№ 400
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Румяна Илиева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601329 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане от осъдения М. И. В., чрез защитника му, адв. К.
С., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 391/25 г.
СГС. С решение № 521/10.07.2025 г. по внохд № 391/25 г. СГС е потвърдена
присъда по нохд № 21790/2016 г. СРС. С посочената присъда подсъдимият М.
И. В. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,
предл. трето, вр. чл. 129, ал. 2 НК и е осъден, при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК, на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание
чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за изпитателен срок от три години. В тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото служебни разноски, както и
тези, направени от частните обвинители Д. С. М. и Л. С. М..
С решение № 521/10.07.2025 г. по внохд № 391/25 г. СГС
първоинстнационната присъда е потвърдена изцяло.
В искането са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, изразяващи се в неизвършване на дължимия
обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали, в
нарушение на чл. 13 от НПК, нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК поради липса
1
на отговор на доводите на защитата и неконстатиране очевидната
едностранчивост и нелогичност на решаващите мотиви на
първоинстанционната присъда. Сочи липсата на правен отговор на
противоправните действия на частните обвинители – отнемането на златен
синджир на подсъдимия, повреждането на автомобила му, хвърляне на
кофичка кисело мляко по автомобила, обиждане на подсъдимия. Погрешно
СГС е изключил тези обиди от обхвата на състоянието „силно раздразнение“
без да коментира в цялост и в динамика развилата се ситуация. СГС не е
обсъдил видеотехническата експертиза, установяваща, че частният обвинител
е дърпал и съблякъл дрехата на подсъдимия. Релевира довод, че допуснатите
съществени нарушения на процесуални правила по чл. 14 НПК са довели до
едностранчиви фактически изводи, изцяло и само в полза на обвинението,
което пряко е повлияло справедливото и правилно решаване на спорните
фактически и правни моменти. Позовава се на необходимост от назначаване на
повторна експертиза с участието на психиатър и психолог, която да изследва
действията на частния обвинител спрямо подсъдимия предизвикали ли са
състояние на афект у последния. Нарушението на материалния закон
обосновава с неприлагане на привилегирования състав на чл. 132, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 129, ал. 2 НК и прекратяване на наказателното производство предвид
изтекла абсолютна погасителна давност. Моли, в условията на
алтернативност, възобновяване на наказателното производство по внохд №
391/25 г. СГС, отмяна на решението на СГС и преквалифициране деянието на
подсъдимия М. В. по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК или отмяна на
решението на СГС и връщане делото на друг състав на СГС за ново
разглеждане и произнасяне по въззивната жалба на подсъдимия срещу
присъда по нохд № 21790/16 г. СРС.
В съдебно заседание упълномощеният защитник, адв. К. К. С., поддържа
искането за възобновяване на наказателното производство. Обосновава довод
за нарушение на принципа за обективност и безпристрастност при формиране
на вътрешното убеждение на съда. Посочва хулиганските действия на
частните обвинители по отправени обиди, хвърляне на кофичка с кисело
мляко върху автомобила на подсъдимия на бул. „Г. М. Димитров“,
продължили на бензиностанцията на „Шел“ с приканване, дърпане на
синджир и побой, а след деянието привикване на роднини и заплашване на
подсъдимия. Намира, че неправилно СГС е разделил случилото се на „две
ситуации“ и е изложил правен извод, че афект ще е налице ако подсъдимият е
реагирал моментално, т. е. на първата ситуация. Съдът не е дал отговор на
видеотехническата експертиза, според която не може да се установи ясно кой
кого удря, колко удари са нанесени и от кого, не е направил оглед на
видеоклипа. Подчертава, че подсъдимият за първи път се е озовал в полицията
и в съдебна зала, същият е уважаван стоматолог. Изразява недоволство, че не
е даден адекватен отговор на противоправните деяния на частните обвинители
и дали са били налице данни да се образува производство по отношение на
същите. Моли за възобновяване на наказателното производство и
преквалифициране деянието като такова, извършено в състояние на афект и
2
прекратяване на наказателното производство, алтернатаивно, отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане. В реплика на прокурора
уточнява, че при първоначалните действия всички противозаконни действия
на частните обвинители са установени и остава загадка защо не е образувано
досъдебно производство срещу тях.
Осъденият М. И. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание
и не изразява становище по искането.
Представителят на Апелативна прокуратура, София, намира искането за
неоснователно. Счита, че твърдяните в искането процесуални нарушения при
оценка на доказателствения материал не са допуснати, не е допуснато и
нарушение на материалния закон. Пледира за оставяне на искането за
възобновяване без уважение.
Апелативен съд, София, намира искането за възобновяване за
процесуално допустимо, като депозирано от активно легитимирана страна,
имаща право на такова искане /осъден за престъпление от общ характер на
лишаване от свобода/, в законния 6-месечен срок от влизане в сила на
осъдителен акт, непроверен от касационна инстанция по жалба или протест на
страната, в чийто интерес се предлага отмяната и подлежащ на проверка за
възобновяване, като включен кръга на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Разгледано по същество искането и на двете основания по чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3, т. 1 НПК, е
неоснователно по следните съображения:
С присъда от 07.06.2018 г. по нохд № 21790/16 г. СРС подс. М. И. В. е
признат за виновен в това че, на 03.02.2011 г., в гр. София, причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице: на Д. С. М. - контузия на мозъка от
лека степен с развил се оток на мозъка, представляваща разстройство на
здравето временно опасно за живота; на Л. С. М. - счупване на носни кости,
костна преграда, представляващо постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота и счупване на четвъртия пръст на лявата ръка, причинило
трайно затрудняване движението на лявата ръка за срок по-дълъг от 30 дни,
поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение трето, вр. чл. 129,
ал. 2 НК е осъден, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е
отложено за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски в размер на 170 лв. по сметката на
СДВР и 1045,98 лв. по сметката на СРС, както и направените от частните
обвинители Д. С. М. и Л. С. М. разноски – по 490 лв. на всеки един от тях.
Първоинстанционният съдебен акт бил проверен по реда на въззивното
обжалване по жалба на подсъдимия М. И. В.. С решение № 521/10.07.2025 г.
по внохд № 391/25 г. СГС първоинстанционната присъда била потвърдена
изцяло.
По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал.
3, т. 1 и т. 2, предл. първо НПК за допуснати съществени процесуални
3
нарушения.
То следва да бъде разгледано на първо място, доколкото евентуалната му
основателност би определила като безпредметно обсъждането на оплакването
за неправилно приложение на материалния закон.
Несподеляемо е наведеното оплакване за съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на дължимия обективен,
всестранен и пълен анализ на доказателствените материали, в нарушение на
чл. 13 от НПК, нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК поради липса на отговор на
доводите на защитата.
Апелативен съд, София, не констатира претендираните пороци при
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища.
В проверявания съдебен акт е обективиран по ясен начин процеса на
формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав чрез оценка на
достоверността на свидетелските показания и на кореспонденцията между
доказателствените факти, изводими от гласните доказателствени средства,
заключенията по медицинските и съдебно-психиатрична експертизи и
писмените доказателствени източници. СГС е изложил съображенията си
относно достоверността и убедителността на доказателствата, поради което
изводите му по фактите и постановените въз основа на тях правни изводи не са
произволни, основани на недопустими предположения, превратно
интерпретиране на оправдателните доказателства по делото или изопачаване
смисъла и значението на онези, които подкрепят обвинителната теза. Те са
резултат от осъществяване на обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото и от извършване на дължимия анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване.
СГС, на л. 4 - 7 от решението си, е извършил цялостна проверка на
събраните в хода както на съдебното, така и на досъдебното производство по
делото доказателства, като е изложил последователни и безпротиворечиви
мотиви досежно оспорените от защитата.
Мотивирано е утвърдил решаващите изводи на СРС по фактите, като не
е констатиран твърдяната от искателя тяхна очевидна едностранчивост и
нелогичност. В основата на фактическите изводи правилно са поставени
показанията на пострадалите Л. М. и Д. М., на напълно безпристрастните
свидетели: служителя в бензиностанция ШЕЛ, бул. „Г. М. Димитров“, София –
св. М. Х. и озовалите се на местопроизшествието, по сигнал от паник бутон за
инцидент, служители в „СОТ“ ЕООД– св. Ц. А. и св. И. К., включително и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания на последния от ДП,
които еднопосочно пресъздават личните си възприятия от отделни моменти от
случилото се, като е отчетена тяхната вътрешна последователност и
логичност и е установена кореспонденцията им с други обективни
доказателства. Кредитирането на показанията им е правилно и с оглед
заявеното от експерта д-р Г., изготвила съдебно-медицинските експертизи по
писмени данни относно медико-биологичните признаци на травматичните
4
увреждания, получени от частните обвинители, възможността те да се получат
при нанесен побой, както и допълнителните разяснения, дадени в съдебно
заседание на 07.06.2018 г. Мотивирал е позицията си да не кредитира с
доверие показанията на св. В. Д. и обясненията на подсъдимия, включително и
депозираните пред въззивната съдебна инстанция, в частта, в която те описват
побоя над пострадалите, тъй като не се подкрепят, а се изключват от
доказателствената съвкупност, в това число и от обективните данни от
заключенията на експерта – съдебен лекар, относно механизъм на
причиняване на телесните увреждания.
Неоснователно се претендира липса на отговор на съществени защитни
възражения досежно противоправните действия на частните обвинители -
отнемането на златен синджир на подсъдимия на бензиностанция ШЕЛ,
повреждането на автомобила му, хвърляне на кофичка кисело мляко по
автомобила, обиждане на подсъдимия.
На л. 2 от решението СГС приел за установени отправени обидни думи
и изрази, насочени към подсъдимия, изхвърлен предмет, сходен с кофичка от
кисело мляко, която се ударила в предното стъкло на автомобила на
подсъдимия и го заляла плътно. На стр. 3 от решението от фактическа страна е
прието поведение на частния обвинител М. на бензиностанция ШЕЛ, в хода на
физическия сблъсък с подсъдимия, по хващане и издърпване на ланеца на
последния, наличието на червено охлузване, черта около врата му от скъсан
синджир /установено и от показанията на св. Ц. А./, която вещ прибрал в
джоба на панталона си, а след намеса на служители от „СОТ“ ЕООД, върнал
на подс. В..
Като е дал вяра на показанията на св. Д. и тези на свидетели,
служителите на „СОТ“ ЕООД, приел е за установено неправомерно поведение
и на частната обвинителка Д. М. на бензиностанция ШЕЛ, по времето на
нанасяне на удари от подсъдимия над св. М. /л. 6 от решението/, насочено към
увреждане на лекия автомобил на подсъдимия, в последователно описване на
причинените конкретни увреждания /счупила е страничното огледало, влязла е
в автомобила, изпочупила е лостчетата на мигачите, измъкнала е стартерния
ключ и го е захвърлила в близките храсти/.
Налице е и дължимата правна оценка на неправомерните действия на
частните обвинители спрямо подсъдимия, които не са преценени като
провокиращи агресията на подсъдимия, тъй като не са имали характер на
предшестващи, а са били последващи на ударите, нанесени от подсъдимото
лице.
Основателно е възражението на искателя за необсъждане на
заключението на видеотехническата еакспертиза, назначена от СРС, по искане
на държавния обвинител, в съдебно заседание на 06.10.2017 г., на
съдържанието на оптичен носител, съдържащ видеоизображения /външни
заснемащи устройства/, без наличие на индикации за камера, дата и час в тях.
От експертното заключение се установява, че изследваните файлове отразяват
5
части от бензиностанция с преминаващи лица и бензиноколонки, при които
спират автомобили за зареждане. В обсега на заснемащите устройства се
наблюдавало преминаването на лек автомобил, наподобяващ „Фиат“, модел
„Пунто“ и на лек автомобил, наподобяващ по външни белези „Фолксваген“,
модел „Голф“. Лице от женски пол със светла коса, заставало пред предната
част на „Голфа“, където извършвало действия, наподобяващи нанасяне на
удари с крак. В част от кадрите се наблюдавала и борба между две лица от
видим мъжки пол, като това с по-едро телосложение съблякло връхната дреха
на другото лице, което останало по фланела с дълъг ръкав, светло жълта на
цвят. Прегледа на видеоизображенията не установявал нанасяне на удари
между лицата. Било установено пристигане на екипи на „СОТ 161“. Според
експерта, поради ниската резолюция и пикселизация при увеличение,
изображенията били негодни за лицево-идентификационно изследване. В
съдебно заседание на 15.12.2018 г. експертът П. В. бил изслушан от страните,
отговорил на въпрос на повереника на частен обвинител и заключението му
било прието без възражения. Доколкото надлежно приобщената към
материалите по делото експертиза не е обсъдена в съдебния акт, възприема се
защитният довод за реализиране на така претендираното процесуално
нарушение. Според САС обаче, коментираното процесуално нарушение,
макар и формално да е в отклонение от принципа на наказателния процес по
чл. 14 НПК, няма характер на съществено такова, тъй като по никакъв начин
не е довело до накърняване правото на защита на подсъдимия. Това е така,
защото обстоятелствата, установени чрез този доказателствен способ, са
убедително установени и от други доказателствени източници и способи на
доказване – обективните данни на протокол за оглед относно уврежданията на
автомобила, гласните доказателствени източници за поведението на всяко от
лицата, въвлечени в извършване на деянието. Ето защо, правилно
констатираното от защитата процесуално опущение не е годно на самостойно
основание да обоснове повод за възобновяване на наказателното
производство, в каквато насока е претенцията на искателя.
Не е налице процесуално нарушение поради неназначаване на повторна
експертиза с участието на психиатър и психолог, която да изследва въпроса
дали действията на частния обвинител спрямо подсъдимия са предизвикали
състояние на афект у последния. В правомощия на инстанциите по фактите е
преценката за необходимостта, с оглед правилното изясняване на
обстоятелствата, включени в очертания в разпоредбата на чл. 102 НПК,
предмет на доказване, назначаване на повторна експертиза. Такова
доказателствено искане не е било заявено пред въззивния съд, който се е
позовал изцяло на експертното заключение от ДП, приобщено от СРС, със
съгласието на страните, по процесуалния ред на чл. 282, ал. 3 НПК. В
проведеното, по процесуалния ред на чл. 327, ал. 1 НПК, закрито съдебно
заседание, СГС, по реда на служебното начало, също не е съзрял процесуална
нужда, с оглед правилното изясняване на обстоятелствата по делото, за
назначаване на повторна съдебно-психиатрична експертиза, нито за
6
провеждане на повторен разпит на експерта. Следва да се изложат
съображения, че експертът е дал отговор, като е съобразил и емоционалното
състояние на подсъдимия към инкриминирания период, при отчитане на
наличната „външна провокация от страна на пострадалия, който е обиждал
освидетелствания“ /л. 58 ДП/, като „действието се е развило във времето и
пространството, като постепенно се е натрупвала емоционална енергия“.
С оглед на изложеното САС намира, че липсват пороци в дейността на
СГС по проверката и оценката на събраните доказателства. Обстоятелствата,
включени в предмета на доказване съобразно очертаната с обвинителния акт
фактическа рамка, са изяснени обективно и в пълнота, като не е налице
превратна или в нарушение на правилата на формалната логика оценка на
доказателствата. Поради това и формулираното искане за отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав е неоснователно.
При правилно установени факти съдебните инстанции са приложили
точния материален закон, тъй като с действията си осъденият М. И. В. е
осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето, вр. чл.
129, ал. 2 НК.
Неоснователна е претенцията в искането за преквалифициране на
деянието на подсъдимия, прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление – по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и прекратяване на наказателното
производство поради изтичане на абсолютната давност за наказателно
преследване.
СГС, на л. 8-9 от решението, е аргументирал правния си извод,
включително и с позоваване на задължителна съдебна практика на върховната
съдебна инстанция по наказателни дела, за неналичие на законовите
предпоставки за подвеждане на установените факти под претендирания от
защитата привилегирован престъпен състав.
За да се приеме, че деянието е извършено в състояние на силно
раздразнение, е необходимо това състояние да е предизвикано от пострадалия
със средствата, посочени в закона – насилие, тежка обида, клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
В случая от възприетото по фактите се установява, че пострадалият Л.
М. отправил реплики, чиито конкретно съдържание не е несъмнено
установено, възприети от подсъдимия като обидни, а пострадалата Д. М.
замерила с кофичка с кисело мляко автомобила на подсъдимия, действие,
довело до затрудняване видимостта на последния, като водач и провокирало
отклоняване движението на МПС от пътното платно с цел почистване на
страничното му и предно стъкла, последващо преследване на автомобила на
пострадалите до следващо кръстовище, с цел саморазправа, осъществяване на
това намерение с реализираното физическо посегателство в района на
бензиностанция ШЕЛ бул. „Г. М. Димитров“ , София, където вече се били
7
отклонили пострадалите лица.
Въззивната инстанция е разгледала обстойно възприетото фактическо
поведение на пострадалите на плоскостта на оценката му като такова, което не
е годно да предизвика силно раздразнено състояние у подсъдимия като
„внезапно възникнало силно душевно вълнение, при което чувствата
завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на
тези чувства“ поради липсата на внезапност на ответната реакция, която в
конкретнсе характеризира с обмисляне на посегателството върху телесната
неприкосновеност на жертвите.
Правилно СГС е достигнал до извода, че не са налице фактически данни
това поведение на пострадалите да е предизвикало състояние на силно
раздразнение у подсъдимия, както и липсват фактически данни за външно
проявени белези за раздразнено състояние. Констатациите на решаващия съд
са в унисон със заключението на съдебния експерт д-р С. относно личността
на подсъдимия, доминантен тип, характеризираща се с известна емоционална
лабилност и импулсивност на поведението, но в рамките на възрастовата
норма. Експертът приел, че е налице външна провокация от страна на
пострадалия, която не е довела до внезапно възникване на бурна емоционална
реакция. Обосновала е, че действието се развило във времето и
пространството, като емоционалната енергия се натрупвала постепенно, не на
момента, действията на освидетелстваното лице не били внезапни и
импулсивни, а са имали определена цел. Липсвало стеснение на съзнанието и
обилните вегетативни явления, съпровождащи афекта. Вещото лице
изключило, към момента на деянието, освидетелстваният да е бил в състояние
на физиологичен афект, не били налични данни за патологичен афект.
С оглед изложеното, апелативната съдебна инстанция не намери за
основателно оплакването за неправилно приложение на материалния закон и
поради това счита, че не са налице основания за прилагане на закон за по-леко
наказуемо престъпление.
Искането за възобновяване на наказателното дело по посочените в него
съображения е неоснователно.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК,
Апелативен съд, София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. В., чрез
8
защитника му, адв. К. С., за възобновяване на наказателното производство по
внохд № 391/25 г. СГС и за отмяна на постановения по него съдебен акт.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9