Решение по гр. дело №900/2025 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 287
Дата: 23 септември 2025 г. (в сила от 16 октомври 2025 г.)
Съдия: Пепа Димова Жекова
Дело: 20255610100900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. гр. Димитровград, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610100900 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „А 1 България“ ЕАД твърди, че въз основа на сключен между
„А 1 България“ ЕАД (предишно име „Мобилтел” ЕАД) и ответницата Т. И. Д.
договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия
уникален номер ********* от 11.11.2021 г. и партиден номер М6798134. Към
горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1 за услуги
както следва.
Приложение № 1 от 11.11.2021 г. за услугата фиксиран интернет (А1
Нет) с номер 101002971377 с план А1 Нет 50 със стандартна месечна такса
7,99 лв. и промоционална такса в размер на 5,99 лв., сключено за срок от 24
месеца.
Приложение № 1 от 11.11.2021 г. за услугата фиксирана телевизия (А1
ТВ) с номер 201002971430 с план А1 ТВ 100+ със стандартна месечна такса
12,99 лв., сключено за срок от 24 месеца. Ищецът предоставил услуги на
ответницата съобразно уговореното, а тя не му е заплатила дължимата цена за
1
тях в размер на 98,03 лв. По тази причина договор № ********* от 11.11.2021
г. бил прекратен по вина на ответницата и съгласно договора и Общите
условия на „Мобилтел” ЕАД на 10.05.2018 г. били начислени и неустойки в
размер на 100 лв. представляваща цената на невърнато оборудване
предоставено за ползване към услугата фиксирана телевизия (А1 ТВ) – KSTB
със сериен номер 743АЕF3747A7.
За горепосочените суми „А 1 България“ ЕАД се снабдило със заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 305/2025 г. на РС - Димитровград, срещу която
ответницата подала възражение, което обусловило интереса на ищеца от
предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
Ищецът твърди, че общият размер за задължението включва сумите:
1. 98,03 лв. – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по
договор с партиден номер М6798134 за периода на фактуриране
21.07.2022 г. - 20.12.2022 г.:
- 19,61 лв. по данъчна фактура№ *********/ 23.08.2022 г.
- 19,61 лв. по данъчна фактура№ *********/24.09.2022 г.
- 19,61 лв. по данъчна фактура№ *********/24.10.2022 г.
- 23,38 лв. по данъчна фактура№ *********/23.11.2022 г.
- 15,82 лв. по данъчна фактура № *********/23.12.2022 г/
2. 100,00 лв. – представляваща цената на невърнато оборудване
предоставено за ползване към услугата фиксирана телевизия (А1 ТВ) – KSTB
със сериен номер 743АЕF3747A7, начислена в сметка № ********* от
15.01.2023 г.
3. 42,24 лв. – мораторна лихва върху горепосочените главници за период
от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г., която сума представлявала сбор от сумите:
Искането на ищеца до съда е да бъде признато за установено по
отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че
ответникът Т. И. Д., с ЕГН: ********** дължи договор № ********* от
11.11.2021 г. с партиден номер М6798134 за периода 23.08.2022 г. до
01.03.2023 г. и приложения към него за сумата в размер на 240,27 лв.
формирани както следва: 98,03 лв. - неплатени суми за предоставени и
2
неплатени електронни съобщителни услуги, 100,00 лв. – неустойка за
невърнато оборудване, както и мораторна лихва в размер на 42,24 лв. върху
горепосочените главници за период от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г, както и
законната лихва върху сборната сума 198,03 лв. от датата на образуване на ч.
гр. д. № 305/2025 г. на РС - Димитровград до окончателното изплащане на
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 305/2025 г. на РС - Димитровград.
Претендира разноските, направени в заповедното производство и в
настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата Т. И. Д. е
подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че липсва сключен и подписан от договор №
*********/11.11.2021 г. за електронни съобщителни услуги, противно на
твърденията на ищеца, не е получавала електронни съобщителни услуги за
периода 21.07.2022 г.-20.12.2022 г., за който период липсват и договорни
отношения с ищеца. Приложените фактури за потребление за същия период
били напълно произволни и неоснователни, от което следва, че иска в частта
му за 98,03 лева е неоснователен и недоказан.
Неоснователен бил иска в частта за 100 лева- неустойка за невърнато
оборудване, т.к., видно от Приемно-предавателен протокол от 04.08.2025 г.,
ответницата върнала на ищеца ,,приемник №743AEF3747A7"
Оспорва иска частта за сумата от 42,24 лева- мораторна лихва в/у
сборната главница от 198,03 лева за периода от 23.08.2022г.-20.02.2025 г., като
неоснователен и недоказан и искането за законна лихва.
Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С протоколно определение от 17.09.2025 г. по делото съдът е прекратил
на основание чл. 232 от ГПК производството по ГД № 900/2025 г. по описа на
РС-Димитровград в частта, с която се претендира сума в размер на 100 лв.,
представляваща неустойка за невърнато оборудване, предявен от „А1
България“ ЕАД против Т. И. Д. с правно основание чл. 422, във вр. чл. 92 от
ЗЗД.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
прави признание на исковете.
3
В становище процесуалният представител на ищцовото дружество прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение, основаващо се на признание на предявените искове съгласно чл. 237,
ал 1 и ал. 2 ГПК. Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване
на такова.
По възражението на ответника, направено в съдебно заседание относно
размера на мораторната лихва съдът след служебно изчисление върху
уважената част от иска в размер на 98,03 лева за периода от 23.08.2022 г. до
20.02.2025 г., намира, че същата е в размер на 31,32 лева, като искът за
мораторна лихва следва да бъде отхвърлен над сумата от 31,32 лева до
претендирания 42,24 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски, съразмерно уважената част от иска в размер на 67,29
лева /25 лв. - държавна такса, и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, на основание чл. 25, ал.1 НЗПП/. С оглед приетото ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР,
това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да
бъдат осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство съразмерно уважената част от иска в размер на 67,29 лева
Ответникът претендира на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски за
прекратената част от производството, поради оттегляне на исковете претенции
за посочените разлики в сумите съгласно протоколното определение по чл.
214, ал. 1 ГПК, които не са му присъдени с това протоколно определение от
17.09.2025 г., като няма пречка това да бъде сторено с настоящото съдебно
решение, както и съразмерно отхвърлената част от иска. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което съдът на основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба за № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа намира, че адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лева, като
4
съразмерно прекратената част от производството възлиза на 184,66 лева.

Водим от горното и на основание чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, *************
съществуването на вземането на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1 за следните суми:
98,03 лева - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги по договор № ********* от 11.11.2021 г. с партиден
номер М6798134 за периода 23.08.2022 г. до 01.03.2023 г. и мораторна лихва в
размер на 31,32 лева за период от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
21.02.2025 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 31,32
лева до претендирания 42,24 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 305/2025 г.
по описа на РС – Димитровград.

ОСЪЖДА Т. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Димитровград, ************* да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1
сумата от 67,29 лева - разноски по настоящото дело и сумата от 67,29 лева -
разноски по ч.гр.д. № 305/2025 г. по описа на РС – Димитровград, сърамерно
уважената част от иска

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1 да заплати на Т. И. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, *********** разноски в
размер на 184,66 лева на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 78, ал. 3 от ГПК.

5
Сумите могат да бъдат заплатени по следната посочена в заповедното
производство банкова сметка на ищеца: IBAN: BG54UBBS81551060362324
BIC: UBBSBGSF Обединена българска банка АД

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6