№ 579
гр. София, 08.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия Ст. Янева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело №
20211100902545 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от 23.11.2021 г. на
„СОФИЯ СИТИ” ЕАД /н./ срещу „ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД, с която са предявени
следните искове:
1/ по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на спогодба от 31.01.2013 г., сключена между страните, поради
невъзможен предмет и поради накърняване на добрите нрави;
2/ по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на ипотеки,
обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 2, том
I, peг. № 79, дело № 2/2011 г. на нотариус А.Л., peг. № 386 и Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 79, том II, peг. № 2277, дело № 224/2011 г.
на нотариус А.Л., peг. № 386 поради липса основание – недействителността на
споразумението, от което възниква обезпеченото вземане /т.е. несъществуване
на обезпеченото вземане/:
3/ по чл. 496, ал. 3, изр. 1, пр. 2 ГПК за прогласяване
недействителността на продажбите на ипотекираните имоти, проведени по
образувано от ответника срещу ищеца изпълнително дело, подробно описани
в уточнителната молба от 12.01.2022 г. /л. 98 и сл./, поради неплащане на
цената /което основание, макар да не е конкретно посочено от ищеца, се
извлича от изложените в исковата молба и уточнителните молби фактически
твърдения/, както и поради липса на основание за образуване на изпълнително
дело поради нищожността на споразумението от 31.0.2013 г., въз основа на
което бил издаден изпълнителен лист /според уточнителна молба от
02.06.2022 г. – л. 258/;
4/ по чл. 108 ЗС за признаване ищеца за собственик на имотите,
предмет на атакуваните публични продажби, и осъждане на ответника да
предаде фактическата власт върху тях.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
1
Ищецът твърди, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор
№ 68134.2044.968, с площ от 12 955 кв.м, находящ се в гр. София, кв.
Симеоново, в.з „Малинова долина“ – Бункера. В имота била построена
пететажна сграда - обект „София Ски Резорт“, представляваща апартаментен
хотел с магазини, подземни гаражи и трафопост с издаден Акт обр. № 14 от
месец януари 2008 г. На 28.12.2010 г. Между страните бил сключен договор за
извършване/изпълнение на строително монтажни дейности/работи, по силата
на който ответникът се задължил да изпълни в обекта уговорените по вид и
количество СМР, а ищецът – да плати възнаграждение в размер на 1 239
747.88 лева без включен ДДС. Задължението на ищеца следвало да бъде
погасено чрез прехвърляне на вземания на „СОФИЯ СИТИ” ЕАД /н./ срещу
трети лица – купувачи по сключени предварителни договори за покупко-
продажба на обекти в новостроящата се сграда, за сумата до 1 144 351.25 лева
без включен ДДС. Остатъкът от 114 475.96 лева следвало да се погаси чрез
плащане в срок до 6 месеца от приемане на работата. Страните сключили
договори за цесия, с които ищецът прехвърлил на ответника свои вземания в
общ размер на 1451151,40 лева., като ищецът съобщил на длъжнициге
цесиите. Изпълнението на задължението било обезпечено чрез учредяване на
договорни ипотеки върху обекти в сградата /подробно описани на молба на л.
93 и сл./, обективирани в горепосочените нотариални актове, като всеки обект
служил за обезпечаване на конкретен размер от общия дълг.
С оспорената спогодба от 31.01.2013 г. страните постигнали съгласие,
че към момента на сключване по процесия договор за изработка били
изпълнени СМР на стойност 983855,96 лева; че възнаграждение не било
платено – вкл. че изпълнителят не събрал прехвърлените му от възложителя
вземания по предварителните договори; че задължението ще бъде погасено
чрез плащане в срок от 4 дни от датата на сключване на спогодбата; че
учредените ипотеки ще служат за обезпечение на задължението по
споразумението. Спогодбата била с нотариална завера на подписите. За
вземането по спогодбата в размер на 983855,96 лева били образувани две
производства за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК – ч.гр.д. № 4638/2013 г. и 7851/2013 г. на СРС, по които били
издадени заповеди за изпълнение и изпълнители листове. Въз основа на тях
било образувано изпълнително дело № 20118380406456, а впоследствие и
20148380407858 при ЧСИ М.Б.. Част от ипотекираните имоти били изнесени
на публична продан, като били възложени на взискателя „ИЗОТЕХ ГРУП“
ЕАД с влезли в сила възлагателни постановления /подробно описани в молба
на л. 98 и сл./.
Поддържа, че спогодбата била нищожна на основание чл. 26, ал. 2 пр. 1
ЗЗД поради невъзможен предмет – начална невъзможност за изпълнение на
задължението от „СОФИЯ СИТИ” ЕАД /н./ в уговорения срок. При условията
на евентуалност поддържа нищожност на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД -
сделката била сключена с цел да се увреди длъжникът. Поради нищожността
на споразумението от 31.01.2013 г. нищожни били и обезпечителните сделки –
2
двата договора за ипотека, което твърдение следва да се квалифицира по чл.
26, ал. 2 пр. 4 ЗЗД. Ищецът, макар и не съвсем ясно, твърди нищожност на
публичните продажби на основание чл. 496, ал. 3, изр. 1, пр. 2 ГПК /невнасяне
на цената/ - сочи, че процесните недвижими имоти били възложени на
взискателя /в който случай цената на имота се прихваща от вземането на
кредитора /чл. 461 ГПК/, като вземането на кредитора не съществувало – т.е.,
че цената на имотите не е платена. Конкретно поддържа нищожност поради
липса на основание за образуване на изпълнителното дело /л. 258/, което
основание не е сред изчерпателно изброените в чл. 496, ал. 3 ГПК.
Исковете по чл. 108 ЗС се основават на твърденията за
недействителност на публичните продажби.
С влязло в сила определение от 29.03.2023 г. /л. 190/ на основание чл.
232 ГПК е прекратено производството по исковете за прогласяване на
нищожност поради невъзможен предмет на обезпечителните сделки
/ипотеки/, описани в приложение № 1 към молба-уточнение на ищеца вх. №
1554/12.01.2022 г. /л.92-97/.
С влязло в сила определение от 17.05.2023 г. на основание чл. 232 ГПК
е прекратено производството по отношение на евентуално съединените искове
за прогласяване на нищожността поради противоречие с добрите нрави,
изразяващи се в нееквивалентност на престациите, по отношение на
публичните продажби, описани в приложение № 1 към молба-уточнение вх.
№ 1554/12.01.2022 г.
Съдът установи следното:
Въз основа на оспорената с предявените искове спогодба от 31.01.2013
г. с нотариална заверка на подписите „ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата
100000 лева, като част от претенция в общ размер на 983855,96 лева.
Образувано е ч. гр. д. № 4638/2013 г. на СРС, 118 състав, като на 12.02.2013 г.
са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
посочената сума. Остатъкът от 883855,96 лева е бил предявен със заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по
което е било образувано ч. гр. д. № 7851/13 г. на СРС, 30 състав, като на
08.04.2013 г са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Видно
от приложените заповедни дела, срещу издадените заповеди за изпълнение не
са били подадени възражения, поради което и същите са влезли в сила.
Въз основа на изпълнителните листове са образувани изпълнително
дело № 20118380406456 и 20148380407858 при ЧСИ М.Б.. Част от имотите,
предмет на оспорените договори за ипотека, са изнесени на публична продан.
С описаните в уточнителната молба 12.01.2022 г. /л. 98 и сл./ влезли в сила в
периода от юли 2013 г. до октомври 2013 г. постановления са възложени на
взискателя „ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД. С цента на всеки имот е намалено
задължението в общ размер на 983855,96 лева /съгласно чл. 461 ГПК/.
3
С решение от 24.04.2015 г. по т. д. № 328/2014 г. на СГС, 14 състав по
отношение на „СОФИЯ СИТИ” ЕАД е открито производство по
несъстоятелност. С молба от 04.06.2015 г., в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ
„ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД е предявил остатъка от вземането си по процесното
споразумение в размер на 550161,33 лева, както и обезпеченията по
оспорените договори за ипотека.
Вземанията, заедно с обезпеченията, са приети със списъка по чл. 689
ТЗ от 18.08.2016 г., като това за главница е с поредност на удовлетворяване чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ – т. 11 от списъка. Видно от определението по чл. 692 ТЗ от
21.10.2016 г. по т. д. № 328/2014 г. СГС, 14 състав /л. 456/ срещу вземането на
„ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД не е било подадено възражение, вкл. и срещу
привилегията.
Съдът, след като извърши служебна проверка относно
допустимостта на исковете, намира, че исковата молба следва да бъде
върната на основание чл. 130 ГПК. Съображенията за това са следните:
Според приетото в решение № 6/ 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г.
ВКС, 1 ТО „Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези
на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират /Определение № 956, постановено по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК при допуснато касационно обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на І т.о. в
което ясно са отграничени хипотезите на новооткрити обстоятелства и
доказателства и новонастъпили след заповедта за изпълнение факти, както и
Решение № 781 от 25.05.2011г. по гр.д.№ 12/2010г. ІІІ г.о./. Преклудират се и
възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен
установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи
на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим
/Определение № 480 по ч.гр.д.№ 221/10 на ІVг.о. при допуснато касационно
обжалване/. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда
на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника,
че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с
нов иск /Решение № 207 по гр.д.№ 7030/2014г. ІVг.о./ извън специалните
хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за
защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете
за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити
писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти,
настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ.
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по
отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва
от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
4
следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са
обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от
съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу
правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в
срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на
заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на
изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й. „
Процесният случай е именно такъв. Правото на вземане на ответника
по споразумението от 31.01.2013 г. „ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД е установено с
влезлите в сила заповеди за изпълнение. В исковата молба се навеждат
възражения за нищожност на основанието, от което вземането е възникнало. С
оглед въведените обстоятелства, на които се основават претенциите за
прогласяване на нищожност, може да се заключи, че те са били известни на
ищеца към момента на връчване на заповедите за изпълнение, т.е. към
момента, в който е могъл да упражни правото си на възражение по чл. 414
ГПК. Ето защо възраженията относно действителността на основанието на
вземането ищецът е следвало да релевира в производството по чл. 422 ГПК –
чрез възражение или чрез иск. След като не е сторил това в предвидените
преклузивни срокове, възможността за оспорване както на самото вземане,
така и на действителността на основанието, от което възниква, е
преклудирана, респ. исковете по чл. 26 ЗЗД са недопустими.
Дори и да се приеме, че преклудиран е единствено е искът за оспорване
на вземането, не и този за действителността на основанието, то вторият
отново е недопустим поради липса на правен интерес. Щом длъжникът няма
право да отрича задължението по заповедта, то дори и искът за прогласяване
недействителността на основанието да бъде уважен, няма да постигне
отричане на вземането.
Тук е мястото да се добави, че за ищеца са преклудирани всички
възможности за оспорване на задължението по заповедите за изпълнение.
Както беше посочено по-горе, част е погасена в хода на индивидуалното
принудително изпълнение към 2013-2014 г. Според чл. 424, ал. 2 ГПК искът
може да бъде предявен не по-късно от една година от погасяване на
вземането, който срок е изтекъл преди подаване на исковата молба.
Непогасената в хода на изпълнителното производство част е включена в
одобрения от съда списък. Отричането на тези вземания се извършва по
специално предвидения ред чрез предявяване на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ в
установения в същата разпоредба преклузивен срок. Тези срокове са изтекли, а
освен това и длъжникът не е подал възражение срещу вземането по
процесното споразумение, както и срещу обезпеченията.
5
Предвид изложеното исковете за прогласяване нищожността на
допълнителното споразумение са недопустими.
Недействителността на споразумението е единственото твърдение, на
което се основават исковете за нищожност и на ипотеките, и на продажбите.
Това възражение е преклудирано и въпросът не може да бъде пререшаван,
поради което тези искове също са недопустими поради липса на надлежни
твърдения. Недействителността на продажбите пък е единственото
обстоятелство, на което се основават исковете по чл. 108 ЗС, поради което по
тях също липсват надлежни твърдения - тези искове също са недопустими.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
По аргумент от чл. 649, ал. 6 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда разноски за държавни такси в общ размер на
64818,09 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „СОФИЯ
СИТИ“ ЕАД /н./ вх. № 30081/29.11.2021 г., по която е образувано търговско
дело № 2545/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав.
ОСЪЖДА „СОФИЯ СИТИ” ЕАД /н./, ЕИК175073668 да заплати на
„ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД ********* на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата
30000 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „СОФИЯ СИТИ” ЕАД /н./, ЕИК175073668 да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 64818,09 лева – за държавна такса.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - София в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6