№ 441
гр. Благоевград, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Калинка К. Иванова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно
наказателно дело № 20251210201268 по описа за 2025 година
Делото е образувано с жалба на Р. Р. Л. с ЕГН **********, адрес гр. С., кв. "Г.", ул. "Ш.",
чрез адвокат Б. Г. от АК Перник срещу наказателно постановление № 9586/27.08.2025 г. на
началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” -
гр. София, бул. „Македония” № 3, оправомощена със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура*, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”,
предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева. Искането е
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, като се акцентира върху
приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. №
5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което водачът,
който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени
за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.
177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е
собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза,
съответно не е наредил превоза.
Наказващият орган се представлява по делото от процесуален представител, който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Страните претендират съдебни разноски за
процесуално представителство.
1
Анализ на представените на съда писмени и гласни доказателства дават основание да бъдат
направени следните фактически и правни изводи:
Р. Р. Л. е работник в дружество ""Н." ЕООД гр. С., ж.к Г., ул. "В.", назначен с трудов договор
№ 187/11.03.2024г. като водач на тежкотоварен автомобил над 12 тона. На 12.08.2025 г. му е
възложено да извърши превоз на товар с автомобил марка "Рено К" per. № С. В 14:25 часа на
път 1-1, км 376+600, на отбивка в посока от гр. Благоевград към гр. Кресна, автомобилът е
спрян от контролни органи на Агенция "Пътна инфраструктура" и е извършена проверка, и
измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС,
модел PW-10 № К020007 и ролетка № 1304/18/5 м/, при което е установено, че при измерено
разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на
МПС е 29.100 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т.
5, буква „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, като превишаването е с 10.100 т. Поради измерените параметри на превозното
средство, то е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е необходимо да се движи по пътя с
разрешение на администрацията управляваща пътя (АПИ), издадено по реда на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата, но такова
разрешение е липсвало. За установеното нарушение е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 11103/12.08.2025г. от главен инспектор Е. С. в присъствие на
инспектор В. Б. и на водача, който се запознал с акта, подписал го и получил екземпляр от
акта. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 9586/27.08.2025 г. на
началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” -
гр. София, бул. „Македония” № 3, оправомощена със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на
председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура*, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”,
предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева.
Наказателното постановление е връчено на 01.09.2025г. и е обжалвано пред Районен съд
Благоевград при спазване на правилата на чл. 59 от ЗАНН. В съдебното производство са
представени доказателства за компететността на контролните органи и на издателя на
наказателното постановление, както и на годността на техническите средства, с които е
извършено измерването, а инспекторите на АПИ са потвърдили извършената проверка и
процедурата за съставяне и връчване на акта за установеното административно нарушение.
Анализът на установените факти дава основание на съда да прецени, че жалбата е
допустима, разгледана по същество е частично основателна. Съдът посочва, че съгласно
разпоредбите на Законът за пътищата движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в
обхвата на пътя се нарича специално ползване на пътищата и е позволено само след даване
на разрешение от администрацията, управляваща пътя - като за републиканските пътища
2
това е Агенция пътна инфраструктура - АПИ. Според установените по време на проверката
факти измерено разстояние между осите на автомобила е 1.40 м, сумата от натоварването на
ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.100 т. при максимално допустимо натоварване
на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което МПС е тежко по
смисъла на чл. 3, т.2 от Наредбата. Разрешителният режим за движение на тежки ППС е
уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. , като съгласно ал.2 от тази норма тежки ППС
могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на
разрешителното собствениците на тежки ППС или лицата, които извършват превозите,
съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
(МВР) движението на тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва
върху разрешителното в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на
общественото ползване на пътищата. Съгласно ал. 4 на цитираната норма разрешителното
по ал. 2 се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал.3 от
Закон за пътищата. По делото е установено както че управляваното от Л. ППС е било тежко
поради превишеното натоварване на ос, така и че не е имало разрешение за движение и не е
платена такса за специално използване на пътищата, което означава, че не е спазен
установения ред за движение на тежко ППС. Съдът отчита възприетото в Тълкувателно
постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2023 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, според което водачът, който управлява
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено
ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във
връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на
пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не
е наредил превоза. В това решение е посочено, че лицата, задължени да поискат разрешение
за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя,
са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани
превозвачи. Следователно субекти на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на
извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както
когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват
лично ППС от посочения вид. Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или
тежко ППС, т. e. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор,
сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от
собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС
по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати
съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата. След като такъв водач на ППС не
3
е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на
ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. Противното би означавало водачът на
ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна
отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на
ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е
получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран
в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря
за собственото си виновно поведение. От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно
и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач,
осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено
фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов
договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за
допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1 т. 2
ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
Посоченото в съдебното решение е приложимо към настоящия казус, в който Р. Л. е назначен
с трудов договор в предприятието на превозвача "Н." ЕООД и му е възложено извършване
на превоз. Той е извършвал фактическите действия по осъществяване на превода, но не е
имал право и задължение да поиска от АПИ разрешение за извършване на дейност по
специално ползване на пътя и да плати такса за това. Поради това Л. не е извършил
санкционираното с наказателното постановление нарушение на правилата по чл. 26, ал.2, т.1
от Закона за пътищата и не следва да бъде санкциониран с предвиденото в чл. 53, ал.1, т.2 от
Закон за пътищата наказание. Съдът приема, че в този случай следва да бъде приложен закон
за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението и атакуваното наказателно постановление бъде изменено, като на основание
чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лв., какъвто е бил минималния размер на наказанието по действащата към
датата на нарушението норма на закона и която е по-благоприятна за дееца в сравнение с
актуалната редакция, която предвижда глоба в размер на 3000 лв. за водач, който, без да
спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
При определяне на размера на наказанието съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство липсата на други такива нарушения и неблагоприятното материално
положение на жалбоподателя, но от друга страна следва да бъде отчетена като отегчаващо
отговорността обстоятелство претоварването на ППС с 10.10 тона, което създава риск за
сигурността на движението и за целостта на пътната покривка. Съдът преценява, че
наказанието е достатъчно по размер, за да постигне целта си и да предупреди нарушителя и
околните към спазване на правилата за специално ползване на пътищата при движение на
4
извънгабаритни и тежки ППС.
Предвид изводите на съда за отговорността на водача за допуснатото движение на тежко
ППС по пътя без да бъде спазен установения за това ред, съдът намира, че искането за
присъждане на разноски за процесуално представителство на жалбоподателя в размер на 600
лв. е неоснователно, като макар и по-леко наказуемо, допуснатото от Л. е административно
нарушение, което е извършено виновно и е санкционирано, поради което разноските в
административнонаказатнелното производство следва да бъдат понесени от него.
Предвид изложените мотиви на основание чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 9586/27.08.2025 г. на началник на отдел
„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от
Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева на Р. Р. Л. с ЕГН
**********, адрес гр. С., кв. "Г.", ул. "Ш.", като прилага закон за по-леко наказуемо
нарушение и на основание чл. 177, ал.3 от Закон за движение по пътищата (ред. ДВ бр. 97,
2017г.) му налага административно наказание глоба в размер на 800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5