Решение по адм. дело №372/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и намира правното си основание в чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на А. М. А. и Р. Й. А. от [населено място], подадена чрез адв. Е. П. - АК Сливен против Заповед № РД 15-1044/10.06.2025 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Надстройка таванско помещение на съществуваща жилищна сграда“, към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2, разположен в сграда с идентификатор 67338.563.211.1, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 67338.563.211 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес: [населено място], [улица].

В жалбата са наведени съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на заповедта. Оспорват се констатациите, отразени в констативен акт № 4/20.05.2025 г. Твърди се, че оспорващите не са присъствали при съставянето на протокола. Оспорва се отразеното в констативния акт, че строежът е незаконен, като се твърди, че изменението във височината на таванското помещение е в допустимите норми. Молят съда да отмени издадената заповед като незаконосъобразна. Претендират разноски.

В съдебно заседание оспорващите, чрез пълномощника си адв. Е. П. – АК Сливен, поддържат подадената жалба. Ангажират доказателства. Молят съда да отмени като незаконосъобразна заповедта. Претендират разноски, като представят списък на същите.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Сливен, чрез пълномощник гл. ю. Е. М., счита жалбата за неоснователна, а заповедта за законосъобразна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващите се легитимират като собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2 по КККР на гр. Сливен, съгласно нотариален акт с peг. № 182, том II, рег.№ 3009, дело № 311/2020г. на Служба по вписванията гр. Сливен /л.18/.

Съгласно констативен акт № 4/20.05.2025г., /л.21/ работна група от служители в отдел „Строителен контрол“ към Община Сливен, по повод сигнал с вх. № 94 ЕП - 160/04.03.2025г. /л.17/, в отсъствието на собствениците и оспорващи А. и Р. А., извършили проверка на строеж „Надстройка таванско помещение на съществуваща жилищна сграда“, към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2, разположен в сграда с идентификатор 67338.563.211.1, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 67338.563.211 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес: [населено място], [улица]. Констатирали, че таванското помещение към самостоятелен обект с идентификатор 67338.563.211.1.2 е собственост на А. М. А. и Р. Й. А., съгласно нот. акт № 182, том II, рег.№ 3009, дело № 311/2020г. на Служба по вписванията гр. Сливен. Констатирали, че възложители и извършители на строежа са А. М. А. и Р. Й. А.. В протокола е посочено, че строежът е изпълнен в ПИ с идентификатор 67338.563.211 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, община Сливен, по стопански начин, липсва издадено разрешение за строеж от Главния архитект на Община Сливен, липсва одобрен проект, строителни книжа и документи. Обектът представлява надстройка на съществуващо таванско помещение с площ 93 кв.м. към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2, изразяващ се премахване на покривната конструкция на сграда с идентификатор 67338.563.211.1, надзиждане над съществуващата кота корниз, което е с приблизителна височина около 130 см. Проверяващите приели, че се касае за увеличаване обема на таванския етаж по смисъла на §5 т.51 от ДР на ЗУТ. Приели, че чрез надзиждане с тухлена зидария 0,25 см от тухли четворки е увеличена височината на ограждащите стени на таванския етаж, с което се увеличава височината на подпокривното пространство. Изградена е нова покривна конструкция, покрита с кремиди тип „Марсилски“, свързана с цялостна /не частична/ подмяна на всички нейни елементи, поради което се касае за реконструкция по смисъла на § 5 т.44 от ДР на ЗУТ – възстановяване и замяна на конструктивни елементи, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. В протокола е отразено, че строежът не е завършен. Обектът представлява строеж съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ - V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 б.“г“ от ЗУТ и е извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като са нарушени чл. 137, ал. 3, чл.148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Поради горните констатации, налице било безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на констатирания незаконен строеж. Към констативния акт бил приложен снимков материал. /л. 23 и л.24/

С писмо изх.№ 9400-11128 от 20.05.2025 г. /л.25/ констативният акт е изпратен с препоръчана пощенска пратка на А. М. А. и Р. Й. А. и е получен за двамата от Р. А. на 27.05.2025 г. /л.26/

С констативен протокол от 08.06.2025г. служители на Община Сливен удостоверяват, че в законоустановения срок не е постъпило възражение против съставения акт № 4/20.05.2025г. на отдел „Строителен контрол“ /л.27/.

Със Заповед № РД 15-1044/10.06.2025 г. на Кмета на Община Сливен, въз основа на констатациите в КП № 4/20.05.2025г., на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Надстройка таванско помещение на съществуваща жилищна сграда“, към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2, разположен в сграда с идентификатор 67338.563.211.1, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 67338.563.211 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес: [населено място], [улица]. /л.28/

Оспорената заповед е изпратена с писмо изх.№ 9400-12762 от 10.06.2025 г. /л.30/ на А. М. А. и Р. Й. А. и е получена за двамата от Р. А. на 16.06.2025 г. /л.31/.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице със специалност „П. и г. с.“ - и. М. З. Д., от заключението на която се установява следното: Изградената и цитирана в заповедта на кмета на община Сливен надстройка на таванско помещение представлява реконструкция и ремонт на таванския етаж, чрез ремонт на покривната конструкция. Увеличена е височината на надзида на таванския етаж, чрез повдигане с нова тухлена зидария с ширина 25 см и височина около 1,30 м. Тухлената зидария е от нови тухли. Премахната е стоманобетоновата стреха на съществуващата сграда при южната и западна фасади. Променена е конфигурацията на покривната конструкция, като съществуващите открити тераси са покрити с новата покривна конструкция. С извършеното повдигане на фасадните зидове с около 1,30 м е променена кота корниз на съществуващата сграда. Експертът сочи, че извършената реконструкция на таванския етаж представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, като реализираната реконструкция на таванския етаж на сграда с идентификатор 67338.563.211.1 представлява обект пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 буква „г“ от ЗУТ - реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория (жилищна сграда с ниско застрояване, с разгъната застроена площ до 1000 м²). Вещото лице установява, че съгласно действащия ПУП на [жк] в [населено място], за ПИ с идентификатор 67338.563.211 с площ 261 м², образуващ парцел ХХ-ГНС кв.430-стар, по новия план УПИ IV-211 кв.494, е предвидено съществуващата жилищна сграда на 2 етажа да се надстрои с още един етаж. Жилищната сграда е съсобствена, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел. Експертът сочи, че повдигането на кота корниз чрез надзиждане на процесния тавански етаж представлява надстрояване на съществуващата жилищна сграда, което е допустимо съгласно действащия ПУП на [жк]. Повдигането на зида при външните очертания на сградата при непроменена застроена площ води до увеличаване на обема на новообразувания тавански етаж спрямо обема на съществуващия до ремонта. Вещото лице установява, че от последно наличните в Google street view данни (Приложение 1 към заключението) е видно, че към м.08.2023 г. процесната жилищната сграда с идентификатор 67338.563.211.1 в [жк] [населено място] е във вид преди извършване на СМР по ремонта на таванския етаж. Оспорващите А. М. А. и Р. Й. А. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2 / представляващ втори етаж/ и принадлежащия към него тавански етаж от 2020 г., което дава основание на вещото лице да приеме, че ремонтът е извършен в периода от м.08.2023 г. до м.05.2025 г., когато е установен при проверка от община Сливен. За процесната надстройка на таванския етаж на жилищната сграда с идентификатор 67338.563.211.1 по КККР на гр. Сливен липсват одобрени строителни книжа. Надстрояването на съществуващия тавански етаж на жилищната сграда с идентификатор 67338.563.211.1 по КККР на гр. Сливен представлява цялостна реконструкция на таванския етаж по смисъла на §5 т.44 от ДР на ЗУТ, която включва ремонт на тавана, подмяна на улуци и водосточни тръби, чрез промяна на размерите и формата на съществуващия покрив. Повдигането на зида при външните очертания на сградата и изпълнението на нови покривни плоскости при непроменена застроена площ води до увеличаване на обема на новообразувания тавански етаж спрямо обема на съществуващия до ремонта. Промяната на подпокривното пространство, ограничено от покривните плоскости и ограждащите зидове представлява увеличаване на обема на таванския етаж по смисъла на §5 т.51 от ДР на ЗУТ. Експертът е категоричен, че с извършеното повдигане на фасадните зидове с около 1,30 м е променена кота корниз на съществуващата сграда. Извършената реконструкция – надстройка на таванския етаж представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. За извършване на процесните СМР е необходимо съгласие на заинтересованите лица – на община Сливен като собственик на терена и на етажните собственици на обектите на първия етаж на процесната сграда. Вещото лице дава становище, че за описаните строително- ремонтни дейности няма одобрени строителни книжа и не е издадено разрешение за строеж. Описаният в оспорената заповед надстроен тавански етаж е принадлежащ към нанесения в КККР на гр. Сливен самостоятелен обект с идентификатор 67338.563.211.1.2, намиращ се на етаж втори в сграда с идентификатор 67338.563.211.1 с площ на самостоятелния обект 93 м². Вторият жилищен етаж ведно с принадлежащото към жилището таванско помещение с площ 93 м² е собственост на оспорващите. Общата застроена площ на таванското помещение на сграда с идентификатор 67338.563.211.1 е 93 м². Експертът сочи, че за да се премахне надстрояването на съществуващите преди ремонта зидове е необходимо да се демонтира цялата нова покривна конструкция, като премахването на надстройката - нова покривна конструкция и надзид ще засегнат сегашната конструкция на сградата. Вещото лице изтъква, че няма данни относно това в каква степен е засегната оригиналната конструкция на сградата чрез извършеното надстрояване, тъй като не е направено конструктивно обследване. В съдебно заседание на 28.10.2025г. експертът З. уточнява, че е кота корниз е променена, чрез надстрояване, надзиждане с около 1,30 м. по околовръстните зидове; изчукана е една бетонова козирка и е изпълнена изцяло нова покривна конструкция; това повдигане от градоустройствена гледна точка е допустимо, защото съгласно действащия ПУП за процесното УПИ е предвидена застройка до кота корниз 10 м., в рамките на предвидената за допустима застройка е, но няма налични издадени строителни книжа за това; Експертът в с.з. дава категорично становище, че описаният в заповедта незаконен строеж „надстройка таванско помещение“ е правилно и изчерпателно индивидуализиран и може да бъде премахнат, като за целта се демонтира покрива, така, както когато е било надстроявано и също е бил премахнат покрива. Вещото лице сочи, че на място са били изпълнени прозорци, нови улуци, водосточни тръби, като таванското помещение е направено като един пълноценен етаж, който преди това не е съществувал.

По делото са разпитани като свидетели Е. Х. И. и Б. Й. А.. От показанията на И. се установява, че е собственик на първия етаж в сградата, оспорващите са поискали разрешение за ремонт на таванското помещение и тя дала устно съгласие, като ремонтът включвал направата на нов покрив, височината не се променила, само отстрани подпокривния етаж бил задигнат. От показанията на А., м. на оспорващия А. А. се установява, че етажът от къщата е закупен от А. преди 5-6 години; започнали ремонт, сменили покрива, защото имало влага и течове; таванските стаи включвали детска, спалня, хол, баня, тоалетна, кухня и оспорващите решили да повдигнат отстрани корниза, за да са нормално високи стаите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира, както и от заключението на вещото лице, което съдът, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, кредитира и възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена на 19.06.2025 г. /л.4/ и следователно е спазен законоустановения 14 дневен срок, от легитимирани лица с правен интерес – адресати на разпореденото с обжалваната заповед премахване на незаконен строеж и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването, като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на строеж пета категория, представляващ надстройка на таванско помещение, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмет на Община Сливен, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа, като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при пълно и подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт № 4 от 20.05.2025 г., послужил като основание за издаване на обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта), съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна. Дали изпълненият строеж правилно е квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж по см. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, респ. дали правилно са определени възложителя и извършителя на строежа и адресата на заповедта в това му качество, е въпрос на материална, а не на формална (процесуална) законосъобразност на оспорената заповед.

Заповед № РД 15-1044/10.06.2025 г. на Кмета на Община Сливен е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 4 от 20.05.2025 г. Специалните процесуални правила за административен контрол на строителството по Глава двадесета от ЗУТ не съдържат изискване служителите по чл.223 ал.2 от ЗУТ да уведомяват участниците в строителството за извършване на проверката, поради което, противно на доводите в жалбата, не е ограничено правото на защита на оспорващите.

Видно от представените и приети като доказателства по делото документи, лицата извършили проверката и съставили констативния акт са служителите от общинска администрация – Сливен. Съгласно чл.242а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1, а именно строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Според т.1 на този текст от закона, за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. С оглед на което съдът приема, че констативният акт е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Сливен.

С констативния акт са установени и удостоверени релевантни факти и обстоятелства от гледна точка на материалноправното основание за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващите, поради което съдът приема, че същите са надлежно уведомени за започналата със съставянето на акта административна процедура и за възможността да упражнят правата, които имат в качеството си на страни в административното производство по чл. 225а от ЗУТ, в т. ч. правото да направят възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи. По административната преписка липсват данни за подадено възражение.

С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици спрямо адресатите на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че строителството на разпоредения за премахване строеж, представляващ „Надстройка на таванско помещение на съществуваща жилищна сграда“, към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2, разположен в сграда с идентификатор 67338.563.211.1, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 67338.563.211 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес: [населено място], [улица] извършено в периода м. август 2023г. до м. май 2025г. Въпреки че контролните органи и решаващият административен орган не посочват изрично период на извършване на строителството, изводът на съда се основава на заключението на изслушаната и приета по делото експертиза на и. М. З., от която става ясно, че периодът на изграждане може да се установи от снимковия материал, изследван от вещото лице - последно наличните в Google street view данни (Приложение 1 към заключението), сочещи, че преди м. август 2023г. описаният в заповедта незаконен строеж не е съществувал. Горното мотивира съда да приеме, че строежът е извършен най-рано през м. август 2023г. и най-късно в средата на м. май 2025г., поради което категорично не представлява "търпим" строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.

Въз основа на установените характеристики на разпоредения за премахване обект „Надстройка таванско помещение на съществуваща жилищна сграда“, от гледна точка на неговия вид, предназначение, начин на изпълнение и параметри на изпълненото строителство, съдът приема, че извършеното строителство безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. От заключението на съдебно техническа експертиза е видно, че изградената от А. и Р. А. надстройка на таванско помещение представлява реконструкция и ремонт на таванския етаж, чрез ремонт на покривната конструкция. Увеличена е височината на надзида на таванския етаж, чрез повдигане с нова тухлена зидария с ширина 25 см и височина около 1,30 м. Тухлената зидария е от нови тухли. Премахната е стоманобетоновата стреха на съществуващата сграда при южната и западна фасади. Променена е конфигурацията на покривната конструкция, като съществуващите открити тераси са покрити с новата покривна конструкция. С извършеното повдигане на фасадните зидове с около 1,30 м е променена кота корниз на съществуващата сграда. Експертът сочи, че извършената реконструкция на таванския етаж представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 буква „г“ от ЗУТ - реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория (жилищна сграда с ниско застрояване, с разгъната застроена площ до 1000 м²).

Според заключението, което съдът изцяло възприема, при проверка в Техническа служба към Община Сливен се установява, че за процесната жилищна сграда не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван проект, каквито са изискуеми съгласно чл.148 от ЗУТ, не е дадено и съгласие от собственика на терена – Община Сливен, както и от собственика на първия етаж от сградата.

Доколкото разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж и предвид установеното от вещото лице, че надстройката на жилищната сграда представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ, съдът приема, че за извършването на този строеж е било необходимо съгласие на собственика на терена и одобряване на проект, както и издаване на разрешение за строеж. След като такива липсват е налице основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на което посоченото фактическо основание за издаване на процесната заповед за разпореденото премахване като незаконен строеж на изградения строеж „Надстройка таванско помещение на съществуваща жилищна сграда“, към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2, разположен в сграда с идентификатор 67338.563.211.1, се установява по категоричен и безспорен начин.

Материалната законосъобразност на Заповед РД 15-1044/10.06.2025 г. на Кмета на Община Сливен е обусловена не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. По делото е установеното от заключението на вещото лице, че изграденият строеж съответства на предвижданията на ПУП, одобрен за имота /предвидждащ височина на сградата до 10 м./, но е безспорно, че строежът не може да се квалифицира като търпим и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж, тъй като същият е изграден след м. август 2023г. Строежът не попада и в хипотезата на § 127, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (съгласно която строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване), отново поради факта, че е извършен най-рано през август 2023г. г. т.е. след 31.03.2001 г. По делото липсват данни, а и не се твърди за него да е подадена молба по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че относно изпълнения строеж „Надстройка таванско помещение на съществуваща жилищна сграда“, към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2, разположен в сграда с идентификатор 67338.563.211.1, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 67338.563.211 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес: [населено място], [улица]кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изградена е надстройка на таванско помещение, като е извършено повдигане на кота корниз, чрез надзиждане на таванския етаж, увеличена е височината на надзида, чрез повдигане с нова тухлена зидария с ширина 25 см и височина около 1,30 м., с което е извършено надстрояване на съществуващата жилищна сграда. Повдигането на зида при външните очертания на сградата при непроменена застроена площ е довело до увеличаване на обема на новообразувания тавански етаж спрямо обема на съществуващия до ремонта, като извършеното представлява цялостна реконструкция на таванския етаж по смисъла на §5 т.44 от ДР на ЗУТ, която включва ремонт на тавана, подмяна на улуци и водосточни тръби, промяна на размерите и формата на съществуващия покрив. Несъмнено е налице увеличаване на обема на таванския етаж по смисъла на §5 т.51 от ДР на ЗУТ. По делото е установено, че строежът е извършен без инвестиционен проект, без разрешение за строеж, без съгласие на собственика на терена и без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Процесният строеж не изпълнява изискванията за определянето му като "търпим" и следователно са налице законово регламентираните материално правни предпоставки за разпореждането за неговото премахване. Съдът намира, че предметът на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен, като както в самата заповед, така и в констативния протокол, послужил като мотиви за издаването й, подробно са описани обектът и извършеното незаконното строителство.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт следва да обхване и преценката дали правилно са определени адресатите на акта т. е правилното определяне на лицата, спрямо които са прилагат разпоредените с акта правни последици, съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик. В случая като адресати на акта и на разпореденото със заповедта премахване на строежа, са определени оспорващите А. и Р. А., като възложители на незаконното строителство. Съгласно чл.161 ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. От събраните по делото доказателства се установи, че оспорващите се легитимират като собственици на самостоятелния обект в недвижимия имот, в който е изграден незаконния строеж, съгласно приложения по делото нотариален акт. В този смисъл обосновано и законосъобразно оспорващите са определени като адресати на оспорената заповед и на разпореденото в тяхна тежест и задължение премахване на строежа.

Не се установиха и други основания по чл.146 от ЗУТ, които да обосноват отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен за премахване на незаконния строеж е правилна и законосъобразна, поради което жалбата на А. и Р. А. следва да се отхвърли.

При този изход на делото и във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя са направените от община Сливен разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А. и на Р. Й. А., двамата от [населено място], против Заповед № РД 15-1044/10.06.2025 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Надстройка таванско помещение на съществуваща жилищна сграда“, към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.563.211.1.2, разположен в сграда с идентификатор 67338.563.211.1, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 67338.563.211 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес: [населено място], [улица], като неоснователна.

 

ОСЪЖДА А. М. А. с [ЕГН] и Р. Й. А. с [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица]общо да заплатят на Община Сливен, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

Решението да се съобщи на страните.