№ 250
гр. Свиленград, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100434 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът И. О. О. иска от съда да признае за установено по отношение на ответника
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ищецът не дължи на ответника сумите, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20249290402504 по описа на ЧСИ
Николета Кавакова, а именно сумата 3450,81 лева, включваща сумата 578,93 лева - главница,
ведно със законната лихва върху нея в размер на 502,64 лева, дължима за периода
31.05.2017г. – 15.04.2025г., сумата 1501,99 лв. – неолихвяеми вземания, сумата 191,62 лв. –
присъдени разноски, сумата 150,00 лв. – разноски по изпълнителното дело, сумата 525,63 лв.
– такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.04.2025г. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че на 16.12.2008г. сключил договор за кредит с трето за спора лице –
кредитор, който е прехвърлил вземанията си, предмет на договора, на ответника. Твърди, че
на 31.05.2017 г. ответникът (цесионер) подал заявление по чл.410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 352/2017г. по описа на РС – Свиленград. Посочва, че след влизането в
законна сила на издадената заповед за изпълнение № 170/05.06.2017г. бил издаден
изпълнителен лист № 421/12.10.2017г.
Ищецът твърди, че получил покана за доброволно изпълнение за заплащане на
ответника на горепосочените суми, дължими по изпълнително дело № 20249290402504 по
описа на ЧСИ Николета Кавакова, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ЧГД № 352/2017г. описа на PC-Свиленград. Ведно с поканата за доброволно изпълнение
1
(ПДИ), ищецът е получил и препис от изпълнителния лист № 421 от 12.10.2017 г., издаден
по ЧГД № 352/2017г. описа на PC-Свиленград, което било образувано по заявление по
чл.410 от ГПК, подадено от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Заявителят действал
като цедент по договор за цесия, по силата на който цесионерът CrediHome му прехвърлил
вземания, произтичащи от Договор за кредит № 105100114152 от 16.12.2008г., сключен с
ищеца, като кредитополучател.
Въз основа на този изпълнителен лист № 421 от 12.10.2017 г., на 31.08.2018 г. е било
образувано изпълнително дело № 86/2018г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, прекратено на
31.08.2023 г. След това било образувано изпълнително дело № 20249290402504 по описа на
ЧСИ Николета Кавакова, по което на 27.12.2024 г. бил наложено запор върху притежаваните
от ищеца моторни превозни средства.
Ищецът счита, че гореописаните вземания са погасени по давност с изтичането на 5-
годишен давностен срок от датата на образуването на изпълнително дело № 86/2018г. по
описа на ЧСИ Самуил Пеев - 31.08.2018 г., като в този срок не били извършвани никакви
действия по принудително изпълнение, респ. давността не е била спирана или прекъсвана.
Счита, че новото изпълнително дело под № 20249290402504 по описа на ЧСИ Николета
Кавакова било образувано след погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че процесните
вземания са погасени по давност, доколкото давността била прекъсвана многократно – с
предприемане на изпълнителни действия по изп. дело № 86/2018г. по описа на ЧСИ Самуил
Пеев, които описва по вид и дати в отговора на исковата молба. По изпълнително дело №
20249290402504 по описа на ЧСИ Николета Кавакова също били предприети действия по
принудително изпълнение, посочени в отговора.
Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди
разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори, а и от представения по делото Изпълнителен лист № 421 от 12.10.2017 г.,
издаден по ЧГД № 352/2017г. описа на PC-Свиленград е видно, че ответникът има
качеството на цесионер по отношение на процесните вземания, произтичащи от Договор за
заем CrediHome № 105100114152 от 16.12.2008г. С изпълнителния лист, издаден на
основание чл.416 от ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК, е разпоредено длъжникът И. О. О. да
заплати на кредитора “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 578,93 лева –
главница по Договор за заем CrediHome № 105100114152 от 16.12.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й плащане,
сумата479,62 лв. – договорна лихва за периода 13.02.2009 г. – 08.01.2010 г., сумата 1022,37
лв. – мораторна лихва за периода 14.02.2009 г. – 31.05.2017 г., както и сумата 191,62 лв. –
2
разноски в производството.
От доказателствата, съдържащи се приложения препис от изп. дело № 86/2018 г. по
описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по КЧСИ, се установява, че това изп. дело е
образувано по депозирана пред ЧСИ на 01.02.2018 г. молба от “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, въз основа на изпълнителния лист, издаден по ЧГД № 352/2017г. описа на
PC-Свиленград. С молбата си от 01.02.2018 г. взискателят е поискал предприемане на
действие по принудително изпълнение – налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. С молба от 25.07.2018 г. взискателят е поискал предприемане на други действия
по принудително изпълнение – налагане на запор върху движими вещи и налагане на
възбрана върху недвижими имоти на длъжника. С молба от 05.06.2019 г. взискателят отново
е поискал предприемане на действия по принудително изпълнение - запор върху трудово
възнаграждение на длъжника и / или запор / възбрана на имущество, в случай, че се
установят такива. С молба от 18.06.2021 г. взискателят отново е поискал налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника.
След образуването на изп. дело № 86/2018 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев е
изпратена ПДИ до длъжника, получена лично от последния на 13.02.2018 г. По
изпълнителното дело не са извършвани действия за принудително изпълнение и същото е
прекратено с Постановление на ЧСИ, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съобщение за
постановлението е връчено на взискателя на 18.08.2023г., съответно постановлението е
влязло в сила на 01.09.2023 г.
Видно от протокол от 25.10.2024г., изпълнителният лист е върнат на взискателя.
Видно от отбелязване върху гърба на приложения изпълнителен лист, извършено от
съдебния изпълнител, по изп. дело № 86/2018 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев е настъпила
перемпция на 19.06.2023г. По изпълнителното дело са извършени редица справки от
съдебния изпълнител до различи административни служби. Тези искания за извършване на
справки обаче не съставляват действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116,
б.”в” от ЗЗД и не прекъсват давността – т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
От доказателствата, съдържащи се приложения препис от изп. дело № изпълнително
дело № 20249290402504 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 по КЧСИ, се
установява, че това изп. дело е образувано по депозирана пред ЧСИ на 21.11.2024 г. молба от
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, въз основа на изпълнителния лист, издаден по ЧГД
№ 352/2017г. описа на PC-Свиленград. На 03.12.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил до
ОДМВР – Хасково запорно съобщение, с което е наложил запор върху два леки автомобила
на длъжника. Запорното съобщение е получено от ОДМВР – Хасково на 11.12.2024 г., когато
е наложен запорът. Извършен е и опис на движими вещи на длъжника 30.05.2025 г., видно от
приложения протокол за опис на движими вещи.
Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Процесните вземания, произтичащи от договор за заем, се погасяват с общата 5-
3
годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото връщането на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД), а не периодични плащания. Ето защо,
приложима по отношение на процесните вземания е общата 5-годишна давност по чл. 110 от
ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В този смисъл са и
разясненията, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС.
Погасителната давност като институт на правото е период от време, след изтичането
на който кредиторът губи правото да иска принудително осъществяване на вземането си
срещу длъжника, т.е. не се погасява самото право, а само възможността дългът да бъде
събран принудително.
В процесния случай, изпълнителният лист е издаден в полза на ищеца въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е влязла в законна
сила.
При наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 или по чл.417 от
ГПК, съгласно разпоредбата на чл.424, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането
по исков ред само въз основа на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Т.е. недопустимо е
длъжникът да оспори по исков ред вземане по влязла в сила заповед по чл.410 от ГПК,
позовавайки се на погасителна давност, настъпила преди издаване на заповедта. По тези
съображения, с влязло в сила Определение № 621/27.07.2025 г., постановено по делото, е
върната исковата молба на И. О. О., в частта й, в която е поискано да се признае за
установено, че процесните вземания не се дължат, поради погасяването им по давност преди
издаването на заповедта по чл.410 от ГПК, като е прекратено производството делото в тази
му част.
Съгласно чл.116, б. «в» от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Молбата за издаване на изпълнителен лист, а в случая
заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист,
следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и то
прекъсва давностния срок, съгласно чл.116, б. «в» от ЗЗД.
С прекъсване на давността, на 01.02.2018 г. е образуван изпълнителен процес - изп.
дело № 86/2018 г., който също е съдебен процес - част от гражданския процес, при който
давност не тече на основание чл.115, ал.1, б.«ж» от ЗЗД. Поради бездействие на взискателя,
след като не се предприети други изпълнителни действия след тази, изпълнителното дело се
прекратява ex lege, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на датата 19.06.2023 г.
Прекратяването е настъпило с изтичането на двугодишния преклузивен срок, който в случая
тече от последната молба на взискателя, с която е поискано предприемане на конкретно
действие по принудително изпълнение, а именно молбата от 18.06.2021 г. В този смисъл, не
е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в случая то има само
4
декларативно, а не конститутивно действие.
След осъществяването на състава на посочената разпоредба - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
започва да тече нов давностен срок по чл.117, ал.1 от ЗЗД, независимо от това, дали
съдебният изпълнител е прекратил с постановление изпълнителното производство.
Въпросът от кога започва да тече новата погасителна давност е разяснен в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС:
„Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. С
оглед това разяснение новата погасителна давност в случая е започнала да тече да тече от
датата на последното поискано действие по принудително изпълнение, т.е. от датата
18.06.2021 г.
Новото изпълнително производство - № 20249290402504 по описа на ЧСИ Николета
Кавакова, с рег. № 929 по КЧСИ, е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, по
молба от 21.11.2024 г., а към този момент новата 5-годишна давност не е била изтекла.
В обобщение на изложеното, предявеният иск, като неоснователен, следва да се
отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се
присъдят направените съдебно-деловодни разноски, каквито се претендират и за които е
представен списък по чл.80 от ГПК, обективиран в отговора на исковата молба. В списъка е
отразено, че се претендира юрисконсултско възнаграждание в размер на 350,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, „В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.“. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ (НЗПП), в редакцията й към момента на подаване на
отговора на исковата молба (23.06.2025 г.), за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а в редакцията й в сила от 01.10.2025 г.,
действаща към момента на депозиране на писменото становище от ответника (09.10.2025 г.)
преди последното открито съдебно заседание по делото – от 200 до 450 лв. Т.е., НЗПП
предвижда граници, в които съдът да определи възнаграждението за юрисконсулт в
съответното производство. Независимо от това, съдът намира, че може да определи
възнаграждение за юрисконсулт и в по-нисък размер от минималния, предвиден в наредбата.
На първо място, действително в ГПК, който е с приоритет пред наредбата, доколкото
се касае за съотношение между закон и подзаконов акт, е предвидено единствено
5
задължително съобразяване на максималния размер на юрисконсултското възнаграждение с
максималния, определен по реда на ЗПП и съответно в наредбата, към която ЗПП препраща.
Няма изискване съдът да не определя това възнаграждение под минималния размер.
Обратното становище би противоречало на нормата на закона, на характера на
юрисконсултското възнаграждение и на забраната за неоснователно обогатяване.
Освен това, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на
възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към другата наредба, която определя
размера на адвокатските възнаграждения - Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., което означава, че
съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя
преценка, като съобрази обема и качеството на положения труд. Целта на юрисконсултското
възнаграждение не е да се генерират приходи за организацията, която представляват, а да се
компенсират разходите във връзка с поддържане на юрисконсулти и участието им в дела. От
това следва, че възнаграждението следва да се определя на база характера на извършената
работа по делата и времето, което им е отнела.
По тези съображения съдът счита, че претендираното в случая юрисконсултско
възнаграждение е прекомерно и не съответства на целите на закона, и на извършената
работа. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По казус като настоящия е
налице многобройна съдебна практика. Работата на юрисконсулта се изчерпва в изготвянето
на отговор на исковата молба и на писмено становище, депозирано преди единственото
открито съдебно заседание. Делото не е отнело нито значително време, нито е изисквало
съществена подготовка. Затова, съдът счита, че разумно и справедливо би било присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. О. О., с ЕГН: **********, с адрес:
..................................., срещу “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, иска за признаване за установено, че И. О. О. не дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД сумите по изпълнително дело № 20249290402504 по описа на
ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 по КЧСИ, образувано въз основа на Изпълнителен
лист № 421 от 12.10.2017 г., издаден по ЧГД № 352/2017г. описа на PC-Свиленград, а именно
сумата 3450,81 лева, включваща сумата 578,93 лева - главница, ведно със законната лихва
върху нея в размер на 502,64 лева, дължима за периода 31.05.2017г. – 15.04.2025г., сумата
1501,99 лв. – неолихвяеми вземания, сумата 191,62 лв. – присъдени разноски, сумата 150,00
лв. – разноски по изпълнителното дело, сумата 525,63 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 15.04.2025г.
ОСЪЖДА И. О. О., с ЕГН: **********, с адрес: ..................................., да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сумата 100,00 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7