№ 1496
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501951 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ВИЛА СЕЛЕНА ЕООД, ЕИК
*********, Варна, представлявано от управителя Ю.Б., чрез адв.Цв.Д. срещу решение
№2208/05.07.2022г., постановено по ГД №14948/2021г. по описа на ВРС, 10 състав, в частта,
в която е уважен иска на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –ВАРНА ООД, ЕИК
*********, Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че ВИЛА
СЕЛЕНА ЕООД дължи на ищеца ВиК - Варна сума в общ размер 13 477.19 лева с ДДС,
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за имот в гр.Варна,
м.Св.Никола, ПИ №***, по партида №*****с платец ответното дружество, за периода от
12.11.2018г. до 23.03.2021г., която сума е отчетена за аб.№****, по издадена фактура
**********., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
08.04.21г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед по
ЧГД №5026/2021г. на ВРС.
В останалата част, в жалбата не се излагат възражения и доводи във връзка с
приетото от първата инстанция, поради което съдът приема, че предмет на обжалване е
единствено решението в частта за главницата и законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на същото. Решението не е обжалвано в частта за мораторната
1
лихва както и в отхвърлителните си части.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната част. Въззивникът счита, че съдът неправилно е интерпретирал събраните по
делото доказателства – свидетелски показания и две експертизи, в резултат на което е
достигнал до погрешни изводи. Поддържа твърдение, че по делото не е установено от
ищеца, че е извършил реална доставка на претендираното количество ВиК услуги на адреса
на потребителя. Твърди се разминаване между показанията, отразени в констативен
протокол спрямо констатациите в ССЕ и СТЕ. Прави се довод, че е невъзможна дневна
консумация от почти 11 кубика вода в периода, обхванат от фактурата 12.11.18г. до
01.01.2020г., а още повече при показание на СТЕ за среден разход от 3 кубика на човек за
месец. Поддържа се твърдение, че ответното дружество обитава имота не повече от месец и
половина годишно. Изразява се несъгласие с изводите на съда за упълномощаване на М.К.
да подпише процесните два констативни протокола като се твърди, че и двата протокола са
надлежно оспорени. Твърди се, че отразеното в тях, конкретно протокола от 01.10.20г., не
обвързва ответника /въззивник/ и не може да се счита установено по делото спрямо
оспорващата го страна, тъй като не е подписано от управителя на дружеството или
упълномощено от него лице. Прави се довод, че съставянето на такъв протокол е от значение
единствено за начисляване на ВиК услугите служебно съгласно чл.24, ал.4 от Общите
условия на доставчика.
Поддържа се, че ищецът не е установил доставяне на адреса на абоната процесните
количества вода, въпреки указаната му доказателствена тежест. Твърди се, че ищецът не е
установил, че е доставил на ответното дружество общо 4302 куб.м., посочени в оспорената
фактура №*******г. Събраните от ищеца в тази връзка доказателства не са установили
главно и пълно съществения за решаване на спора факт – реалната доставка на процесното
количество ВиК услуги. /както свидетелят Я. не била присъствала на съставянето на КП,
така и писмените доказателства, представени от ищеца, били оспорени от ответника/ Твърди
се, че това количество 4302 куб.м. не се установява както от събраните доказателства, така и
от изслушаните експертизи. Твърди се, че ако и да е допусната грешка по отношение
количествата вода и/или номера на водомера, по който са отчетени същите /вместо вод.
№****** който е подменен/, то използваните ВиК услуги по водомер №**** са били
заплатени от ответника. Твърди се, че процесните количества не са били отразени и в
карнетни листи срещу подпис на потребителя или негов представител. Твърди се, че
вероятно е допусната грешка при зачисляване на процесните количества в системата на ВиК
–Варна, и възпроизвеждането им в процесната фактура от 09.10.20г. Претендира се отмяна
на решението в посочената част и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, подаден от ВАДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ –ВАРНА ООД, чрез ю.к.С., за неоснователност на жалбата. Излагат се
доводи във връзка с качеството „потребител“ на ответното дружество и качеството
„оператор“ на ВиК –Варна ООД съгласно чл.2 от ЗРВКУ, съотв.присъединяване на обекта
към водопреносната и канализационна мрежа. Твърди се, че по делото ищецът е установил
2
реално доставяне на процесните количества питейна вода – съгласно КП от 01.10.2020г.,
така и от приетите две експертизи /счетоводна и техническа/. Прави се довод, че ответникът
не се е възползвал от правото на възражение срещу начислените количества ВиК услуги
съгласно Наредба №4/2004г. и ОУ на оператора. Претендира се отхвърляне на жалбата като
неоснователна ведно с присъждане на сторени във въззивното производство разноски за
ю.к.възнаграждение.
Пред въззивния съд, жалбоподателят, представляван от адв.Д., поддържа жалбата.
Насрещната страна Водоснабдяване и канализация – Варна, представлявана от ю.к.С.,
поддържа отговора и неоснователността на жалбата.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –ВАРНА ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове срещу ВИЛА СЕЛЕНА ЕООД, за
установяване съществуването на задължения на ответното дружество в общ размер от
18 929.12 лева, представляващи остатък от сбор главници за ползвани и незаплатени ВиК
услуги за периода от 12.11.18г. до 23.03.2021г. за адрес в гр.Варна, м.Св.Никола, ПИ -***;
сума в размер на 573.01 лева – остатък от сбора на обезщетения за забавено изпълнение на
парични задължения, за периода от 09.11.2020г. до 06.04.2021г. ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на заявлението на 08.04.20г. до окончателното
изплащане на дълга, за които суми се твърди, че е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №5026/2021г. на ВРС, Десети състав. В
исковата молба се твърди, че ВиК е оператор, като на основание чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е
предоставила на ответника „Вила Селена“ ЕООД, ВиК услуги за обект с адрес в гр.Варна,
местност „Св. Никола“, ПИ ***, с абонатен №***** като последният ги получава в
качеството на потребител. Съгласно чл.5, т.6 ОУ за предоставяне на ВиК услуги,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в срок, което се твърди, че
ответникът не е сторил. Твърди се, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ЧГД №5026/2020г. на ВРС за сумата от 19022.31 лева главници за периода от 12.11.18г. до
23.03.2021г. и за обезщетение за забавено изпълнение в размер на 578.47 лева, за периода от
27.08.20г. до 06.04.21г. както и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до изплащане на дълга. Твърдят се предпоставките за предявяване на иска по
чл.422 ГПК спрямо ответното дружество.
Твърди се, че след подаване на заявлението по чл.410 ГПК, на 09.09.2021г.
ответникът е заплатил сумата от 102,69 лв., поради което се претендира с иска по-малка
сума, а именно 18 929.12 лева главници и 573.01 лева –мораторни лихви.
Твърди се, че претендираната цена за предоставени ВиК услуги представлява такава
за реално доставени на ответника услуги чрез електронен таблет. В производството пред РС
се поддържат предявените искове на посоченото основание.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорват предявените искове по основателност. Не се оспорва, че ответното
дружество е потребител на ВиК услуги за посочения в исковата молба обект на собственост,
3
по кл.№*****
Сочи се, че в процесния имот се предоставят ВиК услуги целогодишно за битови
нужди, поради което служител е следвало да отчита водомера всеки месец, а не веднъж
годишно и дори веднъж на две години. В конкретния случай била начислена вода в размер
на 5 991 куб.м. за период от 12.11.2018г. до 23.03.2021г., т.е. за 862 дни., или по 7 куб.м. за
ден. Огветникът оспорва потребеното количество да е в такива размери. Сочи се, че
съгласно фактура от 24.02.2021г. начислената сума била в размер на 4 974,00 лв. с ДДС за
отчетени 1542 куб.м. за периода от 25.09.2020г. до 01.01.2021г. Това се равнявало на по 16
куб.м. дневно, което потребление било невъзможно, с оглед пропускателната способност на
тръбната инсталация.
Твърди се освен това, че ищецът не е установил редовнността на процедурата при
отчитане показанията на водомера съгласно чл.23, ал.2, 4 и ал.5 от Общите му условия в
присъствие на абоната или негов представител, съотв. изготвен протокол за отказ за
допускане до имота. Процесната сума се претендира по три фактури като отразените
количества услуги не съответстват на реалното потребление и пропускателната способност
на тръбната инсталация. Твърди се, че в имота няма поставен водомер №*****, който да
отчита потребяваната от ответника вода. Твърди се, че в имота е поставен водомер
№*******, който е с показания 57 куб.м. към м.10.2021г. Посоченият във фактурата номер
не съответства на притежавания от ответника. Излага се, че отчетените количества вода и
канал са резултат или на грешно въведени показания на водомери или на грешно заведени
партиди. Твърди се, че последен реален отчет и заплащане на начислените количества е
извършено до края на 2021г. Неоснователен се твърди, че е искът и за мораторното
обезщетение като акцесорно на главния иск. Претендира се отхвърляне на исковете.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното
обжалване, намира за установено следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в
срока за обжалване, от надлежна страна, чрез редовно упълномощения проц.представител.
Същата е надлежно администрирана от първ.съд, вкл. постъпилия отговор от насрещната
страна.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Страните не твърдят процесуални нарушения на първата инстанция, не правят нови
доказателствени искания.
Решението е обжалвано в частично в уважената част по иска с правно основание
4
чл.422 ГПК, а именно единствено да сумата, представляваща сбор от дължими главници за
предоставени и незаплатени ВиК услуги и законните лихви от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Страните не спорът относно процесуалните предпоставки, обуславящи
допустимостта на иска. Съдът служебно констатира идентичността на претенцията с тази по
заповедното производство.
Не се спори относно качеството на потребител на ответника, сега въззивник както и
относно обектът, за който са предоставени съответните ВиК услуги.
Спорът относно извършването на редовен отчет и доставка на фактурираните
количества ВиК услуги е пренесен с въззивната жалба пред настоящия състав.
По делото са приложени Опис на отчети за абонатен №**** от 21.03.2022г., в който
са отразени извършени отчети/самоотчети в процесния период – 2020, 2021 и 2022г.
Приложен е опис на отчети на абонатен №**** за период от м.10.2020г. до април
2022г.
Приложени са двустранно подписани Констативни протоколи
№**********/25.09.20г. и №**********/01.10.2020г., с посочени в двата протокола
различни абонатни номера: аб.№***** и аб.№****. Видно от протоколите, в присъствие на
представител на ответника М.К., подписала протокола, е извършена смяна на водомери с
№№***** със съответно №******* и №**********.
По делото на л.45 е приложен списък на абонати с платец №*****Вила Селена ООД
с отбелязване, че реалния брой на абонатите е 3-ма.
Представен е списъкт на отчети на абонат №***** за периода от ян.2020г. до април
2022г.
Изслушанията по делото свидетел С.П. /л.-49/ сочи, че откакто децата на Ю.Б. са
порастнали, същата не идва в имота. Години наред е пребивавала и в Хърватия. Идвали са
дъщеря , синът както и други лица, но с дневен престой. Къщата не е отдавана под наем,
защото собственичката Ю. не желае. Свидетелят познава добре имота и сочи, че има ключ за
него за спешни ситуации. Не се налага да поддържа имота. Познава Ю. отпреди същата да
закупи имота в м.Св.Никола.
От заключението на ССЕ /л.59 по делото/ се установява, че задължението на платец
№*****по посочените три броя фактури /от 09.10.20г., от 24.02.21г. и от 25.03.21г., описани
в заключението, възлиза на сумата от 18 929.12 лева като в първите две фактури са
обхванати големи период от по няколко месеца /първата фактура е за почти 2 години, а
втората за 5-6 месеца. Заключението е дадено въз основа на Справка за недобора на платец
№*****с титуляр Вила Селена ООД по аб.№№**** и №****, по водомери №№**********
за първия абонат и водемер №0***** – за втория абонат. Според заключението не е налице
плащане по процесните фактури.
Съгласно заключение на СТЕ /л.60 и сл./, извършило и оглед на место, жилищната
сграда на Вила Селена ООД е изградена в УПИ ****, а двата гаража – в имот №***. Имотът
5
се намира в м.Св.Никола, ул.Янаки Богданов, върху ПИ **** и ***. Басейнът недоизграден
също се намира в имот ***. Вещото лице описва три водомерни шахти в имота, съответно с
ВШ1 с монтиран водомер №**********, с показания от 473 куб.м.; ВШ2 без водомер и
ВШ3 с водомер №******* с показания от 183 куб.м. Дворното място е запустяло и обрасло с
трева, спирателните кранове са затворени. /към м.май 2022г./ Според заключението
максималната норма на потребление на човек за месец е 6куб.м./месец на човек. Направено
е изчисление на пропускателната способност съобразно размера на тръбите. Средният
разход на човек на вода в гл.Варна по статистически данни възлиза на 3 куб.м./месец.
Съгласно Наредба №4/14.09.2004г. за условията за присъединяване на потребители и за
ползване на ВиК услуги, в чл.39 се предвижда потребление от 5 куб.м. на човек/месец за
нетоплофицирано жилище. Процесният обект е описан като еднофамилна триетажна
жилищна сграда като във всеки от двата парцела, които имотът заема, има изградена
водомерна шахта. Посочени са срещу всяка шахта в двора монтираният водомер и неговите
показания към датата на огледа. Според вещото лице, въпреки обема на имота, няма
регистрирани живущи. Максималната консумация на ден на човек е 200 л., а средната 100
л./човек/ден. Общо за мрежата на процесния имот максималната пропускливост достига 130
куб.м. за 12 часа, а за 6 часа – 33 куб.м. минимална пропускливост. В устните си обяснения
вещото лице посочва, че в третата водомерна шахта не е намерен водомер. Всичко е било
сухо и нормално, без водоподаване към къщата.
От показанията на водения от ищеца св.М. Я. /л.89/ се установява, че същата е
организатор инкасо в дружеството. Според свидетеля, демонтирания водомер **** е
захранващ дворна чешма, а не къщата. Той е демонтиран с показания ****. Според
инкасатора, в къщата не е извършван реален отчет, а показанията на модула към водомера са
засичани от разстояние, извън оградата на къщата. Според показанията на свидетеля, тъй
като в имота има два водомера – един на дистанционен отчет и друг на визуален отчет, те са
проверявани от двама инкасатори. Свидетелят излага, че не е извършвала отчет на
конкретните водомери, тъй като е организатор на инкасаторите в района.
Съгласно приложеното заверено от ответника копие от фактура 2175/09.10.2020г./на
л.36/, е начислена консумация на абонат №****, за водомер №**********, общо в размер на
4302 куб. за сума от 13 477.19 лева с ДДС, за период от 12.11.2018г. до 01.10.2020г.
/посочено е старо показание 142 и ново ****/ Следващата фактура 0439/24.02.2021г. се
отнася за консумацията по водомер №***** относно абонат №****, за периода от 25.09.20г.
до 22.02.2021г., за 1542 кубика. Последната фактура от 25.03.2021г. е за водомер №*****, за
общо 147 кубика, в размер на 477.88 лева.
Въз основа на горната фактология, установена пред първоинстанционния съд и
възприета от настоящия състав, се достига до следните правни изводи:
Предмет на предявения иск, в обжалваната част, е дължима незаплатена цена за
реално доставени ВиК услуги. Тъй като останалите обстоятелства не са предмет на
оспорване, съгласно оплакванията във въззивната жалба, спорът се концентрира върху
реалната консумация на услугите в обекта, собственост на потребителя. Резонно,
6
доказателствената тежест за установяване на спорното обстоятелство – извършената реална
доставка на фактурираните количества ВиК услуги, е възложено в тежест на ищеца ВиК –
Варна ООД.
Страните не спорят относно качеството на ответника на потребител както и
ползването на услугите на ВиК оператора в процесния обект. Спори се относно отчетените и
остойностени количества потребени ВиК услуги.
Въззивният състав намира, че релевантните обстоятелства не се установени от ищеца.
Не е установена както консумацията на фактурираните количества ВиК услуги, така и
начина на отчитането им.
Съобразно представените с исковата молба три броя фактури, обективиращи
задължение за доставени на абоната ВиК услуги №№2175/09.10.2020г.; №0439/24.02.21 и
№0865/25.03.21г., на абоната са начислени съответно 4 302 куб.вода, 1542 куб. и 147 куб. за
различни периоди, считано от м.11.2018г. до март 2021г. Процесната фактура касае най-
обременителното задължение за периода м.11.2018г. – м.10.2020г. Въззивното производство
е ограничено до уважената част от предявените искове, относно задължението по фактура №
…2175/09.10.2020г. /на л.36/, в която е начислена консумация на абонат №****, за водомер
№**********, общо в размер на 4 302 куб.м./л.20/, за сума в размер на 13 477.19 лева с
ДДС, за ползваните услуги в период от 12.11.2018г. до 01.10.2020г. В останалата част
решението на ВРС не е предмет на обжалване. С издадените други две фактури са отчетени
1542 куб. вода на стойност 4145.04 лева без ДДС - за водомер №*****, за периода от
25.09.20г. до 22.02.21г., за абонат №**** и по фактура №0865/25.03.21г., е отчетено
показание на водомер №***** от 147 куб. за месец 02/03.2021г. Последните две фактури и
включените в тях задължения не са предмет на въззивното производство.
Съобразно твърденията и събраните доказателства, в имота на ответника се извършва
дистанционен отчет /искова молба и изявление на ю.к.С., л.29-30/, чрез модул, в който
смисъл не е необходимо осигуряване присъствието на представител на абоната по арг. от
чл.23, ал.4, предложение последно от Общите условия, приложени по делото. Съгласно
същата разпоредба, но в ал.9 е закрепено изискване за физически отчет на водомерите поне
веднъж годишно. Ищецът не е навел твърдения кога последно е извършил отчет на
процесния водомер. Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема, че
датата на физическия отчет съвпада с датата на изготвяне на КП от 01.10.2020г. за подмяна
на СТИ. Тази дата не е относима към спорния период, обхванат от процесната фактура.
При съвкупен анализ на всички събрани доказателства, вкл. гласни показания, не се
установява как точно ищецът /сега въззиваема страна/ ВиК-Варна ООД е извършил отчет на
обективираните във фактура №…2175/09.10.2020г. количества ВиК услуги. Фактурираните
количества /4302 куб.м./ касаят консумация за период от две години от м.11.2018г. до
м.10.2020г. Липсват доказателства за извършени в този период отчети. Същевременно,
представените от ищеца доказателства се отнасят до показанията на поставения на
01.10.2020г. в имота нов водомер. Последният, видно от представения Опис на отчети на
абонат с модул /на л.40 по делото/ е на дистанционен отчет като данните се снемат чрез
7
модул, посочен с номер в описа и в Констативния протокол. В този смисъл и показанията на
св.М.Я.. Описът касае период след процесния и съвпада с датата на смяна на водомер №***
с водомер №**********, видно от Констативен протокол от 01.10.2020г. Показанията на
новия водомер №….606 са „0“ /а към датата на СТЕ -473 куб.м./, а на демонтирания водомер
„****“. Последните са именно фактурираните във фактура №…2175/09.10.20г. 4 302 куб.м.
За тази консумация на абоната не са събрани никакви доказателства по делото за отчет и
реална доставка.
Както от цитирания протокол за смяна на СТИ /на л.44, непосочен модул/, така и от
свидетелските показания на св.М.Я., става ясно, че смененият водомер е бил на визуален
отчет /не дистанционен/, за разлика от поставения нов с модул. Липсват доказателства по
делото за извършен реален отчет на водомера с посочените показания **** от инкасатор,
самоотчет или по друг начин, съответно за попълнен карнет или съставяне на протокол за
неосигурен достъп до имота съгласно приложените от самия ищец Общи условия. В случай
на липса на достъп до водомера, който в случая се намира в ВШ 1 в двора на имота, ВиК
операторът следва да отчете количествата вода съгласно чл.23, ал.4 от ОУ, които препращат
към чл.49 и чл.25 от ОУ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.35 и чл.39 от Наредба
№4/2004г. за присъединяване на потребители към мрежата на оператора.
Липсват доказателства и за последен редовен визуален отчет в имота на въззивника,
съотв. на конкретния водомер /подменен/, чиито показания са обусловили задължение в
претендирания размер. Липсват доказателства за съответен отчет за предходна година. /арг.
от чл.35 от Наредбата/ Въобще не е ясно как точно операторът е определил периода на
претенцията си, включена във фактурата от 09.10.2020г. /ноември 2018г. – октомври 2020г./
Изслушаната по делото счетоводна експертиза не може да установи тези обстоятелства, а
изслушаната техническа експертиза се е занимавала с въпроси, които не са относими към
въведените от страните твърдения като е коментирано състоянието на водомерите и
визуализираните на тях показания към момента на изготвяне на заключението през 2022г.
Тази липса не е попълнена с представените от ВиК писмени доказателства – описи на
отчети с модул /л.40-л.42/.
Представените от ищеца Констативни протоколи от 2020г. /л.43 и сл./ представляват
частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, които не притежават материална
доказателствена сила. Частният документ удостоверява единствено, че изявлението в него,
явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице. Този документ не
доказва фактите, предмет на направеното изявление. Удостоверителното изявление в такъв
документ се ползва с материална доказателствена сила само, когато удостоверява неизгодни
за издателя си факти, поради което не могат да послужат на ищеца за установяване
извършения реален отчет. В тази връзка, съдът следва да обсъди доказателството по
вътрешно убеждение и ведно с останалите доказателства по делото.
Въпреки оспорването на протоколите от въззивника/ответник/, доколкото е
извършена смяна на водомери, за които не се спори, че са в имота на ответника, а и се
установява от вещото лице, че водомерите се намират в ВШ в двора, очевидно е, че заварено
8
в имота лице е осигурило достъп на оператора. В съгласие с казаното по-горе, за да
установи, че отразените в тези протоколи показания на демонтирания водомер са реално
изконсумирани в обекта, ищецът следваше с допустими доказателствени средства да
установи това, вкл. посредством експертиза. В тази част протоколът няма материална
доказателствена сила. Съдът намира, че това не е сторено. При твърдяна реална доставка и
отчет на услугите, обхванати от процесната фактура, на вещото лице са поставяни задачи за
служебно изчисляване на потреблението съобразно чл.49 от ОУ – по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6/12 часов
режим на потребление, но не и конкретно за процесния период по фактурата. Нещо повече,
не се установява съответствие на посочените в заключението показания за максимална
норма на потребление на човек на месец и среден разход на вода на месец /за сравнение
максимална норма на човек от 200 л./ден или 6куб.м./месец/човек и средна норма на
потребление от 100л/човек/ден, съотв.3 куб.месечно на човек/ с отчетените за периода 4302
куб.м.
Въз основа на горното не може да бъде установено несъмнено, че към датата на
издаване на фактурата 09.10.2020г., показанията на водомера за отчетния период са били
посочените във фактурата 4302 куб.м. Количеството, разделено на обхванатия във фактурата
период, сочи на потребление 179.25 куб.м. на месец, което не съответства на изчислените от
СТЕ средна и максимална норма на консумация.
Представената справка за отчети с модул, както бе посочено по-горе, касае период
след издаване на процесната фактура като се явява неотносимо към спора доказателство.
Въз основа на изложеното, съдът намира въззивната жалба за основателна. Съдът
достига до извод за недоказаност и неоснователност на иска, поради което решението в
обжалваната част следва да бъде отменено и искът на ВиК - Варна ООД за сумата от
13477.19 лева с ДДС – отхвърлен.
Като обусловена от него подлежи на отхвърляне и претенцията за законна лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно резултата от въззивното производство, разноски се следват на въззивника
в размера по приложения списък по чл.80 ГПК, а именно 1269.54 лева. Не са правени
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Същевременно съдът отчита, че въззивникът не е правил искане за присъждане на
сторените в първоинстанционното производство разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2208/05.07.2022г., постановено по ГД №14948/2021г. на ВРС,
Десети състав, в обжалваната част, в която съдът е приел за установено в отношенията
между страните, че „ВИЛА СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на
9
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – Варна”ООД, ЕИК *********, сумата от 13
477,19 лв. с ДДС, представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 12.11.2018г. до 01.10.2020г. на адрес в гр. Варна, местност „Св. Никола“, ПИ ***,
отчетени за абонат №****, за която сума има издадена фактура №*******г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК в съда - 08.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5026/2021г. на ВРС, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
Варна”ООД, ЕИК *********, срещу „ВИЛА СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б., иск за установяване в отношенията на страните, че Вила Селена
ЕООД дължи на ВиК-Варна ООД, сумата от 13 477,19 лв. с ДДС, представляваща главница
за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 12.11.2018г. до 01.10.2020г. на адрес в
гр. Варна, местност „Св. Никола“, ПИ ***, отчетени за абонат №****, за която сума има
издадена фактура №*******г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда - 08.04.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№5026/2021г. на ВРС.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – Варна” ООД, ЕИК
*********, да заплати на „ВИЛА СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Ю.Б., сторените в производството разноски в размер на 1269.54 лева, на основание чл.78,
ал.1 вр.ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10