№ 442
гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500473 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение рег.№421/16.04.2025г., постановено по гр.д.№3773/2024г. по
описа на РС- Пазарджик е осъден Г. С. Г., ЕГН ********** от
****************, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс
Баучер“ №87, ет.2, представлявано от С.П. и К.К., на основание чл.500, ал.1,
т.3 от КЗ, сумата от 4064,43лв., представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ
ИНС”АД застрахователно обезщетение по заведена щета с №********** с
включени ликвидационни разноски в размер на 25лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда /13.02.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Осъден е Г. С. Г., ЕГН ********** от ****************, да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ №87, ет.2,
представлявано от С.П. и К.К., сумата от 462,58лв., представляваща сторените
от ищеца съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Г. С. Г.,
1
чрез пълномощника му адв.К. С..
Твърди се, че решението е необосновано, постановено е при съществени
нарушения на ГПК, при нарушение на материалния закон, поради което е
неправилно.
В тази насока се твърди, че за да се уважи иска съдът е приел, че размера
на вредата е безспорен, както и че за ПТП вина носи единствено
ответника/въззивника/ Г. и че е налице причинно- следствена връзка между
вредата и ПТП.
Визира се, че неправилно обаче съдът е приел, че Г. е напуснал
местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи.
Сочи се, че е кредитирал само и единствено свидетелските показания на
другия водач- свидетелката В., без да ги обсъди и съпостави с всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства.
Твърди се, че последния се е задоволил само да отбележи, че
възраженията на ответника, че посещение от органите на МВР на това ПТП не
е задължително, поради което е приел от правна страна, че е налице чл.127, т.7
от ЗДвП, който разпорежда органите на КАТ да посетят задължително ПТП,
когато между участниците има разногласие относно обстоятелствата, свързани
с него.
Твърди се, че от правна страна претенцията за регрес от страна на „Бул
Инс“ АД за изплащане на изплатеното обезщетение на ЗД „Армеец“ АД на
14.05. от прекия причинител на вредите по чл.45 от ЗЗД в размер на 4064,43лв.
е неоснователна, тъй като не е доказано ответникът да е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Визира се, че ликвидационната такса от 25лв. не е дължима, защото е
включена в обезщетението.
Цитира се разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Сочи се, че по делото е доказано, че органите на КАТ не са викани и не
са посещавали мястото на ПТП. Отделно от това, посещението на органите на
КАТ не е задължително, ответникът не е напуснал ПТП, напротив, той сам е
отишъл след обяд в полицията.
2
Твърди се, че е останало извън вниманието на съда разпоредбата на
чл.125а, изр. първо от ЗДвП. По делото е установено, че липсват направените
6 броя снимки на местопроизшествието /което трябва да докаже, че органите
на КАТ са посетили ПТП, свидетелят Т.Г., че няма обаждане до тел.112 от
който и да е от участниците, както и липсват обяснения на страните.
Визира се, че в разпита на св.Т.Г.- полицаят съставил протокола за ПТП
същия заявява, че не си спомня, липсват обяснения дадени от участниците в
ПТП, а съставения протокол не е съставен на място от пътната полиция.
Твърди се, че всички тези обстоятелства не са обсъждани, като
единствено е дадена вяра на св.Д. В..
Приема се, че показанията на този свидетел на които съдът се е доверил
изцяло са изолирани и противоречат на всички събрани по делото
доказателства, включително и на писмения отговор на ответника, който е бил
потвърден от разпита на другия свидетел- св.С. Г..
Счита се, че ако съдът е бил обсъдил всички доказателства- писмени,
гласни и двете СТЕ- основна и допълнителна е щял да стигне до други изводи,
а именно, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ЗД „Бул
Инс“ АД, чрез пълномощника му юриск.Ц.Д.. В него се оспорва въззивната
жалба, като се счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон.
Твърди се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, който
безспорно установяват наличието на ПТП, размера на щетите и виновния
водач.
Сочи се, че е доказано противоправното напускане на водача на мястото
на ПТП при положение, че е бил длъжен да спре и да установи щетите по
него.
Визира се, че разпитаната свидетелка потвърждава напускането на
мястото на ПТП от виновния водач. Това обстоятелство е описано в Протокола
за ПТП издаден от органите на МВР, като в него е отбелязано, че
местопроизшествието е посетено на място.
Твърди се, че по делото е постъпил АУАН и Наказателно постановление,
3
които не са обжалвани от ответника.
Твърди се, че оспорената ликвидационна такса не е част от
обезщетението- тя е за направени разходи по преглеждането и обработката на
щетата и е стандартна за този вид услуга. Претендира се от всяко едно
застрахователно дружество, на основание чл.500 от КЗ: „има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски“.
Ето защо се счита, че съдът правилно е уважил предявения в цялост иск.
Искането е да се потвърди обжалваното решение и се остави без
уважение подадената въззивна жалба.
Моли се за присъждане на разноските сторени пред настоящата
инстанция, в това число и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
При условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
В съдебно заседание, жалбоподателят Г. С. Г., редовно призован не се
явява. За него се явява пълномощникът му адв.К. С.. От страна на последния
се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде
уважена. Съответно се моли да се постанови решение, с което се отмени
първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано с
отхвърляне на предявените искове. Съображения се излагат и в представени
пред съда писмени бележки.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призова, законен представител не
се явява. Не се явява и процесуален такъв.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано подадена
искова молба с предявен с нея иск, с правно основание по чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ №87, ет.2,
представлявано от С.П. и К.К., против Г. С. Г., ЕГН ********** от
***************** с цена на иска 4064,43лв.
4
Твърди се в същата, че на 07.10.2020г. в района на грП., кръстовището
между ***************** е реализирано ПТП с участието на МПС
“*********”, с рег.№ ******, собственост на Г. С. Г., управлявано от същия,
който при наличие на пътен знак „Б2“, предприема маневра завиване наляво,
не пропуска движещия се по пътя с предимство и удря МПС “*****” с рег. №
*******, собственост на „Термовато“ ЕООД, управлявано от Д.Г.В..
Сочи се, че според представения Протокол за ПТП №1676998 от
07.10.2020г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се
дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС
“*********” с рег.№******- Г. С. Г.. След настъпилото ПТП виновният водач
напуска мястото на ПТП.
Твърди се, че МПС “*********”, с peг. №****** е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”Бул Инс” АД, със
застрахователна полица № BG/02/120002289067, която е валидна към момента
на събитието. В дружеството е заведена щета под № ********** от ЗАД
„Армеец“ АД- застраховател по застраховка „Каско” на увреденото МПС.
След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 4039,43лв. на ЗАД „Армеец“ АД за увреденото МПС
“*****”, с peг.№*******.
Сочи се, че видно от Протокола за ПТП № 1676998/07.10.2020г., Г. С. Г. е
напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от
проверка за алкохол.
Приема се, че на основание чл.500 от КЗ, ЗД “Бул Инс” АД има право да
получи от него платеното застрахователно обезщетение. Сочи се, че с писмо е
бил уведомен ответника да заплати претендираната сума, но до момента тя не
е изплатена.
Искането е, съдът да постанови решение с което да осъди ответника да
заплати претендираната искова сума в размер на 4064,43лв., представляваща
изплатеното от ЗД “Бул Инс”АД застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 25лв., ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на
дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
5
писмен отговор от ответникът- Г. С. Г., чрез пълномощникът му адв.К. С..
Сочи се, че искът е неоснователен. Оспорва се същият и моли да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските по делото. Твърди се, че
ответника не е напуснал ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Евентуално, че той е виновното лице.
Твърди се, че на 07.10.2020г. в гр.П., сутринта около 10.25ч. ответникът
е пътувал със съпругата си в семейния им автомобил „*********“, с ДК
******. На кръстовището на ул***************** в П. се отрича от
ответника категорично да е имало сблъсък с автомобила на г-жа В.. Ударът е
станал на 50 метра по бул. „******“, посока бензиностанцията на Петрол и
моста на река Марица. Движението е еднопосочно с две ленти за движение
във всяка посока. Колата на г-жа В. се е опитала да го изпревари от
забранената дясната страна, защото от лявата има метални решетки за да не
пресичат пешеходци. Тъй като е имало спряна кола в дясната лента, а
ответника е карал в лявата лента, другата кола с висока скорост го е
изпреварила от дясно за да се включи в лявата /свободната/ лента в която той
се е движел, но не е стигнало времето и мястото да се провре между колите и
с лявата си задна врата другата кола го е ударила от дясно в предния калник.
Той спрял и тя също спряла пред него- на около 10 метра. Тъй като Г. карал
стъклен багаж същия отишъл със съпругата си да проверят дали има и колко
са счупени буркани в багажника му. Госпожата огледала колите и макар и с
намерение да се кара с ответника си е тръгнала, без да има претенции или да
иска да подписват споразумение за причиненото ПТП защото тя била
виновна. Освен това заявила, че бързала за влака. /Гарата е след моста на река
Марица/.
Визира се, че ответникът и е обяснил, че си кара в неговата лента, и че тя
го е засякла от забранената- дясна за него страна за изпреварване. Тя се качила
в колата си и заминала. Той почакал малко, но станало задръстване. За да
освободи движението преместил колата си по- напред.
Твърди от Г., че за първи път му се случва такова нещо и със съпругата
му били доста уплашени. Не съобразили и не записали номера на колата, а и
не видели дори марката на колата. Затова и не се обадили на тел.112 от една
страна, а от друга- другия участник в движението не искал да подписват
6
протокол за станалото ПТП тъй като бил виновен и си заминал.
Твърди се от ответникът, че се е прибрал в къщи. След обяд му се
обадили от КАТ и поискали да отиде в полицията с колата. Г. отишъл с
автомобила си в КАТ- Пазарджик. Представил се и един полицай извършил
огледа. Обяснил му как е станало ПТП, че сблъсъка не е станал на
кръстовището, а по булеварда, където другата кола го засякла и то
изпреварвайки го отдясно. Че тя е карала с висока скорост, че бързала за
гарата да хване влак, както и, че тя напуснала местопроизшествието, а не той,
като отказала да подпише двустранни протокол за ПТП, тъй като имала
застраховка „Каско“. Госпожата я нямало в КАТ.
Сочи се, че тя е отишла в КАТ по- късно, някъде след 15 минути след
като отново и се обадили от КАТ пред него. Дошла със същата кола и тогава
ответника и разбрал, че другата кола е *** Пред нея Г. отново заявил същото
което казал и на полицая. Написал и обяснение в което отново потвърдил, че
ПТП не е станало на кръстовището, а по булеварда, че тя го е изпреварила
отдясно с висока скорост и, че тя го е ударила, а след това напуснала
местопроизшествието.
Твърди се ответникът, че от 1979г. е шофьор, но такова нещо не бил
преживявал за 42 години шофьорски стаж. Ако той е причината за ПТП и, че
ако тоя я е ударил с неговия автомобил на кръстовището, тя е щяла да му
отнесе предницата. Сочи се, че в полицията в КАТ, а не на мястото на ПТП
бил съставен и подписан протокол за ПТП в 15.00ч., като му поискали
застраховката за гражданската му отговорност. Били направени 6 броя
снимки. Той представил застраховката си и подписал протокола, като смятал,
че са възприели това което той е казал.
От правна страна се оспорва претенцията за регрес от страна на „Бул
Инс“ АД за плащане на изплатеното обезщетение на ЗД „Армеец“ АД от
прекия причинител на вредите по чл.45 от ЗЗД в размер на 4064,43лв., тъй
като ответника не е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Не е и имало разногласие за обстоятелствата за
възникването на ПТП. Направено е евентуално, възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания и за законна лихва върху
7
главница от 4064,43лв.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от приложените към исковата молба доказателства, вкл.
комбинирана застрахователна Полица №0307К**********, лек автомобил,
марка “*****”, с peг.№******* представлява собственост на „Порше
мобилити БГ“ ЕООД, с пълномощник „Термовато“ ЕООД, като за същият
автомобил има сключена застраховка „Пълно каско“, валидна за периода
15.05.2020г.- 14.05.2021г.
Установява се от приетия по делото Протокол за ПТП
№1676998/07.10.2020г., че в него е отразено, че на 07.10.2020г., около
10.25часа в гр.П., в района на кръстовището между ***************** е
реализирано ПТП с участието на МПС, марка и модел “*********” с peг. №
******, собственост на Г. С. Г., управлявано от същия и от друга страна МПС,
марка и модел “*****” с peг. № *******, собственост на „Термовато“ ЕООД,
управлявано от Д.Г.В.. В него е посочено, че причините за произшествието се
дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС
“*********”, с peг. № ******- Г. С. Г., който при наличие на пътен знак „Б2“
предприема маневра „завой наляво“, като не пропуска движещият се по път с
предимство автомобил.
Видно от приложените по делото доказателства, лек автомобил
“*********”, с peг.№ ****** е бил застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност” в ЗД ”Бул Инс” АД със застрахователна полица №
BG/02/120002289067, която е валидна към момента на събитието. В
дружеството е заведена щета под № ********** от ЗАД “Армеец“ АД-
застраховател по застраховка „Каско” на увреденото МПС. След направена
оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
4039,43лв. на ЗАД “Армеец“ АД за увреденото МПС “*****”, с peг.
№*******.
Установява се, че в резултат на така описаното по- горе настъпило
застрахователно събитие, на 08.10.2020г., ползвателят на увреденото МПС
Д.Г.В. е подала Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС в
представителството на ЗАД “Армеец“ АД, с искане за изплащане на
обезщетение на нанесените вследствие на гореописаното ПТП вреди. По
8
повод на уведомлението при застрахователя е образувана щета
№23020030100458 за ремонт на автомобил “*****”, с peг. № *******.
Констатира се, че на 30.10.2020г. автомобилът е постъпил за ремонт в
сервиз ***на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД в гр.Пловдив, като е била
заплатена сумата от 4023,43лв. за извършеният ремонт на автомобила.
Впоследствие ЗД ”Бул Инс” АД е изплатило сумата от 4023,43лв,
представляваща застрахователно обезщетение, като е отправило Регресна
покана от 24.08.2021г. към ответника Г. за възстановяване на сумата.
Видно от приложената по делото административно- наказателна
преписка, образувана по настъпилото на 07.10.2020г. пътнотранспортно
произшествие се установява се, че в административно- информационната
система за отработване на ПТП към МВР липсват съхранени снимки. На
ответникът Г. С. Г. е било съставено Наказателно постановление №20-1006-
003072 от 26.10.2020г., като му е била наложена „глоба“ в размер на 200лв.
В показанията си св. Т.В.Г. се установява, че същия е съставил Протокол
за ПТП № 1676998/07.10.2020 г., по описа на СПП при ОД на МВР -
Пазарджик, съгласно показанията на когото. Не се отрича от него, че
въпросният протокол за ПТП не е бил съставен на мястото на настъпване на
ПТП , но са били снети обяснения и от двамата водачи във връзка със случая.
От показанията на св.С. Г. Г.- син на ответника е видно, че същия сочи,
че е разбрал за настъпилото ПТП от свой познат- полицейски служител. Казал
на баща си,че трябва да отиде до полицията, за да даде обяснения. Ответникът
му обяснил, че докато управлявал автомобила си в гр.П., бил чукнат от
дясната страна от лек автомобил, марка „***, който се опитвал да мине пред
него. Веднага спрял управляваният от него автомобил вдясно, а от другият
автомобил , марка „***, излезнала една жена, която му казала, че бърза. С
оглед на това, Г. не подал сигнал за случилото се до органите на МВР, а и
нямал претенции за нанесени по неговия автомобил щети. Впоследствие
ответникът отишъл в КАТ, където дал обяснения и подписал акта, за да не го
занимават допълнително.
В показанията си св.Д. В. коментира, че непосредствено преди
настъпване на ПТП същата управлявала лек автомобил “*****”, с рег. №
******* по бул.„***“ в гр.П.. В този момент забелязала л.а.“*********”, с рег.
№ ******, собственост на Г. С. Г., управляван от същия, който се опитвал да
9
навлезе по главния булевард, при липсата на добра видимост. Извършвайки
посочената маневра, тя заявява, че била ударена в задната врата и калника от
страната на шофьора. В. спряла автомобила и предложила на шофьора на
другия автомобил и намиращата се в него жена да паркират някъде, за да се
разберат и напишат протокол. Сочи, че водачът на другият автомобил,
участник в ПТП и придружаващата го жена, която крещяла и се държала
агресивно си тръгнали.
Свидетелката сочи, че В. подала сигнал на тел.112, а по- късно същият
ден била извикана в Сектор ПП , за да даде обяснения.
Видно от заключението на съдебно- автотехническата експертиза се
установява, че между механизма на ПТП, описан в представения протокол за
ПТП и щетите върху МПС „*****“, с рег.№***** е налице пряка причинно-
следствена връзка. Размерът на щетите върху горепосочения автомобил
възлиза на 4024,43лв. В своето експертно заключение, вещото лице е
анализирало и двете тези за настъпване на ПТП, лансирани от страните, като е
достигнало до извод, че и двете са реалистични и от техническа гледна точка
не може да се направи извод коя е по-достоверна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт. По съществото си, същата е основателна.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно.
В настоящият казус, районният съд за да уважи предявения иск е
изложил подробни съображения в насока, които настоящата инстанция
приема, че няма основание да сподели.
При преценка на обсъдения доказателствен материал по делото
настоящият съдебен състав намира, че не са установени всички релевантни
обстоятелства относно пораждащия съдебно предявеното вземане фактически
състав.
10
В конкретният казус, първоинстанционния съд е сезиран с предявеният
иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
За основателност на тази претенция, в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на
застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени
щети е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по- голям от
стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в
причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на
обезщетението. Следва да се докаже също така, че ответникът е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ
или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач;
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване на горните факти от ищеца- да докаже, че е
платил търсената сума.
Част от хипотезите за които ищецът носи доказателствената тежест за да
се приеме, че е доказан предявения от него иск в случая не са налице на база
събрания доказателствен материал.
Това е така, тъй като има реализирано ПТП, но доказателства
установяващи точно, как са се развили събитията на 07.10.2020г. в 10.25ч. не
са налице. В този аспект следва да се посочи, че разпитаната по делото
свидетелка Д. В. не може да установи в категоричност на практика, какво
точно се е случило при осъществяване на процесното ПТП, респективно кой
точно от водачите е напуснал ПТП, кой има вина за него и кой конкретно е
причинил вредоносен резултат.
Тази свидетелка коментира, че след като станало произшествието,
ищецът си е тръгнал, дъщеря й е снимала автомобила отзад с номера, подала е
сигнал на 112. Съответно са дошли полицаите, видели са за какво става въпрос
11
и след като „нещо“ са написали са я пуснали да си ходи.
В случая, тези нейни конкретно посочени твърдения не са установени по
несъмнен начин, тъй като те не кореспондират с останалите доказателства по
делото. Основанието за този извод се базира на обстоятелството, че дъщерята
не е разпитвана, няма писмени данни, че има видеозапис и на практика
същите се явяват едни необосновани твърдения.
Не по различен извод се извежда и относно твърдението, че има подаден
сигнал до тел.112. Доказателства по делото не са налице. В този смисъл са и
двете приети по делото писма от Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112- Кърджали, които не визират, че има обаждане именно за
процесно твърдяното ПТП реализирано в посочения в протокола за ПТП, дата
и час.
Такива не са налице и относно твърдението за поява на конкретни
полицейски служители на мястото на произшествието.
Св.Гостев- който е съставил АУАН не заявява конкретни данни, че е
посетил последното. Единствено коментира, че на това кръстовище има доста
катастрофи, но „тези автомобили“- /на свидетелката и ответника/ не си ги
спомня. Същият не отрича, че не може да си спомни произшествието. Не
отрича, че когато не са ходили на място, преценява във връзка с жалбите.
Нещо повече, следва да се посочи, че липсват каквито и да е обяснения от
страна на участвалите във въпросното ПТП. Отразено е в издадения Протокол
за ПТП, че има направени 6 броя снимки, но те не са ангажирани като
доказателства по делото.
Установяват се противоречия и в показанията на св.В. относно това, че
същата не твърди, че е пробвана за алкохол, но в самия протокол е има
отразяване, че има такова. Отново доказателства в тази насока не са налице,
което е и потвърждение за съществените разминавания, както в данните
излагани от свидетелката и които са компрометират, така и тези в съставени
протокол.
Предвид и на тези констатации няма основание да не се и приеме, че не
е спазена разпоредбата на чл.125а, изр. първо от ЗДвП, според която, службите
за контрол на МВР издават протокол за посещението по чл.125 на мястото на
пътнотранспортното произшествие. Това е така, тъй като от съставения
протокол безспорно се установява, че той е съставен 5 часа след настъпилото
12
ПТП- в 15.05ч. в двора на КАТ, а не мястото на местопроизшествието- в
10.25ч.
Не е налице и основание да се игнорира твърдението на вещото лице в
допълнителната му СТЕ, в която дава пояснения, че поради малкия ъгъл на
съприкосновение е възможно да са налице и двата варианта както ги описва
всеки един от свидетелката и установеното в ПТП от една страна и съответно
във варианта даван от ответника което означава, че версията на свидетелката
не може да се приеме в категоричност, като има и друга хипотеза.
Дори и при данни за издаден АУАН и впоследствие наказателно
постановление, те не са достатъчно да преодолеят констатираните по- горе
различия.
Предвид на гореизложеното не може да се изведе категоричен извод, че
ответникът Г. Г. е напуснал станалото ПТП, органите на полицията са били
длъжни да го посетят, а не да съставят протокол за ПТП в един по- късен
момент на база сериозни разминавания, респективно вина за същото от негова
страна.
Няма основание да се приеме, че ликвидационната такса от 25лв. е
дължима, тай като тя не е включена в обезщетението, за да се дължи нейното
регресно връщане.
При така изложените съображения, следва извод, че не е налице
осъществен състава на предявения иск, с оглед липсата на част от хипотезите в
него.
В последица от този краен правен извод на настоящата инстанция,
обжалваното решение следва да се отмени изцяло, вместо което се отхвърли
предявения от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, против Г. С. Г. иск, с
правно основание по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, като се осъди Г. С. Г., да заплати
на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, сумата в размер на 4064,63лв.,
представляваща изплатеното от ЗД „Бул Инс“ АД застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25лв., ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми, като неоснователен, както и
съдебните разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение,
като неоснователен.
С оглед този изход на делото, в тежест на въззивамата страна следва да
13
се присъдят направените съдебно- разноски, в общ размер на 1581,80лв., от
които пред първата инстанция в размер на 800лв.- адвокатски хонорар, а пред
втората инстанция в размер на 700лв.- адвокатски хонорар, както и 81,80лв.-
ДТ.
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №421/16.04.2025г., постановено по гр.д.
№3773/2024г. по описа на РС- Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс
Баучер“ №87, ет.2, представлявано от С.П. и К.К., против Г. С. Г., ЕГН
********** от ********** иск, с правно основание по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ,
като се осъди Г. С. Г., ЕГН ********** от *************, да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ №87, ет.2,
представлявано от С.П. и К.К. сумата в размер на 4064,63лв., представляваща
изплатеното от ЗД „Бул Инс“ АД застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 25лв., ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
дължимите суми, както и съдебните разноски, включително и заплатено
адвокатско възнаграждение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ №87, ет.2,
представлявано от С.П. и К.К., да ЗАПЛАТИ на Г. С. Г., ЕГН ********** от
**************** направените съдебно- разноски, в общ размер на
1581,80лв., от които пред първата инстанция в размер на 800лв.- адвокатски
хонорар, а пред втората инстанция в размер на 700лв.- адвокатски хонорар,
както и 81,80лв.- ДТ.
Решението окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15