№ 1042
гр. Д., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20253230102055 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, обн. ДВ
бр.27/2005г..
Съдът е сезиран с молба вх.№ 12860/04.07.2025г., подадена пред РС Д. и уточнена в
първото съдебно заседание от В. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, лично и като
майка на децата Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********, с която се
настоява съдът да допусне мерки за защита от домашно насилие от съпруга на молителката
И. и баща на децата М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** .
В молбата се излагат следните фактически твърдения: В. И. и М. И. са в процес на
развод. От брака им са родени децата Г. М. М. с ЕГН **********, а на 08.04.2020г. се роди и
втората ми дъщеря М. М. М. с ЕГН **********
След раздялата ответникът настоявал да осъществява контакт с дъщерите си. На
първия проведен контакт пред децата се заканвал на майка им с думите„ аз ще я унищожа
тази В. тя е боклук ..вие ще останете да живеете с тати, защото тя е к*рва“ . Когато
молителката вземала децата ответникът се държал арогантно, неадекватно, като замаян.
Очите му били кървясали.
При второто вземане на децата от баща им на 01.07.2025г. и в следващите няколко дни
отново възникнали проблеми, по повод невъзможността на молителката да получи
информация за местонахождението на децата. На 03.07.2025г. ответникът препятства
възможността на майката да се чуе по телефона с дъщерите си, което допълнително ги
стресирало защото за пръв път се отделят от нея за да нощуват извън дома. Опитите за
разговор с ответника протекли с отправяне на заплахи и обиди от негова страна.
Чрез посредничеството на адвокат, молителката И. се уговорила с майката на децата
да ги вземе. Предаването станало на бензиностанция „Ел петрол „ по *** на която М.
работи. Молителката била придружена от своята майка, синът и и брат и.
Момичетата били заключени в автомобил марка ***, като сестрата на ответника
отказала да отключи вратите. Били отправяни обиди и заплахи към И. пред очите на децата,
1
които вече плачели в автомобила.
Двете деца все пак успели сами да излязат от предните врати на автомобила и се
втурнали към майка си. Тогава баба им и дядо им по бащина линия, както и леля им им
препречили пътя.
Чрез съдействието на адвоката на молителката и на ответника М. разрешил на
момичетата да отидат при майка си. Тя вкарала децата в колата си, но ответника през цялото
време викал, правейки видеозапис на телефона, че молителката иска да му взема децата,
държал се за колата и, при което тя го бутнала да се дръпне. Тогава той си изтървал
телефона, ядосал се много, избухнал и хванал молителката за гърлото. Намесили се двете
баби за да спре. Молителката се изплашила силно, както и децата. Действието се развило до
колата, в която били синът на молителката, момичетата и брат и, който е на 8г. Ответникът
се хванал за багажника на колата и се опитал да препятства потеглянето и, като инсценирал,
че молителката го ударила.
В открито съдебно заседание молителките, представлявани от адвокат поддържат
молбата за защита. Сочи се новонастъпило обстоятелство от първата събота за месец
септември, в която децата са взети от сестрата на ответника за уредения режим на контакти с
бащата. Сестрата на ответника водила на лекар голямото дете на страните, което страда от
алергична кашлица. Последната най вероятно се е обострила от някакъв алергичен
компонент. Купени са му лекарства без знанието на майката въпреки терапията, която се
провежда и помпите за впръскване на алергена евентуално, които да притъпят алергичния
пристъп. Майката не е уведомена, не е търсено нейното съгласие.
На следващо място, прибирайки се от свиждане с бащата децата са били разстроени,
защото бащата им е обяснявал, че на следващия ден ще ги вземе отново, ще ги заведе да се
веселят, да скачат с въжета знаейки, че това няма как да се случи предвид факта, че
заповедта за защита за насилие му е връчена и той е твърде добре е запознат с
ограниченията в контакта.Това е коствало доста усилия на майката, за да ги успокои, но това
поведение не се отразява добре на психиката на децата в тяхната ранна крехка възраст.
Според молителката проблемът за водене на децата на море се свеждал до това, че не е
уведомено за отсъствието им в учебното заведение, както и майката не е уведомена за това.
Ответникът г-н М. М. И. се ява лично и подпомаган от адвокат оспорва изцяло молбата
и твърдяните в същата актове на домашно насилие. Сочи се, че настоящото дело е
образувано за да обслужва интересите на молителката в друго висящо между страните
бракоразводно дело. Действително М. М. съобщил на молителката, че е на работа. В.,
придружена от майка си отишли на работното му място, за да вземат децата. При
предаването на децата е направен запис от видеокамерата на бензиностанцията, на която
работи И., като се настоява за приемането му като доказателство. Децата били доведени с
автомобил от дядото, от лелята и бабата по бащина линия. Децата не са заключвани в този
автомобил. Децата само са предпазвани, защото това е бензиностанция и минават коли, като
впоследствие децата сами отиват при своята майка. И. започнал да прави снимка на децата и
да си вземе довиждане с тях и тогава ръката му се закачила в колата. Молителката запалила
колата и го влачила близо 30 метра. Благодарение на това, че той е атлетичен и се хванал за
багажника не настъпили фатални последици.
Ответникът оспорва на срещата на 20-ти юни да е оправял закани към молителката.
На 06.09.25г. децата действително са водени на лекар от лелята тъй като детето
почувствало неразположение. Детето има такова заболяване, а майката не е казала и дала
лекарства. Според ответника не е укоримо поведение бащата да заведе детето на лекар и да
му купи лекарства. Установено било, че детето е настинало и има някакъв вирус. Бащата не
е звънял на майката по въпроса заради наложената забрана от съда. В тази връзка сестрата
на ответника звъняла по повод посещението в Спешна помощ.
2
В нарочно подадено становище по молбата за защита ответникът сочи, че на
01.07.2025год. действително В. И. се съгласила децата да останат при бащата за няколко дни.
На 03.07.2025год. М. оставил децата на грижите на майка си ,баща си и сестра си в кв.Р.. В.
Ивнанова се обадила и настояла децата да се върнат на майката. Утоворили се децата да
бъдат доведени на бензиностанцията, където работи М..
На бензиностанцията имало коли и децата излезли от колата. Бащата на М. бил пред
колата когато едната дъщеря на страните изкочила пред една кола, поради което направил
крачка да я спре.
Молителката дошла и децата отишли при нея в колата. В това време М. говорел по
телефона. Прекъснал разговора за да направи снимка на децата и доближавайки се до колата
успял да направи една снимка и на втората телефона му бил избит от ръката от молителката
която отправяла към М. грозни цинични думи . Той и казал, че така няма да стане и че го
притеснява на работното му място и го разиграва като първо му дава децата за няколко дни,
а на другия ден си ги взема.
Децата не били заключени в *** автомобил а били с близките на М..
В действителност именно М. пострадал тъй като му се заклещила ръката, молителката
тръгнала с мръсна газ и той успял само да се хване с дясната ръка за покрива на колата и да
си вдигне краката и така с риск за живота бил влачен от нея около 30 метра. През това време
и викал да спре. И. спряла и той слязъл треперейки, като си освободил ръката.
Със становището се отправя искане в полза на М. М. да се издаде заповед за
изпъленение срещу В. И..
Във връзка с отправеното искане съдът е дал възможност на М. М. в писмен вид да
изложи твърденията си за акт на насилие спрямо него от В. И.. В резултат на това с молба
вх.№ 16906/15.09.2025г. М. М. депозира молба за защита срещу В. И.. Твърди, че постигнали
уговорка с В. И. децата да бъдат при бащата за периода от 01.07.2025г. до 06.07.2025г. На
03.07.2025г. М. звъннал на И. за да я уведоми, че родителите му ще заведат децата на детска
градина и ще ги вземат, тъй като той е на работа.Тя от своя страна след като разбрала
направила проблем, разкрещяла се, че след като децата не били при бащата, тя щяла да
дойде и да ги вземе по-рано от уредената крайна дата.
На дата 03.07.2025г., около 19:01часа родители и сестрата на М. взели децата и ги
довели на работното му място на адрес: ***, за да ги види преди предаването.
При предаване на децата М. бил завлечен с автомобила на съпругата си марка ***, с
цвят – черен. Когато тя дошла на бензиностанцията за да вземе децата, ги качила в колата, а
те почнали да плачат. М. заснел децата си и нейното поведение, за да може по някакъв начин
да докаже, че тя не е спазила договорката. И. го блъснала, както избила телефона от ръцете
му. М. застанал срещу нея и я попитал защо му избила телефона от ръцете. Тя започнала да
агресира и М. отново застанал срещу нея и се опитал тихо да я успокои и да и обясни, че тя в
момента плаши децата. Опитал се да успокои децата и да им каже, че всичко е наред и да не
плачат. В същият момент И. се качила в автомобила си. М. се подпрял на тавана на колата,
който има шригли/пособия/ на тавана/т.е. две дълги лайсни за захващане на багаж над
автомобил/. Лявата му ръка била вътре в колата докато се мъчи да успокои децата, в същото
време И. потеглила и ръката му се усукала и не успял да я извади в движение. За да не му се
счупи ръката, М. се хванал с дясната ръка за тези шпригли. Колата на И. го повлякла, което
било изключително опасно заради високата скорост и другите участници в движението.
Около 30метра И. не спряла колата въпреки виковете на М..
Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно за страните, че В. Г. И., ЕГН ********** и М. М. И. са съпрузи, като имат
3
две общи деца Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********. В този смисъл по
делото са представени заверени препис на дубликати на удостоверение за сключен
граждански брак от *** издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0460/***
от Община град Д.; удостоверение за раждане на Г. М. М. от 06.05.2019г. издадено въз основа
на акт за раждане ** от Община град Д.; удостоверение за раждане на М. М. М. от
08.04.2020г. издадено въз основа на акт за раждане *** от Община град Д..
Не е спорно, че пред РС Д. е висящо производство за прекратяване брака на
родителите.След раздялата децата са установени при тяхната майка.
По делото са представени декларации от по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която всеки от
съпрузите потвърждава твърдените актове на насилие под страх от наказателна отговорност.
В декларациите се посочват събитията от 03.07.2025г.
Молителката И. представя електронна кореспонденция водена между страните по
соц.мрежи приложена по делото от л.46 и л.47, оспорена относно авторството и
съдържанието от ответника М..
По делото са представени лист за преглед на пациент № 006350/06.09.2025г. и лист за
преглед на пациент № 006351/06.09.2025г., видно от които двете деца на страните са
посетили спешно отделение при МБАЛ Д..
Съдът е изискал справка за съдимост на В. Г. И. с вх.рег.№ 17977 от 30.09.2025г. и
справка за съдимост на ответника М. с вх.рег.№ 13690 от 07.07.2025г
По делото е представено заключение по допуснатата комплексна компютърна
експертиза с вх.рег.№ 19501/22.10.2025г., съгласно която записа с наименование „*** ни и
манипулиран.
По делото е изгледан и записа от приетото веществено доказателство-флашка. От
непосредствено изгледания от съда запис може да се види, че на място, за което страните не
спорят, че е бензиностанцията, на която работи М. М. е станало предаване на двете деца на
страните. На първо място от записа се установява, че двете деца слизат от предната дясна
врата на автомобила, пред който стои дядо им по бащина линия. Децата не изглеждат
разстроени, но леко са задържани в групата на родственици на бащата, въпреки, че на
бензиностанцията вече е пристигнала тяхната майка. Очевидно е и не се спори от М., че в
това време говори по телефона с адвоката си и децата все още не се предават на майката,
която им маха без да се приближава с движение да отидат при нея. В това време лелята на
децата ги хваща за ръка и леко се отдръпва назад заради маневриращ автомобил. След това
децата отиват към майката, движат се спокойно. Тя започва едно по едно да ги настанява на
задната седалка на автомобила.
Бащата се приближава към автомобила на майката. До автомобила на майката е жена
с тъмно облекло, която разговаря с двете деца отзад. Страните не спорят, че това е бабата на
децата по майчина линия. Бащата започва да снима с телефона си първо на задната седалка,
а после през прозореца на редната седалка на шофьора. В това време В. И. излиза от задната
врата и виждайки, че М. М. снима, удря ръката му с телефона и последния пада на земята.
Това очевидно ядосва М., който се прилижава до И. като има съприкосновение между
двамата в зоната на ръцете им. Бързо близките им ги разделят. Очевидно е че двамата се
карат на висок тон. И. изблъсква М. с двете си ръце.Сяда в автомобила. В последния момент
преди тръгването М. хваща дръжката на задната врата с дясна ръка явно с намерение да я
отвори. И. потегля с рязка скорост, при което М. се хваща първо с дясната, а после и с
лявата ръка за пръчката на горния багажник на автомобила на И. и се задържа върху задната
лява врата на автомобила като с краката си стъпва встрани на автомобила за опора.
Автомобилът завива и изчезва от кадъра. Ответникът се „завръща“ сам на
бензиностанцията.
Представен е фиш за преглед на пациент№ 014511/04.07.2025г. от 04.07.25г.- 20,22часа
4
в спешно отделение на МБАЛ Д., видно от който М. е имал оплаквания от болки и
ограничени движения на лява предмишница.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидтелите С.С.М.,
С.Ж.С., М.И.Д. и С. М. И..
Свидетелката М. е майка на В. И.. Придружила дъщеря си за да вземат децата от
бензиностанцията, където работи бащата. Между родителите възникнали разправии. Дядото
на децата по бащина линия ги прибрал в колата си и свидетелката видяла, че децата искат да
излязат, плачат. В крайна сметка децата успели да излязат през предната врата на колата.
Свидетелката С. М. не чула какви реплики си разменят родителите, защото децата ревяли,
но скандала възникнал защото бащата не искал да дава децата. Чула само дъщеря и да казва:
„остави ме да тръгвам с децата“ и М. М. се хванал за колонката, впоследствие се хванал за
горния багажник на колата на В. И.. Тя не го видяла, защото той бил откъм задната част на
колата.
Свидетелката С. М. видяла, че телефона на М. паднал като се качил на колата, а след
това сочи, че В. му го избила от ръката, защото снимал. Видяла, че М. хванал дъщеря и за
гърлото. Свидетелката се разпищяла. Тогава В. И. влязла в колата и потеглила. Последната
била емоционално разстроена от случилото се. Затова нормално било да не забележи М.
хванат за багажника.
Свидетелката С.Ж.С. е баба на молителката В. И. и прабаба на децата Г. и М.. След
вземането на децата на 03.07.25г. молителите отишли в дома на свидтелката С.. Двете деца
споделили на баба си, че дядо им ги затворил в колата и те пищяли. Г. успяла да отвори
предната врата и децатга излезли от колата. След инцидента момичетата били много
разтревожени, не се отделяли от майка си. Те се оплакали, че баща име казал, че ще убие
майка им, за да живеят те тримата - той и децата.
Свидтелят М.И.Д. е баща на М. През лятото на 25година управлявал лек автомобил
***. Свидетелят закарал внуци си бензиностанцията, където работи сина му. Придружавали
го бабата по бащина линия, съпруга на свидетеля и дъщеря му . Децата следвало да бъдат
доведени за връщане на майката след проведен разговор с адвоката и.
Децата слезли от автомобила и свободно си играели на бензиностанцията. След като
пристигнала В. И. и майка и започнал скандал съпроводен от взаимни обвинения. Тъй като
на 01.07 М. М. имал рожден ден помолил баща си да отиде да вземе децата към 5часа, за да
бъдат няколко дни с него. Предаването на децата стнало от детската градина. В. И.
поздравила М. М. за рожденния ден и се е уговорили, че няколко дни –до неделя, децата ще
бъдат при него, тъй като бащата ще е в отпуск.
На следващия ден съпругата и дъщерята на свидетеля и сестра на М. М. отишли в
града с децата. На 3-ти майката, чрез адвоката звъннала, че трябва да върнат децата.
При предаване на децата съпрузите си говорили на висок тон. В. И. започнала да се
кара на децата и да ги вкарва в колата почти насила. Самата обстановка била нагнетена
доста. Със заповед, с крясъци, с викове тя бързала да ги вкара в колата. М. М. започнал да
прави някакви снимки. Свидетелят не е виждал сина си да поставя ръцете си върху шията на
съпругата си. След като В. И. тръгнала с бясна скорост М. успял да се хване за багажника на
колата и за да се защити. Ходили в бърза помощ същата вечер тъй като ръката му била с
разтегнато сухожилие.
Свидетелят Д. сочи, че на 02.07.25г. децата били заведени на море от бащата и лелята
на децата. Не му е известно бащата да е уведомявал майката за това.
Св. Д. сочи, че синът и снаха му се разделили на 24-ти май 2025г. Това било първото
виждане на децата с бащата от раздялата на родителите.
Според свидетеля при виковете на родителите си децата ревяли неистово. Не искали да
се качват в автомобила, не искали да тръгват за К..
5
Свидетелката С. М. И. е сестра на М. М.. Споделя, че след раздялата на брат и и
съпругата му, последната препятствала контактите на бащата с децата.
Св. С. И. сочи, че знае за постигната договорка мужду брат и и съпругата му децата да
му гостуват за една седмица считано от 01.07.2025г., когато той ще е в отпуск. На
03.07.2025г. М. бил извикан на работното си място, защото друг служител се разболял.
Съответно племенниците на свидетелката били взети след детската градина на
01.07.2025г. в дома на бащата в Р.. На 02.07. 2025г. свидетелката с децата и баща им били на
плаж. Майката не била уведомена, но се обадила по телефона и ги видяла. Децата били
щастливи, купили им доста неща. На следващия ден децата били на детска градина. Към 5
часа ги взели. Адвокатът на В. звъннал на бабата по бащина линия и изискала децата да
бъдат върнати по-най бързия начин на майката. С посредничеството на адв. В. се утоворили
предаването на децата да стане на работното място на бащата, тъй като той в този момент
бил на работа.
Към 19часа на 03.07.25г. децата с бабата и дядото по бащина линия и свидетелката
били заведени на бензиностанцията. Всичко слезли от колата. Децата играели на
бензиностанцията.
Свид. С. И. помолила децата да седнат в колата докато се разберат двамата им
родители. Последните разговоряли по въпроса защо майката нарушила постигнатата
уговорка. В. И. викала още с пристигането си. Свидетелката попитала В. И. защо нарушава
уговорката. И. имала претенции защо децата са изведени в града след детската градина.
Била ядосана. Между брата на свидтелката и В. И. възникнали пререкания. В. И. бутнала
ръката на М. с телефона и той паднал. В. И. бутнала М., не той нея. Децата се разплакали и
стреснали от нейните действия. Викали на майка си „мамо недей, тате ни обича“.Тя ги
дръпнала и вкарала в колата си. По молба на адвоката на М. М. последния искал да
направи видео/снимки, как децата се качват в колата. М. увеснал на колата защото си
прекарал ръката от вътрешната страна на лайсната отгоре и след като В. И. тръгнала рязко.
С. И. сочи, че и маката не уведомява бащата когато ще води децата някъде, в това
число и на море.
Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от правна
страна следното:
При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира следното от правна
страна: Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъдат
установени осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, от страна на
ответника, на посочените в молбата дати.
Във връзка с твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане са
само актове, извършени в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва,
че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а
конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и
дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация.
Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
6
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Няма спор по делото, че страните попадат в категорията лица, чиито отношения
подлежат на контрол по реда на Закона за защита срещу домашнто насилие. Страните са
бивши съжители /чл.3 ал.1 т.1 и 5 ЗЗДН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено
средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. Двамата родители представят такава декларация, която служи за доказателство за
осъществените по отношение на тях актове на насилие, в това число на осъществените пред
тях актове на насилие над децата.
Безспорно в настоящото производство се установи, че страните са родители на децата
Г. и М.. След раздялата им напрежението помежду им е повишено. Висящ на производство е
бракоразводния им процес. След раздялата на 24.05.2025г. първия контакт не става ясно кой
е първия контакт на децата с бащата. Все пак, безспорное, че на 01.07.2025г., рожденния ден
на М. М., В. И. дала съгласие децата да гостуват на бащата за една седмица, когато той ще е
в отпуск.
Провокирана от неуведомяването и за воденето на децата на плаж на 02.07.25г. и от
обстоятелството, че бащата е на работа, вместо, както е обещал да бъде с децата в отпуск, на
03.07.2025г. В. И., чрез своя адвокат, поискала децата да и се върнат същия ден.
Съдът дава превес на представеното доказателство- видеозапис от бензиностанцията,
където работи ответника и където според твърденията на страните са осъществени актовете
на насилие за своите правни изводи. Свидтелските показания на всяка страна са цЕ.сочено
поднесени, но все пак в някой части също поясняват събитията от процесния ден, а и във
връзка с отношенията между страните.
Видно от записа цялото семейство на М. е на бензиностанцията. Очевидно той е
изнервен от промяната в уговорката, говори с адвоката си по телефона. В. И. също е
напрегната, придружена от своите близки. Привиква децата от далеч с жестове. В записа не
се съдържат доказателства самия баща да ги е заключил в автомобила, нито да е разпоредил
на своите близки да сторят това. Напротив лелята на децата казва, именно че тя ги е вкарала
в автомобила за да се разберат родителите им. Това е съвсем резонно, доколкото очевидно
така може да се предотврати непосредственото им участие в конфликта, тъй като родителите
на децата се напада един към друг с вербална агресия. Въпреки, че видеозаписът не е
озвучен това личи по напрежението и мимиките, движенията им.
На първо място настоящия състав намира за необосновано поведението на майката
рязко да променя договрените контакти. Както тя е родител, така и бащата, който има право
да прекарва с децата си време, още повече че той е подпомаган в грижите от своите
родители и сестра. През времето, когато бащата е с децата не е длъжен да уведомява другия
родител за местонахождението им, в това число дали са на плаж. Родителят, който
осъществява контакт поема цялата отговорност когато е с децата си. Единствено, когато
става въпрос за здравето на децата е необходимо двамата родители да комуникират помежду
си, но в това число и майката да уведомява бащата какви възможни реакции може да получи
детето с алергиите и съответно при необходимост да предоставя нужното лекарство или да
го посочи на бащата. Респективно, при необходимост бащата, чрез своите близки при
наложените ограничения, следва да уведомява майката за предприети действия по
посещения на лекар за да се прецени общо кое е най –доброто решение за детето. Не е нужно
да има уведомявания при черезвичайни посещения при лекар за профилактични прегледи
или обичайни медицински манипулации.
При предприетото връщане на децата майката не е съобразила в това число, че децата
ще са разстроени, защото преди това са настроени за едноседмично посещение в дома на
7
бащата. Очевидно от записа, а и от свидетелските показания децата са добре приети от
членовете на семейството на бащата. Това, а и обстоятелството, че след раздялата на
родителите майката е забранявала достъпа на децата до бащата и семейството му, говори за
недобра в случая родителска преценка и в известна степен импулсивност, повлияна от
междуличностния контакт с другия родител.
От видеозаписа ясно се вижда, че именно двамата родители са допуснали в
присъствието на техните деца на висок тон да разискват ситуацията. Включително именно
поради провокационното намерение на бащата да заснема ситуацията, В. И. избива телефона
от ръката му. Съответно на нейното действие, той заплашително се доближава до нея и тя го
отблъсква с двете си ръце. Близките им ги разделят. Категорично липсва твърдяното в
декларацията на В. И. душене.
Това говори, че у никой тях няма съзнание за отражението на действията им над
психиката на двете им деца. Извършените от двамата действия преди инцидента и по време
на конфлрикта настоящия състав квалифицира като актове на домашно психическо и
емоционално насилие спрямо децата им.
Опровергана е доказателствената сила на декларацията на В. И. относно актове на
физическо насилие, упражнено над нея на 03.07.2025г. Все пак ответникът по
първоначалната молба М. М. не е имал право да прави заснемане на И. без нейно съгласие,
поддържал висок тона в разговора дори да е имал права да общува с децата. Принципно,
нарушаването или игнорирането на личните граници води до конфликти /занемане,
заплашително приближаване/, а заедно с поддържането на напрегнат, виско тон на
общуване води до извод, че от негова страна е упражнен акт на психическо насилие над И..
В този смисъл молбата на В. И. лично и като родител на двете деца е основателна относно
осъществено психическо и емоционално насилие от страна на М. М. на 03.07.2025г. В
декларацията на молителката И. не се съдържат данни за други актове на насиле,
осъществени при други посещения на децата. Респективно не се представиха и
доказателства в тази връзка.
По отношение молбата на М. М. за издаване заповед за защита срещу В. И., съдът я
намира частично основателна по следните съображения: Актът на насилие, което твърди и
декларира г-н М. е, че при срещата на 03.07.2025г. И. изблъскала телефона от ръката на М. и
той паднал, както и, че И. блъснала М.. Освен това И. потеглила с автомобила си с висока
скорост. За да се защити да не бъде завлечен от автомобила М. се хванал за лайсната на
горния багажник на автомобила. Започнал да вика на И. да спре, но тя продължила
движението на автомобила. В това време имало движение по улицата и се създала опасност
М. да се изпусне. Тази ситуация изключително притеснила М. з здравето и живота му.
Действително записът показва, че В. И. излиза от колата и удря рязко М. по ръката, в
която държи телефона в позиция за заснемане. Вярно е, че е провокирана от опита на
съпруга си да заснеме ставащото в колата, но с действието си надхвърля границите на
самозащита. Поради застрашителното агресивно приближаване на М. към В. И. след като му
е избит телефона, последната с двете си ръце го изблъсква назад. Това е естествена
инстинктивна реакция на човек, на който се нарушава личния интегритет и цели премахване
на заплахата чрез агресивно поведение или нападение срещу другия.
Основавайки се единствено от видяното от приетия и неоспорен по делото видеозапис,
съдът констатира за беспорно доказано, че В. И. сяда на предната седалка след като е
прибрала вече децата на задната седалка. Вратите са затворени. В това време М. се насочва
към дръжката на задната врата с дясната си ръка, а в последствие и с лявата. Притеснена
явно от възможността бащата да отвори вратата В. И. потегля много рязко, без да спази
ограничението на знак «стоп», прави десен завой. При потеглянето М. премества дясната си
ръка от дръжката на вратата върху рамката на горния багажник. След това веднага се хваща
8
за него и с лявата ръка и за да запази равновесие от центробежната сила породена от
извършвания десен завой, вдига двата си крака встрани на колата за опора. Действително
създадена е опасна ситуация. На първо място според настоящия състав М. е нарушил
личното пространство на И., започвайки да снема без нейно съгласие, но избиването на
телефона директно на земята превишава пределите на необходимата защита. Потеглянето на
И. с такава скорост е именно реакция на опита на М. да отвори задната врата на автомобила,
където са децата, но В. И. е реагирал неадекватно в опита си да «избяга», неспазвайки
правилата за движение с автомобил и пренебрегвайки безопасността на децата и М..
Все пък за пълнота настоящия състав следва да посочи, че във връзка с раздялата си
двамата родители следва да се научат да общуват спокойно и позитивно, особено в
присъствието на децата си, както ида не допускат пререканията им да стават в присъствието
на децата, защото оставят в тях негативен, травмиращ отпечатък.
Настоящия състав приема, че в частност се потвърждават твърденията на страните в
представените от тях декларация.
Обострените отношения между страните налагат задължение на съда да пристъпи
предпазливо към ситуацията и да приложи допустимите от закона възможности
отношенията на страните да се държат в руслото на приемливото обществено поведение и
главно да се предотврати нови актове на насилие.
Конкретните приложими мерки, необходими по преценка на съда по молбата на В. Г.
И. в случая са тези по чл. 5 ал.1 т.1, т.3, 4, 5 и т.6 от Закона за защита срещу домашно
насилие.
Относно молбата за защита на малолетните Г. и М. съдът намира за уместно да
приложи мерките по чл. 5 ал.1 т.1 и т.5 от ЗЗДН, като определи местоживеенето на децата в
дома на тяхната майка. С оглед необходимостта от време за уреждане на родителските
отношения, настоящия състав намира за нужно в периода на защита да постанови конкретен
режим и начин на упражняването му, в който М. М. да може да осъществява контакт с децата
си. Настоящия състав намира за уместен контакт в следния обем: всяка първа, втора и трета
събота от месеца за времето от 9,30 часа в събота до 17:00 часа в събота, на 25.12.2025г.- от
14.30часа до 17.30часа, както и на 01.01.2026година от 10,00часа до 17,00часа. Предаването
на децата да се осъществява чрез трети лица, близки на семейството.
Относно молбата за защита на М. М. И. настоящ състав смята за достатъчно прилагане
мярката по чл.1 ал.1 т.1 от Закона за защита срещу домашно насилие.
На осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН М. М. и В. И. следва да заплатят държавна такса на
основание чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
в размер на по 25.00 лева.
С оглед гореизложеното, Д.кият районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА срещу домашно насилие, упражнено над В. Г. И.,
ЕГН **********, Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********, като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН извършителя М. М. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** , да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В. Г. И., ЕГН **********, Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** , да приближава В.
Г. И., ЕГН **********, Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********, в
жилището в ***, в жилището им в с.К., местоработата на майката и местата за социални
контакти и отдих, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ ВРЕМЕТО ОПРЕДЕЛЕНО ОТ СЪДА ЗА КОНТАКТИ
9
С ДЕЦАТА с оглед тяхното предаване чрез трети лица.
ЗАБРАНЯВА на М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** , да осъществява
контакт с пострадалите лица В. Г. И., ЕГН **********, Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М.
М. с ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация.
Временно определя местоживеенето на децата Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с
ЕГН ********** при майката В. Г. И., ЕГН ********** в ***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М.
М. с ЕГН ********** с бащата М. М. И., ЕГН **********7: всяка първа, втора и трета
събота от месеца за времето от 9,30 часа в събота до 17:00 часа в събота, на 25.12.2025г.- от
14.30часа до 17.30часа, както и на 01.01.2026година от 10,00часа до 17,00часа. Предаването
на децата да се осъществява чрез трети лица, близки на семейството.
МЕРКИТЕ по отношение М. М. И. се постановяват ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА,
СЧИТАНО ОТ 11.07.2025г. до 11.01.2026година.
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА срещу домашно насилие, упражнено над М. М. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** от В. Г. И., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН извършителя В. Г. И., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. М. И., ЕГН
**********7.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на РС
Д. държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати държавна
такса по сметка на РС Д. в размер на 25лв.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съгласно Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм., бр.
102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от Наказателния кодекс на РБългария, който попречи
или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни
заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години
или глоба до пет хиляди лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Д. в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
10