Р Е Ш Е Н И Е
София, 28.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на двадесет и седми май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2229/2018 г.,
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от „Б.Д.“ ЕАД, ***,
съд. адрес:*** против Т.С.К.-И., ЕГН **********,***, призовавана в хода на
настоящото производство чрез назначения й особен представител адв. В.Й.Л.,***, с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1,
за признаване за установено, че ответницата му дължи, по силата на
Договор за кредит от 11.04.2011 г. и Допълнително споразумение от 02.07.2014 г.,
следните суми: главница: 41 433,85 евро; договорна лихва за периода от
25.12.2015 г. до 13.03.2017 г. в размер на 4 292,19 евро; обезщетение за забава
за периода 18.01.2016 г. до 13.03.2017 г. в размер 56,66 евро; заемни такси -
216,84 евро, законна лихва, считано от 14.03.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и разноски - 1 799,35 лв. държавна такса и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15601/2017
г. на СРС, 128 – ми с-в.
Претендира разноски,
съобразно по представен списък.
В исковата молба се твърди, че, съгласно
Договор за кредит от 11.04.2011 г.,
сключен с „Б.Д." ЕАД, на ищцата Т.С.К.-И. е предоставен банков кредит за
сумата от 42 600 евро със срок за издължаване от 360 месеца, считано от датата
на усвояване на кредита. Към датата на сключване, кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и
надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 8,29 %.
За предоставения кредит кредитополучателя заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
стандартна надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК УЮТ.
На
02.07.2014 г. е сключено Допълнително споразумение между страните и за остатъка
от дълга се договаря гратисен период за издължаване
на главницата по кредита от 6 месеца за издължаване на главницата по кредита с
вноска по лихва 100 %, считано от първата падежна дата след подписване на
споразумението без да се променя крайния срок за издължаване.
За
обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена законна ипотека, вписана в СВ-София
върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Кредитът е усвоен в
пълен размер на дата 28.04.2011 г. След усвояване на кредита месечните вноски
са плащани редовно на падежна дата до 17.07.2012 г. включително.
На
02.07.2014 г. се сключва Допълнително споразумение, като се постигат нови
уговорки за погасяване на отпуснатия кредит.
Съгласно
разпоредбата на т. 20.2. от Общите условия към Договора, се съдържа правило, че
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Поради
непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в
плащанията над 90 дни, с оглед на което Банката е упражнила надлежно правото си
да превърне кредита в предсрочно изискуем. За уведомяване на кредитополучателя ищецът
твърди, че е изпратил нотариална покана
с peг. № 87, т. 1, акт 19 на 06.01.2017 г. на
нотариус Г.Г.с peг. № 637
на НК до ответницата и съгласно Констативен протокол акт № 180, т. 1, peг. № 1662/09.03.2017г., същата е връчена на основание чл.
47 от ГПК.
На
14.03.2017 г., в качеството си на кредитор „Б.Д." ЕАД е подала до СРС
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводни документи - извлечение счетоводни книги, по което бе образувано
гр.дело № 15601/2017 г., 128 състав, по описа на СРС срещу Т.С.К.-И. за
заплащане на дължими към Банката суми както следва: главница: 41 433,85 евро;
договорна лихва за периода: от 25.12.2015 г. до 13.03.2017 г. в размер на 4
292,19 евро; обезщетение за забава за периода: 18.01.2016 г. до 13.03.2017 г. в
размер 56,66 евро; заемни такси - 216,84 евро, както и законна лихва, считано
от 14.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски
- 1 799,35 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Искането е
уважено изцяло и с Разпореждане на СРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 25.03.2017г. въз основа на документ и е издаден
Изпълнителен лист срещу длъжника с дължимите към Банката суми.
На
21.07.2017 г. е образувано изпълнително производство № 20178610401762 по описа
на ЧСИ Д.В., с рег.№ 861 от КЧСИ.
На
18.01.2018 г. ищецът твърди, че е бил уведомен, че по гр.дело № 15601/2017 г. е
постъпило възражение срещу издадената заповед за парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от длъжника за заплащане на дължимите суми.
Ищецът е представил
писмени доказателства, поискал е ангажиране
на съдебно – счетоводна експертиза, както и прилагане на делото по заповедното
производство, образувано пред СРС и съдът е уважил тези доказателствени
искания.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответницата Т.С.К.-И. лично признава иска.
Назначеният
й служебен защитник по реда на чл. 47 ГПК моли съда да се произнесе съобразно
заявеното от ответницата становище, като му се изплати определения адвокатски
хонорар за осъщественото процесуално представителство.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и отчете направеното признание на иска от ответницата,
намира, че следва да се приложи нормата на чл. 237 ГПК, като съобрази мотивите
си с ал. 2 на цитираната разпоредба
Съдът
счита, че в случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват
пречките за постановяване на такова, предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и с това
право ответницата може да се разпорежда.
С
оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът е освободен от
задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата претенция се уважава – с разноски по списък в
размер 2 877, 94 лв., и решението се основава на признанието на иска.
Пред
вид извършеното процесуално представителство от страна на служебния защитник адв. В.Й.Л.,***, следва да му бъде изплатен определеният от
съда и внесен от ищцовата страна адвокатски хонорар в
размер 1 000 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на София, ул. *********,
съд. адрес:***, че Т.С.К.-И., ЕГН **********,***,
призовавана в хода на настоящото производство чрез назначения й особен
представител адв.
В.Й.Л.,***,дължи на Б.Д. ЕАД по силата на
Договор за кредит от 11.04.2011 г. и Допълнително споразумение от 02.07.2014 г.,
следните суми: главница: 41 433,85 евро; договорна лихва за периода от
25.12.2015 г. до 13.03.2017 г. в размер на 4 292,19 евро; обезщетение за забава
за периода 18.01.2016 г. до 13.03.2017 г. в размер 56,66 евро; заемни такси -
216,84 евро, законна лихва, считано от 14.03.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и разноски - 1 799,35 лв. държавна такса и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
15601/2017 г. на СРС, 128 – ми с-в.
ОСЪЖДА Т.С.К.-И.
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД разноски по делото в размер 2 877, 94 лв.
На адв. В.Й.Л.,*** да се изплати
адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. за осъщественото процесуално
представителство на Т.С.К.-И., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред САС.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: