№ 484
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20251800500820 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 242 от 01.07.2025 г., постановено по гр.д. № 426/2025 г. по
описа на Районен съд – Б. са отхвърлени предявените от В. П. В., ЕГН **********
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД кумулативно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяната на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращение в щата със Заповед № РД-08-6/30.01.2025 г. на
Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД; иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „технически организатор“, НКПД: 4110 2007 към „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. София, технически район – гр. Б. и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 11 880
лв. - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от
03.02.2025 г. до 03.08.2025 г.
С решението е разпределена отговорността за разноски между страните, като
В. П. В. е осъден на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД сумата в размер на 1 000 лв. – съдебно деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца В. П. В., с оплаквания за неправилност на постановеното
по делото решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Поддържа, че при съкращаване в щата на длъжността „технически организатор“ за
работодателят е било налице задължение да извърши подбор по см. на чл. 329 КТ.
В този смисъл посочва, че Софийска област е разделена на 17 района, като видно
1
от представените по делото щатни разписания в шест от тях и към днешна дата
съществува длъжност „технически организатор“. Твърди още, че за да е реално
съкращението на щата и то да е законосъобразно, е необходимо да престане да
съществува трудовата функция на съответната длъжност. При съкращение на
единствен щат за длъжността, би следвало изцяло да е отпаднала съответната
функция, например при намаляване на вида на изпълняваните дейности, или при
възлагане на определени функции на външен изпълнител, но след като съответната
трудова функция съществува, няма как да бъде заличена щатната бройка за
съответния изпълнител. По тези съображения намира също, че не е налице реално
съкращение в щата, заеман от ищеца. Отделно намира, че твърденията на
ответника, че измененията на щатното разписание са направени с оглед извършен
одит на работодателя и дадени с приложения 2.1-2.9 към него препоръки, не
отговарят на реалните препоръки отправени към дружеството.
Въззиваемият – ответник „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, поради което е допустима.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят
поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият се
явява лично и се представлява от адв. Миланов, оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа
на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана коректно и
изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда изцяло в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. П. В. с искова молба, с която
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД са били предявени обективно
кумулативно съединени искове – главен с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и акцесорните
искове за възстановяване ищеца на заеманата длъжност от преди уволнението, с
правно основание чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ и иск по чл. 344 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ за присъждане обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението за периода от 03.02.2025 г. до 03.08.2025 г.
2
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен трудов договор №
РД-06-14 от 01.02.2024 г. по силата на който работникът се задължил да престира
трудовата си сила на длъжността „технически организатор НКПД 4112007“,
категория „помощен персонал“, срещу възнаграждение, основна заплата от 1 800
лв., за осем часов работен ден.
С Допълнително споразумение № РД-07-332/06.01.2025 г. основното
възнаграждение било увеличено на 1 980 лв.
Съгласно Заповед № РД-01-39/29.01.2025 г. на Управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София е съкратил единствената щатна
бройка на длъжността „технически организатор, с НКПД 4110 2007, р-н Б., считано
от 03.02.2025 г. При това към 03.02.2025 г. в р-н Б. работодателят не е разполагал
вече с щат за тази длъжност, видно от Длъжностното щатно разписание от същата
дата. От своя страна от щатното разписание от 01.12.2024 г. е видно, че за тази
длъжност е имало само един предвиден щат.
Със Заповед № РД-08-6/30.01.2025 г. на управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, инж. Росица Итова, трудовото правоотношение с работника
В. П. В. било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а именно
съкращаване на щата, което основание било изрично посочено в заповедта, като му
били изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван отпуск и по чл. 220,
ал. 1, т. 1 КТ за неспазване на предизвестие.
Заповедта била връчена на работника на 30.01.2025 г., а уволнението е
породило действие от 03.02.2025 г.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Светлана Иванова
Георгиева, от чиито показания се установява, че съкращаването в щата било
поради отпадане на необходимостта от подобна длъжност, а от показанията на
свидетелят Н.И.Н. се доказва, че след освобождаването на ищеца В. В. от
длъжността не е нает друг работник за нейното изпълнение.
По делото е представено цялостното щатно разписание на работодателя от
което се установява, че длъжност „технически организатор“ не е разкрита във
всички райони, а само в гр. Горна Малина, Своге, Елин Пелин, Златица, Божурище
и Пирдоп.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
от събраните писмени доказателства се установяват твърдените от ответника в
писмения отговор обстоятелства за законосъобразност на извършеното уволнение.
Посочено е, че е реализиран фактическият състав на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ - към 03.04.2025 г. са били реално премахнати от щатното разписание при
ответника трудовите функции на една щатна бройка за заеманата от ищеца
длъжност. Отделно е приел, че в случая за работодателят не е възникнало
задължение да извърши подбор.
Спорни между страните в настоящото производство стоят два въпроса, а
именно налице ли е реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност
„технически организатор“ и има ли в случая работодателят задължение да извърши
подбор по см. на чл. 329 КТ.
Процесното трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на
уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
3
гражданския процес, са свързани с липса на реално съкращение на щата и с
неизвършване задължителен според твърденията на ищеца подбор по чл. 329 КТ.
Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са
следните: 1/. да е налице премахване, считано от един определен момент за в
бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или
служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението да е реално, т. е. не само
да е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е
престанала да съществува; 3/. да е налице към момента на уволнението - датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по съответния ред и от
компетентния орган.
Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. При
съкращаването на щата винаги се посочват наименованието и броят на
съкратените длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности – щатни
бройки, се премахват. В случая това е сторено от работодателят, като ясно в
Заповед № РД-01-39/29.01.2025 г. на Управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. София е съкратил единствената щатна бройка на
длъжността „технически организатор, с НКПД 4110 2007, р-н Б., считано от
03.02.2025 г. Видно от щатното разписание към дата 03.02.2025 г. работодателят не
е разполагал с щат за тази длъжност, а към 01.12.2024 г. е видно, отново от
представено по делото щатно разписание, че за тази длъжност е имало само един
щат.
Както е прието в правната теория /Мръчков В., Средкова Кр., Василев Ат.,
„Коментар на Кодекса на труда”, издателство „Сиби”, 13- то издание, стр. 982
– 983/ причините за съкращаването в щата могат да бъдат най-различни, например
отпадане на необходимостта от съответните щатни длъжности, рационализирането
на работата и разпределението на задълженията по съответната длъжност между
други работници и служители и т.н., като тези причини са без значение. Наличието
им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на
щатното разписание орган. Това е въпрос на преценка за целесъобразното и
ефективно осъществяване на дейността на предприятието.
Предвид изложеното доводите поддържани от ищеца са ирелевантни за
преценката дали е налице реално съкращаване на щата, доколкото се поддържат
именно такива възражения, които са изцяло оставени в преценката на
работодателя. Самото решение, с което една щатна длъжност се съкращава, не
подлежи на контрол за законосъобразност, т.е. на съдебен контрол, т.е. дали
последното е взето с оглед извършения одит и дадените въз основа на него
препоръки и както е посочено от работодателя с цел подобряване на организацията
и повишаване на ефективността, не подлежи на контрол от съда за
законосъобразност.
Това, което е важно с оглед законността на уволнението, е съкращаването на
съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е
реално, което в случая е налице. От събраните по делото доказателства се
установява, че е съкратена единствената щатна бройка на длъжност „технически
организатор“, като след извършеното съкращаване на щата такава не е налична,
нито е функциите са поети от друга длъжност при работодателя. В този смисъл са
4
и показанията на разпитания по делото свидетел - Н.И.Н., а и е видно от приетите
като писмени доказателства по делото щатни разписания.
На следващо място съдът намира, че в случая за работодателят не е
възникнало задължението да извършва подбор по см. на чл. 329 КТ, както е приел
и първоинстанционният съд. Подбор по смисъла на чл.329 КТ не се извършва
между служителите в рамките на структурно обособено звено на едно
предприятие, когато единични щатни бройки се намират в различни населени
места в страната.Такъв следва да се извърши само между работници или
служители в рамките на съответното структурно обособено звено на съответния
район или населено място при наличието на повече от една щатна бройка за
определена длъжност, в този смисъл Решение № 149 от 18.07.2018 г., постановено
по гр.д. № 4113/2017 г. на ВКС, IV г.о.
Така е прието и в правната теория /Мръчков В., Средкова Кр., Василев Ат.,
„Коментар на Кодекса на труда”, издателство „Сиби”, 13- то издание, стр. 1010
– 1011/, където се сочи, че законовата идея на при уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2
и т. 3 КТ е да се разшири кръга на работниците и служителите, между които се
прави подборът, като включи в него работниците и служителите, които изпълняват
близка или сходна по естеството си работа, включително и в различни звена от
предприятието на работодателя само в същото населено място, които изпълняват
еднаква дейност. Така, с оглед спецификите на настоящият случай работодателят
не може и не е задължен да извършва подбор по см. на чл. 329 КТ измежду
служителите на длъжност „технически организатор“, каквато е заемал ищеца
преди съкращението в щата на единствената щатна бройка за района на Б., със
служители на същата длъжност в другите райони, в които продължава да има
такава длъжност, а именно - Горна Малина, Своге, Елин Пелин, Златица,
Божурище и Пирдоп.
Както е посочил и първоинстанционният съд от процесния трудов договор е
видно, че е мястото, на което работникът В. следва да изпълнява задълженията си е
в района на Б., а не на цялата територия, на която оперира работодателя, а именно
София област. Ето защо, техническият район Б. към „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. София има териториална обособеност, която позволява на
работодателя да съкрати щата на длъжността „технически организатор“, без да
извършва подбор по чл. 329 КТ измежду щатните длъжности в другите
териториално обособени единици, където такава длъжност продължава да
съществува. Така доводите на ищеца, за това че ищецът има по-висока
квалификация от лице, назначено на длъжност „технически организатор“ в района
на Божурище са ирелевантни, доколкото работодателят не е задължен да извършва
подбор измежду тези лица.
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ следва да се отхвърли като
неоснователен, а като последица и акцесорните искове за възстановяване на работа
и плащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Предвид наличието на съвпадение на направените изводи с тези на
първоинстанционния съд по своя резултат, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер на 1 000 лв., представляващи
5
заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед и представените доказателства за
реалното му заплащане – договор за правна защита и съдействие /л.20/.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 242 от 01.07.2025 г., постановено по гр.д. №
426/2025 г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. П. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б., ул. „А.С.Р.“ № 32, вх. Г, ет.1 да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Надежда“, бул. „Рожен“ № 15 сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, за съдебно-
деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, считано от 15.10.2025 г. при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6