№ 405
гр. Русе, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ирена И.а
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20254500100014 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 ГПК.
Ищецът ЗК“Лев Инс“ АД твърди, че на 19.12.2018г около 04.27 часа в
гр.Русе на ул.“Доростол“ до заведение „Дива орхидея“ водачът М. Й. З. при
управление на лек автомобил марка „ Шевролет“, модел „Нубира“ с рег № Р
54 84 ВХ реализира пътно-транспортно произшествие като удря слизащия от
такси пътник И. Й. С.. От произшествието на С. са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в счупване на таза / клоновете на срамната и
седалищната кости вляво /, контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия
на лявата раменна става с развитие на посттравматичен периартрит. Виновния
водач М. З. е напуснал мястото на ПТП. Образувано е ДП № 3107/18 по описа
на ОД на МВР-Русе. Към датата на застрахователното събитие, отговорността
на водача на описания лек автомобил е застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК“Лев инс“АД,
полица BG/22/118002233798 със срок на валидност от 06.08.2018 до
06.08.2019г. Във връзка с причинените на И. С. вреди в дружеството е
образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-03-19-7118, по
която е определено застрахователно обезщетение в размер на 35 000лв.
Дружеството е сключило с И. С. споразумение № 967/11.11.2019г като
определената му сума е изплатена както следва : на 01.02.2020г – 10 000лв, на
22.02.2020г – 10 000лв и на 16.03.2020г – 15 000лв. Съгласно чл.500, ал.1, т.3
КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновния водач е напуснал мястото на настъпването на пътно-транспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на произшествието от тях е задължително по
закон, поради което счита, че на основание тази разпоредба застрахователното
дружество придобива правото на регрес срещу виновния водач, поради което
искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
застрахователното дружество сумата от 35 000лв, платено застрахователно
1
обезщетение за неимуществени вреди на И. Й. С. по щета № 0000-1000-03-19-
7118, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане, както и разноските по делото.
Ответникът М. Й. З. чрез назначеният му на основание чл.47, ал.6 ГПК
процесуален представител адв.М. А. в писмен отговор от 09.04.2025г и
допълнение към него от 15.04.2025г счита предявеният иск за допустим, но
изцяло неоснователен. Оспорва М. З. като воча на МПС „Шевролет“, модел
„Нубия“ с рег № Р 5484 ВХ да е реализирал ПТП на 19.12.2018г около 04.27ч.
в гр.Русе на ул.“Доростол“ до заведение „Дива орхидея“ като да е ударил
слизащия от такси пътник И. С.. Оспорва, че във връзка с това ПТП на И. С. са
причинени посочените в исковата молба телесни увреждания. Оспорва М. З.
да е напуснал мястото на ПТП, поради което счита, че не са налице
предпоставките на на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Освен това счита, че исковата молба
е неоснователно и поради това, че ПТП е настъпило единствено и само поради
виновното поведение на пострадалото лице. Липсват доказателства как
пострадалия се е озовал на пътното платно. Движението по пътното платно на
посоченото място на ПТП е еднопосочно като пътят е двулентов.
Пострадалият при слизането си от таксито е следвало да се огледа и ако няма
приближаващ автомобил едва тогава да слезе. В исковата молба не е
направено уточнението дали ПТП е станало при слизане на лицето или при
неговото движение по самото пътно платно след слизането. Самата пътна
маркировка на мястото на ПТП не позволява движение на пешеходци по
пътното платно. Счита, че в нарушение на правилата по ЗДвП пътника е
слязъл от таксито и се е придвижвал по пътното платно без да се огледа.
Твърди, че с оглед изпитото голямо количество алкохол от пострадалия, той
сам се е хвърлил под гумите на приближаващия автомобил, управляван от
ответника. На следващо място, ако съдът приеме исковата претенция за
основателна, счита същата за прекомерна, както и твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице на вредоносния резултат в
размер на 80%. С поведението си пострадалото лице е допринесло за
настъпване на вредите и е улеснило механизма на получаването им. Счита, че
е проявил невнимание и вследствие на употребата на алкохол / 2.43промила/ е
нарушил задълженията си по ЗДвП. В допълнение към отговора счита, че
мястото на което пострадалия е слизал от автомобил е било забранено с пътен
знак, поради което поддържа възражението си, че ПТП се е състояло
единствено и само поради виновното поведение на пострадалото лице.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.12.2018г около 04.27часа в гр.Русе, ул. “Доростол“ до заведетие
„Дивата орхидея“ е осъществено пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил „Шевролет“ модел „Нубира“ собственост на М. Й. З. и
управлявано от него и пешеходеца И. Й. С.. Според издаденият костативен
протокол за ПТП с пострадали № 1046/316 от 19.12.2018г за лекия автомобил
е била налице застраховкат „Гражданска отговорност“ в ЗК“Лев инс“АД от
06.08.2018 валидна до 06.08.2019г.
Пешеходецът И. Й. С. е получил „фрактура на таз“, според данните в
констативния протокол за ПТП. От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че С. е получил следните увреждания- счупване на
лявата седалищна кост и долното рамо на лявата срамна кост, колекция от
кръв в меките тъкани в областта на лявата тазобедрена става, контузия на
2
главата, сътресение на мозъка, без обективни клинични и параклинични
данни, контузия на лявата раменна става, постравматичен периартрит на
лявата раменна става. Според вещото лице е налице пряка
причинноследствена връзка между установените травматични увреждания и
ПТП на 19.12.2018г. Вещото лице е установило, че по отношение на
счупванията на таза са проведени наместване и позициониране на крайника
под ренгенов контрол и местна анестезия. Проведено е лекарствено лечение и
постелен режим. Отразено е провеждане на антикуаголантна терапия и
терапия с блокер на Н2 хистаминовите рецептори за двадесет дни като е
предписан и постелен режим и раздвижване. По отношение на травмите на
главата са назначени лекарствени препарати, подобряващи метаболизма на
мозъчната тъкан и микроциркулацията за тридесет дни. Вещото лице не е
установило дали С. е провеждал рехабилитация като по делото липсват такива
документи. Вещото лице не е установило да са възникнали усложнения и
провеждани прегледи след изписване на С. от здравното заведение като по
делото липсват документи за това, както и не са представени документи за
определяне на срок за временна нетрудоспособност. В издадената епикриза от
отделение по неврохирургия е отразено, че е издаден болничен за 3 дни, а в
тази от клиника по ортопедия я отразено, че е издаден болничен лист за 35
дни. В становището на лекаря съветник е отразен възстановителен период
150дни. Според вещото лице при счупване на срамната и седалищната кост
възстановителния период е около два-три месеца без възникнали усложнения.
Възстановителният период на уврежданията на лявата раменна става по
начина по който са описани в медицинските документ, според вещото лице, е
от две до четири седмици. Възстановителният период при сътресение на
мозъка е от двадесет дни до един месец. Устно в съдебно заседание вещото
лице е посочило, че ударът е настъпил в лявата задна странична част на таза.
Пострадалия е бил с гръб към МПС-то, което го е увредило и с лявата си част
към автомобила. Според вещото лице няма обективни данни, че С. е изпаднал
в безсъзнание или да е изпадал в кома. Установените 2.42 промила алкохол
при пострадалия е в крайните стойности на средна степен на алкохолно
опиянение, при което са налице значителни нарушения на координация,
мислене, вегетативни реакции, координация на движенията и други. Липсата
на спомени у пострадалия, според вещото лице, може да бъде вследствие на
степенно разстройство на съзнание, което е в резултат на травмата, но когато
се насложи ефекта на алкохола, промените стават по-тежки в смисъл, че могат
да се проявят като загуба на спомени.
На 19.02.2019г И. С. е отправил до „ЗК Лев инс“АД – гр.София
претенция за изплащане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от описаното по-горе пътно-транспортно
произшествие. По образуваната при застрахователя щета № 000-1000-63-19-
7118/19.02.2019г, по която на 18.11.2019г е постигнато споразумение между
„ЗК лев инс“АД и И. Й. С. за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 35 000лв за неимуществени вреди от посоченото ПТП, която сума
следва да се изплати на С. на три вноски, посочени по размер и срок за
плащане на всяка в споразумението. Представени са платежни нареждания, от
който е видно, че застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение
като на 01.02.2020г е изплатил сумата от 10 000лв, на 22.02.2020г сумата от
10 000лв и на 16.03.2020г сумата от 15 000лв.
И. Й. С. е разпитан като свидетел в настоящото производство и същия
установява, че на 19.12.2018г в гр.Русе е бил участник н ПТП, при което той се
3
движел в такси и след като слязъл от него на ул.“Доростол“ пред заведение
„Дивата орхидея“ друго минаващо по улицата такси го блъснало. ПТП-то
станало около 3-4 часа през нощта. Няма спомен от самия инцидент като
първите му спомени след това са чак когато е бил в болницата. В таксито
пътували той, И. М. и О. Амин. Впоследствие те му казали, че шофьорът на
таксито е напуснал мястото на произшествието. Няма спомен дали
движението е било натоварено, нито относно пътната обстановка на мястото.
Той слязъл от вратата откъм пътното платно като бил седнал в таксито от тази
страна. Когато слязъл от таксито другите вече били излезли от него. Не е
сигурен дали преди това се е огледал дали не идва някой по пътя, но не е видял
идващото такси. Преди това с приятелите си били в друго нощно заведение,
но не си спомнял кое е било то. В това заведение той бил употребил алкохол.
Предполага, че е възприел адекватно обстановката около него. Когато станало
произшествието той напълно бил слязъл от таксито, бил затворил вратата и се
намирал на пътното платно. Не помни на какво разстояние от таксито се е
намирал когато го е блъснал другия автомобил. Спомня си, че имало сняг на
пътната настилка и извън нея. Не си спомня дали имало светнати лампи. Той
бил облечен с черно яке, сини дънки и тъмни обувки. Бил висок около 170см и
към момента на произшествието тежал 60-62кг. От приятелите си разбрал, че
викнали линейка, но тя не дошла и затова хванали друго такси, за да го
закарат в болницата. По пътя към болницата са видели шофьора на другото
такси, слезли от тяхното и тогава шофьора на другото такси слязъл от колата
си и започнал да бяга. Заявява, че един път след изписването му от болницата
е ходил на преглед, за да му пряват снимка и не е ходил на рехабилитация. Бил
четири или пет месеца в болнични, за издаване на които ходил на преглед при
ЛКК, не си спомня обаче колко болнични са му били издадени.
Св.А. Н. след като му е предявен констативен протокол за ПТП от
19.12.2018г заявява, че той го е писал, но не си спомня нищо за
произшествието. Щом е образувано досъдебно производство и мястото е
посетено от разследващ полицай А. Й., означава че е имало оглед, в който то е
помогнал, но не си спомня нищо по случая. Щом в протокола за ПТП е
вписано, че има отчетен алкохол то пробата е взета или на място или в
болницата.
Св.А. Й. е участвала в качеството на разследващ полицай при ПТП с
водач М. З. като от призовката за съдебно заседание се ориентирала и си
спомнила, че е привличала това лице като обвиняем. Доколкото си спомня
когато е отишла лицата са били в спешното отделение, а лекия автомобил бил
паркиран някъде около болницата. Някой от младшите автоконтрольори се
обадил, че има пострадал и практиката била, ако е настъпила средна и по-
тежка повреда, да отидат в болницата, затова и тя направила това.
Свидетелката не си спомня по каква причина водача на лекия автомобил е
напуснал местопроизшествието. Когато отишла в болницата всички били там,
включително и водача на автомобила М. З..
Според св. И. М. той и приятели са возили в такси, което да ги закара към
заведението „Дивата орхидея“. Той бил седнал на седалката отпред до
шофьора, зад него бил О., а зад шофьора бил седнал И. С.. Когато таксито
спряло, той платил на шофьора, след което той и О. слезли отдясно, а И.
отляво. Според свидетеля имало осветление на пъта. Светлините на тяхното
такси светели, както и фаровете на таксито, което ударило И., както и стоп
сметлините му. Улицата била еднопосочна с две ленти на движение. Валяло
сняг, които бил натрупал. Вече бил слязъл от таксито когато видял, че И.
4
отхвръкнал напред на около метър и половина от таксито. То заминало, което
според свидетеля означава, че И. е паднал в другата лента за движение. Той
отхвръкнал и паднал, защоно друго такси, което идвало от лявото платно, го
влъснало. Водача на таксито, което блъснало И. спрял марка по-напред.
Свидетеля видял както водача на таксите спрял, отворил вратата, погледнал и
отново заминал. През това време свидетелят отишъл при И., защото се
уплашил за него, защото не мърдал и започнал да му биле шамари. Всички от
компанията преди това били употребили алкохол. Свидетелят се обадил на
спешна помощ, чакали 15-20 минути и след като те не дошли взели решение
да качи И. на друго такси, което спрял, за да го закарат в спешна помощ.
Малко преди спирката на „Механото“ видели шофьора на таксито, което
блъснало И., който бил извън колата си и говорел по телефона. С О. слезли от
тяхното такхи, за да разберат кой е и да „вземат“ номера на колата, но той
тръгнал да бяга. Свидетелят помолил шофьора на таксито, в което бил И., да
го заведе до спешна помощ. Св.М. влязъл в таксито, което ударило И., за да го
измести, а О. продължил да бяга след таксиметровия шофьор. Свидетелят с
таксито отишъл до Спешна помощ, а О. отишъл пеша до там.
Св. О. Е. също потвърждава изложеното от св.М. за това кой къде е бил в
таксито, което ги е закарало до заведението „Дивата орхидея“. След като
слязъл от таксито и тръгнал към заведението чул някакъв шум и когато се
обърнал видял, че И. е пометен от таксито и бил на земята по средата на
другото платно или между двете платно може би на няколко крачки от тяхното
такси. Той и св.М. отишли при И. да му помогнат. Доколкото свидетелят си
спомня шофьорът на таксито, което е удари С. се уплашил и побягнал като
оставил таксито си на място, свидетелят не знае дали се е уплашил от тях или
от ситуацията. Със сигурност те са му викали нещо свързано със ситуацията.
Когато били при И. видял, че шофьорът на таксито, което го е ударил, е бил
излязъл от колата си като свидетелят не помни кога е побягнал. След това св.Е.
тръгнал след него, за да го извика да дойде при тях, но не можал да го стигне.
След това отишъл в болницата, защото всички вече били там. Водача на
таксито също бил там като имало и полицаи. Когато шофьорът на таксито
побягнал, колата му останала на пътя. Когато св. Е. отишъл в болницата
таксито било паркирано пред болницата, но не знае как се е озовало там.
Впоследствие разбрал, че св.М. го е закарал до там, за което си е понесъл
наказанието.
Св.С. Г., който работи като таксиметров шофьор, сочиа, че през зимата на
2018г докато карал таксито преди кръстовището на „Пантеона“ видял човек,
който се движи без връхна дреха, а тогава валяло сняг. Смъкнал прозореца си
и разпознал поп М., който по онова време също карал такси. Той бил много
уплашен и му казал, че е блъснал човек и че го гонят и искат да го бият. Св.Г.
го качил в сроят автомобил, да са отидат на мястото на произшествието,
защото вече не бил сам. Видимо З. бил уплашен за жИ.та си. Казал му, че го
гонят някакви момчета, защото блъснал едно от тях. Когато се върнали на
място лекия автомобил не бил на мястото на произшествието. На място имало
полиция, която търсила автомобила. Като минали около 600м от „Дивата
орхидея“ към „Альоша“ получили информация, че колата е на паркинга на
НАП. М. слязъл от колага като видял, че има полиция, асвидетелят си
продължил по пътя. М. казал на св.Г., че причината да се махне от мястото е
че го гонят, за да го бият и той търси някой, за да не е сам. Той му казал, че
момчетата са били под въздействието на алкохол и че се страхува за жИ.та си.
5
Според приетата по делото съдебна автотехническа експертиза
механизмът на пътното-транспортно произшествие на 19.12.2018г е следният
: около 04.00 часа в тъмната част на денонощието на ул.Доростол в гр.Русе
през заведение „Дивата орхидея“ в дясната лента за движение е спрял лек
автомобил / такси/, от който са слезли И. М. – от предната дясна врата, О. Е.-
от задната дясна врата и И. С. – от задната лява врата. В този момент зад този
автомобил, вляво се е движил л.а“ Шевролет Нубира“ с рег № Р 5484 ВХ,
управляван от М. З.. И. С. е слязъл от автомобила, затворил е вратата и е
изминал известно разстояние- според показанията му по делото- около 1
крачка. Тогава лекият автомобил го е ударил като съприкосновението е
настъпило с лявата страна на пострадалия и предната дясна част на л.а
„Шевролет Нубира“. Мястото на произшествието не е запазено, тъй като л.а
„Шевролет Нубира“, както и пострадалия с двамата му приятели са напуснали
мястото на произшествието и затова не са установени положенията на
таксито, от което са слезли пострадалия и приятелите му, а също така и на
другия автомобил „Шевролет Нубира“ след удара.
От протокола за оглед, извършен на 19.12.2018г в 06.45ч е видно, че л.а
„Шевролет Нубира“ се е намирал в гр. Русе, ул.“Независимост“ пред оградата
на паркинг на ТД на НАП-Варна, офис-Русе.
Според вещото лице, стъпвайки на метеорологична справка от НИХМХ-
метерологична станция Русе, намираща се в наказателното производство, към
момента на произшествието е имало снеговалеж. Пътната настилка не е била
покрита със сняг, но е било хлъзгаво. Ул.“Доростол“ в гр.Русе е една от
главните улици, поради което вероятно е работило уличното осветление.
Хоризонталната видимост през интервала 02.05 часа е била понижена поради
снеговалеж-600м.
Ударът е настъпил непосредствено след като пострадалият е слязъл от
таксито, поради което този автомобил би трябвало да е бил с включени
„габаритни“ светлини отзад. Възможно е било този автомобил да е бил и с
включени и аварийни и/или стоп светлини. От това следва, според вещото
лице, че водачът на л.а“Шевролет Нубира“, макар и при усложнената
метерологична обстановка-снеговалеж и в тъмната част от денонощието, е
могъл да възприеме другия автомобил, от който е слязъл пострадалия, от
около и над 100 метра преди мястото на произшествието. Произшествието е
било предотвратимо чрез спиране във всички варианти от заключението на
вещото лице. Според вещото лице, З. е имал достатъчно надлъжно
разстояние- около 100 метра- да извърши маневрата заобикаляне на
автомобила, от който е слязъл С.. С това З. е могъл да предотврати
проишествието чрез заобикаляне с по-голяма дистанция.
Непосредствени преди да слязат от автомобила, което е докарало
пострадалия и неговите приятели, водачът на това такси е можел да възприеме
в огледалата за обратно виждане л.а „Шевролет Нубира“ и да предупреди
пътниците за опасността. Ако пострадалият С. преди да слезе от таксито е
имал видимост назад от мястото си е съществувала техническа възможност да
възприеме другия автомобил и е съществувала възможност да напусне
таксите през задната дясна врата като по този начин е могъл да избегне
конфиктната точка с движещите се по ул.“Доростол“ автомобили.
С Решение № 260219 от 25.11.2020г по АНД № 1879/20 по описа на РРС
М. Й. З. е признат за виновен в това, че на 19.12.2018г в гр.Русе, при
управление на лл.а „Шевролет Нубира“ с рег № Р 54 84 ВХ, нарушил
6
правилата за движение по пътищата, а именно по чл.20, ал.2 ЗДвП, кат опри
избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство не се съобразил с конкретните атммосферни условия и с конкретните
условия на видимост; по чл.25, ал.1 ЗДвП като при предприемане на маневра
да заобиколи намиращ се пред него участник в движението, не се съобразил с
неговот положение и чл.116 ЗДвП като водач на пътно превозно средство да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и по непредпазлИ.ст
причинил на И. Й. С. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движениятана левия долен крайник за срок повече от
тридесет дни – поради счупване на лява срамна кост в областта на тазовия
пръстен, като след деянието направил всичко зависещо от него, за оказване на
помощ на пострадалия-престъпление по чл. 343а, б.“А“, пр.2 вр чл.343, ал.1,
б.“Б“, пр.2 вр чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Вприложеното досъдебно производство е налице справкаот Дирекция
„Национална система 112“ – отдел „Районен център 112“-Реси, според която
на 19.12. в 04.25 е пилучено обаждане от лице, представило се като Ива М. , а в
04.27г такова обаждане е получено от лице, представило се като М. Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят, който е
изплатил застрахователно обезщетение на пострадало лице, има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. В този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
В настоящото производство съдът приема за установено, че М. З. с оглед
влязлото в сила Решение № 260219 от 25.11.2020г по АНД № 1879/20 по описа
на РРС, което по силата на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд
относно това дали деянието е извършено, неговата протИ.правност и
виновността на дееца, виновен в това, че на 19.12.2018г в гр.Русе, при
управление на лл.а „Шевролет Нубира“ с рег № Р 54 84 ВХ, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно по чл.20, ал.2 ЗДвП, кат опри
избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство не се съобразил с конкретните атммосферни условия и с конкретните
условия на видимост; по чл.25, ал.1 ЗДвП като при предприемане на маневра
да заобиколи намиращ се пред него участник в движението, не се съобразил с
неговот положение и чл.116 ЗДвП като водач на пътно превозно средство да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и по непредпазлИ.ст
причинил на И. Й. С. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движениятана левия долен крайник за срок повече от
тридесет дни – поради счупване на лява срамна кост в областта на тазовия
пръстен, като след деянието направил всичко зависещо от него, за оказване на
помощ на пострадалия.
След като за управлявания от З. лек автомобил „ Шевролет Нубира“ с рег
№ Р 5484 ВХ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ЗК“Лев инс“АД и същата е била валидно към момента на пътното-
7
транспортно произшествие и след като пострадалия И. С. е предявил
застрахователна претенция пред застрахователя, последният има
задължението да изплати такова. Пострадалият и застрахователя са
постигнали споразумение 18.11.2019г за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени на С. неимуществени вреди от описаното ПТП на
19.12.2018г в размер на 35 000лв, която сума е заплатена на пострадалия. В
настоящото производство също са събрани писмени доказателства и е приета
съдебно-медицинска експертиза относно конкретните увреждания, които е
получил С., сериозността на същите и периода на възстановяването му, като
липсват доказателства по делото С. да е съпричинил по какъвто и да е начин
уврежданията си, в какъвто смисъл са направени от особения представител на
ответника, възражения. Макар и по делото да е установено, че С. към момента
на произшествието е бил употребил алкохол, в костативния протокол за ПТП е
отразено, че количеството на алкохол в кръвтта му е 2.43промила, което
според устното заключение на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза, изложено в съдебно заседание, е в крайните
стойности на средна степен на алкохолно опиянение, при което са налице
значителни нарушения на координация, мислене, вегетативно реакции,
координация на дриженията и други, по делото липсват доказателства, които
да сочат, че същият е нарушил правила на Закона за движение по пътищата, с
които е съпричинил настъпилия за него вредоносен резултат. В този смисъл
вързаженията на особения представител на ответника срещу размера на
изплатеното от застрахователя на пострадалия С. застрахователно
обезщетение са неоснователни.
Съдът намира за установено по делото обаче възражението на особения
представител на ответника, че последният е напуснал мястото на
произшествието преди идването на контролните органи, не по своя вина. От
съдържащото се в досъдебното производство, което е приложено към
настоящото производство, писмено доказателство-справка от отдел „Районен
център 112“-Русе, от което е видно, че веднага след произшествието на тел.112
са се обадили независимо един от друг св.М., но и виновния вода М. З.. От
друга страна от събраните в настоящото производство гласни доказателства
съдът приема за установено, че З. е спрял моторното си превозно средство
след инцидента, обадил се е на тел. 112, след което след като е бил подгонен от
св.М. и св. Е., които са били агресивно настроени и е избягал като е оставил
лекия си автомобил с ключовете в него. По пътя уплашен, както от случилото
се, така и за жИ.та си, тъй като е бил убеден, че посочените свидетели го
гонят, за да го бият, е срещнат св.Г. и след като му е разказал какво се е
случило са се върнали с неговия автомобил на мястото на произшестнието
където е установил, че таксито му липсва. На място обаче имало полицаи и З.
отишъл при тях, както и от тях разбрал, че автомобила му е на паркинга пред
ТД на НАП-Русе в близост до болницата. След като е разговарял с полицаите
и след насоки от тяхна страна е отишъл в Спешното отделение на
УМБАЛ“Канев“-Русе като е присъствал на огледа на лекия му автомобил и е
съдествал на полицията и разследващите за изясняване на случилото се.
Съдът намира, че в показанията на св.М. и св.Е. се съдържат протИ.речия
относно случилото се след произшествието, тъй като св.М. твърди, че З. не е
слязъл от таксито си след инцидента, а само погледнал, след което тръгнал с
него, а те впоследствие когато решили да закарат С. до болницата с такси, го
видели и слезли от таксито, за да разговарят с него, а от друга страна св.Е.
твърди, че З. е бил извън таксито си и е разговарял по телефона/ очевидно с
8
тел.112 с оглед писмените доказателства в ДП/, те му се развикали и той
тогава избягал като си оставил таксито. От показанията им се установява, че
те, както и пострадалия, са били употребили към момента на произшествието
алкохол, тъй като преди това са били в друго заведение. От поведението им,
което и двамата в показанията си споделят, св.М. се качил на таксито на З. и го
закарал в близост до болницата, св.Е. пък гонил З., докато пострадалият им
приятел С. бил закаран в болницата от такси, което викнали, тъй като са
решили, че линейката закъснява. Това на първо място не сочи да са действали
логично и с мисъл за здравето на пострадалия си приятел С., а от друга страна
потвърдават твърденията на особения представител на ответника, че той е
напуснал мястото на произшествието не по свое желание и че това не е
извършено от него виновно. В този смисъл съдът намира, че по делото не са
доказани предпоставките на чл.500, ал.1, т.3 КЗ при наличието на които
застрахователят може да претендира от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски. По тези
съображения предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК“Лев инс“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А
срещу М. Й. З., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес – с.Кацелово,
община Две могили, обл. Русе, *********** иск с правно основание чл. 500,
ал.1 ,т.3 КЗ за заплащане на сумата от 35 000лв, ведно със законната лихва
върху нея от завеждане на иска до окончателното й плащане, която сума
представлява изплатено от ЗК“Лев инс“АД на И. Й. С. застрахователно
обезщетение за претърпени от С. неимуществени вреди от ПТП от
19.12.2018г,виновно причинено от М. Й. З. като водач на лек автомобил
„Шевролет Нубира“ с рег № Р 54 84 ВХ, като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9