№ 5832
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508034 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на А.
П. К. с ЕГН **********, починал в хода на въззивното производство и заместен от
наследниците си по закон А. А. К. с ЕГН ********** и П. А. К. с ЕГН **********
срещу Решение от 27.04.2021г., постановено по гр. д. № 49826/2015г. по описа на
Софийски районен съд, 36 с-в, в частта, с която са уважени, предявените от
„Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на
вземания за цена на доставена в периода м.04.2012-м.04.2014г. и неплатена ТЕ и лихви
.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението и за
недоказване от СТЕ на количеството на ТЕ. Уредите за търговско измерване не били
редовни-не било доказано, че са преминали необходимите проверки. Не било доказано
качеството на услугата.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Няма отговор на
жалбата.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната му част.
При проверка на неговата правилност въззивния съд е ограничен до
1
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна
по следните фактически и правни съображения:
Безспорно е установено по делото наличие на облигационно отношение между
А. П. К. с ЕГН ********** и ищцовото дружество възникнало по силата на закона
предвид доказаното с договор за съдебна спогодба на л. 23-24 от делото право на
собственост върху имота.
Количеството и стойността на доставената ТЕ се доказват от СТЕ-
неоснователни са оплакванията за негодност на средството за търговско измерва-общ
топломер и за нередовност на уредите за дялово разпределение. СТЕ е констатирала,
че за периода 01.05.2012г.-30.04.2013г. ответника не е осигурил достъп в имота си, а
при отчет през 2014г. е констатирано, че индивидуалния водомер е с липсваща пломба.
Ето защо и количеството ТЕ за БГВ е определяно на база брой лица при норма на
разход съгласно действалата нормативна уредба 140 л. на човек на денонощие.
Задължение на ответника е да представя за метрологична проверка средството за
дялово разпределение-индивидуален водомер, като при неизпълнение на това
задължение нормативната уредба предвижда и санкция, а именно определяне на
количеството ТЕ за БГВ на база брой потребители и при нормативно установен разход
на денонощие.
Енергията за сградна инсталация е определяна съгласно отопляем обем посочен
при присъединяване на сградата. Според СТЕ изчисленията на ТЛП –дружеството
извършващо дяловото разпределение са правилни.
Недоказани са възраженията за неправилно определен отопляем обем.
Квадратурата на имота е 80,16 кв.м. Към 1987г. (когато е съдебната спогодба с
която е придобил имота) блокът е бил построен. Към онзи момент минимално
допустимата височина на жилищно помещение съгласно действалата тогава НАРЕДБА
№ 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (чл. 49) е била 2,50 м.,
което означава, че кубатурата на апартамента без тази на мазето е 200,40 куб. м., а
видно от СТЕ при изчисленията си ТЛП е взело предвид кубатура от 199,00 куб.м.
Следователно изчисленията са извършвани в полза на ответника.
Според СТЕ е спазена и нормативно установената методика за извършване на
дялово разпределение.
Във заповедното и въззивното дело от заместилите първоначалния ответник
негови наследници са представени писмени доказателства, а именно споразумение
между първоначалния ответник и ищецът от 19.05.2015г. (което обхваща период от.
м.11.2006г. до 30.04.2015г.-тоест обхваща и процесния период) и 9 /девет/ броя касови
2
бележки/. Срещу приемането на касовите бележки като доказателства ищецът
въззиваем не е възразил
С Определение от 25.11.2024г. са дадени указания до ищеца да уточни какво е
погасил с получените на 19.05.2015г. плащания от 352,24 лева и от 197, 21 лева, както
и с полученото на 04.06.2015г. плащане от 183,15 лева, като посочи какви задължения
и за кой период е погасил, като ако е отнесъл получените плащания за погасяване на
периоди включени в споразумението (което обхваща период от. м.11.2006г. до
30.04.2015г.), но извън процесния период по делото (01.04.2012г-30.04.2014г.) следва и
да докаже наличие на задължения по период и по размер, които е погасил с
получените плащания, като е предупреден, че на основание чл. 161 ГПК, ако не заяви
за какви задължения по период и по размер е отнесъл получените суми, то съдът ще
приеме, че всички платени суми по представените от наследниците на А. П. К. с ЕГН
********** (платени от него) документи за плащане са платени за задължения
включени в процесния по делото период (01.04.2012г-30.04.2014г.) със съответните
последици.
С молба от 09.12.2024г. ищецът заявява, че тези суми са отнесени за периоди
включени в споразумението за текущи задължения, което обхващало периода
м.11.2006г-30.04.2015г. и не е включено в процесния по делото период. Със сумата
352,24 лева била погасена главница по споразумението, а със сумата 197,21 била
погасена лихва. Със сумата постъпила на 04.06.2015г. (183,15 лв. ) била погасена
главница по споразумението за текущи задължения.
Няма посочване за кой период включен в споразумението, но невключен в
процесния се твърди да са отнесени плащанията. Не е посочено и сумата 197,21 лева
към лихва върху коя главница е отнесена и за кой период е тази главница.
При това положение СГС намира, че на основание чл. 161 ГПК посочените суми
следва да бъдат зачетени като плащания на задължения отнасящи се за процесния
период по делото.
Другите шест квитанции установяват внасяне на суми, но не за цена на
топлинна енергия, а за цена на услугата „дялово разпределение“ и в тях има изрично
посочени периоди (за м.06.2014г; за 2008г., за 2009г.; за 2010г.за 2011) за които се
отнася плащането и те не се обхващат от процесния по делото период, поради което са
ирелевантни защото по делото няма претенции за дялово разпределение.
С оглед на СТЕ приета по делото задълженията само за процесния период са на
стойност 1332.01 лева.
Общ са платени на 19.05.2015г. и 04.06.2015г. (след завеждане на заповедното
производство на 12.05.2015г.) 732,60 лева.
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД първо следва да се погаси дължимата мораторна
3
лихва. От СЧЕ се установява, че тя е в размер на 125,88 лева. Остават 606,72 лева,
които при липса на посочване кое точно задължение се погасява следва да се отнесат
за главница за цена на ТЕ за периода 01.05.2013г.-30.04.2014г, защото е по-голямо по
размер и като лихвоносно води до по-голяма мораторна лихва съответно е най-
обременително. В този смисъл са и разясненията в мотивите на ТР 3/2017г. на ОСГТК
на ВКС. Задълженията за този период са в размер на 1078,89 лева според СТЕ и
изравнителната смета на л. 124. Погасяването ще е частично и за този период ще
остане дължима сума от 472,17 лева. Дължими са и вземанията за периода м.04.2012г.
до м.04.2013г., които са общ размер от 253,12 лева. или общо за процесния период от
01.04.2012г. до 30.04.2014г. дължимата главница е в размер на 725,29 лева, която сума е
дължима ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК предвид
разпоредбата на чл. 422 ГПК.
Тъй като плащанията са след завеждане на заповедното дело, то на ищеца се
дължат разноските за първата инстанция, както и сторените разноски за въззивното
дело, независимо, че решението ще бъде частично отменено, но тъй като
първоначалния ответник е починал в хода на делото се налага отмяна на решението
изцяло в частта му по разноските, като отговорността за разноските на ищеца следва
да се преразпредели между конституираните на мястото на починалия негови
наследници по закон с оглед на квотите в наследството, които са по ½.
За въззивна инстанция ищецът е сторил разноски от 150,00 лева за особения
представител подал въззивната жалба на починалия първоначален ответник, които се
разпределят поравно (наполовина) между конституираните наследници или по 75,00
лева.
Въззивниците нямат право на разноски предвид обстоятелството, че решението
ще се отмени частично и исковете отхвърлят, но поради плащане в хода на
производството.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 27.04.2021г., постановено по гр. д. № 49826/2015г. по
описа на Софийски районен съд, 36 с-в, в частта, с която е уважен над размера от
725,29 лева до размера от 1332,01 лева (тоест за сумата от 606,72 лева) предявеният
от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* СРЕЩУ А. П. К. с ЕГН **********
(починал в хода на въззивното производство и заместен при условията на чл.227
ГПК от законните си наследници А. А. К. с ЕГН **********, син и П. А. К. с ЕГН
********** съпруга) иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ за
установяване на дължимост на цена на доставена в периода м.04.2012г.-м.04.2014г.
4
в имот – апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** с абонатен номер 250855 топлинна
енергия, както и в частта, с която е уважен иск за обезщетение за забава до размер
на сумата от 125,88 лева за периода 31.05.2012г. до 21.04.2015г. КАТО ВМЕСТО
ТОВА ОТХВЪРЛЯ искът за главница за цена на ТЕ за посочения период над
размера от 725,29 лева до уважения от СРС размер от 1332,01 лева-тоест за сумата
от 606,72 лева, както и отхвърля искът за обезщетение за забава за сумата 125,88
лева и периода 31.05.2012г. до 21.04.2015г., като неоснователни поради погасяване
чрез плащане в хода на делото.
Отменя решението и в частта му по разноските, като вместо това:
ОСЪЖДА А. А. К. с ЕГН ********** и П. А. К. с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. ****, ап. 7 да заплатят на „Топлофикация
София“ЕАД с ЕИК ********* всеки от тях по 503,23 лева разноски за първата
инстанция и по 164,20 лева разноски за заповедното дело (ч.гр.д. 25202/2015г. на
СРС), както и по 75,00 лева – разноски за въззивната инстанция за възнаграждение на
особен представител.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5