Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 11.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 03.09.2019 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова като разгледа
докладваното от съдия Видолова гр. д. № 2928 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Т.П.” ЕАД представлявано от ***Й.В.В., е
предявил искове против С.К. С., с ЕГН **********, с правно основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 251.30лв. -
главница и лихва, за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
което е образувано ч.гр.д. № 357/2019г. на РС Плевен, по което съдът е издал
заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в длъжникът не е намерен и РС
Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди,
че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като
същата не е заплатена. Това обстоятелство и връчването на заповедта на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящите искове, с които се иска признаване дължимостта на
вземанията, както следва: 223.69 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.11.2018 г., на адрес гр. ***,
лихва върху главницата в размер на 27.61 лв. за периода от 02.12.2016 г. до
16.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на същата. Претендират се
разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са
връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по
делото не е постъпил отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск,
не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за
отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ответната страна.
В съдебно
заседание на 03.09.2019г. ищецът поддържа иска и прави искане за постановяване
на неприсъствено решение.
При това
положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; а и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени
доказателства в заповедното и исковото производства – препис-извлечение от
сметка на абонатен № 19125, фактури за исковия период, справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида на името на ответницата, от
която е видно закупуването на топлофицирания имот през 2007г., ипотекирането му
и липсата на разпореждане с него до предявяване на иска, ОУ на ищеца, договорът
между ЕС и топлинния счетоводител, отчел и разпределил консумираната ТЕ от ЕС.
Поради изложеното, исковете следва да се уважат
изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да
се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане за
това от ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото
производство – 75.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – редуцирано
съобразно сложността на делото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство, които, съобразно предявените в исковото производство и установени
за дължими суми, се изчисляват в размер на 75.00 лв.
По изложените съображения, и на осн. чл. 238 и чл.239
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че С.К. С., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т.П.“ ЕАД, ***, с представител
Й.В.В., сумите: 223.69 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.11.2018 г., на адрес гр. ***, лихва
върху главницата в размер на 27.61 лв. за периода от 02.12.2016 г. до
16.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.01.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 357/2019г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК, С.К. С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител
Й.В.В., направените по делото разноски в размер на 175.00лв., както и
разноските по ч.гр.д.№ 357/2019г. по описа на ПлРС, в размер на 75.00 лв.
Решението, като неприсъствено, не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: