№ 6447
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело №
20251100504285 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13931/15.07.2024 г., поправено с Решение № 1763 от
03.02.2025г., постановено по гр. д. № 37296/2024 г. по описа на СРС, ГО, 53
състав:
е уважен частично предявеният от Х. Т. Ц. срещу
Министерството на отбраната иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на неизпълнение
от страна на ответника договорни задължения като искът е отхвърлен за
разликата над 3 000 лв. – до пълния предявен размер от 50 000 лв.;
са отхвърлени изцяло обективно кумулативно съединените искове:
1. с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника
да му заплати сумата от 6071,80 лева, представляваща разлика в полагащото
му се възнаграждение, което би следвало да получава след повишаването му
във военно звание ,,мл. сержант“ и назначаването му на сержантска длъжност
за времето от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно с мораторната лихва от
момента на възникване на задължението до момента на подаване на исковата
молба и законната лихва от момента на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на възнаграждението;
2. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ ответникът да му заплати сумата от
198,90 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен платен
отпуск в размер на 51 работни дни;
1
3. с правно основание чл. 227 ЗОВСРБ вр. с чл. 228 ЗОВСРБ ответникът да му
заплати сумата от 1820 лева, явяваща се разликата в случай, че ответникът бе
изпълнил поетите от него договорни задължения.
С постановеното решение ответникът – Министерство на отбраната е
осъден да заплати на Х. Т. Ц., ЕГН **********, чрез адвокат А.Т., САК със
съдебен адрес: гр. София, улица ,,********, кантора 103 на основание чл. 36,
ал. 2 ЗА сумата от 215,25 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и сумата от 200,06 лв. –държавна такса и 25,83 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
С Решение № 1763/03.02.2025 г., постановено по гр. д. № 37296/2024 г.
по описа на СРС, ГО, 53 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 13931 от 15.07.2024 г. по гр. д. 3729/2024 г. на СРС, като
вместо: „ОСЪЖДА Министерството на отбраната, с адрес: гр. София, ПК
1000, ул. ,,******** да заплати на Х. Т. Ц., ЕГН **********, чрез адвокат А.Т.,
САК със съдебен адрес: гр. София, улица „********, кантора 103 на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат на неизпълнение от страна на
ответника договорни задължения.“ следва да се чете: „ОСЪЖДА
Министерството на отбраната, с адрес: гр. София, ПК 1000, ул. „******** да
заплати на Х. Т. Ц., ЕГН **********, чрез адвокат А.Т., САК със съдебен
адрес: гр. София, улица ,,********, кантора 103 на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на неизпълнение от страна на ответника договорни
задължения, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв.“
Недоволен от постановеното решение ищецът Х. Ц., чрез процесуалния си
представител – адв. М. З. го обжалва в отхвърлителната му част с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Излага оплаквания, че жалбоподателят е
отговарял на всички законови изисквания за повишение във военно звание и
назначение на по-висока длъжност, но работодателят /Министерство на
отбраната/ не е изпълнил своето задължение, поради което съдът погрешно
приел, че въпреки наличието на неизпълнение на договор от страна на
ответника, жалбоподателят не изразил своевременното си желание за
повишаване в длъжност, респективно отхвърлил исковата претенция. Сочат се
доводи, че работодателят бил длъжен да повиши служебно служителя, без да
се изисква допълнително изрично волеизявление от негова страна, в разрез с
посоченото в чл. 33, букв. „а“ ППЗОВСРБ.
Поддържа, че неправилно, не е уважена претенцията му за обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ, въпреки, че съдът е възприел наличието на неизпълнение
на задлжението на работодателя. Оспорва се и заниженият размер на
претендираното обезщетение за претърпените вреди, свързани със загубената
възможност за професионално развитие и емоционален дискомфорт. По тези
причини, моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
постановяване на друго такова, с което претенциите му да бъдат уважени в
цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника –
Министерство на отбраната, чрез процесуалния представител – юрк. М., с
който се оспорва подадената въззивна жалба, в частта, в която районният съд е
отхвърлил осъдителните претенции на ищеца. Сочи, че крайните изводи на
районният съд са правилни и законосъобразни и почиват на обективна и
2
всестранна преценка на приобщените по делото доказателства.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, ответникът по исковата молба –
Министерство на отбраната, обжалва първоинстанционното решение в
частта, в която е уважен предявеният от Х. Ц. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на
договорни задължения на ответника – до сумата от 3 000 лв. На общо
основание, сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, с оглед
конституирането на Министерство на отбраната като ответник в
производството, доколкото от доказателствата по делото било видно, че
последният бил военнослужещ във военно формирование 34610 – София,
което военно формирование било от състава на Командването за
комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Въззивникът-
ответник моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в
която е уважен искът на ищеца. Претендира разноски.
В отговор на въззивната жалба, подадена от Министерство на отбраната,
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Х. Ц., чрез процесуалния си
представител – адв. З., я оспорва. Поддържа, че правилно и законосъобразно
на страната на ответника е конституирано Министерство на отбраната, тъй
като именно то е разпоредител с бюджет. Сочи, че процесуалната
легитимация, се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право, поради което процесуалната легитимация и на двете страни
следвала не от обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено
от правното твърдение в исковата молба. Оспорва, че подадената от името на
Министерство на отбраната въззивна жалба, в частта, в която е уважен
частично осъдителният иск за сумата от 3 000 лв., била бланкетна и
неоснователна, поради което моли решението да бъде потвърдено в тази си
част.
Срещу първоинстанционното съдебно Решение № 1763/03.02.2025 г. е
депозирана въззивна жалба с вх. № 54088/14.02.2025 г. от ищеца Х. Т. Ц. чрез
адв. М. З., в която излага, че доколкото са депозирали въззивна жалба в срок
срещу решение № 13931/15.07.2024 година, обжалват и допълнението на
решението, без да излагат допълнителни съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, отговор от насрещната страна не е
постъпил.
Съдът като съобрази доводите във въззивните жалби и отговорите
на въззивни жалби, след като се запозна с приобщените по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този
смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.
По отношение на обжалваното Решение № 13931 от 15.07.2024г.,
съдът намери следното:
Обжалваният съдебен акт е валиден, но недопустим, като постановен от
съд, извън пределите на родовата му компетентност и поради липса на
надлежна пасивна процесуална легитимация в лицето на Министерство на
отбраната да отговаря по предявените искове.
3
По отношение на родовата подсъдност:
В рамките на първоинстанционното производство са разгледани
обективно съединени осъдителни искове, включително осъдителен иск за за
обезвреда на неимуществени вреди, претърпени вследствие неизпълнение на
договорно задължение, в общ размер от 50 000 лв.
Видно от обстоятелствата, изложени в исковата молба, ищецът Х. Ц.
претендира, че по силата на Допълнително споразумение № 184/05.10.2018г.,
сключено с Началника на военно формирование 34610 – София към Договор
за военна служба № 90/01.06.2016г. ищецът се задължил да премине обучение
за придобиване на военно звание „младши сержант“ в Учебен център за
подготовка на войници за нуждите на „Стационарната комуникационна и
информационна система“, а след успешното му преминаване, страните се
споразумели на Х. Ц. – редник 3-ти клас да му бъде присвоено военно звание
„младши сержант“ и да бъде назначен на длъжност „Специалист по
електрообзавеждане“ в група „Електрообзавеждане“ в сектор „Енергетични
системи“.
Поради неизпълнението на задължението от страна на работодателя да
повиши Ц. в звание и да го назначи на посочената в договора длъжност,
ищецът твърди да е претърпял огромен брой неимуществени вреди, в т.ч.
негативни емоционални преживявания, страх, унижение, безпомощност,
уронване на честта и достойнството му, поради което претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на
неизпълнение на поетите от ответника договорни задължения. В
обстоятелствената част на исковата молба, както и изрично във формулирания
петитум, ищецът сочи, че претърпените от него неимуществени вреди са
вследствие неизпълнението на поето договорно задължение.
С оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ППЗОВСРБ, процесното
„Допълнително споразумение“ представлява неразделна част от сключения
между страните Договор за военна служба. Тази констатациия, налага
следните изводи:
Съгласно чл. 133 ЗОВСРБ военната служба, каквато е изпълнявал
ищецът, е държавна служба с особено предназначение за подготовка и
осъществяване на въоръжена защита на страната, която в мирно време се
изпълнява като професия при условията и реда, определени в закон. Уредбата
на възнагражденията и обезщетенията при военослужещите е специална и се
намира в ЗОВСРБ и подзаконовите нормативни актове по приложението му,
като тази уредба е съобразена с особеностите при изпълнение на
задълженията по договор за кадрова военна служба и се отклонява от
уредбата на трудовите правоотношения. Следователно повдигнатият пред
съда спор по предявения от ищеца иск за обезщетение за неимуществени
вреди, поради неизпълнение на поетото договорно задължение по
допълнително споразумение към договора за кадрова военна служба не е
трудов по смисъла на чл. 357 КТ, а имуществен и като такъв следва да се
разгледа по общия исков ред. Трудовите спорове са визирани в разпоредбата
на чл. 375 КТ и поради липса на други разпоредби, които определят други
спорове като трудови и поради кодификация на уредбата следва да се приеме,
че трудовите спорове са изброени изчерпателно.
С оглед цената на исковата претенция – 50 000 лв. и съгласно
4
разпоредбата на чл. 104, т. 4, предл. първо ГПК, спорът по този иск е подсъден
на окръжен съд като първа инстанция /в този смисъл – Определение № 316 от
01.06.2011г., по ч.гр.д. № 249/2011г., г.к. IV г.о. на ВКС; Определение № 603 от
07.08.2012г. по ч.гр.д. № 507/2012г., г.к., IV, г.о. ВКС; Определение № 376 от
28.05.2012г., по гр. д. № 291/2012г., г.к. III-то г.о. на ВКС; Определение №
376/28.05.2012г., по гр.д. 291/2012г. г.к., III-то г.о. на ВКС; Решение № 6135
от 13.10.2025г., по възз.гр.д. № 11326/2024г. СГС/. Родовата подсъдност на
делата е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск пред сезирания съд, поради което за наличието и съдът следи
служебно. Когато районният съд е сезиран с иск, родово подсъден на окръжен
съд, той няма право да разгледа и реши делото, а следва да прекрати
производството по него и да изпрати делото по компетентност на окръжния
съд.
По отношение на пасивната процесуална легитимация:
Ищецът е бил военнослужещ по силата на Договор за военна служба №
90/01.106.1060г., на длъжност „младши радиорелеен механик“ в пункт
„Комуникационни системи“ в Защитен радиорелеен възел на военно
формирование 34610 – София. Съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 128 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2009
г., IV г. о., ГК Решение № 416 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г.,
IV г. о., Решение № 11 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3330/2015 г., IV г. о.,
ГК Решение № 470 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2013 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 2004 от 23.04.2024г., по гр. д. № 3637/2023г., Г.К. IV г.о.
надлежен ответник по искове за обезщетения, свързани с изпълнението
на военната служба е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в
което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната.
Определящи критерии при преценката кой е легитимиран да отговаря по
претенциите на военнослужещ за изплащане на дължимите му обезщетения и
възнаграждения, са: в кое звено на МО е назначен военнослужещият и дали
това звено е разпоредител с бюджетни кредити.
В случая, както правилно е посочил представителят на Министерство на
отбраната, надлежен ответник е Командване за комуникационно-
информационна поддръжка и киберотбрана, което е структура от състава
на въоръжените сили, която според разпоредбата на чл. 60д ЗОВРБ е
юридическо лице на самостоятелна бюджетна издръжка. Правилото по чл. 61,
ал. 2 КТ, съгласно което, когато трудовият договор се сключва с по-
горестоящия на работодателя орган, трудовото правоотношение се създава с
предприятието, в което е съответната длъжност, е приложимо по
аналогия и при действието на други закони, уреждащи държавната служба,
когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по
назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното
правоотношение се осъществява в рамките на друго учреждение. В тези
случаи учреждението, в което се изпълнява службата дължи определената
заплата и всички други допълнителни възнаграждения и обезщетение,
свързани с изпълнението й.
По приложението на чл. 61, ал. 2 КТ е постановено Тълкувателно
решение от 30.03.2012г., по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, според което
въпросът за определяне на надлежния ответник касае процесуалната
легитимация, съответно е свързан с допустимостта на иска, поради което,
решението, постановено по същество срещу Министерство на отбраната, ще
5
следва да се обезсили и производството да се прекрати.
Ето защо, решението на Софийски районен съд следва да бъде
обезсилено изцяло, а делото да бъде изпратено на компетентния окръжен съд
– Софийски градски съд, за разглеждане на предявените искове като първа
инстанция след влизане на настоящото решение в сила.
По отношение на обжалваното Решение № 1763 от 03.02.2025г., с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
13931 от 15.07.2024г., съдът намери следното:
Предвид факта на обезсилване на Решението, постановено по основния
гражданскоправен спор, то следва да се обезсили и Решение № 1763 от
03.02.2025г.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК
разноски се следват на ответника – Министерство на отбраната, в размер на
220 лв. за въззивното производство, от които – 120 лв. – държавна такса и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Разноски се следват на ответника и за
първоинстанционното производство – в размер на 100 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд, възз. II-Д състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 13931 от 15.07.2024 г., и Решение №
1763 от 03.02.2025г., постановени по гр. д. № 37296/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 53 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото и ИЗПРАЩА същото по
компетентност на Софийски градски съд, Гражданско отделение –
първоинстанционни състави.
ОСЪЖДА Х. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати на Министерство на
отбраната сумата от 220 лв., - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Х. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати на Министерство на
отбраната сумата от 100 лв., - разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6