Решение по в. гр. дело №6364/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6214
Дата: 16 октомври 2025 г. (в сила от 16 октомври 2025 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20251100506364
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6214
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100506364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Г. П. Х. (подадена чрез особен представител
– адв. М. В.) срещу решение № 5111/24.03.2025 г. по гр.д. № 66957/2023 г. по описа на
СРС, 174 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1667,68
лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в
гр. София, ул. „********, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 145,63 лв. -
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 49,17 лв. – главница за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 9,99 лв. – лихва за периода от 16.07.2020 до 30.05.2023 г., които
вземанията са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32192/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
Жалбоподателят - Г. П. Х., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не
1
се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи
плащане на цената им. Освен това, оспорва обстоятелството, че дължи претендираната
сума за топлинна енергия, доколкото твърди, че имотът е необитаем. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Г. П. Х. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
1667,68 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. София, ул. „********, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 09.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 145,63
лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., както и
суми за дялово разпределение в размер на 49,17 лв. – главница за периода от м.05.2020
г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 9,99 лв. – лихва за периода от 16.07.2020 до 30.05.2023 г.,
които вземанията са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32192/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани от
въззивника, въззивният съд намира следното:
Не е спорно по делото, а и съгласно нотариален акт № 50/15.12.1989 г. по н.д. №
6520/1989 г., ответникът Г. П. Х. е придобил собствеността по отношение на процесния
имот.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
2
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба
на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а ответникът – да заплаща цената .
Следва да се посочи също така, че ответникът е подал заявление-декларация за
откриване на партида за заплащане на топлинна енергия в процесния имот, което
потвърждава обстоятелството, че същият се явява потребител на топлинни услуги в
имота.
По делото не е спорно, че ищецът е предоставил топлинни услуги с цена в
размер на претендираната сума. Този факт не е оспорен от страна на особения
представител на ответника, като е отделен за безспорен в доклада на делото, срещу
който не са били налице възражения от процесуалните представители на страните. Ето
защо, възраженията на въззивника за недължимост на сумата, доколкото не е доказано
потребление на същата, се явяват преклудирани.
Не са налице други твърдения за неправилност на решението, включително в
частта, касаеща присъдените мораторни лихви, като въззивната инстанция не може да
проверява служебно изводите на първостепенния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК).
При служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при
постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща
3
решаващите изводи на съда. Ето защо, следва да се приеме, че решението е правилно.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 500 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение (100 лв.) и депозит за особен представител (400 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5111/24.03.2025 г. по гр.д. № 66957/2023 г. по
описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА Г. П. Х., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500
лв. – разноски по производството във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4