Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в закрито заседание
на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 10292 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. №
00828/15.07.2019 г., подадена от длъжника З. "О." АД, ЕИК ******, по
изп. дело № 20197870400104, срещу постановление от 03.07.2019 г. на ЧСИ М.Д., с
рег. № 787 при КЧСИ, издадено по посоченото изпълнително дело, с което е
отказано да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че приетото
адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност
на конкретното изпълнително производство, както и че по
изпълнителното дело липсват данни процесуалният представител на взискателя да е
извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за
образуване. Сочи, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима,
доколкото липсва активно поведение на процесуалния представител на взискателя.
На следващо място излага, че определената пропорционална такса по т. 26 от
Тарифа към ЗЧСИ е прекомерна, тъй като материалният интерес, върху който се
изчислява е само присъденото вземане по изпълнителния лист, а не и адвокатското
възнаграждение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде намален
адвокатският хонорар, претендиран от взискателя по изпълнителното дело до
размера от 200 лв., съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде коригиран размерът на
начислената пропорционална такса. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК не е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело - Е.Ю.П..
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че пропорционалната такса е изчислена единствено върху задължението по
изпълнителния лист, като същата се дължи независимо от обстоятелството по какъв
начин е събрана сумата по изпълнителното дело. Счита, че заплатеното от
взискателя и прието в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение
съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, и в никакъв
случай не е прекомерно.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от
жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.06.2019 г. от Апелативен съд - София,
Гражданска колегия, 4 състав, на основание Решение по гр. д. № 2222/2018 г. по
описа на САС, за събиране на сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
24.10.2014 г. в гр. Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане.
С молба, с вх. № 00740/25.06.2019 г.,
взискателят Е.Ю.П.е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху
притежаваните от длъжника банкови сметки.
Покана за доброволно изпълнение, с изх.
№ 00534/25.06.2019 г., е връчена на З. "О." АД на 25.06.2019 г. С нея
длъжникът е поканен да заплати следните суми: 30 000 лв. - главница, ведно
със законна лихва за периода 24.10.2014
г. до окончателното изплащане; 1 196 лв. - разноски по изпълнителното дело и
сумата от 3 448,24 лв. - такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
По делото е постъпило възражение от
длъжника, с вх. № 00758/28.06.2019 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение и пропорционалната такса по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление за разноски
от 03.07.2019 г., съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по
изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2
от ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На основание чл. 79 ГПК всички такси и
разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за
сметка на длъжника.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея
процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като
обаче се съобрази с размерите, определени като минимални такива за съответния
вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет
/ВАС/, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба
на чл. 78, ал. 5 ГПК,
се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20197870400104, с
молба от 25.06.2019 г. пълномощникът на взискателя - адвокат А.Б.е поискал
образуване на изпълнително дело за събиране на сумите,
посочени в приложения към молбата изпълнителен лист, като е посочил и способ за
изпълнение, който следва да бъде използван от съдебния изпълнител за
удовлетворяване вземането на взискателя, а именно налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като единствените
извършени от пълномощника действия са действия по изготвянето на молбата за
образуване на изпълнително производство. В срока за доброволно изпълнение
длъжникът е изплатил изцяло дълга, като не са били предприети други съдебно - изпълнителни
действия, извършени от адвоката на взискателя, с цел удовлетворяване на
паричните вземания. Положеният от упълномощения адвокат труд е минималният,
следователно и платеното възнаграждение подлежи на намаляване поради неговата
прекомерност до сумата от 200 лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда като дължимо за образуване на изпълнително дело.
По отношение на оспорването на размера на начислената такса по т. 26 в изпълнителното производство:
Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В
"парично вземане" се включва само дългът, предмет на изпълнението, не
и разноските по повод изпълнението. В противен случай би означавало да се
събират такси върху разноски, което не отговаря на законодателната идея. В конкретния
случай задължението на длъжника възлиза на сумата от 44 225,49 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, б. „г“ от Тарифата пропорционалната такса
следва да се изчисли в размер на 820 лв. + сумата от 2 053,53 лв. или общо
в размер на 2 873,53 лв. без ДДС или 3 448,24
лв. с ДДС. В този смисъл неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилно
изчисление на пропорционалната такса.
Жалбоподателят претендира разноски в
настоящото производство в размер на 385 лв., от които държавна такса - 25 лв. и
адвокатско възнаграждение - 360 лв., като представя списък по чл. 80 ГПК,
договор за правна защита и съдействие, и платежно нареждане за сумата от 360
лв. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че уговореният адвокатски хонорар ще бъде заплатен по банкова сметка ***,
съдът намира, че е доказано заплащането им. с оглед изхода на спора
жалбоподателят има право на разноски в половин размер за сумата от 192,50 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление от 03.07.2019 г. по изпълнително дело № 20197870400104 по описа на
ЧСИ М.Д., с рег. № 787 при КЧСИ, в частта, с която е оставено без уважение
искането на длъжника З. "О." АД да бъде намалено поради прекомерност
адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя на неговия пълномощник във
връзка с извършване на процесуални действия по посоченото изпълнително дело до размера от 200 лв. (двеста
лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението
на адв. А.Б.- процесуален представител на взискателя Е.Ю.П.по изп. дело
20197870400104 на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 при КЧСИ, до размера от 200 лв.
(двеста лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на З. "О." АД срещу постановление от 03.07.2019 г. на
ЧСИ М.Д. в останалата част.
ОСЪЖДА Е.Ю.П.,
ЕГН **********, да заплати на З. "О." АД сумата от 192,50 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.