№ 585
гр. Плевен, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Красимир М. Д.
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно наказателно
дело № 20254430201505 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № Р-005957 от 14.06.2024 г. на
Д. на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен, със седалище гр. Русе, към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „УН. К. Ф.“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ.
София, обл. София, р-н „******“, квартал „******, ул. „********“ № **,
представлявано от представител Ив.Р.Г.“, с ЕГН: ********** на основание чл.
27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 от ЗЗП е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лв., за
извършено нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т 21 от ЗПК.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. Г. от АК –
София.
1
В жалбата и в депозираните писмени бележки е релевирано оплакване,
че атакуваното наказателно постановление е издадено в противоречие
процесуалните правила и в противоречие със закона.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата Д. на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище гр. Русе, към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите - редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Претендират се сторените по делото разноски, като в съдебно заседание
се представя списък с разноски.
В депозирано до съда писмено становище от юрк. Р.М., ведно с
пълномощно, моли съда да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно.
Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателя, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от
ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
Актосъставителката С. Н. Н. е извършила проверка на 19.04.2024 г. в
офис на Комисия за защита на потребителите (описание на нарушението,
обстоятелства, при които е извършено) с адрес: гр. Плевен, община Плевен,
област Плевен, ул. "Д.Константинов" 27, ет.4, офис 413.
Установено е нарушение с Писмо вх. № М-03-134/19.04.24г. с приложен
договор № *******/21.07.2023 г.
Проверката е извършена, във връзка с кампания „ЗИИП-ПИ-ЗПК“ по
спазване изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на
21.03.2024 г. от длъжностни лица на РД ******** при КЗП с Констативен
протокол № К-2773311 в офис на „УН. К. Ф.“ ЕАД, находящ се в магазин
2
„****“ в гр. ********, бул. „******** *****“ № **.
По време на проверката са изискани последните сключени в офиса в гр.
******** договори с потребители за предоставени от кредитора стокови
кредити, както и други документи.
На 02.04.2024 г. на електронната поща на КЗП, РД ********
*******@***.**, с писмо, с вх. № М-03-134 е получен Договор за стоков
кредит № ******* от 21.07.2023 г. с Общи условия, който е сключен в гр.
Плевен, в офис на кредитора в магазин „*******“, на ул. „**********“ ***, с
приложен към него Стандартен европейски формуляр от същата дата -
21.07.2023 г.
На 19.04.2024г., с Писмо с Вх.№ М-03-134 договор № ******* от
21.07.2023г. и приложените към него ОУ и СЕФ са получени в КЗП РД Русе за
предприемане на действия по компетентност.
От съдържанието на същия е констатирано, че не съдържа следната7’
задължителна информация:
-по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК в Общите условия в чл.4 „Права на
потребителя”, ал.1 е записано: Потребителят има право при погасяване на
главницата по Договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на Договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,\
а в ал. 2 е записано: Потребителят има право на извлечение, показващо
периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се ши еднократни
разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на
главницата.
В договора и Общите условия /ОУ/ не е налична информация, че планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и когато е приложимо, допълнителните разходи;
-по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК в ОУ в чл.3 „Задължения на Потребителя”,
ал.3 е записано: „При кредит предоставен за закупуване на стока, избрана от
потребителя /стоков кредит/, Потребителят може да избере една от следните
възможности:
•т.1. Съгласно чл. 27, ал.4 от ЗПК да получи избраната стока от
3
Търговеца след изтичането на 14-дневния срок, в който Потребителят може да
се откаже от Кредита; в този случай, ако Потребителят реши да се възползва
от правото си на отказ, е достатъчно той само да уведоми за отказа си
Кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.З от ЗПК, без да дължи на
Кредитора, каквито и да е било суми или разноски;
или
•т.2. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗПК да получи избраната стока от
Търговеца в деня на сключване на този Договор /ши в друг момент преди
изтичането на 14-дневния срок, в който Потребителят може да се откаже от
Кредита/; в този случай, ако Потребителят реши да се възползва от правото си
на отказ след като е получил стоката от Продавача, той трябва да уведоми за
отказа си Кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК, както
и да му възстанови пълния размер на главницата и да му заплати начислената
към момента лихва, в срока, по реда и при условията на чл.29, ал.4 от ЗПК. “
В договора и ОУ не е налична информация, че съгласно чл. 27 ал.4 от
ЗПК, продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да
достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е
уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на
14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за
кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди
изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора
за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата.
От събраните по преписката доказателства е видно, че договорът и
Общите условия не съдържат задължителна информация, а именно:
-пълната информация по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, а именно, че планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и когато е приложимо, допълнителните разходи;
-пълната информация по чл. 11, ал. 1, т. 21 от ЗПК - правата на
потребителя, произтичащи от чл. 27 от ЗПК, както и условията за
упражняване на тези права, а именно, че съгласно чл. 27 ал.4 от ЗПК
Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави
стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от
4
кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния
срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко
доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока,
през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка
на продавача на стоката или на доставчика на услугата”.
Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 21 във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит.
Дата на извършване на нарушението: 21.07.2023 г. и място на
извършване на нарушението: гр. Плевен, офис в магазин "*******", ул.
"**********" ***.
Разпитан като свидетел в хода на съдебното следствие
актосъставителката С. Н. Н. изложи факти напълно идентични с отразените в
акта.
Съдът, кредитира показания , тъй като те са логични, последователни
и непротиворечиви с другите събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
В тази насока са и показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел – И. А. Б., който е свидетел, както при констатиране на
нарушението, така и при съставянето и връчването на АУАН-а.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в хода
на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения налагащи отмяната на наказателното постановление.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено в съответствие
с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН-а. И двата документа са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в тях
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и начина на констатиране на същото, както и кой текст от кой
закон е нарушен.
При преценката за съответствието на процесното НП с материалния
закон, във връзка с представените по делото доказателства, съдът счита, че
след като оспорващото дружество в качеството му на кредитор е сключило
договор за потребителски кредит, в който липсва разбивка на всяка
5
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвите и
допълнителни разходи, когато са приложими, пълната информация за правото
на потребителя при отказ по срочен договор за кредит произтичаща от чл.27,
ал.4 от ЗПК и чл.29, ал.1 от ЗПК , както и непосочването на адреса на КЗП,
като контролен орган, „УН. К. Ф.“ ЕАД е извършило нарушение именно на
посочените в АУАН-а и НП-то разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.21 от ЗПК.
Наложената имуществена санкция от страна на административно-
наказващия орган е в минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 от ЗПК, който е съобразен с чл. 27 от ЗАНН.
Съдът счита, че административно-наказващият орган обективно,
всестранно и пълно е изяснил всички обстоятелства, включени в предмета на
извършване на конкретното нарушение, при точното съблюдаване на
процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност, поради което и възраженията на
жалбоподателя се явяват неснователни.
По делото са събрани необходимите и относими доказателства, за чието
съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е
установена фактическата обстановка.
Съдът счете, че не следва да се изследва въпроса за субективната страна
на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна.
Съдът счита, че не са налице основанията за приложението на чл. 28 от
ЗАНН за маловажен случай на административното нарушение, тъй като в
случая установеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва
основание за приложението му.
Съдът счита, че са неоснователни от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, че в погасителния план не следва да се съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата
и лихвата, изчислена на база лихвения процент, позовавайки се на решение на
Съда на ЕС по дело С-42/15.
С посоченото решение по повод преюдициално запитване от Okresny sud
Dunajska Streda Съдът на ЕС е тълкувал различни членове и параграфи от
6
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно
договорите за потребителски кредит, като по отношение на чл. 10, § 2, б. "з" и
б. "и" от същата, в решението се посочва, че следва да се тълкува в смисъл, че
в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план, каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на
тази главница.
В националното законодателство съдържанието на договора за
потребителския кредит е уредено в чл. 11, ал. 1 от Закон за потребителския
кредит, където в двадесет и седем точки лимитативно е посочено какво следва
да съдържа.
В нито една от тези разпоредби не е поставено изискване в срочния
договор за кредит погасяването на главницата чрез последователни вноски да
е уточнено под формата на погасителен план.
В АУАН не е повдигнато обвинение и с последвалото го НП не е
наложено наказание за това, че в договора за потребителски кредит не е
посочен погасителен план, с каква част от вноската, се погасява главницата. В
посочената за нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК е описана
информацията, която потребителя във всеки един момент от погасяването на
главницата по срочен договор следва да получи, като законодателят е
използвал термина "при поискване", т. е. тази информация при това в пълен
обем, следва да бъде представена на потребителя само при поискване от
негова страна и то безвъзмездно.
Оспорващото дружество е наказано за това, че в "Предмет на договора"
не е посочена именно информацията, която при поискване потребителя има
право да получи, като извлечение по сметка под формата на погасителен план,
съдържанието на погасителния план с направена разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
При това положение дружеството - жалбоподател не е изпълнило
задълженията си в обема визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.21 от
ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган. Очевидно е, че в
типовите документи не са ясно и недвусмислено посочени правата на
7
потребителите, произтичащи от чл. 27 и чл. 28 от ЗПК, както и условията за
тяхното упражняване.
Независимо, че част от посочената информация се съдържа в Общите
условия към договора, същото е без значение, тъй като законът изисква
процесните реквизити да бъдат изрично съдържащи се в самия договор, което
в случая не е налице, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
Съдът счита, че не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището, различно от отразените констатации в акта и НП-то.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Д. на
Регионална дирекция за областите габрово, Велико търново, Русе, Ловеч и
Плевен, със седалище гр. Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ
ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 150.00
лева.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната страна по
делото , съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 150.00 лева,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно
по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП)
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-005957 от
14.06.2024 г. на Д. на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище гр. Русе, към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
„УН. К. Ф.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, общ. София, обл. София, р-н „******“, квартал „******, ул.
„********“ № **, представлявано от представител Ив.Р.Г.“, с ЕГН:
********** на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 от ЗЗП
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лв., за извършено нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т 21 от
ЗПК, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „УН. К. Ф.“ ЕАД – гр. София, с ЕИК *********, да заплати
на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен, със седалище гр. Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 1505/2025 г. по
описа на РС – Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9