№ 82
гр. Нова Загора, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20242220200491 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба от инж.Д. Д. Р. - директор на
„ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, п.к.8800, ул.„Орешак” № 15а, чрез П. Т. П. - процесуален
представител против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К № 9571927 на ОД на МВР - Сливен, с който
на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП.
Електроният фиш се обжалва, като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че
същият е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят оспорва техническата изправност на техническото средства, с което
е установено превишението на скоростта. Счита, че деянието не е доказано.
На следващо място посочва, че счита електронния фиш за незаконосъобразен на
няколко самостоятелни основания.
Сочи се, че при условията на евентуалност, дори и да се приеме, че е налице
превишение на скоростта, същото е извършено с МПС със специален режим на движение,
обстоятелство изключващо административно-наказателната ми отговорност.
На първо място, счита, че АНО бил нарушил материалния закон при издаването на
ЕФ, тъй като не е съобразил разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, съгласно която ЕФ
съдържа данни за собственика, на когото е регистрирано моторното превозно средство.
Сочи се, че видно от свидетелство за регистрация - Част I, собственик на лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер, Серия 150“ с peг.№ *** било Териториално поделение
„Държавно Ловно Стопанство Тополовград“, Булстат 2016176540285, а не „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, ЕИК *********.
Видно от „Правилник за организацията и дейността на „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП, предприятието е със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от
Търговския закон. Съгласно чл.163 от Закона за горите и Приложение № 1 към чл.163, ал.1
от ЗГ, било създадено „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ДП“, което
осъществява предмета си на дейност съгласно Заповед № РД-49-109/13.04.2011 г. на
1
министъра на земеделието и храните.
Съгласно чл.164, ал.1 от ЗГ, държавното предприятие имало двустепенна структура -
централно управление и териториални поделения - държавни горски и държавни ловни
стопанства.
Видно от чл.24, ал.2, т.22 от „Правилник за организацията и дейността на
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП, ТП ДЛС „Тополовград“ било териториално
поделение на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП.
Разяснява се, че видно от справка в Регистър Булстат, „ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО ТОПОЛОВГРАД“ било вписано в
регистъра под № 2016176540285, като отделен правен субект.
От изложеното следвало, че именно вписаният в свидетелството за регистрация
собственик - ТП ДЛС „Тополовград“, чрез своя директор е субектът, който следвало да
отговаря за процесното нарушение, а не Принципала, съответно глобата е следвало да бъде
наложена на директора на съответното териториално поделение, а не на директора на
държавното предприятие. Навежда се, че вписвайки в ЕФ, като собственик на автомобила
държавното предприятие, а не териториалното поделение, на което е регистрирано
превозното средство, административно-наказващия орган е нарушил чл.189, ал.4 от ЗДвП.
На второ място, жалбоподателят сочи, че за да бъде ангажирана законосъобразно
административно-наказателната му отговорност, в качеството му на законен представител на
юридическото лице собственик на МПС, следвало в ЕФ да бъде изписана съответната
законова разпоредба, която му вменява административно-наказателна отговорност, а именно
- чл.188, ал.2 от ЗДвП. Нормата следвало да бъде част от правната квалификация на
нарушението, когато собственик на МПС е юридическо лице и се ангажира отговорността на
законния представител. Като не бил посочил, съответната норма, от която произтича
отговорността му, АНО бил извършил съществено процесуално нарушение, с което е било
нарушено правото му на защита.
На трето място, счита, че административно-наказателната му отговорност не може
да бъде ангажирана по реда за издаване на ЕФ, а е следвало да бъде реализирана по общия
ред, чрез издаване на АУАН и НП, тъй като са налице противоречия между разпоредбите на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г за условията и реда за ползване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и Закона
за движение по пътищата, поради което на основание чл.15, ал.3 от Закона за нормативните
актове следвало да се прилагат разпоредбите на Закона, като излага съображения в тази
посока:
Съгласно чл.11 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, за измерване на скоростта от мобилни АТСС се използват служебни
автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток, или работещи на
място за контрол. Съгласно ал.2, в случаите на осъществяване на контрол с мобилни АТСС
във време на движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават. По аргумент от така цитираната разпоредба следвало извод, че с посочения
подзаконов нормативен акт е регламентирана възможност, при установяване на нарушения с
мобилно АТСС, което работи на място, да бъде издаден електронен фиш, тъй като забраната
се отнасяла само до констатирани нарушения, установени от мобилно АТСС във време на
движение.
В жалбата излага и други подробни съображения относно незаконосъобразността на
издадения електронен фиш.
В последното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят Д. Д. Р. –
директор на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, редовно призован – не се явява, не се
явява и процесуалния му представител - юриск.П. Т. П., редовно упълномощен от по-рано.
За АНО ОД МВР – Сливен, редовно призовани, не се явява представител.
В съдебно заседание РП - Сливен, редовно призована - не изпраща представител и
2
не изразява становище.
На 08.01.2025 г. по делото е постъпило становище с вх.№ 100 от АНО Областна
дирекция на МВР - Сливен, представлявана от старши комисар Д.В., чрез упълномощен
представител ст. юриск.Дарина Конарева, с което се излагат подробни съображение във
връзка с обжалвания електронен фиш и основателността на жалбата, както и се прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски в
производството.
В молба по хода на делото с вх.№ 4621 от 06.10.2025 г. жалбоподателят инж.Д. Д. Р.
– директор и законен представител на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП заявява, че
е получил призовка и уведомява съда, че поради служебна ангажираност не да може да се
яви в съдебното заседание по делото. Във връзка с изложеното, моли съда да даде ход на
делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа жалбата срещу електронния фиш с рег.№
343000- 14647/07.11.2024 г. на ОД на МВР Сливен на посочените в нея основания.
Сочи, че съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП един от задължителните реквизити на ЕФ бил
„собственика на когото е регистрирано превозното средство“. Жалбоподателят заявява още,
че в случая в ЕФ, в графата „Собственик на когото е регистрирано МПС“ било посочено:
„Д. Д. Р. - законен представител на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПИРЯТИЕ“ ДП. В
същият също било вписано едновременно ЕГН на законния представител и ЕИК на
предприятието, на което инж.Р. е законен представител. Тази формулировка била в
нарушение на материалния закон и наличните по делото доказателства (Свидетелство за
регистрация на МПС) и информационни масиви на МВР (Справка за собственици), видно от
които регистрирания собственик бил Териториално поделение „Държавно ловно Стопанство
Тополовград“. Дори и да се приемело, че собственик на МПС било „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, а не териториалното поделение, то отново било налице
нарушение на горепосоченият задължителен реквизит от ЕФ. тъй като предприятието не
било вписано като собственик в електронния фиш на процесното МПС, а като собственик
било вписано физическото лице законен представител на предприятието.
В тази връзка, в случай на установена собственост на МПС на юридическо лице, то
последното се явява негов собственик, като директорът е единствено законен представител
на юридическото лице. Така вместо в графата за собственик в ЕФ да бъде посочено
конкретно юридическо лице (ТП ДЛС Тополовград или ЮИДП ДП), което е собственик на
МПС, в нарушение на материалния закон - чл.189, ал.4 от ЗДвП било посочено физическо
лице, в качеството на законен представител.
Сочи се, че това освен, че било нарушение на материалния закон, представлявало и
съществено процесуално нарушение, тъй като създавало неяснота кой е наказаният субект и
в какво качество, още повече, че видно от наличната преписка по делото, съгласно
информационните масиви на ОД на МВР-Сливен, регистрирания собственик на процесното
МПС било териториално поделение ДЛС Тополовград, със законен представител Николай
Лафчиев - директор.
Наказваният субект не следвало да се разпознава, като такъв по подразбиране.
Когато се налагало административно наказание, с оглед съблюдаване на правота на защита
на лицето привлечено към административно наказателна отговорност следвало по безспорен
начин да става ясно от електронния фиш кой е наказания субект. Такава яснота в процесния
електронен фиш липсвала, което представлявало съществено процесуално нарушение,
нарушаващо правото на защита на наказаното лице, което от своя страна обосновавало извод
за незаконосъобразност на електронния фиш, респективно за правилността на
първоинстанционното решение. (В тази връзка били - Решение № 4007 от 23.10.2024 г. на
Адм.съд Пазарджик по к.н.а.д.№ 799/2024 г., Решение № 1537 от 31.03.2024 г. на Софийски
районен съд по анд 12381/2023 г., потвърдено с Решение 27669/19.12.2024 г. на Адм.съд
София по адм.дело № 9046/2024 г.)
С молбата допълнително жалбоподателя навежда следният аргумент, че ЕФ е
незаконосъобразен. В параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП била налице легална дефиниция за
електронен фиш, видно от която ЕФ се издава посредством автоматични технически
средства и системи (робот ЕЦОН). Съгласно закона, ЕЦОН би следвало да генерира
автоматично ЕФ без човешка намеса въз основа на наличната база данни вкл. и за
3
собственик, а видно от доказателствата по делото, регистрирания в базата данни на ОД на
МВР Сливен собственик на автомобила е ТП ДЛС „Тополовград“, представлявано от
Николай Лафчиев, а не ЮИДП ДП, представлявано от инж.Д. Р.. От горното следвало, че
при издаването на ЕФ, автоматизирания процес е бил опорочен, тъй като същият е бил
издаден не на регистрирания собственик - териториалното поделение, а на Принципала.
В случай, че съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и даде
ход по същество, жалбоподателя моли съда да отмени ЕФ серия К № 9571927, издаден от ОД
на МВР Сливен, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100.00 лв.
По делото е депозирана и молба с вх.№ 3246/03.07.2025 г. от инж.Д. Д. Р. директор и
законен представител на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП /ЮИДП/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Орешак“ № 15а, с адрес
за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Сливен, ул.„Орешак“ № 15 а, тел.: 044/ 62
29 21, относно насроченото по делото съдебно заседание за 28.08.2025 г., което не бе
проведено поради отпуск по болест на настоящия съдия-докладчик по делото, която молба е
идентична по съдържание с депозираната по делото молба по хода на делото с вх.№
4621/06.10.2025 г. от инж.Д. Д. Р. - директор и законен представител на „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП /ЮИДП/, ЕИК *********.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства и по-точно от приложеното заверено копие на
„ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9571927“ на л.8 по делото от
фактическа страна по безспорен начин се установява, че на 06.08.2024 г. в 16:14 часа в
Общ.Нова Загора, с.Каменово по път II -66км 20+500 при въведено ограничение на
скоростта за населено място до 50 км/ч с пътен знак Д11 и след приспаднат толеранс от 3
км/ч с автоматизирано техническо средство № 120ссdе, разположено в посока за гр.Нова
Загора е установено и заснето движението на МПС ТОЙОТА ЛАНД КРУЗЕР 150СЕРИЯ, с
регистрационен номер *** със скорост 72 км/ч, т.е. при превишаване с 22 км/ч на
разрешената скорост за населено място, която е 50 км/ч, като въз основа на заснемането е
бил издаден електронен фиш серия К № 9571927, с който се налага „глоба 100.00 лева“, е
издаден на „Д. Д. Р. - законен представител на фирма „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ ДП““.
Видно от жалбата, инициираща настоящото производство, находяща се на л.4 по
делото, в същата като жалбоподател е посочен отново инж.Д. Д. Р. - директор на
„ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП. Предвид посочено, както и мотивите в
постановеното по канд №20257220600174 по описа на Административен съд - Сливен
Решение № 896 от 08.05.2025 г., с което се дадени указания относно правилното
конституиране и призоваване на страните в настоящото производство, съдът намира, че
жалбоподателят е лицето Д. Д. Р..
На следващо място, съдът намира, че от приложеното на л.6 по делото свидетелство
за регистрация част I № *********, в поле (С4) във вр. с поле (С 1.1) за собственик на МПС
с рег.№ *** е вписано „ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО-ТОПОЛОВГРАД“,
БУЛСТАТ 2016176540285.
От приложената по делото на л.24 СПРАВКА В ЦЕНТРАЛНА БАЗА – КАТ по рег.№
*** също е видно, че още от 13.07.2020 г. за собственик на процесното МПС, с което се
твърди, че е извършено нарушението, отново е вписан - ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО-ТОПОЛОВГРАД, в противоречие с посоченото в издадения обжалван
електронен фиш.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът установи, че в хода
на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
4
Административно-наказателното производство е строго формално и е недопустимо
да се установява санкционирания субект по тълкувателен път.
Наличието в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП на изискване в електронния фиш
да се съдържат данни за собственика на МПС не освобождава наказващия орган от
задължението му да конкретизира в акта лицето, спрямо което се ангажира
административно-наказателна отговорност, както и правното основание за това.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че от така съставения електронен
фиш не може по ясен и несъмнен начин да се обоснове като единствен възможен извод, чия
отговорност е ангажирана за извършеното нарушение - тази на посоченото в електронния
фиш физическо лице Д. Д. Р. с „ЕГН ********** или на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП с ЕИК *********. Ако е на физическото лице в какво качество, като
нарушител, т.е водач на МПС, тъй като с оглед посочената в електронния фиш правна
квалификация, субект на нарушението по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП, която гласи, че „Когато собственикът или ползвателят, вписан в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено
нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител
не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по
този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на
ползвателя.“, може да бъде само конкретно физическо лице или в качеството му на законен
представител на юридическото лице собственик на МПС-во, с което е извършено
нарушението. В последната хипотеза, когато собственик на МПС е ЮЛ и се ангажира
отговорността на представляващото го физическо лице нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП във
всички случаи трябва да бъде част от правната квалификация на нарушението. И това е така,
тъй като обстоятелството, че МПС е собственост на юридическо лице, само по себе си не е
достатъчно да обоснове по един несъмнен начин извод, че се ангажира отговорността на
представляващото го лице. Същата обаче не е посочена в обжалвания електронен фиш, като
подобна неяснота относно субекта, чиято отговорност се ангажира с процесния електронен
фиш винаги представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица
незаконосъобразност и отмяна на акта.
Освен изложеното, както бе посочено и по-горе собственик на моторното превозно
средство с което на 06.08.2024 г. е извършено посоченото нарушение, още от 13.07.2020 г. се
явява „ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО-ТОПОЛОВГРАД“, БУЛСТАТ
2016176540285, което по никакъв начин не е упоменато в обжалвания електронен фиш.
На следващо място за съда не става ясно и буди недоумение на кого е наложена
санкцията, тъй като дори да се предположи, че е определен правилно собственика на МПС,
имайки предвид че в ЕФ е записано „глоба 100.00 лева“, каквато санкция се налага на
физическо лице нарушител, а не на законен представител на собственика на МПС и в тази
връзка следва да се отбележи, както бе посочено и по-горе, че в процесния електронен фиш
е написано, както ЕИК на юридическо лице, така и ЕГН/ЛНЧ на физическо лице, което
трябва да бъде ясно и не следва да се тълкува от съда на кого в крайна сметка е наложена
санкцията.
В случай, че това е ЮЛ и неговия законен представил, то санкцията следва да е
имуществена, а в случай че е на физическо лице, то тогава е глоба. Тези неясноти създават
объркване и неяснота, и у нарушителя, и у жалбоподателя, като му нарушават правото на
защита, лишавайки го от възможността да разбере какво точно е вмененото му нарушение и
са самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва
да бъде уважена, а издадения електронен фиш за налагане на глоба следва да бъде отменен,
като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски в
процеса, ако е направено искане за това. Предвид изхода на спора и относно претенцията на
жалбоподателя, а именно на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, съда да осъди ОД МВР -
Сливен, да заплати на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., съдът намира, че същата за неоснователна, предвид
изложеното по-горе, тъй като жалбоподателя е физическото лице Д. Д. Р., както и видно от
5
представеното по делото пълномощно, заверено копие от което е приложено на л.30-31, със
същото инж.Д. Д. Р., в качеството си на ДИРЕКТОР НА „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП упълномощава П. Т. П. в качеството му на юрисконсулт на
„ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, поради което не следва да се
присъжда такова.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9571927 на
ОДМВР гр.Сливен, с който на Д. Д. Р. – законен представител на фирма „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП, постоянен адрес: гр.Сливен, ул.„Орешак” № 15А,
ЕИК ********* ЕГН/ЛНЧ ********** за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е било наложено наказание глоба в
размер на 100.00 лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по реда на АПК пред Административен съд гр.Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6