№ 334
гр. Перник, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201364 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от К. М. П., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №25-1158-000254/14.02.2025г., издадено от началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник, с което е наложено
административно наказание глоба 50 /петдесет/ лв., на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за това, че на 24.01.2025
г., в 13.05 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, по път I-1, в посока към град
София, като водач на лек автомобил „БМВ 118Д“ с рег. №*****, по време на
движение не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е
оборудван – нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно. Излага възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура,
ограничаващи правото му на защита и обуславящи незаконосъобразност на
обжалвания административнонаказателен акт.. Твърди, че нарушението не е
извършено, че приетите фактически обстоятелства не съответстват на
действителността и че неправилната им оценка е довела до издаване на
наказателно постановление при неправилно приложение на материалния
закон. Моли за отмяна на обжалвания акт.
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. В.С. заявява, че поддържа жалбата, излага доводи,
че нарушението не е доказано и пледира за отмяна на наказателното
постановление. Посочва, че не претендира присъждане на разноски.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е основателна.
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Същото е установено с акт за установяване на административно
нарушение серия АД, №121931/24.01.2025г. В съдържанието му е посочено, че
на същата дата – 24.01.2025г., в 13.05 часа, в. Драгичево, общ. Перник, път I-1,
свидетелите В. А. В. и Д. И. Ч. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД
МВР Перник извършили проверка на К. П. като водач на МПС – лек
автомобил „БМВ 118Д“ с рег. №*****, при която установили, че по време на
движение същият не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е
оборудван.
Въз основа тази констатация на място срещу К. П. било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като
актосъставителят – свид. В. В. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В съставения акт било отразено, че
нарушителят няма възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН П. не упражнил правото си на писмени
възражения.
На 14.02.2025 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на
К. П. административно наказание за установеното нарушение.
При проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдът не констатира допуснати нарушения на процесуални
правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от компетентни органи,
правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство
по делото заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1 и
ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в сектор
ПП при ОДМВР – Перник, е оправомощен да осъществява контролна дейност
по чл.165 от ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП, тъй като същият
попада в категорията длъжностни лица, определени в т.1.3.1 от цитираната
заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Същата заповед доказва и компетентността на
началник група в Сектор ПП при ОД МВР – Перник да издава наказателни
2
постановления за констатирани нарушения по ЗДвП на обслужваната
територия /т.3.11/, доколкото е определен като длъжностно лице със
съответната компетентност от министъра на вътрешните работи,
правомощията на когото произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и на изискванията в чл.42, ал.1, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – административното нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими
към фактическия му състав, описанието съответства на правната
квалификация на деянието, поради което правото на защита на жалбоподателя
не е ограничено.
По същество:
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по
делото намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл.53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното
производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не
е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, респ., че не е действал
виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е
доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП
доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда.
Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите
по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в
чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с
оглед чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от
ЗАНН. Разпитаните в съдебното следствие свидетели – В. В. /съставител на
акта/ и Д. Ч. не допринасят в тази посока. Първият заявява, че няма никакъв
спомен на проверката, като обяснява, че констатирането на нарушения от
същия вид е ежедневие в служебната му дейност и затова не може да съобщи
конкретни обстоятелства, включително след предявяване на съдържанието на
съставения от него АУАН. От своя страна, свидетелят Д. Ч., сочен като
очевидец на нарушението, след запознаване с акта заявява, че си спомня
отчасти случая, но въпреки това изявление не дава никакви сведения,
относими към проверката – обстоятелствата, при които е установено
нарушението, какъв е бил повода за спиране на жалбоподателя, сам ли е бил в
превозното средство, възприел ли е свидетелят лично липсата на поставен
обезопасителен колан и в кой момент, направил ли е водачът изявления във
3
връзка с констатацията за нарушение. Невъзможността тези обстоятелства да
бъдат изяснени поради отсъствие на спомен у свидетелите, установили
твърдяното нарушение, не дава възможност да се провери версията на П.,
изложена в жалбата му - че е управлявал превозното си средство с поставен
обезопасителен колан, който отстранил след като спрял при подадения му със
светлинна сигнализация сигнал от полицейски автомобил, движещ се зад него,
преди служителите на МВР да се приближат до неговия автомобил. След като
свидетелите В. и Ч. не предоставят сведения относно възприетите факти, то
наличието на съставен акт, записите в който формално потвърждават, не е
достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието
му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността. Други
доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Искането на жалбоподателя за
събиране на допълнителни такива съдът е уважил като е изискал налични
записи на проверката от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и
пътен контрол“, каквито обаче не са предоставени по причина, че срокът за
съхранението им е изтекъл, видно от приетото по делото писмо от началник
Сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Перник, рег. № 24045 от 29.09.2025г.
Своевременно приобщаване на записите е било възможно по инициатива на
наказващия орган.
Ето защо възражението на жалбоподателя - че не е извършил
нарушението, не може да бъде отхвърлено като недостоверно и защитно,
особено след като сам е инициирал събиране на доказателства, които по
естеството си биха били годни по обективен начин да го подкрепят или
отхвърлят.
В този обем събраните по делото доказателства не са достатъчни за
формиране на единствено възможен извод, че фактите, относими към състава
на нарушението са установени обективно и точно и че вмененото нарушение е
действително извършено. Изложеното мотивира съдебния състав да приеме,
че последното не е доказано по несъмнен начин и незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателна отговорност за него.
Предвид горното обжалваното наказателно постановление се отменя
изцяло като незаконосъобразно.
Разноски съдът не присъжда, тъй като не се претендират.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1158-000254/14.02.2025г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник,
с което на К. М. П., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание глоба 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
установено извършено на 24.01.2025 г. в с. Драгичево, общ. Перник
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
4
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5