№ 19051
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110115896 по описа за 2025 година
И. Р. М. е предявил срещу П.Р.Б. обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
стрес, безпокойство, накърняване на името му пред близки причинени от
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено деяние по
чл. 343б, ал. 3 от НК, производството по което било прекратено с
постановление за прекратяване на досъдебно производство от 04.11.2024 г. по
пр. преписка № 11708/2024 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от
18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 215.81 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за
обезщетение за имуществени вреди за периода от 24.11.2024 г. до 17.03.2025 г.
Ищецът твърди, че на дата 04.03.2024 г. е управлявал л.а. *********, с
рег. № *******, собственост на Е.Г.Л., като при извършена около 17:10 часа
проверка на ******** с техническо средство ******** с номер ******* за
наркотични вещества е бил отчетен положителен резултат за бензодиазепини в
проба номер 036 от дата 04.03.2024 г. в 18:06 часа. Сочи се, че лицето Н.Й.Е.,
на длъжност „младши автоконтрольор“ при СДВР съставил АУАН, серия GA
№ *******. Ищецът твърди, че бил задържан и му бил направен личен обиск.
Изтъква, че било образувано досъдебно производство № 437/2024 г. по описа
на 01 РПУ СДВР и пр. преписка № 11708/2024 г. по описа на СРП, за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Поддържа, че след
установяване на наличието на наркотици с техническо средство на място,
кръвната проба която ищецът е дал, е отнела дълго време да установи липсата
на наркотични вещества в кръвта на ищеца, вследствие на което търпял водено
1
срещу него досъдебно производство в продължение на осем месеца, до дата
04.11.2024 г. Сочи, че досъдебното производство било прекратено с
Постановление за прекратяване на досъдебно производство от дата 04.11.2024
г. по пр. пр. № 11708/2024 г. по описа на СРП. Изтъква, че е претърпял
неимуществени вреди вследствие на досъдебното производство, което е
продължило осем месеца, изразяващи се в тревоги и неспокойство относно
неговото бъдеще. Твърди, че е чувствал недоверие към съдебната система, с
оглед на това, че е преследван без да е бил виновен. Поддържа, че ако
ответникът не беше образувал досъдебното производство, което впоследствие
е прекратено, ищецът нямаше да претърпи посочените неимуществени вреди.
Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав по ЗОДОВ, а
именно: образувано наказателно производство, прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, причинени вреди, както и причинно
следствена връзка между прекратеното досъдебно производство и вредите.
Моли съда да уважи така предявените искове. Претендира и разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът П.Р.Б. оспорва предявените искове по основание и размер.
Счита, че по делото не са налице доказателства, че в хода на разследването,
ищецът е привличан като обвиняем. Посочва, че претенцията не е съобразена
с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Твърди, че ищецът
по процесното наказателно производство не е привличан като обвиняем,
следователно счита, че не е осъществен фактическия състав на отговорността
по ЗОДОВ. Сочи, че твърдените вреди са пряк резултат от действия на трето
на спора лице – МВР, който действия са извършени в рамките на
административно производство, което се е развило преди наказателното.
Счита, че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от
провеждането на неточен тест за наркотици, съставянето АУАН и от 24 –
часовото задържане по реда на ЗМВР. Изтъква, че единствените извършени от
ответника действия след законосъобразното образуване на ДП, са
назначаването на съдебно химико – токсикологична експертиза и
прекратяването на наказателното производство, като тези действия не са
увредили ищеца. Сочи, че не са ангажирани доказателства, ищецът да е
претърпял вреди, които да са в причинно – следствена връзка с дейността на
ответника. Заявява, че степента на увреждане е изключително ниска и не може
да се обоснове присъждането на обезщетение в претендирания завишен
размер. Сочи, че алтернативно оспорва размера на вредите като завишен.
Твърди, че в конкретния случай ищеца не е привлечен в качеството на
обвиняем и спрямо него не е упражнена мярка за процесуална принуда. Прави
възражение относно искането за присъждане на разноски. Моли за отхвърляне
на така предявената претенция или алтернативно съдът да присъди по – нисък
размер. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата си молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него
наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, приключило с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.11.2024
г., постановено по досъдебно производство № 437/2024 г. по описа на 01 РУ
СДВР, пр. пр. № 11708/2024 г. по описа на СРП.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.03.2025
г.срещу ищеца е започнало досъдебно производство № 437/2025г. по описа на
01 РУ СДВР, пр. пр. № 11708/2024 г., за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.
На 04.03.2024 г. със заповед за задържане на лице е задържан ищеца по стража
за срок от 04.03.2024 г. 18:00 часа и е освободен на 05.03.2024 г. в 15:30 часа.
Със заповед № 725 от 04.03.2024 г. е наложено на ищеца временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, но не за повече от 18 месеца. С
постановление от 04.11.2024 г. по досъдебно производство № № 437/2024 г. по
описа на 01 РУ СДВР, пр. пр. № 11708/2024 г. по описа на СРП е прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено
наказателното производство.
От представената по делото справка за съдимост се установява, че
ищецът е осъждан по силата на присъда от 11.02.2006 г. по н.а.х.д. №
1360/2005 г. по описа на СГС, с което е признат за виновен за престъпление по
чл.354а ал.1 пр.6 вр. чл.63 ал. 1 т. 2 НК, като на основание чл. 78 вр. чл. 61 ал 1
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена възпитателна
мярка по чл. 13 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 и т. 12 от ЗБППМН - поставяне под
възпитателен надзор на общ. възпитател и предупреждаване за настаняване
във възпитателно училище - интернат с изпит, срок от 6 месеца. Също така
ищецът е признат за виновен с присъда от 06.10.2008 г. по н.о.х.д. №
4636/2008 г. по описа на СРС, 101 състав, с което е признат за виновен за
престъпление по чл. 354а ал. 3 предл. 2, т. 1, предл. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и т.
5, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК, му е наложено наказание пробация със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от дванадесет месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от дванадесет месеца, както и поправителен труд в полза на
обществото за срок от една година с десет процентни удръжки от трудовото
възнаграждение в полза на обществото. По делото е представено и писмо с
рег. № ******** от 12.06.2024 г., съгласно което в автоматизираните
информационни фондове на МВР разполагали със информация по отношение
на ищеца съгласно която за същия е посочено, че имало заявителски материал
за извършването на три деяния /без процесното/.
В хода на производството като свидетел по делото е разпитан Е.Л., чийто
показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее на семейна
начела с ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че живеела с
ищеца на семейни начала от 15 години, имали две деца и работим заедно, тъй
като имали заведение за бърза закуска. Посочва, че всичко това се било
отразило зле на семейството, децата били разстроени, синът им казал в
училище, че баща му бил в затвора и бил много разстроен, свидетелката имала
проблеми в работата, защото се наложило да отвори заведението без ищеца,
3
но не могла да се справи, тъй като с голяма част от машините работел ищеца.
Много зле се било отразило липсата на книжка, тъй като свидетелката не
шофирала към този момент, а част от стоките ги доставял ищеца и се
наложило да се търси друг вариант, като не можел да снабдява с продукти и
родителите на ищеца, които живеели в Кокаляне и не могли да отидат на
почивка. Свидетелката посочва, че се влошили отношенията й с ищеца, било
породило недоверие между тях, като ищецът се бил затвори в себе се, отрази
се на приятелския ни кръг и на хората, които разбрали.
Разпитван е и свидетелят С. М.а, чийто показания съдът цени по реда на
чл. 172 от ГПК, тъй като е майка ищеца. Посочва, че много се била
разстроила, когато разбрала, че ищецът бил задържан за 24 часа. Посочва, че
на ищеца му се отразило да бъде без книжка, тъй като имал заведение и с тази
кола го зареждал, като децата му имали тренировки и уроци и трябвало да
измислят начин да поемат задълженията на бащата. Посочва, че бащата на
ищеца е трябвало да бъде воден всяка седмица на лекар, но нямало кой да
шофира и го водели с такси. Посочва, че се наложило съпругата на ищеца да
си извади книжка. Посочва, че приятелите му се били настройвали срещу
него, тъй като чувала различни коментари, но била сигурна,че не били верни,
защото му била майка. Свидетелката незнаела да е водено наказателно
производство срещу ищеца.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях
между страните в производството отношения, а по силата за законова
разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни
органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова
предпоставките за възникването се уредени в закона като същите не може
да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата
. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на
виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е
установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.
Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата или разследващите органи са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени
4
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да
бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част
от предмета на иска.
Прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца поради
това, че деянието е извършено от него не представлява престъпление
обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на
повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на
П.Р.Б. по повод образуваното предварително производство, привличането на
ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Незаконността
на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност
от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т. 3 от
ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратура на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от
ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват оплакванията ответника
Прокуратура на Република България за липсата на елементи от фактическия
състав за претърпените неимуществени вреди.
Следва да бъде посочено, че при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
следва да се има предвид, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е сред актовете, които влизат в сила, тъй като
дори и да не е обжалвано от обвиняемия или пострадалия, респ. неговите
наследници, или ощетеното юридическо лице, съгласно чл. 243, ал. 9 от НПК
постановлението за прекратяване може служебно да бъде отменено от
5
прокурор от горестоящата прокуратура. С оглед на което стабилитетът на
постановлението за прекратяване на наказателното производство изисква то е
да съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и
да завърши с оправдателна присъда. По делото не е спорно, че постановление
от 04.11.2024 г. по досъдебно производство № № 437/2024 г. по описа на 01
РУ СДВР, пр. пр. № 11708/2024 г. по описа на СРП е било съобщено на ищеца,
доколкото същото е представено към исковата молба. Дори и да се приеме, че
постановлението не е връчено редовно на ищеца, същевременно обаче именно
ответникът има задължение по закон своевременно да връчи постановлението
на субектите по чл. 243, ал. 4 НПК, поради което не може да черпи
благоприятни последици от неправомерното си поведение, избягвайки
отговорността за вреди, поради което съдът приема, че постановлението за
прекратяване е влязло в сила.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. При установена връзка
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото
за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за
процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че
на ищеца е повдигнато обвинение в извършено умишлено престъпление, което
не се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години, както и
„глоба“ от 2000 лв. до 5000 лв., като ищецът със заповед за задържане на лице
е задържан от 04.03.2024 г. 18:00 часа до 05.03.2024 г. в 15:30 часа, като
спрямо същия не е била взета мярка за неотклонение и не е бил привличан
като обвиняем, като е била взета ПАМ временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС. Наказателното преследване срещу ищеца е осъществено
от 04.03.2024 г., когато му е бил задържан за срок от 24 часа до 04.11.2024 г.,
6
когато с постановление досъдебно производство № № 437/2024 г. по описа на
01 РУ СДВР, пр. пр. № 11708/2024 г. по описа на СРП е било прекратено. С
оглед критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в
практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на
делото, поведение на обвиняемия/подсъдимия, поведение на компетентните
органи, броя на инстанциите разглеждали делото във връзка с
постановлението за прекратяване, съдът приема, че в конкретния случай
наказателното производство е приключило в разумен срок.
Настоящият състав намира, че с оглед показанията свидетелите Л. и М.а
не се установява ищецът да е преживял психически и емоционални страдания,
надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвиняване в
престъпление. Още повече, че и двамата свидетели всъщност посочват своите
собствени и тези на децата на ищеца и негови роднини негативни
преживявания и трудности свързани с воденото наказателно производство, но
не и претърпените от самия ищец неимуществени вреди, които всъщност са
единствено релевантните за делото. От представените по делото
доказателства е видно, че ищецът е бил осъждан за две идентични с
процесното деяния, както има заявителски материал за извършването на три
деяния отново със същия предмет, с оглед на горното не може да се направи
извод, че негативното обществено отношение към личността на ищеца да е в
причинна връзка с процесното на наказателно производство. Ищецът не е
ангажирал доказателства да е преживял психически и емоционални
страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на
обвиняване в престъпление. На следващо място при определяне на размера на
обезщетението настоящият състав взе предвид, че ищецът е бил задържан за
по-малко от 24 часа, както и не е имал мярка за неотклонение по време на
производството. Ищецът вече е бил осъждан, като и двете деяние са за
престъпления с идентичен предмет включващи употреба и държане на
наркотични вещества, което е видно от свидетелството за съдимост, като и
заявителския материал също се отнася за такъв тъп деяния. С оглед на
гореизложеното не се установява претърпените от ищеца вреди да се
единствено във връзка с процесното производство. Осъществяването на
престъпления, за които е осъден по други наказателни производство също е
повлияло на доброто име, честта и достойнството на ищеца, поради което
обезщетението за накърняването на тези неимуществени блага от процесното
незаконно повдигнатото обвинение в престъпление трябва да бъде намалено.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с
тежестта на повдигнатото обвинение, което се явява което не се явява „тежко“
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, продължителността на наказателното
производство, интензивността на упражнената репресия, липсата на взета
мярка за процесуална принуда, задържането със заповед по ЗМВР,
включително, степента на засягане на емоционални, личния и
професионалния живот на увредения, данните за личността му, социално-
икономическите условия в страната, съдът намира, че в разглеждания случай
за претърпените болки и страдания от психическо естество, на ищеца следва
да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева
7
общо, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и
който размер е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото, ведно със законната лихва от 18.03.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата. С оглед на гореизложеното предявения
иск за обезщетяване на неимуществени вреди до пълния предявен размер от
5000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Посочените суми за обезщетение неимуществени вреди е била дължима
ведно със законната лихва, която е дължима от увреждането, а то е настъпило
при осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от
влизане в сила на постановлението за прекратяване – 24.11.2024 г., до
окончателното погасяване. От този момент държавните органи изпадат в
забава /в този смисъл т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г./. Доколкото ищецът
претендира лихвата като конкретна сума в размер на сумата от 215.81 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 5000 лв. за периода от деня,
следващ деня на влизане в сила на постановлението, с което е прекратено
наказателното производство – 24.11.2024 г. до подаване на исковата молба -
17.03.2025 г., то настоящият състав намира, че претенцията се явява частично
основателна, като искът се явява основателен за сумата от 21.58 лв., изчислена
по реда на чл. 162 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да му бъдат присъдени сторени разноски, като се претендират сумите от 10 лв.
за платена държавна такса и 820 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на с
оглед фактическата и правна сложност на делото, същото следва да бъде
оставено без уважение. С оглед частичната основателност на исковата молба
на ищеца следва да му бъде присъдена сумата от 10 лв. за заплатена държавна
такса и сумата от 82 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес ***********, да заплати на И. Р. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ************, чрез адв. М. П., по предявените
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в стрес, безпокойство, накърняване на името му пред близки
причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК, производството по което било
прекратено с постановление за прекратяване на досъдебно производство от
04.11.2024 г. по пр. преписка № 11708/2024 г. по описа на СРП, ведно със
законната лихва от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата в размер на 21.58 лв., представляваща мораторна лихва начислена
8
върху главницата за обезщетение за имуществени вреди за периода от
24.11.2024 г. до 17.03.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., ведно със законната лихва от
18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иска за лихва за
забава за разликата над уважения размер от 21.58 лв. до пълния предявен
размер от 215.81 лв.
ОСЪЖДА П.Р.Б. с адрес ***********, да заплати на И. Р. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ************, чрез адв. М. П., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 92 лв., представляваща сторените
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9