№ 1328
гр. Варна , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501030 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба вх.№ 1037/01.03.2021г от
„Електроразпределение Север“ АД ЕИК ********* срещу решението на ВРС-49с-в №
59/16.02.2021 по гр.д.№ 9857/2020г, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение
№142/24.03.2021 по същото дело, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от дружеството-
ищец „ЕРП Север“АД против Д. ЗДР. Ж. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Д-р Б." № 10 ап.6,
иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 2488,21лв –
главница, формирана, както следва: 1265,17лв - цена за консумирана и незаплатена ел.
енергия по фактура № **********/08.11.2019г за периода от 08.08.2019г до 05.11.2019г за
обект на потребление: гр.Варна ул.„Д-р Б.“ № 10 ап.6 и 1223,04лв, представляваща цена
за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактура № **********/ 04.02.2020г за периода
от 6.11.2019г до 31.01.2020г, за същия обект на потребление, както и сумата от общо
39,92лв, представляваща сбор от мораторните лихви по двете главници, а именно: 35,50лв -
мораторна лихва върху 1265,17лв за периода от 19.11.2019г до 27.02.2020г, както и 4,42лв -
мораторна лихва върху сумата от 1223,04лв за периода от 15.02.2020г до 27.02.2020г, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
16.03.2020г до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 1556/09.04.2020г за изпълнение на парично задължение ч.гр.д.№ 3657/2020г на
ВРС, на осн.чл.422 ГПК.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна, като бъде постановено друго за уважаването на предявения иск.
1
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор вх.№ 4109/31.03.2021г от Д.
ЗДР. Ж. , чрез особен представител адв.Ц., със становище за неосновател ност на жалбата,
като моли за потвърждаване решението на ВРС.
Претендира присъждането на разноските за въззивната инстанция.
Производството е образувано по искова молба на „Елекроразпределение
Север“АД против ищцата, като твърди, че страните са съконтрагенти по договор за
доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна.
Твърди се, че на 5.11.2019г, в изпълнение на чл.45 ПИКЕЕ била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника на адреса в гр.Варна
ул.“Д.“ № 10 от служители на „ЕРП Север" АД, за което е бил КП № 1105949, като било
установено наличие на извършено неправомерно присъединяване към ЕРПМрежа,
осъществено чрез меден проводник, като единият край бил прикачен към втора фаза на
захранващите блока проводници, а другият край влизал директно в апартамента на абоната.
Абонатът е с прекъснато ел.захранване поради неплатени задължения към дружеството.
По този начин консумираната ел.енергия не се отчитала правилно и не се заплащала.
На 6.11.2019г „ЕРП Север"АД е съставило Справка за корекция номер 56096 за
периода от 8.08.2019г до 05.11.2019г - 6336кВтч, и конкретизира размера на оспореното
вземане, а на 8.11.2019г издало фактура № ********** на стойност 1265,17лв.
С писмо ищецът изпратил КП от техническата проверка и фактурата в изпълнение на чл.49
ал.4 ПИКЕЕ, ответницата била уведомена за извършената корекция на сметка за потребена
ел.енергия.
Твърди се, че на 31.01.2020г отново при проверка на процесния обект на потребление
в присъствието на един свидетел било установено извършено неправомерно
присъединяване към ЕРПМрежа чрез меден проводник, като единият му край бил
прикачен към първа фаза на захранващите блока проводници, а другият край влизал
директно в апартамента на абоната и по този начин консумираната ел.енергия не
преминавала и не се заплащала от абоната. Измерен бил моментен товар от 4,11А.
Абонатът е с прекъснато ел.захранване поради неплатени задължения. За проверката бил
съставен КП № 1106168.
На 3.02.2020г ищцовото дружество съставило Справка за корекция номер 57042 за
периода от 6.11.2019г до 31.01.2020г за 6124,8кВтч, като и тук била използвана методиката,
определена в чл.50 ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ, а на 4.02.2020г била издадена фактура № **********
на стойност 1223,04лв., като отново било изпратено писмо с КП и фактурата на ответника.
На 16.03.2020г било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК вр.чл.107 от Закона за енергетиката срещу Д. ЗДР. Ж., ЕГН:********** с адрес:
гр.Варна ул.„Д-р Б." № 10 ап.6, за което било образувано ч.гр.д.№ 3657/2020г на ВРС за
сумата от 2488,21лв - главница формирана, както следва: сумата в размер на 1265,17лв,
представляваща цена за консумирана и незаплатена ел.енергия по ф-ра №
**********/08.11.2019г за периода от 8.08.2019г до 5.11.2019г за обект на потребление:
гр.Варна ул.„Д-р Б." № 10 ап.6 и сумата в размер на 1223,04лв, представляваща цена за
консумирана и незаплатена ел.енергия по ф-ра № **********/ 4.02.2020г за периода от
06.11.2019г до 31.01.2020г за обект на потребление: гр.Варна ул.„Д-р Б." № 10 ап. 6,
2
както и сумата от 39,92лв, формирана както следва: 35,50лв- мораторна лихва върху
главницата от 1265,17лв и 4,42лв - мораторна лихва върху главницата от 1223,04лв, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
16.03.2020г до окончателното изплащане на задължението.
Поради подадено от ответника възражение на осн.чл.414 ГПК предявява настоящия
иск.
Твърди, че ответницата не е заплатила стойността на потребената ел.енергия за
процесния период, както и такса за възстановяване на ел.захранване.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да се признае да
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от общо 2488,21лв, представляваща сбор от задълженията от :
1265,17лв по фактура № **********/8.11.2019г за периода от 8.08.2019г до
5.11.2019г и представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на
потребление: гр.Варна ул.„Д-р Б."№ 10 ап.6 и
1223,04лв по фактура № **********/4.02.2020г за периода от 6.11.2019г до
31.01.2020г, представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на
потребление: гр.Варна ул.„Д-р Б." № 10 ап.6, както и сумата от общо 39,92лв,
представляваща сбор от мораторните лихви по двете главници - 35,50лв - върху главницата
1265,17лв за периода от 19.11.2019г. до 27.02.2020г; и 4,42лв - върху главницата от
1223,04лв за периода от 15.02.2020г до 27.02.2020г, както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 16.03.2020г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ответницата Д. ЗДР. Ж., чрез назначения й особен представител адв.Й.Ц., в
срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на
иска. Оспорва реалното потребление на вмененото й количество ел.енергия, както и
техническата годност на СТИ.
Така предявеният положителен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 3657/2020 на ВРС-49с-в е видно, че въз основа на
подаденото от ищцовото дружество заявление по реда на чл.410 ГПК е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1556/9.04.2020г, с която длъжницата Д. ЗДР. Ж. ЕГН
********** с адрес гр.Варна ул.„Д-р Б." № 10 ап.6 следва да заплати на „ЕРП Север"АД
сумата от 2488,21лв – главница, формирана като сбор от следните суми: 1265,17лв - цена за
консумирана и незаплатена ел.енергия по фактура № **********/8.11.2019г за периода от
8.08.2019г до 5.11.2019г и сумата в размер на 1223,04лв - цена за консумирана и незаплатена
ел. енергия по фактура № **********/4.02.2020г за периода от 6.11.2019г до 31.01.2020г, и
двете за обект на потребление: гр.Варна ул.„Дубровник" № 10 ап.6 с кл.№ ********** и
аб.№ ********** , както и сумата от 39,92лв, формирана като сбор от следните суми
35,50лв- мораторна лихва върху главницата от 1265,17лв за периода от 19.11.2019г до
27.02.2020г, и 4,42лв-мораторна лихва върху главницанацата от 1223,04лв за периода от
3
15.02.2020г до 27.02.2020г, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда на 17.03.2020г до окончателното изплащане на задължението, а също и
сумата от 100,56лв - разноски за държ.такса и адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 и ал.8
ГПК вр.чл.26 от Нар. за заплащане на правната помощ.
По делото са събрани като доказателства КП № 105949/ 5.11.2019г; Справка за
корекция № 56096/06.11.2019г; Фактура № **********/8.11.2019г; Писмо с изх.
№56096/08.11.2019г; КП № 1106168/31.01.2020г; Справка за коркеция №57042/03.02.2020г;
Фактура № **********/04.02.2020г.; Писмо с изх. № 57042/ 4.02.2020г; Справка за
потреблението за кл.№**********; Справка за платени и неплатени фактури за
кл.№**********.
На 5.11.2019г служители на „ЕРП Север"АД извършили техническа проверка на СТИ
на обект с аб.№ ********** и кл.№ **********, находящ се в гр.Варна, ул.„Д." № 10 ап.6,
за което бил съставен КП № 1105949/5.11.2019г. В него е посочено, че при проверката било
установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към ЕРПМрежа чрез
меден проводник, като единият край бил прикачен към втора фаза на захранващите блока
проводници, а другият край влизал директно в апартамента на абоната. По този начин
консумираната ел.енергия не се отчитала правилно и не се заплащала. Отразено е още в
протокола, че абонатът бил с прекъснато ел.захранване поради неплатени задължения към
дружеството.
Въз основа на констатациите от проверката от „ЕРП Север"АД била изготвена
справка № 56096/6.11.2019г за корекция на консумираната ел.енергия за периода от
8.08.2019г. до 05.11.2019г. в размер от 6336 кВтч.
На 8.11.2019г „ЕРП Север"АД е издало фактура № ********** на стойност
1265,17лв.
На 31.01.2020г отново при проверка на процесния обект на потребление бил съставен
КП № 1106168/31.01.2020г, подписан от един свидетел. Било установено извършено
неправомерно присъединяване към ЕРПМрежа, осъществено чрез меден проводник,
като единият край бил прикачен към първа фаза на захранващите блока проводници, а
другият край влизал директно в апартамента на абоната. По този начин консумираната ел.
енергия не преминавала и не се заплащала от абоната. Измерен бил моментен товар от
4,11А. В КП е отразено и това, че абонатът е с прекъснато ел.захранване поради неплатени
задължения. На 03.02.2020г., ищцовото дружество съставя Справка за корекция номер 57042
за периода от 06.11.2019г. до 31.01.2020г. - 6124,8 квтч, като и тука е използвана методиката,
определена в чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ.
На 04.02.2020г., ищецът издава фактура № ********** на стойност 1223,04 лв.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че са налице
доказателства за неправомерно присъединяване чрез свързване директно към
ел.разпределителната мрежа на проводник със сечение 10 мм2. Налице е неотчитане от
измервателната система на СТИ на цялата преминалата по захранващия неправомерно
свързан проводник към електроконсуматорите на абоната ел.енергия вследствие
установеното присъединяване и при двете проверки.
Извършените изчисления по двете корекционни процедури са тически математически
точни и в съответствие с утвърдената методология на Общите условия и тези на ПИКЕЕ в
сила от 30.04.2019г.
Количеството ел.енергия, изчислено по корекционната справка № 59096/6.11.2019г за
4
първата проверка и № 57042/3.02.2020г за втората проверка, може реално да бъде доставено
до абоната, с оглед пропускателната способност на неправомерно присъединения проводник
- 10 мм2 и тази на присъединителното съоръжение - автоматичен предпазител при
монофазно ел.захранване.
Предвид, че Заповедта за изпълнение № 1556/9.04.2020г е била връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, на ищцовото дружество е указано, че в едномесечен срок
от връчване на настоящото съобщение може да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Исковете по реда на чл.422 ал.1 ГПК са процесуално допустими, предявени при
спазване изискванията на чл.415 ал.1 вр. чл.414 ал.2 ГПК. Затова съдът дължи произнасяне
по съществото на спора.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да установи чрез главно и пълно доказване дължимостта на
претендираната сума чрез установяване наличието на релевантните за спора факти :
успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 ГПК чрез издадена Заповед за
изпълнение; съществуването на твърдяното вземане по основание, размер и длъжник, в т.ч.
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на
ел.енергия и съществуването му в рамките на исковия период, по силата на които на
ответника е предоставено спорното количество ел.енергия през процесния период;
стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост
както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва.
В тежест на ответника е установяването на всички наведени от него
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици или точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.
На първо място.
Ищцовото дружество като собственик на ЕРПМрежа е лицензирано само за пренос на
ел.енергия и затова има право да сключва с крайните битови клиенти /каквато се явява
настоящата ответница/ - потребители на ел.енергия да сключва договори при ОУ само за
достъп и пренос на ел.енергия. При това ОУ за достъп и пренос на ел.енергия /ОУДПЕЕ/ на
„ЕРП Север“АД, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-06/21.07.2014г /в сила от 7.09.2014г/
са отменени с Решение на 5-членен с-в на ВАС № 798/20.01.2017г.
В настоящия случай се твърди, че предмет на вземането на ищеца е дължимостта на
суми, претендирани като цена на доставена ел. енергия.
Ноторно известно е, че друг правен субект, различен от ищцовото дружество, а
именно „Енерго Про Продажби“АД е лицензирано да извърша дейност по доставка и
продажба на ел.енергия на крайните клиенти –битови и небитови , като сключва договори
при общи условия за това.
При това положение само на това основание вземането на ищеца не е доказано по
основание.
На следващо място.
По повод направеното от особения представител на ответницата оспорване
5
качеството на ответницата като потребител за посочените в двата КП обект с адрес гр.Врана
ул.“Д.“ бл.10 ап.6 със съответен кл.№ ********** и аб.№ **********, като възразява, че
липсват каквито и да било доказателства, че ответницата е собственик или ползвател на
посочения обект, а също и че посоченият адресът на потребление на „Д.“ бл.10 ап.6 се
различава от този, който е посочен в адресната част на ИМ и който е нейният постоянен и
настоящ адрес –ул.„Д-р Б.“ бл.10 ап.6, съдът е дал указания на ищцовата страна да представи
доказателства за наличието на договор между страните, както и че е налице идентичност
между сочените в ИМ адреси на потребление - гр. Варна ул.„Д-р Б." № 10 ап 6 и този на ул.
„Д." № 10 ап.6 с аб.№ ********** и кл.№ **********. Такива не са представени и затова се
налага извод, че не се и установява качеството на потребител на ел.енергия на ответника по
иска за горепосочения обект на ул.“Дубровнки“ бл.10 ап.6.
При това положение искът следва да бъде отхвърлен само на това основание.
В допълнение може да се посочи и това, че дори да бе разгледан по същество
въпросът за доказаността на вземането, то в този случай се поставя въпросът при
извършената още на 5.11.2019г проверка е било констатирано неправомерното свързване с
медния проводник, като е отразено в протокола, че абонатът бил с прекъснато ел.захранване
поради неплатени задължения към дружеството.
От последното не става ясно дали прекъсването е било осъществено в него момент
или в един по–ранен, за което липсват доказателства и ако това е било сторено в един по-
ранен момент за какво количество консумира енергия за времето от 8.08.2019г до 5.11.2019г
може да става въпрос при наличието на признание на факта за прекъснато ел.захранване.
При последващата проверка, извършена на 31.01.2020г, в КП са били вписани същите
констатации, като липсват данни ел.захранването между временно да е било възстановено.
Затова се налага логическият извод, че ако се приеме, че най-късно на датата на предходната
проверка /5.11.2019г/ ел.захранването е било прекъснато и не е било възстановено, то за
времето след това до датата на последващата проверка на 31.01.2020 очевидно не би могло
да има никаква реална консумация в обекта за посочения в справката период 6.11.2019г -
31.01.2020г.
Всичко изложено налага извод за неоснователност на предявения иск и за неговото
отхвърляне.
Като обусловен от главния неоснователен е и акцесорният такъв, който подлежи на
отхвърляне.
Съвпадането на крайните правни изводи на въззивния съд с тези на ВРС обуславят
потвърждаване първоинстанционното решение.
По разноските.
За първата инстанция следва да останат така ,ккато са били определени от ВРС.
За въззивната инстанция
Поради неоснователността на подадената въззивна жалба в полза на въззиваемата
страна се полагат разноски, на осн.чл.78 ал.3
Предвид, че въззиваемата е представлява от назначения особен представител
адв.ЙО. Цв.Ц., съдът съобрази следното:
С т.6 от ТР № 6/6.11.2013г по тълк.д.№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС, са дадени
6
задължителни указания, че в случаите на назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен
представител възнаграждението на същия се определя при условията на Наредба № 1/2004
за мин.размер на адв.възнаграждения.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК в редакцията, която е от 2017г, т.е. последваща ТР на
ВКС, указва, че възнаграждението на особения представител може да бъде под минималния
за съответния вид работа съгл.чл.36 ал.2 ЗАдв, но не по-малък от една втора. Така в чл.36
ал.2 ЗАдв, е посочено, че размерът не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №
1/2004 размер за съответния вид работа. Текстът е с последна редакция от 2012г, т.е.
нормата се явява по-стара спрямо установената с изменението на чл.47 ал.6 ГПК от 2017г.
В чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020 /ДВ бр.68/2020/ за
процесуално представителство по дела с определен материален интерес /в случая над
1000лв до 5000лв/ е предвидено възнаграждение от 300лв + 7% за горницата над 1000лв, в
случая равно на 407лв.
При това положение половината от същото е равно на 203,50лв, в какъвто размер
следва да бъде определено възнаграждението на особения представител адв.Й.Ц., като
съобразява ниската правна и фактическа сложност на делото и малкото извършени
процесуални действия, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор на в.жалба и явяване в
едно с.з., без събиране на нови доказателства или други процесуални усложнения.
За посочената сума няма доказателства по делото да е била внесена предварително
като депозит и затова за посочения размер следва да бъде осъдено въззивното дружество да
я заплати в полза на назначения особен представител.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-49с-в № 59/16.02.2021 по гр.д.№ 9857/2020г,
поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №142/24.03.2021, с което Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от дружеството-ищец „ЕРП Север“АД ЕИК ********* против Д. ЗДР. Ж.
ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Д-р Б." № 10 ап.6, иск за приемане за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 2488,21лв – главница, формирана, както
следва: 1265,17лв - цена за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/08.11.2019г за периода от 08.08.2019г до 05.11.2019г за обект на потребление:
гр.Варна ул.„Д-р Б.“ № 10 ап.6 и 1223,04лв, представляваща цена за консумирана и
незаплатена ел.енергия по фактура № **********/ 04.02.2020г за периода от 6.11.2019г до
31.01.2020г, за същия обект на потребление, както и сумата от общо 39,92лв,
представляваща сбор от мораторните лихви по двете главници, а именно: 35,50лв -
мораторна лихва върху 1265,17лв за периода от 19.11.2019г до 27.02.2020г, както и 4,42лв -
мораторна лихва върху сумата от 1223,04лв за периода от 15.02.2020г до 27.02.2020г, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
16.03.2020г до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 1556/09.04.2020г за изпълнение на парично задължение ч.гр.д.№ 3657/2020г на
ВРС, на осн.чл.422 ГПК.
7
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД ЕИК ********* с адрес на
управление: гр.Варна бул.“Вл.Варнен чик“ № 258 - Варна тауърс-Е, представлявано заедно и
поотделно от членовете на УС : Атанас Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и
Румен Георгиев Лалев, да заплати на адв.ЙО. Ц. Ц., сумата от 203,50лв /двеста и три лева
и 50ст/ - възнаграждение за особен представител, на осн.чл. 78 ал.3 вр.чл.47 ал.6 ГПК
вр.чл.36 ал.2 ЗАдв вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 за минималния размер на
адв.възвнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280
ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8