№ 1443
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20241100901018 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Грийн енерджи България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Район Възраждане, пл.
„Възраждане“ № 8, ет.3, против „Солар енерджи съпорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Ген. Ед. Тотлебен“ № 4, вх. А, ет.1, ап.3, иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на решенията на Общото събрание
на съдружниците в „Солар енерджи съпорт“ ООД, проведено на 24.06.2022 г., приети по т.2,
т.3 и т.4 от дневния ред – за изключване на „Грийн енерджи България“ ЕООД като
съдружник – т.2; за поемане на дяловете на „Грийн енерджи България“ ЕООД от „Енергийни
колектори“ ООД – т.3 и за изменение на дружествения договор на ответното дружество,
отразяващо решенията по предходните две точки – т.4, поради липса на компетентност на
Общото събрание, евентуално – поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът излага твърдения, че е вписан в ТРРЮЛНЦ съдружник в ответното „Солар
енерджи съпорт“ ООД, като притежава дялово участие в размер на 150 000 лева,
представляващо 49% от капитала му. Твърди, че с решение на общото събрание на „Солар
енерджи съпорт“ ООД от 23.05.2022 г. било отложено включено в дневния ред решение за
изключване на ищеца „Грийн енерджи България“ ЕООД като съдружник. На проведено на
24.06.2022 г. общо събрание на съдружниците по т.2 от дневния ред било взето решение за
изключването му, по т.3 – за поемане на дружествените му дялове от съдружника
„Енергийни колектори“ ООД, а по т.4 – за изменение и допълнение на дружествения
договор, отразяващи изключването на „Грийн енерджи България“ ЕООД и поемане на
дяловете му от съдружника „Енергийни колектори“ ООД. Сочи, че предявил иск по чл. 74 от
ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на посочените решения на общото събрание, по който
било образувано т.д. № 1191/2022 г. по описа на СГС. С Решение № 52 от 10.01.2024 г. по
т.д. № 1191/2022 г. по описа на СГС предявените конститутивни искове по чл. 74 от ТЗ били
отхвърлени, като срещу решението подал въззивна жалба.
Ищецът поддържа, че взетото на общото събрание на 24.06.2022 г. решение по т.2 за
изключването му като съдружник е нищожно на две основания - поради липса на
компетентност на общото събрание на съдружниците да изключва съдружник в хипотезата
на чл. 126, ал.1 от ТЗ и като взето в противоречие с добрите нрави. Поради нищожността на
това „Базисно“ решение, твърди нищожност и на основаните от него решения по т.3 и т.4 от
1
дневния ред.
По иска за нищожност на решенията на общото събрание, като взети извън
компетентността му, ищецът поддържа, че общото събрание на съдружниците не разполага с
компетентност да изключва съдружници поради неизпълнение на задължението им за
изплащане или внасяне на дяловата им вноска в капитала, тъй като в специалната по
отношение на общата хипотеза по чл. 126, ал.3 от ТЗ хипотеза на чл. 126, ал.1 от ТЗ
компетентността на общото събрание се изчерпва с определянето на допълнителен срок за
изпълнение на задължението за вноска в капитала, а самото изключване настъпва по силата
на закона (по право), а не по волята на общото събрание. Поддържа и че обстоятелството, че
е изключен като съдружник и на основания по чл. 126, ал.3 от ТЗ не променя този извод, тъй
като липсва практическа възможност за разграничаване на тежестта, която общото събрание
е придало на всяко от двете основания за изключване. Сочи, че смесването на двете
основания за изключване в едно и също решение прави нищожно и цялото решение, в която
са смесени двете различни процедури. С оглед на това поддържа все още да е съдружник в
ответното дружество и има правен интерес от търсената с иска защита. Предвид
нищожността на „базисното“ решение за изключването му като съдружник, нищожни били и
основаните на него решения по т.3 и т.4 от дневния ред, защото общото събрание не
разполага с компетентност да приеме подобни решения, ако самото решение за изключване е
нищожно.
Като излага критичен анализ на приетото с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по
тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според което по отношение на решенията на общото
събрание на съдружниците общите основания за нищожност на договорите по чл. 26 ЗЗД са
неприложими, ищецът, чрез пълномощника си, излага доводи за нищожност на решението
по т.2 от дневния ред на общото събрание на 24.06.2022 г. поради противоречието му с
добрите нрави, тъй като решението е взето с гласовете на друг съдружник - „Енергийни
колектори“ ООД, който е с общи с тези на ответника мениджъри и към момента на
решението също не е бил изплатил вноската си в капитала и то – за много по-
продължителен срок от ищеца „Енергийни колектори“ ООД. Поддържа се, че съдружникът
„Енергийни колектори“ ООД и общите му с тези на ответника управители са действали при
условията на забранена от закона злоупотреба с права и при противоречие с добрите нрави,
като не са изключили „Енергийни колектори“ ООД, а ищецът „Грийн енерджи България“
ЕООД, при осъществено от двамата съдружници едно и също нарушение. Като нравствено
непоносимо и противоречащо на добрите нрави ищецът определя това, че съдружникът
„Енергийни колектори“ ООД, който сам е бил в неизпълнение на задължението си за дялова
вноска в капитала, е изключил съдружника „Грийн енерджи България“ ЕООД поради
същото. Освен това в поканата и в протоколите от общите събрания не било посочено, че
банковата сметка, по която следва да бъде изплатен дела от капитала, не принадлежи на
емитента, а на трето лице, което също било в нарушение на добрите нрави. Ищецът сочи и
че дори да е внесъл сумата от 145 000 лева, представляваща дела му от увеличения капитал
по тази банкова сметка, която не принадлежи на „Солар енерджи съпорт“ ООД, а на трето
лице – „Нови глобални решения“ ООД, това не би имало последиците на „дялове вноска в
капитала“, защото вноската в капитала трябва да бъде внесена по банковата сметка на
емитента „Солар енерджи съпорт“ ООД.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника „Солар енерджи съпорт“ ООД е
постъпил писмен такъв. Оспорва се иска като недопустим и неоснователен. Ответникът
възразява, че за ищеца „Грийн енерджи България“ ЕООД не съществува правен интерес от
установителния иск за нищожност на решенията на общото събрание от 24.06.2022 г. на
наведените основания, защото дори да се приеме, че решението по т.2 е нищожно и не е
породило правни последици, изключването на ищеца е настъпило по силата на закона с
осъществяване на фактическия състав на процедурата по чл. 126, ал.1 от ТЗ след
безрезултатното изтичане на предоставения на съдружника едномесечен срок за внасяне на
дела му в капитала, както поддържа в исковата молба и самият ищец. Поради това ищецът е
загубил качеството си на съдружник с изтичането на този срок и дори да бъде обявено за
2
нищожно решението на ОСС за изключването му, с предявения иск не може да се получи
търсената защита – възстановяване на членствените права на ищеца. Излагат се и
възражения за неоснователност на иска. Поддържа, че и в двете хипотези на изключване на
съдружник – по чл. 126, ал.1 и чл. 126, ал.3 от ТЗ, общото събрание има компетентност да
вземе решение за изключването на съдружника, като разликата е единствено в процедурата.
Освен това, с оспореното решение съдружникът е изключен при наличието на виновно
поведение, квалифицирано както по чл. 126, ал.1 от ТЗ, така и по чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ
и при осъществен фактически състав и по двете разпоредби, поради което решението
представлява едно единно цяло и взимането му е от компетентността на ОС съгласно чл.
137, ал.1, т.2 от ТЗ. Поддържа, че са спазени изискванията на закона за даване на
допълнителен срок за вноска в капитала и за отправяне на предупреждение за изключване.
Излага подробно и възражения и по отношение въведеното като основание за
нищожност на взетите от общото събрание решения противоречие с добрите нрави.
В срока за допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК ищецът поддържа изложените
доводи и съображения, като ги допълва съобразно възраженията на ответника.
В срока за отговор на допълнителната искова молба по чл. 373 ГПК ответникът
поддържа направените възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
С определението по чл. 374 ГПК № 318/23.01.2023 г. съдът е прекратил производството
по евентуалния иск за нищожност на оспорените решения поради противоречие с добрите
нрави, като недопустим. Приел е, че искът черпи основанието си от общия граждански закон
– накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, а съгласно задължителното за
съдилищата при прилагането и тълкуването на закона (чл. 130, ал.2 ЗСВ) разрешение по т.1
на Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, квалифицирането на порочните
решения на общото събрание като нищожни е допустимо само по специфичните критерии,
въведени от ТЗ, като общият режим на недействителността на сделките по ЗЗД е
неприложим. Тази неприложимост касае допустимостта на иска, а не неговата
основателност, поради привнасянето на основания, регламентирани от общия граждански
закон, по правоотношения, регламентирани от специалния закон – lex specialis derogat legi
generali, в какъвто смисъл е константната практика – напр. Решение № 50/16.06.2014 г. по
т.д. № 1087/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 85/01.08.2013 г. по т.д. № 155/2012 г.
по описа на ВКС, I т.о. С оглед на това евентуалният иск за нищожност на решенията на
общото събрание, основан на твърдения за противоречието им с добрите нрави, е приет за
недопустим и на това основание е оставен без разглеждане, като производството по него е
прекратено.
По отношение на иска за нищожност на решенията, основан на твърдения за липса на
компетентност на общото събрание да изключва съдружник в хипотезата на чл. 126, ал.1 ТЗ,
съдът намира същия за допустим, като предявен по редовна искова молба, при наличието на
всички положителни и отстъствието на отрицателни процесуални предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Възражението на ответника за
недопустимост е неоснователно. В исковата молба ищецът оспорва като нищожно –
непораждащо правни последици, взетото решение за изключването му като съдружник с
доводи за некомпетентност на общото събрание в хипотезата на изключване поради
неизплащане или невнасяне от съдружника на дела от капитала му, и същевременно оспорва
фактическият състав по чл. 126, ал.1 от ТЗ да е бил осъществен, тъй като не е надлежно
уведомен по посочения в правната норма ред, а процедурата е проведена по неотносимия и
неприложим ред на чл. 126, ал.3 от ТЗ. Твърди и че при смесването на двете основания по
ал.1 и ал.3 на чл. 126 ТЗ в едно решение за изключването му, поради нищожност на
решението в частта за изключването му на основание чл. 126, ал.1 ТЗ, нищожно е и
3
решението в частта за изключването му на основание чл. 126, ал.3 ТЗ, поради което той все
още е съдружник в ответното дружество, следователно – има интерес от търсената с иска
защита. Искът е предявен не за прогласяване нищожност на част от решението по т.2 – за
изключването му на основание чл. 126, ал.1 ТЗ, а за нищожност на цялото решение, като е
основан на изложените доводи за некомпетентност на общото събрание в хипотеза на
изключване на съдружник по реда на чл. 126, ал.1 ТЗ. Наличието на материалноправните
предпоставки за изключване на съдружника и спазването на процедурата по чл. 126, ал.1 ТЗ
не са предмет на производството по иска за нищожност на решенията, поради което тези
въпроси не подлежат на разглеждане в настоящото производство, а в производство по иска с
правно основание чл. 74 ТЗ, какъвто е предявен по т.д. № 1191/2022 г. по описа на СГС.
Въпросът разполага ли общото събрание с такава компетентност и респ. изключва ли
липсата на такава и компетентността му в частта на решението по чл. 126, ал.3 ТЗ са
въпроси по същество на предявения в настоящото производство иск.
Доколкото не е извършено вписване в търговския регистър, за да бъде поискано
установяване несъществуване на вписано обстоятелство чрез иск по чл. 29 от ЗТР, искът по
чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим като предявен от лице с правен интерес – изключеният с
процесното решение на общото събрание съдружник.
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че ищецът
„Грийн енерджи България“ ЕООД към датата на провеждане на общото събрание е бил
съдружник в ответното „Солар енерджи съпорт“ ООД с дялово участие в капитала в размер
на 49%. С решение на общото събрание на съдружниците в „Солар енерджи съпорт“ ООД
от 23.05.2022 г. по т.2 от дневния ред е определен срок от 1 месец, считано от деня на
събранието, в който съдружникът „Грийн енерджи България“ ЕООД да предприеме действия
по отстраняване на всяко едно от посочените в отправена покана – предупреждение за
изключване обстоятелства, осъществяващи хипотезите на неизпълнение на задължения по
чл. 126, ал.1 ТЗ и чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, включително да внесе дела си в капитала в
размер на 145 000 лева. С решение на общо събрание на съдружниците на „Солар енерджи
България“ ЕООД, проведено на 24.06.2022 г., по т. 2 от дневния ред съдружникът „Грийн
енерджи България“ ЕООД е изключен на две основания - първото поради това, че
независимо от отправената му покана – предупреждение и предоставения му допълнително
едномесечен срок, не е изплатил дела си в капитала в размер на 145 000 лева съгласно
решение на ОСС от 13.08.2012 г. (чл. 126, ал.1 ТЗ), а второто - поради неизпълнение на
задължението за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството (чл.
126, ал. 3, т. 1 ТЗ) и действия против интересите на дружеството (чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ). По
т.3 от дневния ред на това общо събрание е взето решение за поемане на дружествените
дялове на ищеца от съдружника „Енергийни колектори“ ООД, а по т.4 – за изменение и
допълнение на дружествения договор, отразяващи последиците от предходните две
решения.
Установява се и че ищецът „Грийн енерджи България“ ЕООД е предявил срещу
ответника „Солар енерджи съопорт“ ООД искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на
решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 на общото събрание на съдружниците от 24.06.2022 г., по които
е образувано т. д. № 1191/ 2022 г., СГС, ТО, 14 състав. С решение № 52/ 10.01.2024 г. по т. д.
№ 1191/ 2022 г. исковете са отхвърлени. С решение № 255/12.05.2025 г. по в.т.д. № 260/2024
г. по описа на САС, първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено
друго, с което са отменени атакуваните решения по т.2, т.3 и т.4 на общото събрание на
„Солар енерджи съпорт“ ООД от 24.06.2022 г. Към настоящия момент делото е висящо пред
ВКС.
В настоящото производство ищецът иска прогласяване нищожност на оспорените
решения на основание липса на компетентност на общото събрание, като поддържа, че
компетентността на върховния орган на дружество с ограничена отговорност да вземе
решение за изключване на съдружник е ограничена само в хипотезите на чл. 126, ал.3 ТЗ, не
и в хипотезата на чл. 126, ал.1 ТЗ, при която изключването на съдружника настъпва по
силата на закона с изтичане на дадения от общото събрание срок за изплащане на вноската
4
от капитала, когато в този срок тя не е изплатена, като не е необходимо решение на общото
събрание за това, респективно – взетото такова излиза извън компетентността му и е
нищожно. Поддържа и че като произтичащи от решението за изключването му, нищожни са
и последващите две решения за поемане на дружествения му дял от друг съдружник и за
привеждане на дружествения договор в съответствие с предходните решения.
В задължителното за съдилищата при тълкуване и прилагане на закона Тълкувателно
решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС са посочени критериите, разграничаващи
нищожните и незаконосъобразните, съответно противоречащи на устава, решения на
органите на търговското дружество, и различните способи на защита на правата на
съдружниците и акционерите. В т. 1 и т. 2 е изразено разбирането, че решението на Общото
събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на търговското
дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт, е нищожно, и
нищожността може да се установи със самостоятелен установителен иск, който може да бъде
предявен от всеки член на дружеството при наличие на правен интерес, като в зависимост от
това дали решението подлежи на вписване или не искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 и
ал. 4 ГПК (преди чл. 97, ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм./), или чл. 29 ЗТР (преди чл. 431, ал. 2 ГПК
/отм./). Решенията на органите на търговското дружество, които са приети в противоречие с
учредителния акт или императивни разпоредби на закона, с изключение на нормите,
уреждащи компетентността, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна чрез предявяване
на конститутивен иск.
Неизплащането или невнасянето на дела от капитала е основание за изключване на
съдружника от дружеството, съгласно чл. 121, ал.1 ТЗ, следователно изключването е
санкция, намираща приложение и при неизпълнение от страна на съдружника на
задължението му за вноска в капитала. Пределите на компетентност на общото събрание на
дружество с ограничена отговорност са регламентирани в разпоредбата на чл. 137, ал.1 ТЗ,
като по т.2 на общото събрание, като върховен орган на дружеството, е предоставено
правомощието да приема и изключва съдружници. Изключването следва да бъде
осъществено по установената в закона – чл. 126 и чл. 137 ТЗ процедура, като в хипотезата на
чл. 126, ал.1 ТЗ тя включва определяне с решение на общото събрание на срок, не по-кратък
от 1 месец, в който да се даде възможност на съдружника да изплати дела си от капитала,
както и отправяне на писмено уведомление от управителя до съдружника, с което
последният се уведомява за дадения допълнителен срок и се предупреждава за
изключването, ако не изпълни задължението си в този срок. И в двете хипотези на
предвидените в закона основания за изключване на съдружник по чл. 126, ал.1 и чл. 126, ал.3
ТЗ, за окончателното завършване на фактическия състав е необходима санкция на
волеобразуващия орган на дружеството, в чиято компетентност именно е възложено
правомощието да изключва членове – общото събрание на съдружниците. Законът, както в
чл. 137, ал.1, т.2 ТЗ, с която норма се предоставя компетентност на общото събрание да
изключва съдружници, така и в разпоредбите на чл. 137, ал.3 и ал.4 ТЗ, в които се урежда
процедурата по гласуване, необходимото мнозинство и изискуемата форма на решенията, не
отграничава основанията за изключване, поради което настоящият състав намира, че
предоставеното с разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.2 ТЗ правомощие на общото събрание да
изключва съдружници обхваща всички форми на нарушения/неизпълнение на задължения,
за които законът предвижда тази най-тежка санкция. Следователно, решението за
изключване на съдружник в хипотезата на чл. 126, ал.1 ТЗ попада в пределите на
компетентност на общото събрание.
Предвид така изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал.1 ГПК се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. При поддържаното от ищеца
основание за нищожност и на другите две решения – по т.3 и по т.4 от дневния ред и с оглед
приетото по отношение на иска за нищожност на решението за изключване на ищеца като
съдружник в ответното дружество, неоснователни се явяват и исковете за нищожност на
основаните на него решения по т.3 и т.4.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 6 000 лева за направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Грийн енерджи България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, Район Възраждане, пл. „Възраждане“ № 8, ет.3,
против „Солар енерджи съпорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Ген. Ед. Тотлебен“ № 4, вх. А, ет.1, ап.3, иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК за прогласяване нищожност на решенията на Общото събрание на съдружниците в
„Солар енерджи съпорт“ ООД, проведено на 24.06.2022 г., приети по т.2, т.3 и т.4 от дневния
ред – за изключване на „Грийн енерджи България“ ЕООД като съдружник – т.2; за поемане
на дяловете на „Грийн енерджи България“ ЕООД от „Енергийни колектори“ ООД – т.3 и за
изменение на дружествения договор на ответното дружество, отразяващо решенията по
предходните две точки – т.4, поради липса на компетентност на Общото събрание.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Грийн енерджи България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, Район Възраждане, пл. „Възраждане“
№ 8, ет.3, да заплати на „Солар енерджи съпорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ген. Ед. Тотлебен“ № 4, вх. А, ет.1, ап.3, сумата от 6 000 лева за
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6