№ 47813
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110116579 по описа за 2025 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба на Б. М. К. с ЕГН: ********** срещу
„ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД, ЕИК: .......... и „ХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК: ............
Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.02.2026 г. – 09,50 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба на
ответника „ХХХХХХХХ“ ЕООД и отговора на исковата молба на ответника
„ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника „ХХХХХХХХ“ ЕООД да представи препис на договор за предоставяне на
поръчителство от 04.06.2024 г., доколкото същият е представен с отговора на исковата молба
на този ответник.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по искова молба на Б. М. К. с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. П. УЛ.., № .., ЕТ.., АП.., срещу „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД, ЕИК: ..........,
със седалище и адрес на управление: гр. СС.., БУЛ.., №.., (.........), ЕТ.., Б...,“, представлявано
от С.Я. и „ХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: гр. СС..,
БУЛ.., №.., (.........), ЕТ.., Б...,“, представлявано от И.Ш., с която са предявени следните
искове:
срещу „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
............./04.06.2024 г., като противоречащ на закона, в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за
1
потребителски кредит № ............./04.06.2024 г.,
срещу „ХХХХХХХХ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на поръчителство от 04.06.2024 г., поради заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Ищцата Б. М. К. твърди, че на 04.06.2024 г. е сключила с ответното дружество
„ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД договор за потребителски кредит № .............,, по силата на който
й била предоставена сумата от 2550 лева, при ГПР от 31,89 %, ГЛП от 28 % и срок на
връщане от 24 месеца. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за потребителски кредит на
04.06.2024 г. сключила с втория ответник - „ХХХХХХХХ“ ЕООД договор за предоставяне
на поръчителство, по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата от 3700
лева. Развива подробни съображения за нищожност на договора за потребителски кредит в
насока, че същият противоречи на императивни правни норми, а именно на разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че не е ясно какво се включва в ГПР по
договора за кредит, както и че не ясен математическият алгоритъм на формиране на същия.
Посочва, че в случая сумата за поръчителя не е отразена в ГПР, респ. действителният размер
на ГПР е различен от посочения, с което е заобиколено ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага, че сумата по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включена в
ГПР, доколкото е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и се заплаща
от потребителя. В условията на евентуалност навежда възражение за нищожност на клаузата
на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, регламентираща предоставяне на
поръчителство като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП, за което излага подробни аргументи. На следващо място, поддържа, че и договорът
за поръчителство, сключен с „ХХХХХХХХ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД като накърняващ добрите нрави, доколкото са нарушени принципите на
добросъвестността и на справедливостта, което нарушение произтича от явната
нееквивалентност на насрещните престации, доколкото възнаграждението за поръчителство
съставлявало допълнителна сума, която била в размер над 100 % от главницата по кредита.
Твърди, че „ХХХХХХХХ“ ЕООД е свързано лице с кредитора, както и че с поръчителството
не се цели реално обезпечаване на кредита, а допълнителното му оскъпяване, като печалбата
на „ХХХХХХХХ“ ЕООД като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик
„ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД. Сочи, че със сключването на договора за поръчителство се
целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, респ. допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да
се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.4 ЗПК, поради което договорът за поръчителство е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. На последно място счита, че същият е
недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото е уговорен във
вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и
води до неравновесие в правата на страните. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения предявява настоящите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ХХХХХХХХ“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не оспорва,
че между ищцата и „ХХХХХХХХ“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 04.06.2024 г., но възразява, че същият е нищожен на сочените от ищцата
основания. Посочва, че предоставянето на поръчител в лицето на „ХХХХХХХХ“ ЕООД е
само възможност, но не и задължение за кредитополучателя, като в случая ищцата е избрала
да сключи обезпечен кредит, а сключването на договора за предоставяне на поръчителство е
следвало сключването на договора за кредит, респ. към този момент ищцата е била
запозната с основните договорени между страните параметри на същия. Твърди, че
възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит,
доколкото същото не представлявало разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че
2
сключването на договора предоставяне на поръчителство не може да се квалифицира като
заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68е ЗЗП Оспорва, че наличието на
свързаност между двете ответни дружества води до скрито оскъпяване на кредита,
доколкото в договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на
клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, а именно по
сметка на „ХХХХХХХХ“ ЕООД или по сметка на „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД заедно с
плащането на месечните вноски, като в последния случай „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД
единствено получава от името и за сметка на „ХХХХХХХХ“ ЕООД плащането, респ.
същият не бил титуляр на вземането и не се разполагал със същото, което било уговорено
чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство. По тези съображения моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договор
за потребителски кредит № ............./04.06.2024 г., както и сключването на договор за
предоставяне на поръчителство от 04.06.2024 г. с ответника „ХХХХХХХХ“ ЕООД. Счита,
че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР, като
не оспорва, че в случая същата не е включена в него. Посочва, че единственият разход по
смисъла на чл. 19 ЗПК, включен при изчисляване на ГПР, бил договорната възнаградителна
лихва. Оспорват договорът за предоставяне на поръчителство с „ХХХХХХХХ“ ЕООД да е
бил задължително условие за получаване на кредита, като се позовава на раздел III, т. 12 от
приложимите ОУ към договора за потребителски кредит, както и чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 3 от
същия, съгласно ищцата е можела да избере необезпечен кредит. Излага твърдения, че
договорът между ищцата и „ХХХХХХХХ“ ЕООД представлява договор за поръчка, по
силата на което дружествотогарант се е задължило да отговаря пред кредитора като
солидарен длъжник, наред с кредитополучателя. Изтъква, че свързаността между двете
дружества не води до скрито оскъпяване на кредита, а дори и да води до такова, това влече
нищожност само на клаузата за възнаграждение в договора за предоставяне на
поръчителство, но не и нищожност на двата договора. Посочва се, че дори при евентуална
недействителност на договора за поръчителство, това не влече след себе си
недействителност на договора за кредит, а единствено отпадане на задължението за
заплащане на възнаграждение по обявения за недействителен договор за поръчителство.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД предявява
насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска, в случай
че бъдат уважени предявените с първоначалната искова молба установителни искове за
нищожност на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство, първоначалната ищца и ответница по насрещния иск Б. М. К. да бъде
осъдена да заплати на „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД сумата от 758,10 лева, представляваща
чистата стойност на остатъка от главницата по договор за потребителски кредит №
............./04.06.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата претенция (17.07.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на дължимите по
договора за кредит суми, възлизащи в общ размер на 1791,90 лева, респ. към настоящия
момент, поради настъпил падеж, били дължими сумата от 558,92 лева, представляваща
главница по месечни погасителни вноски за периода от 10.01.2025 г. до 10.06.2025 г., вкл. и
сумата от 259,43 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по месечни
погасителни вноски за периода от 10.01.2025 г. до 10.06.2025 г. С оглед предходното, с
настоящата искова молба обявява предсрочната изискуемост на цялото непадежирало
задължение за главница по договора за кредит в размер на 1519,31 лева за периода от
10.07.2025 г. до 10.06.2026 г. Претендира разноски.
3
В срока за отговор на насрещния иск по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б. М. К. е
подала отговор, с който оспорва същия по подобни аргументи, изложени в първоначалната
искова молба. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК следва да върне чистата сума по кредита, като
бъде прихваната и платената от нея сума по кредита в размер на 1791,90 лева. Моли на
основание чл. 241 ГПК съдът да разсрочи изпълнението на процесната сума за главница на
24 месечни вноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
По исковете срещу „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД в доказателствена тежест на ищцата
е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на договор за
потребителски кредит № ............./04.06.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание,
включително и клаузата на чл. 4, предвиждаща предоставяне на обезпечение;
противоречието на договора със закона, евентуално противоречие на клаузата на чл. 4 от
договора с добрите нрави, респ. че същата е неравноправна на наведеното основание, в
тежест на ответника „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД е да докаже, че договорът за кредит, вкл.
оспорената клауза са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че
договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря
на императивните правни норми.
По исковете срещу „ХХХХХХХХ“ ЕООД в доказателствена тежест на ищцата е да
докаже следните обстоятелства: сключването на договор за предоставяне на поръчителство
от 04.06.2024 г. между страните и неговото съдържание; че същият е бил задължително
условие за сключването на договор за потребителски кредит № ............./04.06.2024 г. между
ищцата и „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД при конкретните условия; че договорът за
предоставяне на поръчителство заобикаля императивни законови разпоредби, респ.
накърнява добрите нрави, както и неравноправния му характер, а в тежест на ответника
„ХХХХХХХХ“ ЕООД е да докаже, че договорът за поръчителство е действителен,
включително че е сключен в резултат на индивидуално договаряне с ищцата и че тя е
избрала да го сключи във връзка с договора за кредит между нея и „ХХХХХХХХХХХХ“
ЕАД.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже, че между него и ответницата
Б. М. К. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави кредита, както и
изискуемостта на задълженията, ответницата по насрещния иск следва да проведе
насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, както и да установи фактите, на
които основава възраженията си.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
че между Б. М. К. и „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит № ............./04.06.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, в
изпълнение на който „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД е предоставил на Б. М. К. сумата от
2550 лева; че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от формирания ГПР
по договора за кредит; че ищцата е заплатила на ответника „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД
сумата от 1791,90 лева;
че във връзка с договор за потребителски кредит № ............./04.06.2024 г., между Б. М.
К. и „ХХХХХХХХ“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство от
04.06.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
4
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищцата – и препис от отговорите
на исковата молба на ответниците „ХХХХХХХХ“ ЕООД и „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД,
ведно с приложенията към тях, а на ищеца по насрещния иск „ХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД и
препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5