ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256
гр. Пловдив, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500044 по описа за 2022 година
Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№217/06.01.2022г. депозирана от
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК ********* против Определение
№9607/17.11.2021г, постановено по гр.д.№16 988/2021г , ПРС, девети гр.с., с което е върната
искова молба вх. № 63764/28.10.2021 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, против А. Г. А., ЕГН ********** и е прекратено производството по
гр.д. № 16988 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, IХ граждански състав, като е
обезсилена Заповед № 1445/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1667/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
граждански състав. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен
акт по съображения подробно изложени в жалбата, като основния довод е, че е допусната
очевидна фактическа грешка при изписване на датата на договора, вместо 24.04.2017г. е
посочена дата 25.04.2017г . Иска се, въззивният съд да отмени обжалвания акт като върне
делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се
направени в производството разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и
прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира същата за процесуално допустима,
доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за неоснователна.
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД против А. Г. А. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
- за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1445/14.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1667/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
1
Установява се от данните по делото, че в заповедното производство заявителят
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е претендирал издаване на заповед за изпълнение
за сумите, дължими на основание договор за кредит от 25.04.2017 г., които са прехвърлени
на ищеца по силата на сключен договор за цесия с първоначалния кредитор.
В исковото производство ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сезира съда с претенция за установяване на парични притезания, но произтичащи от договор
за кредит от 24.04.2017г. Първоинстанционният съд е констатирал несъответствие между
основанието, на което се претендира паричното вземане, а именно датата на договора за
кредит, поради което е оставил исковата молба без движение и е дал указания в тази насока.
В депозираната уточнителна молба от 16.11.2021 г., ищецът посочва, че
претенцията се основава на сключен между страните договор за кредит от 24.04.2017 г., като
в заповедното производство е допусната техническа грешка при посочване на датата на
договора, а именно от 25.04.2017г.
При тези данни настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Предпоставките за допустимост на предявения иск по чл.422 ГПК е наличието
на пълен субективен и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция с
това установено в заповедта за изпълнение/ В този смисъл са разяснения дадени, с т. 1.1. от
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.Обективният
идентитет предполага идентичност в предмета на спора - идентичност на искането, при
съвпадаща индивидуализация на претенцията и сключения между страните договор.
В конкретният случай, доколкото липсва индентитет между основанието, на
което се претендират посочените вземания в исковото производство, а именно договор за
кредит от 24.04.2017 г. и основание, на което е издадена заповедта за изпълнение- договор
за кредит от 25.04.2017, то правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото
основанието, от което произтичат паричните притезания е различно, то предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се претендира да се установи дължимостта на
вземания, за които е издадена Заповед № 1445/14.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1667/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV граждански състав се явява недопустим, поради което производството по
делото следва да бъде прекратено, а издадената заповед подлежи на обезсилване.
За прецизност и с оглед наведените в жалбата доводи, че е допусната
очевидна фактическа грешка при изписване на датата на договора, вместо 24.04.2017г. е
посочена дата 25.04.2017г, следва да бъде отбелязано, че доколкото се твърди допусната
очевидна фактическа грешка в заповедното производство, то същата би могла да бъде
отстранена именно в заповедното производство по предвидения в ГПК ред, но в исковото
производство тази неточност не може да бъде преодоляна.
Мотивиран от гореизложеното, обжалвания акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
2
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№217/06.01.2022г. депозирана
от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК ********* против Определение
№9607/17.11.2021г, постановено по гр.д.№16 988/2021г по описа на ПРС, девети гр.с..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3