№ 36
гр. Трън, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241740100270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от ГПК – делбено, втора фаза.
С решение № 16/17.04.2025г. е допусната делба между Д. С. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: *********** и Д. А. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.***********, по отношение на следния недвижим имот:
Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 49 кв.м. (четиридесет
и девет квадратни метра), построена в Урегулиран поземлен имот VII - общ. (седми ), в
квартал 2 (втори) по устройствения план на село Ломница, община Трън, обл.Перник,
находяща се в село Ломница, община Трън, област Перник, одобрен със Заповед № III
-419/06.10.1981г. на Кмета на община Трън, с площ 825 кв.м.(осемстотин двадесет и
пет квадратни метра), при граници на УПИ: улица, УПИ VIII - общ., край на
регулацията и УПИ VI - общ., построена по силата на договор за суперфиция, ведно с
правото на строеж върху мястото, придобито по силата на Нотариален акт №13, том II,
нотариално дело № 214 от 21.12.2017г., по описа на Нотариус № 675 - Р. Б., вписан в
Служба по вписванията с вх.рег.№ 544 от 21.12.2017г., акт 141 том 2 дело № 240,
том.9897, при следните делбени части: За Д. С. Б. - 1/2 идеална част. За Д. А. Т. – 1/2
идеална част.
Трънският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
По делото е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. От
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза на
вещото лице А. е видно, че делбеният имот е неподеляем, а пазарната му стойност е
1
общо 74 760,00 лв.
Налице са предпоставките на чл. 348 от ГПК за изнасяне на публична продан на
делбения имот. Последният е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от
съделителите.
Вещото лице е определило пазарната стойност на имота, допуснат до делба.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, като компетентно изготвено,
съобразно задачите, по които е допусната експертизата и неоспорено от страните.
Във втората фаза по извършване на делбата са приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателства приложени към иска на
ищеца по чл.346 ГПК и чл.349 от ГПК заявени в първото по делото открито съдебно
заседание от втората фаза на делбата.
Във връзка с претенциите на ищеца по реда на чл. 349 ГПК са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени
събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при
съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира
изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключенията на
вещото лице по допуснатата и изслушана по делото експертиза, като неоспорена от
страните и дадена от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът
няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По способа за извършване на делбата:
За да бъде прекратена съсобствеността в едно делбено производство,
законодателят е предвидил четири способа, а именно: теглене на жребий,
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК и
изнасяне на имота на публична продан. В избора си по един от тези способи за
приключване на производството съдът следва да прецени дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно константната
съдебна практика, основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба
съсобственост във втората фаза на делбеното производство, е съставяне на
разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК и съответно теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите по делба имоти
съответства на броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене на
жребий.
2
В разглеждания случай по делото е заявена претенция с правно основание чл.
349, ал. 2 ГПК и съдът дължи произнасяне на първо място по така заявената претенция
от ищеца за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. първо ГПК „ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при
които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой
от съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността
юридически факт, от друга - с обекта на съсобствеността и от трета страна - с
изисквания, на които следва да отговаря самият съделител. По реда на чл. 349, ал. 2
ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и пр.),
възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо; делбеният недвижим имот
следва да има характеристиките на жилищен имот и от него да не могат да се
обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от
съделителите. По отношение на съделителя, заявил възлагателна претенция, законът
поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот и да е
живял в имота при откриване на наследството.
С оглед изложеното дотук, съдът намира, че не са налице законовите
предпоставки за поставяне в дял на ищеца на делбения имот, поради следното:
По делото безспорно се установява, че делбеният имот има характеристиките на
жилищен такъв (съдът съобразява и формираната съдебна практика, намерила израз в
решение № 148/07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.), като от
заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза се
установява, че същият е неделим и от него не могат да се обособят самостоятелни
обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.
От представената по делото справка от Агенция по вписванията се установява,
че ищецата не притежава друго жилище. Явява се ипотекарен длъжник по банков заем,
заедно с настоящия си съпруг – свидетеля И. Е. Б. за три имота на територията на
гр.Хасково.
Не са налице, обаче останалите предпоставки за уважаване на претенцията за
възлагане на имота, допуснат до делба. Това е така, тъй като право на възлагане по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т. е. само лице, което е придобило
идеална част от имота по наследство, и то в хипотезата, при която съсобствеността е
възникнала от наследяване. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на
чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на
3
общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е
изключена всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на
наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма
качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на
наследството. В разглеждания случай съсобствеността е възникнала въз основа на
наследяване - след смъртта на сина на страните на 09.08.2023г. Същевременно от
анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства не може да бъде
направен извод и че ищцата е живяла постоянно в имота към момента на откриване на
наследството. В ТР № 1/2004 г. ОСГК е посочено: „Практиката предполага трайно
фактическо състояние, продължително във времето отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.
Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в
имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. В
случая от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецата
към момента на смъртта на нейния син не е пребивавала в делбения имот, а е живяла
постоянно в гр. Хасково. Процесният имот е вилен, ползвал се е инцидентно през
годините от страните.
Поради това съдът намира, че единственият законоустановен способ за
ликвидиране на съсобствеността върху неподеляемия имот е изнасянето му на
публична продан, съгласно чл. 348 ГПК. Получената от проданта цена следва да се
разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно
решението по допускане на делбата.
По претенциите по сметки:
Според разясненията, дадени в ТР № 85/1968 г. и ППВС № 6/1974 г.,
отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения
в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е
променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В този случай
увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е
добросъвестно или при недобросъвестно владение, когато другият съсобственик е
знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В
останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята
част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се
уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са се противопоставили или
по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на
останалите съсобственици за извършването им. Единствено в хипотезата на чл. 61, ал.
2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка
от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е
4
ограничена до размера на обогатяването (решение 532/17.06.1994 г. по гр. д. №
382/1994 г. на ВС, I г. о.; решение № 615 от 2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, I г. о.
и др.).
Всичко това означава, че съдебната практика, изразена в Постановления на
Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК, е задължителна по въпросите за
извършени подобрения в чужд недвижим имот без знанието и съгласието на
собственика и без намерението на извършителя да придобие имота, като го владее за
себе си, и в тези случаи приложение намира институтът на водене чужда работа без
пълномощие - чл. 60 - 62 ЗЗД, или неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, и че
при тези случаи вземането е изискуемо от момента на извършването на подобренията.
Ето защо, след като съдът приема, че ищцата е владяла собствените си 1/2 ид. ч.
и е бил държател на останалите 1/2 ид. ч., собственост на ответника по делото и не се
установява твърдените плащания на данъка да са извършвани с категоричното
съгласие на последния, но пък и той не се е противопоставил изрично, което
безспорно се установява от показанията на разпитания по делото свидетел, то следва
да се приеме, че отношенията между страните, касаещи заплащане на дължим данък за
недвижимия имот предмет на делбата, трябва да се уредят по правилата на гестията, в
частност – съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото извършеното е в интерес и на
съделителя - ответник.
С оглед на изложеното дотук, само по отношение на доказаните по делото
плащания, извършени от ищцата в размер на 122,14 лева, като така посочената сума
ответникът Д. А. Т. следва да бъде осъден да заплати в пълен размер на ищцата.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК в делбеното производство страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си, като по присъединените
искове разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9 принцип за възлагане на разноските, е
последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Според същия, при
липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на
делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при
оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по
присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или
въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Тъй като решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват
всички съсобственици, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК, разноските за
производството се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Законът
има предвид съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за
5
ликвидиране на съсобствеността - заплатените от страните такси и възнаграждения за
вещи лица.
Ищецът доказва направени разноски по делото в общ размер на 2850 лева, от
които 1500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, 400,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за предявяване на иск по счл.346 от ГПК, 350,00 лева –
депозит за вещо лице и 600,00 лева – възнаграждение за особен представител.
С оглед представените доказателства за направени от ищцата Д. С. Б. разноски и
при наличието на спор между страните за начина на извършване на делбата, то по реда
на чл. 355, изр. първо ГПК ответникът Д. А. Т. следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сума в размер на 1175,00 лева съобразно стойността на неговия дял.
С оглед изхода на делото и стойността на дяловете, ищцата Д. С. Б. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Трън сумата от 1 495,20 лева, а
ответникът Д. А. Т. следва да заплати сумата от 1 495,20 лева лева, които суми
представляват държавна такса - 4% върху стойността на съответните дялове.
В решението съдът присъжда и дължимата държавна такса върху съединените
във втората фаза на делбата искове – 4% върху цената на иска за първата инстанция.
Държавната такса се възлага върху ищеца и ответника съобразно с уважената и
отхвърлената част от претенциите им по сметки. При следване на това правило,
съделителят Д. А. Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавния бюджет
по сметка на РС – Трън сумата от 4,90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 248 от ГПК имот,
Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 49 кв.м. (четиридесет и
девет квадратни метра), построена в Урегулиран поземлен имот VII - общ. (седми ), в
квартал 2 (втори) по устройствения план на село Ломница, община Трън, обл.Перник,
находяща се в село Ломница, община Трън, област Перник, одобрен със Заповед № III
-419/06.10.1981г. на Кмета на община Трън, с площ 825 кв.м.(осемстотин двадесет и
пет квадратни метра), при граници на УПИ: улица, УПИ VIII - общ., край на
регулацията и УПИ VI - общ., построена по силата на договор за суперфиция, ведно с
правото на строеж върху мястото, придобито по силата на Нотариален акт №13, том II,
нотариално дело № 214 от 21.12.2017г., по описа на Нотариус № 675 - Р. Б., вписан в
Служба по вписванията с вх.рег.№ 544 от 21.12.2017г., акт 141 том 2 дело № 240,
том.9897.
ОСЪЖДА на основание 355 от ГПК Д. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес:
*********** да заплати по сметка на Районен съд – Трън в полза на бюджета на
6
Съдебната власт сумата от 1 495,20 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и
двадесет стотинки), представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание 355 от ГПК Д. А. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
*********** да заплати по сметка на Районен съд – Трън в полза на бюджета на
Съдебната власт сумата от от 1 495,20 лв. ( хиляда четиристотин деветдесет и пет лева
и двадесет стотинки ), представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание 355 от ГПК Д. А. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.*********** да заплати по сметка на Районен съд – Трън в полза на бюджета на
Съдебната власт сумата от 4.90 лв. ( четири лева и деветдесет стотинки) ,
представляваща държавна такса
по иска по чл.61 ал.2 от ЗЗД).
ОСЪЖДА Д. А. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***********, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, сумата от 1175,00 лева (хиляда
сто седемдесет и пет лева), представляващи разходи, направени в хода на делбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
7