.2023г. следваше да бъдат извадени и 198.98 лв. - платени от банката
на ищцата като остатък от застрахователното обезщетение. Този вариант на
вещото лице не отчитал неустойките за просрочие, каквото е налице както
преди, така и след месец октомври 2023г.
Вместо това съдът е присъдил 7289.58 лв., представляващи разликата
между, платено от застрахователя по Вариант 4 от заключението на вещото
лице (стр. 8 - 10). В този вариант вещото лице се е съобразило само с
погасителния план и е отразило текущите задължения, без начисляване на
лихви за просрочие, законна лихва в пълен размер и наказателни лихви.
Неправилно съдът е отхвърлил и направеното от ответника възражение
за прихващане на разноските по предшестващото производство по чл. 417 от
ГПК. Те били дължими от ищцата, независимо от факта, че изпълнителният
лист е обезсилен, защото обезсилването е поради погасяването на кредита от
третото лица - застраховател към момента на оспорване на заповедта за
изпълнение.
Необосновано съдът обсъждал „недобросъвестно поведение от страна
на банката". Делото по заповедта за изпълнение се е движило успоредно с
делото срещу застрахователя. Към момента на започване на процедурата за
издаване на заповедта за изпълнение (месец април 2023г.) решение по делото
със застрахователя не е имало - то е постановено през месец юли 2023г.
Банката не е „поставяла ищцата в неблагоприятно положение“, а е
търсила възможност да събере дължимите й се суми от законния наследник на
3
починалия кредитополучател.
Моли решението да бъде отменено и предявения иск – изцяло
отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата Н. П..
Ответницата намира решението за правилно.
Районния съд изяснил задълбочено и всестранно делото . като
обосновано и правилно /вкл. в съответствие е приетото в т. 18 от ТР №4/201
Зг. на ОСГТК/ е приел , че към датата 03.08.2023г. на която кредита е бил
изцяло погасен от застрахователя . същия не е трансформиран в предсрочно
изискуем , а се е дължал по погасителен план . В съответствие с този извод
обосновано е определен вида и размера на задълженията по кредита съгласно
т.4 от заключението на приетата СИЕ. В този вариант вещото лице е
преизчислило задълженията на база на уговореното в договора /както е
поставена задачата/ и включва освен непогасената главница - 41647.72 лв. ,
непогасените договорни лихви-1207.95 лв. и законни лихви -145.47 лв. Ето
защо, оплакването жалбоподателя, че този вариант не отчитал „ неустойки за
просрочие” е напълно неоснователно . Тъкмо тези „законни лихви" съгласно
т.5.8 от договора за кредит представляват неустойка за неизпълнение.
Оплакването , че жалбоподателя бил лишен от неустойки „и след месец
октомври 2023г. „ , не се нуждае от коментар при положение, че кредита е
изцяло погасен още на 03.08.2023 г .
Нямало основания да се прилага вариант 3 от експертизата , защото той
бил изготвен по справка на банката направена след осчетоводяване на кредита
като предсрочно изискуем .
Съдът правилно отхвърлил възражението за прихващане на вземания на
банката за направени разноски по ч. гр.дело № 1377/2023г. на РС-П. . В
мотивите по този въпрос съдът посочил , че ответника не е имал основания да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да иска издаване на заповед по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист и с направените за целта разноски да постави
ищцата в неблагоприятно положение. Съда квалифицирал действията на
ответника твърде деликатно , считат, че поведението на „УниКредит Булбанк“
АД представлява учебен пример за злоупотреба с право. Банката е поискала и
се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист / впоследствие
обезсилени / на 13.04.2023г. Според изложеното във въззивната жалба това
4
било направено с цел банката да събере дължимите и се суми от наследника
на длъжника. В периода от 13.04.2023г. до 03.08.2023г. когато е получила
плащането от застрахователя банката не е образувала изпълнително дело ,
което показвало, че не е имал за цел да ползва изпълнителният лист съгласно
предназначението му на документ удостоверяващ право на принудително
изпълнение. По дефиниция злоупотребата с право е тъкмо това -
упражняването на правото в противоречие с неговото предназначение / чл.57
ал.2 КРБ, чл.8 ал.2 ЗЗД , чл.З ГПК /. В случая това право е упражнено
недобросъвестно за да се засегнат правата и законните интереси на ищцата
като ищец по косвения иск с пр. основание чл. 382 ал.1 от КЗ срещу
застрахователя , който е бил принуден със съдебно решение да плати на
„УниКредит Булбанк“ АД остатъка по кредита, чрез приспадане на иначе
ненужди разходи, направени в полза на икономически свързани с банката
лица.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Адв. К.: - Ув. Окр. Съдии, от името на доверителката ми оспорвам
въззивната жалба. Нямам възражение по доклада. Поддържам отговора и
препратките, направени в него откъм писмена защита и становище, които съм
депозирал в първата инстанция. Не сочим доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без уважение
и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като евентуално
присъдите разноски, които доверителката е направила за адвокатската си
защита пред настоящата инстанция. Считам, че тези разноски биха били
безспорни, доколкото няма изрично възражение. Бих искал да кажа няколко
думи за злоупотреба с право, което ние твърдим, че банката е извършила.
Защо считаме, че банката е злоупотребила с право? Съдът е отхвърлил
5
възражението за прихващане. Съдът го е отхвърлил изцяло, включително за
една част, която те претендират разноски за заповедното производство,
понеже са поставили доверителката ми в неблагоприятно положение. На мен
ми се струва, че за по-голяма пълнота съда да се обоснове защо е налице
евентуално злоупотреба с право. Забраната да се злоупотреби с право е
формулирана в чл.3 ГПК като задължение процесуалните права да се
упражняват в съответствие с добрите нрави. Доверителката ми е изгубила
единственият си син. Тя се оказва единствен наследник на лице, което е
отговорно за заплащане на кредита и е взела мерки поради нежеланието на
банката да събере вземането от застрахователя и е била принудена да заведе
косвен иск по чл.389 от Кодекса на застраховането и да принуди банката да
получи плащането от застрахователя, което тя не е искала да направи
доброволно. Известни са причините. Доверителката успяла да принуди
банката да вземе парите от застрахователя, а не от моята клиентка. Даже след
като сме се сдобили с положително решение на първата инстанция, бидейки
съищци. Банката е подала заявление за заповед и се е снабдила със заповед за
изпълнителен лист. Така или иначе не можем да спорим с правото на банката
да търси удовлетворение от повече от един длъжник, но тя прибира
изпълнителния лист в джоба. Изпълнителния лист дава право за принудително
изпълнение. Поради естеството на спора доверителката ми дори не знае, че
срещу нея е издаден изпълнителен лист. Когато доверителката ми си търси
разликата предмет на настоящия спор. От банката казват:“Г-жо ние тези пари
ги задържахме, защото ги похарчихме да ви съдим.“ Без да направят
изявление за прихващането, са изразходвали парите безцелно. Не са имали
основание да търсят заповедно производство по чл.417, защото няма покана.
Това е анализирано и изяснено от съда. От тази гледна точка самия факт, че
самото заявление без да са налице предпоставките, това води до извод до
неоснователност. Но факта, че не са използвали по предназначение
изпълнителен лист, свидетелства, че те не са целели да постигнат типичния
резултат, да осъществят целта, за която са се сдобили с този документ. То това
е една от характеристиките на злоупотребата. Упражняваш едно право не, за
да го реализираш съобразно неговата типична цел, а да поставиш друго лице в
неблагоприятна обстановка да застрашиш неговите интереси, да претендираш
с едни права, с които не разполагаш. В тази част съдът е бил прав да отхвърли
възражението за прихващане, защото тези разходи са направени при
6
злоупотреба с процесуално право. Ще ви моля евентуално изцяло да
потвърдите решението в тази си част. Ако в хипотеза, че съдът прибегне до
присъждане на разноски на жалбоподателя обръщам внимание, че разноските,
които са за адвокатска защита в списъка за разноски представляват сбора от
възнаграждението на двама адвокати. По чл.71 до чл.78 ГПК правото на
разноски се покрива до възнаграждението на един адвокат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 08.11.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7