Решение по в. гр. дело №1414/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

Гр. София, ……………… г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ……………………. две хиляди и деветнадесета година в състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ:           Стилияна Григорова

                               Райна Мартинова

 

като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 1414 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Д.С.Д. – длъжник по изпълнително дело № 20118400400643 по описа на ЧСИ М.Ц.срещу отказ на частния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, постановен с Разпореждане от 28.11.2018 г.

Жалбоподателят поддържа, че действията на съдебния изпълнител са неправилни, тъй като по силата на закона е настъпила перемпция, съгласно, която изпълнението се считало за прекратено, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Моли действията на съдебния изпълнител да бъдат обявени за неправилни и незаконосъобразни и обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Взискателят в производството „Х.А.– А..Л.“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като не е настъпило основание за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.Ц.е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 201184000400643 по описа на ЧСИ М.Ц.е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.03.2011 г. по гр.д. № 357/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Разград, с който „Й.Г.“ ЕАД и Д.С.Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Х.А.– А..Л.“ ООД сумата от 57761,69 евро, ведно със законната лихва от 25.02.2011 г. до окончателното й плащане, както и 2259 лева – разноски в производството по селото. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е посочил изпълнителните способи.

С молба вх. № 1810/05.02.2014 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху притежаваните от длъжниците банкови сметки в „У.Б.“ АД. С молба вх. № 1478/08.02.2016 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху сметки на длъжниците в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 27.11.2018 г. длъжникът Д.С.Д. е направил искане изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като с Разпореждане от 28.11.2018 г. съдебният изпълнител е постановил отказ.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на частния съдебен изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 201184000400643  по описа на ЧСИ М.Ц.и в този смисъл и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н.  С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че е налице поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представените доказателства по изпълнително дело № 20138610402112 по описа на ЧСИ Д. В. е видно, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя, като с молба от 05.02.2014 е направено искане за запор върху банкови сметки на длъжника. Предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срок е изтекъл в края на работния ден на 05.02.2016 г. (петък). Следващото извършено от взискателя действия е на 08.02.2016 г., когато отново е подадена молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника Д.. По делото не са ангажирани доказателства, че между 05.02.2014 и 05.02.2016 г. взискателят е правил други искания за принудителни действия. Следователно съдът намира за установено поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство- поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В хипотезата на  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление на съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие, т. е. само прогласява вече настъпилото прекратяване. Ето защо правните последици на прекратяването на производството по изпълнително дело № 201184000400643  по описа на ЧСИ М.Ц.на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са настъпили на датата, следваща тази, в която е изтекъл двугодишния срок- 06.02.2016 г. Взискателят е подал нова молба по изпълнителното дело на 08.02.2016 г., към който момент, обаче, то вече е било прекратено по силата на закона, т. е. не е било висящо и по него не могат да бъдат извършвани каквито и да било процесуални действия както от страните, така и от съдебния изпълнител.

Предвид на изложеното, обжалваният отказ на съдебния изпълнител, постановен на 28.11.2018 г., за прекратяване на изпълнителното производство, следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено прогласяване прекратяването на изпълнителното производство, на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на датата 06.02.2016 г.

Предвид на изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 15049/13.12.2018 г. на Д.С.Д., ЕГН-**********,*** – длъжник по изпълнението, Разпореждане от 28.11.2018 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 201184000400643 по описа на ЧСИ М.Ц., на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

ПРОГЛАСЯВА настъпило по право прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 201184000400643 по описа на ЧСИ М.Ц., на датата 06.02.2016 г., на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.