№ 1444
гр. Плевен, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430102173 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. във вр. с
чл.99 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: *** против К. С. Г. с ЕГН **********.
Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава
претенциите си: Твърди се, че на 03.07.2019 година ответника К. Г. сключил
Договор за потребителски кредит № *** със „Стик - Кредит“ АД, по силата на
който получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя
вноски по 82,12 лв. в срок до 03.12.2019 г., съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 49,91 %. В чл. 51 от Общите условия било уговорено
„Стик Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения
или други документи, които ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат
изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
1
Твърди се, че ответника К. Г. не изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.03.2024г. „Стик Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към
ответника по процесния договор на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес,
както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Въпреки това не
изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. При условия на
евентуалност се навеждат доводи, че уведомяването на ответника за цесията
следва да се счете за извършено с връчване на исковата молба.
Излага се, че процесните вземания били претендирани от ищеца по реда
на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№6941/2024г. по
описа на ПлРС била издадена съответна заповед за изпълнение, но при
условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на следните
вземания на ищеца спрямо ответника, произтичащи от процесния договор и
присъдени в заповедното производство: 1) главница в размер на 200 лв.; 2)
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 21,05 лв. за
периода от 03.07.2019 г. до 03.12.2019 г.; 3) законна лихва за забава върху
главницата в размер на 195,10 лв. за период от 03.07.2019 г. до 19.11.2024 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът К. Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
чрез назначения особен представител адв.Е. Р., който исковите претенции се
оспорват. Оспорва се твърдението, че ответника е бил запознат с приложимите
по договора за кредит общи условия; че произтичащите от този договор
вземания са били цедирани на ищеца, както и че цесията е била съобщена на
длъжника. Релевира и възражение за давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
2
Процесните вземания са претендирани от кредитора по реда на чл.410
от ГПК в производството по ч.гр.д.№6941/2024г. по описа на ПлРС, в което
съдът е издал заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания на кредитора за възможността да
предяви иск за устновяване съществуването на вземанията му.
Искът в настоящото производство е предявен в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.
№6941/2024г., поради което е допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното копие на Договор за потребителски кредит ***. е
видно, че същия е бил сключен между „Стик Кредит“ АД, в качеството на
заемодател и ответника К. С. Г., в качеството на заемател. Договорът е бил
сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността
за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена
посредством електронната страница на кредитора, на която
кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е
необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото
се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е
действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума
на заемателя.
Установява се от приложеното копие на разписка за извършено плащане
*** (на л.41 от делото), че на сочената дата заемната сума от 200лв. е била
получена от кредитополучателя К. Г., чрез „Изипей“.
С оглед установеното реално предаване на процесната сума, съдът
пиема за установено възникнало облигационно правоотношение между
ответника К. Г., в качеството на заемател и „Стик кредит” АД, в качеството на
заемодател по Договор за кредит от 03.07.2019г.
Видно е, че съгласно договора на ответника е бил предоставен заем от
200 лв., който е следвало да се върне на 5 погасителни вноски за период от
03.08.2019г. до 03.12.2019г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора и е в размер на 36 %, а годишният процент на разходите е
посочен в размер на 49.91 %. При това размерът на договорната лихва е
3
изчислен на 21,05лв. за срока на договора.
Ответникът не е представи доказателства за извършени плащания към
кредитора по процесния Договор за кредит, поради което съдът приема, че
непогасени са останали всички, произтичащи от съглашението задължения.
Ищецът не е представил Общите условия, действали към момента на
сключване на процесния договор – 03.07.2019г., а приложените такива по
делото са действащи от 01.06.2020г. Поради това, съдът счита, че по делото
остана недоказано, че при сключване на процесния Договор за кредит е било
спазено изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК, която разпоредба предвижда, че
Общите условия са неразделна част от договора за кредит и всяка страница
следва да е подписана от страните.
С оглед горното, съдът намира, че сключения между „Стик кредит“ АД и
К. Г. Договор за потребителски кредит от 03.07.2019г. е недействителен, на
основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.2 от Закона за потребителския кредит, в
каквато насока е релевирано възражение от ответника.
При такова разбиране и в съответствие с разпоредбата на чл.23 от ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Или заемополучателят К. Г. е
дължал на кредитодателя връщане само на главницата от 200лв., но не е
дължал посочената възнаградителна лихва от 21,05лв. и други суми.
Установява се от приложените доказателства, че на 22.03.2024 г. е бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Стик
кредит“ АД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цесионер, по
силата на който цесионера е придобил от цедента вземания,
индивидуализирани в Приложение, сред които и вземанията срещу ответника
по процесния договор. По делото е представен препис от договора за цесия,
ведно с извлечение от списъка на цедираните вземания, сред които е посочено
изрично процесното. Поради това неоснователни са възраженията на
ответника в тази насока.
Доколкото само съществуващи вземания могат да бъдат прехвърлени,
съдът приема, че цесията е породила действие за приетото за съществуващо
вземане на цедента по процесния договор за главница в размер на 200лв. В
полза на цедента не е съществувало вземането за договорна лихва, т.к. с оглед
4
приетата недействителност на договора по чл.22, във вр. с чл.11, ал.2 от ЗПК,
такава не е била дължима.
Поради това, в патримониума на цесионера е преминало по силата на
Договора за цесия вземането за главница в размер на 200лв., ведно с лихвите
за забава в сответствие с нормата на чл.99, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Видно е от обективираното в чл.4.3 от Договора за цесия, че цедента е
упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията спрямо тях от името на цедента.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответника като приложение към
исковата молба, чрез особения представител, при спазена процедура по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Както приема и ВКС в практиката си, след като е
спазена процедурата по чл. 47 от ГПК, волеизявлението на ищеца, съдържащо
се в исковата молба, следва да се счита за достигнало до ответника чрез
назначения му особен представител (в този смисъл могат да бъдат посочени
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО, решение № 198
от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I ТО, решение № 148/02.12.2016 г. по
т. д. № 2072/2015 г. на I ТО, решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016
5
г. на II г. о., Определение № 60850 от 2.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2537/2021
г., III г. о., ГК и други). Получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да
бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Съдът обсъди релевираното от ответника, чрез процесуалния
представител възражение за давност и при това съобрази следното: Вземането
за главница по процесния Договор за кредит се погасява с 5-годишна давност
по правилото на чл.110 от ЗЗД. Съгласно дадените разяснения с Тълкувателно
решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК, при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114
ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на
дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.
В случая е уговорено погасяване на задължението на отделни
погасителни вноски с различни падежи, поради което давностния срок за
дължимата главница по всяка отделна вноска е започнал да тече от уговорения
падеж за всяка от тях.
Искът се счита предявен от датата на депозиране на заявлението на
кредитора по чл.410 от ГПК пред съда - 28.11.2024г. и ирелевантно е кога
цесията е съобщена на длъжника. Към тази дата е изтекла петгодишната
давност за вноските с уговорен падеж от 03.06.2019г. до 03.11.2019г. Не е
погасено по давност единствено вземането по вноска с падеж от 03.12.2019г.,
включващо част от установената като дължима главница – в размер на 63,14лв.
Относно вземането за договорна лихва е приложим 3-годишния
давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД и броен от съответните дати на падеж
на отделните вноски е изтекъл за всичките преди предявяване на иска.
Този срок е приложим и по отношение на лихвата за забавено плащане
на главницата.
Поради това, съдът приема, че върху главницата от 63,14лв. следва да се
признае за установено като дължимо обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от
6
ЗЗД за периода от 28.11.2021г. до 27.11.2024г. възлизащо в размер на 22,85лв.
(при използване на онлайн калкулатор за законна лихва).
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 63,14лв., представляваща
главница по процесния договор за кредит и сумата от 22,65лв.,
представляваща обезщетение за забава върху сочената главница за периода от
28.11.2021г. до 19.11.2024г. Искът за главница в останалата част до пълния
претендиран размер от 416,15лв., изцяло за договорна лихва в размер на
21,05лв. и за мораторна лихва над размера на сумата от 22,65лв. до пълния
претендиран размер от 195,10лв. и за периода от 03.07.2019г. до 19.11.2021г.
следва да се отхвърли, като погасен по давност.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото производство.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 75лв. От тях
ответникът дължи сумата от 15,75лв., съразмерно частта от вземанията, чието
съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса
в размер на 50лв., за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и
за особен представител в размер на 400лв. или общо 550лв. Съразмерно
уважената част от иска, ответникът му дължи разноски в размер на 115,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
К. С. Г. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от
63,14лв., представляваща главница и сумата от 22,65лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 28.11.2021г. до
19.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
7
28.11.2024г. до окончателното изплащане, представляващи част от вземанията,
за които е издадена Заповед за изпълнение №3935 от 29.11.2024. по ч.гр.д.
№6941/2024г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част
за установяване съществуването на вземания за главница над сумата от
63,14лв. до пълния претендиран размер от 200лв., за договорна лихва в размер
на 21,05лв. за периода от 03.07.2019г. до 03.12.2019г. и за обезщетение за
забавено плащане на главницата над размера на сумата от 22,65лв. до пълния
претендиран размер от 195,10лв. и за периода от 03.07.2019г. до 19.11.2021г.,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. С. Г. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 15,75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
115,50лв., представляваща разноски в исковото производство, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8