О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 579
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета
година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 380 по описа за 2020
година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Шмидт Финанс 2007“ – ЕООД –
гр.Айтос – ищец по исковете, чрез процесуален представител адв.Г. – Т., срещу
Решение №305/13.12.19г., постановено по гр.д.№629/19г. по описа на районен съд Айтос,
с което е отхвърлен иска на въззивника,
против ответника Axмeд Юcуф Шepиф, с правно основание чл.422 от ГПК, с който се
иска да се установи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
3888.07 лв., представляващо остатък заемна сума (главница) в размер на 2388
лв., остатък от възнаграждение (договорна лихва) в размер на 167.79 лв. и
неустойка в размер на 1500 лв. , произтичащи от договор за паричен заем сключен
нa 27.05.2008 г., законна лихва върху главница 2388.07 лв. включваща остатък от
заемна сума и остатък от договорна лихва, считано от 18.03.2019 г. до
окончателното им изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.41 ГПК № 156/ 20.03.2019 по ч.гр.д. № 302/ 2019
г. пo описа на PC град Айтос; на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Според въззивника, съдът е
установил сключен договор за паричен заем от 27.05.2008г. между ищеца и
ответника, по който на 19.06.2013г. е подписан анекс от сина на ответника.
Въпреки това последният го е потвърдил с конклудентни действия, като е
погасявал вноските. Оспорват се изводите на съда, основани на извършената
съдебноикономическа експертиза, която, според въззивника, е възприета погрешно
и от която е видно, че ответникът дължи главница, в размер на8105 лева и лихва,
в размер на 3342.06 лева, а с извършените плащания е погасил 9309 лева и му
остават 2138.06 лева. Извън това, дължи и 1500 лева неустойка.
Не се правят
доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 27.12.19г., чрез адв.Г.. Въззивната жалба е подадена по
пощата на 09.01.20г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът му е
отхвърлен. Следователно жалбата е допустима.
Препис от
въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника А.Ю.Ш., чрез адв.Иванова на 20.01.20г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 30.01.20г. е подаден писмен отговор. В него се
излагат съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия, не е
представен погасителен план, какъвто е уговорен в договора, за да се прецени
размера на дължимия остатък. Вземанията по договора от 2008г. са погасени по
давност. Анексът от 2013г. не е подписан от ответника и той не е обвързан от
него. По отношение на сумата от 1500 лева, съдът дължи служебно произнасяне при
нарушаване на ЗЗП. Договорната лихва според въззиваемия е прекомерна.
Не се
представят доказателства.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговор намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и
на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №380/20г. по описа
на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване,
определено с Разпореждане от 06.02.20г. - на 09.03.2019г. от 14.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на
посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по
телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили
телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на
въззивната жалба да се връчи на въззивната страна, ведно с препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на процесуалните
представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40,
ал.7 от Закон за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.