№ 169126
гр. София, 01.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110140834 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК
(Осъдителен иск за вземане, за които съдът е отказал да издаде Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
248487/17.07.2025 г., уточнена с молба с вх. № 339259/17.10.2025 г. от Т. Е.
М., ЕГН ********** и А. Е. М., ЕГН ********** и двамата чрез своята майка
и законен представител А. Б. К. гр. С* срещу Е. Е. М., ЕГН **********, гр.
София, ул. „Е* с която са предявени субективно кумулативно съединени
осъдителни искове, с правна квалификация
1. чл.143, ал.2 СК, с която ответникът да заплати на всеки на всеки един от
ищците 1420.50 лева, представляваща издръжка издръжка за
образование за учебната 2023/2024, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (26.03.2025 г.) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.86 ЗЗД, с която ответникът да заплати лихва в размер 294 лева,
намчислена върху главница от 294.00 лева, за периода от 30.06.2024 г. до
30.03.2025 г.
В исковата молба са изложени твърдения, ищците са малолетни лица,
действащи чрез своята майка и законен представител. Ответникът е техен
баща. С решението за развод е определена издръжка на ищците от ответника
за задоволяване на духовните им потребности (за образование); в размер на
половината от разходите (учебни такси/възнагражденията; учебници;
тетрадки; извозване; изхранване; екскурзии; допълнителни занимания по
интереси и т.н.), за посещения на детска градина или училище (частни или
държавни), от всяко едно от децата; от започване на посещение на детска
градина, до завършване на средното им образование.
1
Твърди се, че през учебната 2023/2024 година всяко едно от децата е
посещавало Ча*" - София. Таксата за обучението им е била в размер на 15 880
лв, от която ответникът следва да заплати половината сума - 7 940 лв. От тази
сума ответникът е заплатил 5 099 лв. и остава да заплати сумата от 2 841 лв
(исковата претенция). Тази сума е дължима общо, за двете деца, и
разпределена поравно, на всяко едно от тях.
Сочи се, че поради липса на доброволно изпълнение, за принудителното
изпълнение на задълженията му за издръжка било образувано изп.д.1257/2024
г., по описа на ЧСИ рег.№ 849 на КЧСИ А*.
Излагат се съображения, че в издадения изпълнителен лист липсва
посочен размер на тази част от издръжката. Така присъдена, от съда, тази част
от дължимата издръжка на децата, е определена по своето основание, но не е
определена по своя размер. Именно, липсата на определен размер, прави тази
част от задължението неликвидно (макар и определяемо) и поради това,
неизпълнимо по принудителен ред, тъй като съдебният изпълнител е
обвързан, в правомощията си, от изразената от съда воля и освен че няма
право да я подменя, няма и правото да я допълва.
Твърди се, че ищците са потърсили съдействие от съда, като са
инициирали производство по чл.410 ГПК. Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. 20251110117257, по описа на СРС, ГО, 119 с-в. С
разпореждане рег.№ 75 830/13.05.2025 г. съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение („Отхвърля заявление...").
Това разпореждане е обжалвано пред СГС, за което е било образувано в.
ч. гр. д. 20251100506352, по описа на СГС, ЧЖ, IV-E с-в. С определение рег.№
11684/17.06.2025 г. съдът е оставил жалбата без уважение.
Определението на СГС, както и изобщо указание, че може да се предяви
осъдителен иск, за вземанията на заявителите, не били връчвани на ищците.
Сочи, че отказът от издаване на заповед, поражда и правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
С разпореждане № 145795/18.09.2025 г., предишен съдебен състав е
оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да уточни дали
незаплатената от ответника сума от 2841 лева, представляваща част от таксата
за обучение на малолетните ищци за учебната 2023/2024 г. в частна детска
градина е била платена със средствата на майката А. К. или е била платена от
парични средства, собственост на двете деца, или е била платена от трето за
процеса лице. Указано е да посочи имената на лицето, в чиято сфера е
настъпило неоснователното обедняване за сметка на неоснователното
обогатяване на ответника. Да представи доказателства за внесена държавна
такса в размер на 163.64 лева. Съдът е предупредил за последствията по
чл.129, ал.3 ГПК (л.10 от делото).
В указания срок, ответникът е представил молба с вх. №
313035/26.09.2025 г. Твърди, че тези обстоятелства са били уточнени в
заповедното производство, но въпреки това уточнява: няма твърдение, че
2
някои е платил исковата претенция, с каквито и да е било средства. Било
озадачаващо даденото указание. Сумата не е плащана от никого. Твърдят, че
тя е дължима от ответника, основанието й е издръжка и за тази цел е
инициирано исковото производство. Не е въвеждано твърдение за
неоснователно обогатяване или обедняване. Указанието било нелогично.
Представя документ за държавна такса само в размер на 37.64 лева (л.14-15
от делото).
За втори път, С Разпореждане № 158022/14.10.2025 г. по настоящото
дело, съдът е дал указанията на ищците да посочат сумите, които всеки един
от тях претендира. Дал е указания да посочат на какво основание претендират
процесните суми, както и да посочат кой и за какво е осъден.
С втора уточнителна молба, ищецът уточнява, че всеки един от
ищците претендира собствена сума. Уточнява, че процесните суми са част от
издръжка за децата, която не е платена и дори бил указан алгоритъмът, по
който се стига до размера. Уточнява, че процесните суми са онази част от
издръжката за образование, за учебната 2023/2024 г., която не е платена от
ответника. Уточнява, че ответникът е осъждан да заплаща издръжка на
ищците. Посочва, че ответникът отказва да изпълни доброволно задължението
си за плащане на тази част от издръжката. Твърди, че правният интерес
възниква от липсата но доброволно изпълнение и невъзможността от
привеждане в изпълнение на издадения изпълнителен лист. Пояснява, че
сумата представлява неплатена част от вземане за издръжка за вече минал
период. Уточнява, че предявеният иск е за определяне на конкретен размер на
издръжка, за конкретен период, определена по своето основание.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Удостоверения за раждане №**********/13.08,2019 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0703/13.08.2019 г., и № **********/27.01.2021 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0062/27.01.2021 г., и двете на Столична община, Район „Лозенец", гр. София -
зав. препис;
Моли да се изиска и приложи към делото ч.гр.д. 20251110117257, по
описа на СРС, ГО, 119 с-в.
На основание чл.127, ал.2 ГПК, посочва банкова сметка: IBAN: B*,
Уникредит Булбанк.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на настоящото производство
Настоящото производство е образувано след отказ за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17257/2025 г. Указания по
чл.415 ГПК не са връчени, поради което подаденият иск е в преклузивния срок
по чл.415, ал.4 ГПК. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този
смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
3
Ищецът се представлява от адв. Н. Г. със съдебен адрес: гр. С* която
представителна власт важи за всички инстанции (л.2 от делото). Ответникът
не се представлява на този етап.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното и обективното им
съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).
Всеки един от ищците защитава свой собствен интерес, а именно – иск
за главница и иск за лихва.
Цената на исковете за главница е 2 841.00 лева, поради което държавната
такса за двата иска за главница е в размер на 113.64 лева, която се равнява на
56.82 лева за всеки един от ищците (за вземането на всеки един от ищците).
Цената за иска за мораторна лихва е в размер на 50.00 лева за всеки един
от ищците, тъй като всеки един от тях претендира лихва за себе си.
Следователно общият размер на таксата за мораторна лихва е в размер на
100.00 лева.
Общият размер държавна такса за това производство е 213.64 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 63.00 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л… от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 150.63 лева.
Към исковата молба е представен документ по чл.128, т.2 ГПК в размер
на 63.00 лева (л.6 от делото). С допълнителна молба представя документ за
внесена държавна такса в размер на 37.64 лева (л.16 от делото).
Следва да се доплати държавна такса в размер на 49.99 лева (150.63-
63.00-37.64). Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. №
339259/17.10.2025 г. (л…. от делото).
По редовността на ИМ и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
4
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по
чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
5
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
6
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
7
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост и да се връчи чрез работодател, на основание чл.49 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8