№ 1286
гр. Варна, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Д.а
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100502066 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. А. Х., с ЕГН **********, с адрес: ****,
действащ чрез особен представител адв.Е. С., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Георги
Бенковски“ №67, против Решение №1889/27.05.2025г., постановено по гр.д.№116609/2023г.
по описа на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от “Технофер“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Южна промишлена зона,
представлявано от П. С. Д., представляван от адв.Н. П., обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е
осъден въззивника на заплати на въззиваемия сумата от 1200лв., представляваща дължима
наемна цена за месеците септември, октомври, ноември и декември 2023г., на основание
Договор за наем от 05.04.2019г. и Анекс към него от 05.05.2019г., и сумата от 2585.28лв.,
представляваща дължимо обезщетение за причинените вреди-прекъсване на алуминиев
кабел ниско напрежение 185 мм² до разпределително табло №1 и повреждане на врати за
обезопасяване на разпределително табло №1, по време на ползване на наетите съоръжения,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата
молба-21.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че атакуваното решението е постановено при неправилното
приложение процесуалния и на материалния закон, и е необосновано. Твърди се, че ищецът
не е доказал възникването на твърдяното наемно правоотношение, тъй като не е
1
идентифицирана “площадката“ предмет на договора за наем, не е установено предаването на
конкретни съоръжения и чия е собствеността на кабела и двете корозирали табла, едното от
които е предмет на иска за обезщетение. Също така липсват доказателства, че ищецът е
изградил преносна мрежа и е монтирал електромер, съгласно договореното с анекса, поради
което договорът не е влязъл в изпълнение. На следващо място се поддържа, че не са
ангажирани доказателства за дължимата наемна цена, тъй като са представени единствено
проформа фактури, които не създават вземане, а липсват данъчни фактури и платежни
документи. Не е доказана и претенцията за обезщетение, тъй като експертите установяват
корозия и амортизация, липса на следи от външно въздействие и невъзможност да се
определи моментът на повредите, както и че липсват врати, поради ръжда, а не поради
злонамерени действия. Свидетелските показания установяват свободен достъп на трети лица
до таблата, а кабелът е изваден и ремонтиран с изолирбанд от неизвестно лице. Твърди се, че
не е доказано приемане на вещите в добро състояние, съответно вина на наемателя, като в
случая презумпцията на чл.233, ал.1 от ЗЗД е неприложима. Твърди се още, че присъдената
стойност на вредите включва подобрения-изработка на нови врати, ключалки, подсилване,
муфи и обезщетение за още едно табло, които не са съществували първоначално и са извън
петитума на ИМ. С оглед горното, се моли за отмяна на решението и постановяване на ново,
с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се доводите на
жалбоподателя относно липсата доказателства, като се поддържа, че е проведено главно и
пълно доказване на сключването на процесният договор за наем при ясно и свободно
формирана воля на страните за постигане на уговорените правни последици. Доказано е
също така, че ответникът е ползвал съоръженията, предмет на договора за наем, както и че
претендираните имуществени вреди върху съоръженията, са нанесени именно от него по
време на ползването им. Сочи се, че в първоинстанционното производство е установено, че
ищеца е собственик на ел.съоръженията, предмет на договора за наем, които са закупени с
фактура от 08.11.2006г. Твърди се, че обстоятелството, че ищцовото дружеството е
собственик на съоръженията не е било спорно между страните, като възражения относно
собствеността, са направени едва с писмената защита по делото, т.е. при преклудирана
процесуалната възможност за това. Поддържа се, че оспорванията на жалбоподателя за
липса на индивидуализация на ползваната от ответника площадка, са опровергават от
събраните по делото доказателства. Сочи се, че обясненията на свидетелите и заключенията
на двете изготвени по делото СТЕ, еднозначно установяват и индивидуализират ползваната
от ответника площадка. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че не е изградена преносна
мрежа и не е монтиран електромер, поради което договорът не е влязъл в сила. Поддържа се,
че приетите по делото доказателствата установяват по категоричен начин, че преносна
мрежа до наетата площадка е била изградена и ответникът е консумирал електричество,
именно чрез ползването на процесните ел.съоръжения. Поддържа се още, че съгласно
подписаният между страните Анекс към процесния договор, задължението за изграждане на
преносна мрежа до площадката, е възложено в тежест на ответника, като в т.2 от анекса е
2
изрично уговорено, че след 31.12.2020г. наемателя се задължава да заплаща наемната цена,
независимо от степента на изграждане на преносната мрежа. На следващо място се
поддържа, че по делото е установено категорично, че по време на срока на договора, при
работа с тежкотоварна техника от страна на ответника, са нанесени претендираните вреди
върху наетите съоръжения, като стойности на вредите е установена със заключението на
СТЕ. В обобщение се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е мотивирано
задълбочено и всеобхватно, поради което се моли за потвърждаването му и за присъждане на
деловодни разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание назначеният особен
представител на въззивникът, поддържа жалбата си и моли за отмяна на
първоинстанционното решение. С писмени бележки доразвива доводи за неоснователност
на претенциите.
Въззиваемият, чрез процесуалният си представител поддържа отговора на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт, както и за присъждането на
съдебно-деловодни разноски. Депозира писмени бележки, с които излага съображения в
подкрепа на становището си за неоснователност на въззивната жалба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото производство е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
и допустимо, като постановено при наличието на положителните и отсъствие на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая, оплакванията на
въззивника, за неправилност на решението базирани на доводи за недоказаност на
облигационната връзка между страните и на размера на претенциите, не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъде
разгледани по същество.
Съдът е сезиран с предявени от “Технофер“ ЕООД, против Б. А. Х. иск с правно
основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1200лв.,
представляваща дължима наемна цена за месеците септември, октомври, ноември и
декември на 2023г. въз основа на Договор за наем от 05.04.2019г. и Анекс от 05.05.2019г., и
иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато изменение на размера на
3
претенцията по реда на чл.214 от ГПК, се претендира присъждане на сумата от 2585.28лв.,
представляваща обезщетение за причинени вреди по време на ползване на наетите
съоръжения, изразяващи се в прекъсване на алуминиев кабел ниско напрежение 185 мм² до
разпределително табло №1 и повреждане на врати за обезопасяване на разпределително
табло №1, като на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се иска и присъждане на законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата претенция-21.12.2023г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2019г. между страните по делото е сключен
Договор за наем, поддръжка и ремонт на ел.съоръжения, изменен с Анекс от 05.05.2019г., по
силата на който ищеца като наемодател е предоставил на наемателя-ответник временното и
възмездно ползване, на собствените на дружеството трафопостове и преносна мрежа и др.,
срещу месечна наемна цена в размер от 300лв. с ДДС. Сочи се, че падежа на задължението
за плащане на наемната цена е до пето число на съответния месец. Твърди се, че с оглед
поведението на страните и на основание раздел IV, т.9 от договора, същия е станал
безсрочен. Поддържа се, че са налице непогасени задълженията за месеците септември,
октомври, ноември и декември на 2023г. на общата стойност 1200лв. с вкл. ДДС. На
следващо място се твърди, че по време на договора за наем, при работа с тежкотоварна
техника, от ответника са нанесени вреди на наетите съоръжения, които се изразяват в
прекъснат алуминиев кабел ниско напрежение 185 мм² до разпределително табло №1 и са
повредени вратите за обезопасяване на разпределително табло №1. Поддържа се, че
необходимата сума за отстраняване на повредите по прекъснатия кабел възлизат на
1011.60лв. с ДДС, а за вратите на 408лв. с вкл. ДДС или общо 1419.60лв. Поддържа се още,
че отправените от ищеца покани до ответникът за погасяване на гореописаните
задълженията, не са дали положителен резултат.
С постъпилия от назначения особен представител на ответника отговор на исковата
молба, се поддържа становище за неоснователност на иска, като се оспорват сключването на
процесният договор за наем и всички правопораждащи фактически твърдения на ищеца.
За да се произнесе съдът възприе от фактическа стана, следното:
От съдържанието на представения по делото в заверен препис от Договор от
05.04.2019г. за поддръжка и ремонт на съоръжения, находящи се в гр.Варна, Южна
Промишлена Зона, е видно, че страните по делото са постигнали съгласие да се за
предоставяне на ответника на временното и възмездно ползване на собствени на ищеца
съоръжения /трафопостове, преносна мрежа и др./, като наемателят се задължава да заплаща
ежемесечно консумираната от него ел.енергия, разходите за поддръжка и ремонт на
ел.съоръжения и кабелна мрежа. Уговорена е наемна цена в размер от 250лв. месечно без
включен ДДС, която е платима до 5-то число на съответния месец. Уговорено е още, че
договорът се сключва за срок от 1 година, считано от 05.04.2019г., като ако не бъде
прекратен след изтичане на посочения срок, същия става безсрочен.
С Анекс от 05.05.2019г. към договора, препис от който е представен по делото,
страните са предвидили, че наемателят ще започне да заплаща наемна цена, след изграждане
4
на преносната мрежа до използваната от него площадка и монтиране на уред за отчитане на
консумираната от него ел.енергия, но не по късно от 31.12.2020г. независимо от степента на
изграждане на преносната мрежа.
По делото са представени преписи от Проформа фактури за претендираната наемна
цена, невръчена Покана-телепоща за доброволно изпълнение и Оферта за възстановяване
кабел, ниско напрежение 185 мм².
От заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза, е видно,
че е налице увреждане на обезопасителните врати на разпределителното табло №1 и е
прекъснат кабелът със сечение 185 мм², близо до разпределителното табло. Видно е още, че
за възстановяване на вратите е необходима сума от 350лв., а за ремонт на кабела са нужни
1068лв., или общо сумата от 1418лв. Според в.л. в дворното място, собственост на ищеца,
има разпределително и електромерно табло, което понастоящем е без врати, а такива са
нужни с цел сигурност на ел.захранването и охраняване на здравето, и живота на хора и
животни. Вещото лице е посочило, че дворното място е било разорано и след това посипано
със строителни отпадъци, за да не е кално и при това разораване е засегнат процесният
кабел.
Според заключението на назначената по делото тройна съдебно техническа
експертиза, на разстояние от 1.5 м от разпределителното табло №1, е прекъснат 4 жилен
алуминиев проводник, тип САВТ 3х185+95 кв.мм, който е захранвал електромерното табло,
като едната врата на електромерното табло и двете на разпределителното са откъснати от
пантите. Вещите лица заключават, че стойността на ремонта, с включена доставка,
материали и труд възлиза на 2154.40лв. без ДДС. Експертите сочат, че в обекта има
изградени разпределително и електромерно табло като между тях има разположен силов
захранващ кабел. Сочат че въпросните съоръжения се считат за преносна мрежа. Вероятна
причина за увреждане на процесния кабел е намаляване на отстоянието му до земната
повърхност при изравняването на терена. Насипването на строителни отпадъци също е
възможна причина, която да предизвика нарушаване на изолацията между проводящите
жила и оттам късо съединение. Възможно е увреждането да е резултат от засягане със
земекопна техника.
В показанията си разпитаните на страната на ищеца свидетели И. А. П. и И. М. М.,
сочат, че през 2020г. ответника е ползвал терен-автоморга, близък до района на “Технофер“.
Сочат, че ответника е използвал електричество от местата, където има точки за достъп до
захранване-две на брой като има и табло. Сочат още, че през 2023г. в целия район е имало
спиране на тока, поради скъсани силови кабели, в резултат на дейността на ответника.
Излагат, че ответника използвал фадрома за да заравнява терена и да мести разположените в
него бракувани автомобили, като е насипвал строителни отпадъци, включително счупени
плочки. По думите на свидетеля П., поради бездействието на ответника таблата са останали
без вратички, което създава опасност за околните.
Въз основа на установеното от фактическа страна от правна страна, въззивният съд
5
намира, следното:
Анализа на горекоментираните договор за наем, ведно с допълнително споразумение
и свидетелски показания, еднозначно установяват, че страните по делото са били обвързани
от твърдяната от ищеца облигационна връзка-договор за наем на електро-присъединителни
и разпределителни съоръжения.
Оплакванията на ответника, че процесия договор не е породил ефект, тъй като не е
доказана собствеността на ищеца върху процесните съоръжения и поради липсва на
достатъчна индивидуализация на същите, са неоснователни.
За разлика от договорите, с които се учредяват вещни права, при договора за наем,
който поражда облигационна връзка между страните, собствеността не е елемент от
фактическия състав на сделката или по-просто казано няма пречка да се отдаде под наем
чужд имот и това не влияе на валидността на договора, респективно страните следва да
изпълняват поетите с него задължения. Наред с това вярно е, че в процесия договор е налице
примерна, а не конкретна индивидуализация на вещите предмет на наемната сделка, но
според данните по делото, именно процесните съоръжения са били предмет на ползване
ответника, поради което същия следва да заплаща възнаграждение за ползването им. Още
повече, че не се твърди ответника да е ползвал вещите на друго собствено основание.
По изложените съображения неоснователни се явяват и оплакванията, че
наемодателят е в неизпълнение на договорните си задължения и че договора не е породил
действие, тъй като не е установено наличието на трафопостове или новоизградена преносна
мрежа. Както вече се посочи изброяването в договора е примерно, съответно не поражда
задължение за наемодателя да изгражда нови съоръжения, а да предостави налични такива, с
които да се осигури електрозахранваме в имота, което видно от кореспондиращите си
свидетелски показния се е случило. Тук е мястото да се посочи, че според заложеното в
Анекса от 05.05.2019г. наемателя следва да заплаща наемна цена, считано от 31.12.2020г.
независимо от степента на изграждане на преносната мрежа.
Неоснователни са съображенията на жалбоподателя, че не са ангажирани
доказателства за дължимата наемна цена, тъй като по делото са представени единствено
проформа фактури. Основанието за плащане на уговореният наем е имено сключеният
договор за наем, като документите, с които това задължение се осчетоводява, са без
значение, като наем би се дължал и при пълна липса на счетоводно отразяване.
Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че въззивната жалба в частта, с
която се атакува първоинстанционното решение по отношение на дължимият наем, е
неоснователна.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не се дължи плащане на
обезщетение за повредените врати на таблото. Както самия жалбоподател е посочил
основната причина за увредата на вратите е процес на естествена корозия, довела до
откъсване от пантите им, отделяне от таблото и последващо корозиране и деформиране.
Общо известен факт е, че корозия /ръжда/ настъпва при нарушаване на защитното покритие
6
на неблагородните метали /желязото/ и последващото им взаимодействие с околната среда,
който процес търпи негативно развитие във времето. Ето защо липсата на положена грижа
от страна на ответника по време на наемното правоотношение за възстановяване на
нарушената антикорозионна защита, е довело до увреждане на вратите. В допълнение следва
да се посочи, че въпросният ремонт попада в обхвата на задълженията на наемателя уредени
в чл.231 от ЗЗД, като част от примерното и неизчерпателно изброяване в посочената норма
на повреди е “разяждане на кранове“, което кореспондира с увреждане на вещ породено от
естествена корозия.
Наред с горното в случая е приложима необорената презумпция визирана в чл.233 от
ЗЗД, според която наемателя дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря,
като до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Не могат да бъда споделени оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на
определението от първоинстанционният съд обезщетение, поради това че в обхвата на
същото е включена стойността подобрения-изработка на нови врати, ключалки и
подсилване, и обезщетение за още едно табло, които не са съществували първоначално.
Поради липса на специални правила, по отношение на размера на обезщетението за
вреди от неизпълнение на задължение на наемател, са приложими общите такива, според
които обезщетението за имуществени вреди се определя така, че да е възможно да се
възстанови положението, което би било, ако вредоносното събитие не се беше случило. В
контекста на изложеното наемателя-ответник дължи стойността на разходите нужни за
направа на нови врати на таблото, като обезценка не се прилага.
Доводите на жалбоподателя за недоказаност на факта, че увреждането на процесният
захранващ кабел, е настъпило в резултата от действия на наемателя и за размера на
дължимото обезщетение, са несъстоятелни.
Ноторен факт е, че специфичните проявления на физичните закони при дефект на
електроснабдителни съоръжения и по конкретно при настъпване на т.нар. “късо
съединение“, се изразяват в това, че в резултат от външна механична намеса, водеща до
нарушаване на изолацията на захранващ и нулев проводник, и последващ контакт между
тях, се получава освобождаване на голямо количество топлинна /термична/ енергия, която
води до трайно и необратимо повреждане /стопяване/ на проводниците. Едновременно с
това се задействат защитни механизми-автоматични прекъсвачи, дефектно токова защита и
т.н., които прекъсват подаването на електричество, не само за конкретния проводник, а в по
голям обхват с цел защита на електропреносната система.
С оглед гореизложеното, предвид заключението на вещите лица по СТЕ и
кореспондиращите им гласните доказателства, съдът намира за установеното, че
увреждането на процесния проводник е настъпило в резултат от действията на ответника,
респективно, че същия дължи обезщетение в размерите установени от тройната съдебно
техническа експертиза.
7
В заключение съставът на въззивният съд намира, че като уважил предявените
осъдителни искове, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество, следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, съобразно представените доказателства за извършени
такива, а имено сумата от 1800лв., представляващ сбор от заплатен адвокатски хонорар и
внесен депозит за възнаграждение на особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1889/27.05.2025г., постановено по гр.д.№116609/2023г.
по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Б. А. Х., с ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на “Технофер“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Южна промишлена
зона, представлявано от П. С. Д., сумата от 1800лв., представляваща деловодни разноски за
настоящото въззивно производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8