№ 859
гр. Бургас, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120203202 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя ****, чрез адв. Н. Д. от БАК срещу
Наказателно постановление № 845076-F839839/25.08.2025г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.
чл.118,ал.1 ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде приложено Решение от
03.07.2025 г. по дело С-733/2023г. на СЕС. В с.з. жалбата се поддържа и се претендират
разноски.
За административнонаказващия орган се явява гл. юрк. Т., която счита, че издаденото
НП е правилно и законосъобразно, като моли да бъде потвърдено. Иска присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Срещу *** е съставен АУАН от 10.08.2025 г. за това,че в стопанисван от него
1
търговски обект - ***, находящ се в ***, при проверка на 10.08.2025г., в 14.08 ч., се
установило,че дружеството в качеството си на лице по чл.3,ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на Наредбата, като не е регистрирало всяка
продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. След
легитимация на органа по приходите е установено, че в обекта е монтиран ПОС-терминал,
като при изведен подробен отчет от пос-терминалното устройство, се констатирало прието
плащане с кредитни/дебитни карти на стойност 16,50 лв. Въз основа на изведен КЛЕН за
10.08.2025 г. за времето от 00.00 ч. до 14.10 ч, контролният орган формирал извод,че за
приетото плащане не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо към
обекта фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. Посочено е
още, че в обекта бил наличен монтиран, въведен в експлоатация и работещ към момента на
проверката касов апарат, модел Eltrade B1 ЕГ,с идентификационен номер на фискална памет
№44360997. В хода на АНП била издадена и Заповед за налагане на принудителна
административна мярка, с която е приложено запечатване на процесния търговски обект ***,
находящ се в *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание
чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ ЗДДС и чл.187,ал.1 ЗДДС.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление,в което правната квалификация на нарушението била по идентичен начин
определена- чл.25 ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1 ЗДДС и на
жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание
чл.185, ал.1 ЗДДС.
От правна страна:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Настоящият състав,
като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
атакуваното НП. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП не
става ясно, за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателят, тъй като
едновременно са изложени фактически обстоятелства от състава на две различни нарушения
- по чл.27,ал.1,т.1-т.4 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.4 ЗДДС и на чл.25,ал.1,т.1
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1 ЗДДС. По тази причина е останала
неизяснена действителната воля на административнонаказващия орган относно естеството
на вмененото нарушение на „Евокати“ЕООД, което нарушава правото на защита на
наказаното лице.
Дори и да се приеме, че няма процесуално нарушение, обжалваното НП подлежи на
отмяна и поради материална незаконосъобразност. С Решение на СЕС от 3 юли 2025 година
по дело C-733/23 г. по идентичен от фактическа страна казус е утвърден единен механизъм
за спазване баланса при отмерване на наказанията като адекватен показател за тежестта и
степента на обществена опасност на нарушението, както и за укрепване принципа на
пропорционалност на предвидените в националната правна уредба санкционни мерки
спрямо тежестта на наказваните с тях деяния. От мотивите на това решение се извежда
еднозначно, че обективен измерител на тежестта на нарушението се извлича от правната му
квалификация от една страна, а от друга на плоскостта на конкретната фактология - чрез
съотнасянето му със стойността на продажбите, за които не е издадена ФКБ, съответно чрез
2
прецизиране съотношението с неплатения ДДС поради неиздаване на касови бележки за
всички плащания, съответстващи на отделно санкционираните нарушения, и размера на
общата наложена санкция Като основен, водещ ориентир при отмерване вида и размера на
наказанието, респ. точен показател, обуславящ несъразмерност на заложената в националната
правна уредба санкция, са изведени обективните характеристики на деянието, изводими по
отношение нарушението на чл.25,ал.1,т.1 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ от стойността
на продажбата, предвид приетото в аналогичен от фактическа страна казус в цитираното решение.
Със санкционната разпоредба на чл.185,ал.1 ЗДДС е предвиден диапазон на наказанието
„имуществена санкция“ с фиксиран минимум, както следва: На лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 1000 до 4000 лв. В случая съдът използва за формален мащаб при регулиране
административно - наказателната отговорност за съответното нарушение разпоредбата на
чл.27,ал.5 ЗАНН, според която: „Не се допуска също така определяне на наказание под
предвидения най- нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи. “
Дължимото от съда произнасяне е само в обсега на наказанието „имуществена санкция“ и
размерът на това наказание -за юридическите лица е от 1000 до 4000 лв., т.е. с фиксиран
минимален праг, предвид ограничителната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Следователно това наказание не може да бъде определено в по-нисък размер, който да е
съразмерен на стойността на нефискализираната продажба – 16,50 лв., респ. да се спази
съотношението с неплатения ДДС поради неиздаване на касова бележка, доколкото такава
възможност не е изрично предвидена в ЗДДС.
Дайствията на АНО, свързан с индивидуално санкциониране на всяка от проявите
относими към самостоятелно неиздаване на 13 бр. ФКБ във вр. с продажби на незначителна
стойност /в диапазон от 4.50 до 23 лв./, се стига до необосновано отклоняване от принципа
на пропорционалност и съразмерност на наказанието /в настоящия случай 1 500 лв./
Несъобразени остават видът и тежестта на нарушението. Настоящият съд не намира, че
допускането на липса и изобщо отказ от санкциониране на дружеството жалбоподател във
вр. с множество, системно извършвани продажби при неизпълнение на задължението за
издаване на ФКБ, би благоприятствало възможността за законосъобразна реализация на
дружеството при бъдещи негови форми на организиране данъчно-правната отчетност. Но
строгостта на санкцията следва да бъде в унисон с тежестта на наказваното с нея нарушение,
независимо от действащата национална правна уредба. Следването обаче на подход, свързан
с налагане на множество прекомерни по тежест отделни имуществени санкции, при това в
размер над установения в чл.185,ал.1 ЗДДС минимум, и в отчетлива диспоропорция със
стойността на продажбите за всяко от нарушенията, е съпътствано от риска за превръщане
на административното наказание в произволна и самоцелна мярка за административно-
наказателна репресия. Подходът на АНО, освен че надхвърля границите на преследваните
цели на наказанието съгл.чл.12 ЗАНН, уврежда сериозно правата на санкционираното лице и
не би могла да възпре срещу по-нататъшно противоправно поведение, нито да възстанови
увредените с нарушението обществени ценности, във вр. създадените предпоставки за
увреждане финансовите интереси при данъчно-правното регистриране, отчитане и облагане
с ДДС на продажбите.
от съдебния състав допуснати съществени процесуални нарушения.
По тези съображения обжалваното НП следва да се отмени.
Предвид изхода на делото, разноски се дължат в полза на дружеството-жалбоподател,
което своевременно е направило искане за присъждането им, ведно с писмени доказателства
за сумата от 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Посочените разноски следва да се
възложат в тежест на НАП, гр.София.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 845076-F839839/25.08.2025г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ, вр.чл.118,ал.1 ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 ЗДДС на ***, ЕИК *** е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.София да заплати на ***, ЕИК ***,
сумата от 400 лева, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4