РЕШЕНИЕ
№ 1314
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502296 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 3010/17.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 1521/2024 г. по описа
на Софийски градски съд, I г.о., 28 състав е отхвърлен предявеният по реда на чл. 153, ал. 1
от ЗОНПИ от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Д. Г. (D.
G.), румънски гражданин иск за отнемане на незаконно придобито имущество, в размер на
245 255 евро, с левова равностойност 479 677.09 лв., представляващи намерени и иззети
недекларирани парични средства при преминаването на 11.01.2023 г. през ГКПП - Малко
Търново, обл. Бургас, по досъдебно производство № 4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД
„Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г., пор. № 99/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Бургас, съгласно Протокол за извършена митническа проверка № 23BG001003М001059 от
11.01.2023 г. и Разписка № 23000500 за задържане на парични средства и златни изделия.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество, която моли същото да бъде отменено и искът й уважен.
Счита решението неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че съдът правилно е
приел наличие на „значително несъответствие“ между имуществото и нетните доходи на
ответника, предвид безспорно установената липса на законни източници за придобиване на
процесното имущество. Съдът неправилно отхвърлил иск на основание непредвидена в
специалния закон предпоставка за отнемане на незаконно придобитото имущество - липса на
връзка между осъществена от ответника незаконна дейност и имуществото, предмет на
1
отнемане. Съдът извършил превратно тълкуване на закона. Единствените доказателства,
които ответната страна ангажирала за установяване на законен източник за придобиване на
процесното имущество били нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот от
25.03.2005 г. и от 14.03.2005 г., установяващи извършването на отчуждителни сделки от
ответника осемнадесет години преди установяване на недекларираните парични суми и
които не обосновавали правен извод, че недекларираните парични средства представляват
част от получената сума от извършените покупко-продажби. Липсвали доказателства, че
получените суми са били налични в патримониума на ответника в началото на проверявания
период. Липсата на взаимовръзка между получените средства от извършените отчуждителни
сделки и процесното имущество допълнително била потвърдена от твърденията на
ответника, че се занимава с покупко-продажби на недвижими имоти. Последните, освен че
били недоказани, на още по-силно основание допринасяли за формиране на обосновано
предположение, че получените средства от извършените през 2005 г. разпореждания с
недвижими имоти, са били вложени и използвани от ответника за други дейности или
сделки, извършени много преди началото на проверявания период.
Въззивникът счита, че по делото са налице кумулативно изискваните
законовите предпоставки за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
имущество. Било установено, че ответникът D. G. (Д. Г.) - румънски гражданин е привлечен
в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 242, ал. 1,6. „д“ вр. чл. 18, ал. 1
от НК и чл. 251, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Наказателното производство срещу ответника
приключило с одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД № 30/2024 г. по
описа на ОС - Бургас, със сключването на което ответникът се е признал за виновен в
извършване на престъпленията. Престъпленията попадали в предметния обхват на чл.108,
ал. 1, т. 16 и т. 17 от ЗОНПИ, т.е. изпълнено е първото изискване на закона, за да възникне
правото на отнемане на незаконно придобитото имущество. Установено било, че през
проверявания период ответникът е придобил имущество в размер на 479 677,09 лв., което
било налично в патримониума на лицето в края на проверявания период. Установено било,
че е налице „значително несъответствие“ по смисъла на §1 т.З от ДР на ЗОНПИ в размер на
479 677,09 лв., което несъответствие многократно надвишава предвиденият в закона
минимум от 150 000 лв. Налице била и третата изискуема от закона предпоставка, тъй като
за придобиване на процесното имущество не бил установен законен източник на средствата.
Незаконосъобразно и неправилно съдът приел, че за да възникне правото на
държавата да отнеме незаконно придобитото имущество, в производство, водено по реда на
действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), следва да е
налице и връзка с осъществена незаконна дейност /престъпна дейност или административни
нарушения/. Въззивникът поддържа, че установеното „значително несъответствие“, като
юридически факт, само по себе си представлявало индиция за осъществяване на
неправомерна дейност и е основание за формиране на обосновано предположение за
незаконния произход на паричните средства, към който извод насочвало и умишленото и
целенасочено укриване на паричните средства от компетентните органи. Ответникът не
проявил каквато и да е процесуална активност за установяване на извършване на
правомерна дейност, годна да генерира такива значителни по размер доходи. Отделно, всяка
законна икономическа дейност, която не е регистрирана и не се осъществява по надлежния
ред поражда множество нарушения на различни разпоредби на данъчното законодателство и
публичното право, като цяло. Тоест, липсата на надлежна регистрация и неспазването на
действащата правна рамка превръща дори законната дейност в незаконна такава. Тежестта за
установяване на законни източници на средства, които са послужили за придобиване на
имуществените обекти, била на ответника. Съгласно установената практика, законният
източник на средства е правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда като твърдение
и се доказва от ответника - Решение № 29/12.04.2021 г. по гр.д.№1021/2019 г. на III г.о.,
Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. дело № 4647/2021 г. по описа на ВКС, III г.о.
Ответникът не доказреал при условията на пълно и главно доказване и не е оборил
надлежно законовата презумпция по чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ.
2
Смисловото съдържание на това понятието „незаконно придобито
имущество“ включвало всякакво имущество на проверяваните лица, за придобиването на
което не е установен законен източник. Това означавало имущество, което е акумулирано в
резултат на осъществяването на правно нерегламентирана или забранена от закона дейност,
като законодателят презюмирал същото като незаконно придобито имущество, а оборването
на тази презумпция е вменено в доказателствена тежест на ответниците. Единственият
правно релевантен факт в производството по ЗОНПИ е установената липса на законни
източници на доходи за придобиване на процесното имущество и не предполагало
допълнително установяване на причинно-следствена връзка между придобиването му и
извършена от лицето престъпна дейност. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ, производството по
отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното
производство срещу проверяваното лице. Ето защо предпоставката за отнемане на
имущество по приложимия закон не е връзката му с конкретно деяние, извършено от
проверяваното лице, а невъзможността на това лице да докаже придобиването на
установеното имущество със законни доходи. Установеното „значително несъответствие“,
разгледано заедно с необорената от ответника презумпция по чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ
представлявали достатъчно основание за формиране на обосновано предположение за
незаконен източник на придобитото имущество. Съдът следвало да обсъди цялостната
незаконна дейност на ответника, правната същност и общественоопасните последици на
извършените от лицето престъпления. Количеството на намерените у лицето златни
предмети и вложеният умисъл и професионален подход при укриването им, които
представляват ясен признак за една продължавана престъпна дейност, която вероятно е
започнала значително преди нейното разкриване от право-охранителните органи.
Същевременно, стоковата контрабанда безспорно представлява незаконна дейност, годна да
генерира значителни по размер доходи, които биха могли да бъдат източник за придобиване
на процесната парична сума. Механичното пренасяне на практиката на ЕСПЧ по отменените
закони към действащия ЗОНПИ би довело до съществено затрудняване на борбата с
корупцията, намаляване на ефективността на превантивните механизми, създаване на
предпоставки за укриване на незаконно придобито имущество и накърняване на
обществения интерес от прозрачност в управлението.
Въззиваемият Д. Г. (D. G.) оспорва въззивната жалба като моли въззивнаят съд
да потвърди обжалваното с нея решение като законосъобразно и правилно.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производството е образувано по реда на чл. 153, ал. 1
Закон за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗОНПИ, с предходно заглавие до
06.10.2023 г. Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество/ по иск за отнемане на незаконно придобито имущество, в размер на 245 255
евро, с левова равностойност 479 677.09 лв., представляващи намерени и иззети
недекларирани парични средства при преминаването на 11.01.2023 г. през ГКПП - Малко
Търново, обл. Бургас, по досъдебно производство № 4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД
„Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г., пор. №99/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Бургас, съгласно Протокол за извършена митническа проверка № 23BG001003М001059 от
11.01.2023 г. и Разписка № 23000500 за задържане на парични средства и златни изделия,
предявен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /с предходно
наименование Комисията за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество/ срещу Д. Г. (D. G.). В исковата молба се твърди, че с решение №
999/11.10.2023 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, въз основа на получено в ТД на КПКОНПИ - гр. Бургас
3
уведомление от Окръжна прокуратура - град Бургас, с което уведомяват, че по досъдебно
производство № 4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД „Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г.,
пр.пр. № 99/2023 г., по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, в качеството на обвиняем е
привлечено лицето D. G. (Д. Г.) - румънски гражданин, роден на ******** г. в Република
Румъния, за това, че на 11.01.2023 г. през ГКПП - Малко Търново, обл. Бургас, с лек
автомобил марка и модел „БМВ 5“, с молдовски № ********, собственост на Т. С., направил
опит да пренесе през границата на страната от Р. България в Р. Турция, без знанието и
разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери - златни изделия с
общо тегло 807.14 грама на обща стойност 56 499.80 лв., подробно описани по-горе, което
съставлява престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и че на
11.01.2023 г., на митнически пункт „Малко Търново“, обл. Бургас, в условията на съвкупност
с горепосоченото престъпление, при излизане от Р. България в посока Р. Турция, не е
изпълнил задължението си за деклариране пред митническите органи на парични средства -
сумата от 245 255 евро с левова равностойност 479 677.09 лв. - престъпление по чл. 251, ал.
1. вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Престъпленията попадали в приложното поле на чл. 108, ал. 1, т. 16
и т. 17 от ЗОНПИ. В лично обяснение, дадено пред митническите органи от Д. Г., във връзка
с извършеното нарушение, заявил, че парите и златните предмети са негови. Намерените
парични средства с левова равностойност 479 677.09 лв. били с неустановен произход, като
ответникът не дал никакви сведения или доказателства в тази връзка, включително и след
предоставена възможност от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество . При
извършената проверка не били установени доходи, приходи или източници на финансиране,
обичайни и извънредни разходи, нито друго имущество, освен процесните парични средства
в общ размер на 479 677.09 лв. Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество счита,
че е налице значително несъответствие над 150 000 лева за целия проверяван период в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ, във вр. с § 1, т.
3 от ДР на ЗОНПИ, като са налице предпоставките в чл. 153. ал. 1 и чл. 154, ал. 1, във връзка
с чл. 141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 147 от ЗОНПИ за отнемане на процесната
сума, като незаконно придобито имущество.
Ответникът Д. Г. оспорва предявения иск. Поддържа, че паричните средства и
златните предмети са били приобщени по наказателно производство № 4/2023 г. на Агенция
„Митници“, ТД „Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г., пр.пр. 99/2023 г. по описа на Окръжна
прокуратура - Бургас, по което е образувано НОХД № 20242100200030 по описа за 2024 г. на
Окръжен съд Бургас, приключило с определение № 23 от протокол № 382/20.03.2024 г., с
което съдът одобрил постигнатото между държавното обвинение и ответника споразумение
за решаване на делото, съгласно което на основание чл. 242, ал. 7 от НК, предметът на
контрабандата, а именно златните накити, се отнемат в полза на държавата. Ответникът
възразява, че въпреки факта, че е румънски гражданин, липсват справки и информация за
реализираните доходи, приходи и източници на финансиране на територията на Р. Румъния,
както и за имотното му състояние там, а Комисията е извършила проверка единствено в
регистрите на територията на Р. България, поради което не било доказано от ищеца
наличието на „значително несъответствие“ между доходите и притежаваното имущество.
Оспорва твърдението да е получавал покана по чл. 136 от ЗОНПИ, с изх. № ТДОЗ БС/УВ-
14559/11.12.2023 г., тъй като такава не му е била връчвана. С договор за покупко-продажба
по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.03.2005 г., с нотариална
заверка № 889 съгласно регистъра на Н. Б., нотариус, вписан в нотариалната камара на
Румъния, с кантора в гр. Букурещ, ответникът прехвърлил правото на собственост върху
имот, срещу сумата от 300 000 евро, която значително надхвърляла размера на процесната
парична сума от 245 255 евро, с левова равностойност 479 677,09 лева, поради което счита,
че в случая по категоричен начин се доказвало не само произхода на установената по време
на проверката сума, а и нейният законен характер. С оглед изложеното и приложения като
писмено доказателство нотариален акт, счита, че законовата презумпция за незаконно
4
придобито имущество е категорично оборена и искът подлежи на отхвърляне.
С решение № 999/11.10.2023 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, въз основа на получено в ТД на КПКОНПИ - гр. Бургас уведомление
от Окръжна прокуратура - град Бургас, с което уведомяват, че по досъдебно производство №
4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД „Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г., пор. № 99/2023
г., по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, в качеството на обвиняем е привлечено
лицето D. G. (Д. Г.) - румънски гражданин, роден на ******** г. в Република Румъния, за
това, че на 11.01.2023 г. през ГКПП - Малко Търново, обл. Бургас, с лек автомобил марка и
модел „БМВ 5“, с молдовски № ********, собственост на Т. С., направил опит да пренесе
през границата на страната от Република България в Република Турция, без знанието и
разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери - златни изделия с
общо тегло 807.14 грама на обща стойност 56 499.80 лв., което съставлява престъпление по
чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и че на 11.01.2023 г., на митнически пункт
„Малко Търново“, обл. Бургас, в условията на съвкупност с горепосоченото престъпление,
при излизане от Р. България в посока Р. Турция, не е изпълнил задължението си за
деклариране пред митническите органи на парични средства - сумата от 245 255 евро с
левова равностойност 479 677.09 лв. - престъпление по чл. 251, ал. 1. вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Предмет на настоящият иск е паричната сума, като искането е за отнемането й
в полза на държавата.
С протоколно определение от 20.03.2024 г., по НОХД №30/2024 г., на ОС-
Бургас, е одобрено споразумение между Прокуратурата и Д. Г., с което последният се е
признал за виновен за извършените престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „Д“ НК и чл. 251, ал. 1
НК. Наложено му е едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му се отлага с тригодишен изпитателен
срок. Наложена е и глоба в размер на 10 000 лв., като златните изделия са отнети в полза на
държавата, на основание чл. 242, ал. 7 НК.
При извършената от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
по чл. 107 ЗОНПИ за имущественото състояние на ответника в периода 21.07.2013 г. –
21.07.2023 г. не е открито да е притежавано имущество на територията на Република
България.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
25.03.2005 г., на нотариус Н. Б., по силата на който е продал на А. – М. М. недвижим имот,
подробно посочен в нотариалния акт, за сумата от 300 000 евро с равностойност 10 800 000
румънски леи.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба от 14.03.2005 г., на нотариус
Н. Б., по силата на който е продал на П. М. - В. недвижим имот, подробно посочен в
нотариалния акт, за сумата от 7 181 400 румънски леи. Ответникът твърди, че
равностойността на тази сума се равнява на около 100 000 евро.
В съдебно заседание на 17.02.2025 г. процесуалният представител на ответника
адв.Х. е заявил, че клиентът му основно се занимавал с покупко-продажба на недвижими
имоти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Със Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, (загл. изм. – ДВ,
бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) се уреждат условията и редът за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 141 по реда на
5
този закон се отнема незаконно придобито имущество. Според чл. 5, ал. 1 от закона за
незаконно придобито се смята имуществото, за придобиването на което не е установен
законен източник. Чл. 107 овластява КОНПИ да образува производство по този закон, когато
проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл.
108, ал. 1 от закона. Със закона от 2018-та година се разширяват хипотезите на започване на
проверка, като се включват и тези, когато наказателното производство е било прекратено
поради: последвала амнистия, изтичане на предвидената в закона давност, след извършване
на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта, деецът е починал; по отношение на лицето е допуснат трансфер на
наказателно производство в друга държава. Проверката започва и в хипотезите на спиране
на наказателното производство, когато не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:
1. след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване; 2. притежава
имунитет; 3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено. Основание за образуване на
проверката е и уведомяване за констатирано несъответствие от КОНПИ при установен с
влязъл в сила акт конфликт на интереси, както при неподаване в срок на декларация по чл.
49, ал. 1, т. 2 или 4 от ЗОНПИ, освен ако неподаването се дължи на причини, за които лицето
не отговаря.
При наличие на тези предпоставки, свързани със сезиране на КОНПИ
законодателят изисква и комисията да може да направи обосновано предположение, че
дадено имущество е незаконно придобито. Съгласно чл. 107, ал. 2 обосновано
предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. Същевременно в § 1, т. 3 от допълнителните
разпоредби законодателят дефинира, че "значително несъответствие" е онзи размер на
несъответствието между имуществото и установения нетен доход, който надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период. В допълнителните разпоредби към ЗОНПИ се съдържат
легални дефиниции и на следните понятия, относими към изясняване предпоставките за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество: „Имущество“ е
всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима,
ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на
собственост или други права върху него (§1, т. 4); - „Нетни доходи“ са доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му (§1, т. 8); - „Доходи, приходи
и източници на финансиране“ са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по
служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от
упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти
и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е
установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други
доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни
възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен
законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от
физически лица (§1, т. 2); - „Обичайни разходи“ са тези за издръжка на лицето и на
членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт
(§1, т. 9).
Съдебната практика е възприела становището, че несъответствие е налице,
когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в
сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от
ДРЗОПДНПИ /отм./, съответно в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер. Така в решение №
147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/3.04.2024 г. по гр.
д. № 3698/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 522 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г., ІV
г. о. на ВКС. Под „несъответствие“ законът има предвид целия патримониум на
проверяването лице към определен момент /началото и края на проверявания период/, като
съвкупност от оценими в пари /според придобиваната им стойност/ активи /вещи и права/ и
пасиви. Когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има
6
значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при
отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при
отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска,
само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на
последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото
семейство. Когато е налице разлика в стойностите на придобиване и отчуждаване, при
определяне несъответствието се взема предвид стойността на имуществото при
придобиването му /част от разходите на проверяваното лице/ и стойността на имуществото
при отчуждаването му /част от приходите на проверяваното лице/.
Въззивният съд намира, че от доказателствата по делото не може да се
установи, че недекларираните при преминаването от страна на ответника на границата на
Република България 245 255 евро са с произход осъществените от ответника през 2005 г. две
продажби на недвижими имоти. Тези сделките са реализирани в период, който е значително,
почти осемнадесет години отдалечен от 11.01.2023 г., като е в противоречие с житейската
логика тези средства да бъдат съхранявани от ответника, без да бъдат изразходвани или
вложени в друго имущество. В съдебно заседание процесуалния представил на ответника е
посочил, че доверителят му се занимава с търговията на недвижими имоти. Съдът
преценява, че тази дейност изисква влагането на значителни по размер средства като е
нелогично сумите, получени от продажбата на два имота през 2005 г. да бъдат съхранявани,
а не влагани в твърдяната дейност по покупко-продажба на имоти. Липсва забрана в
българското законодателство за съхраняване на парични средства в брой, но съдът намира
периода от 18 години след придобиване на тези суми за значителен за тяхното съхраняване с
оглед твърденията за дейност свързана с покупко-продажби на недвижими имоти и с оглед
необходимостта от разходване на средства във връзка с житейските нужди на ответника. При
липса на твърдения и ангажирани доказателства от Д. Г. за реализирани доходи в периода от
2005 г. до 11.01.2023 г., настоящият съдебен състав не може да направи извод, че продажната
цена от двата имота е била държана като спестявания, вместо да бъде използвана от
ответника за задоволяване на негови житейски нужди, каквито поначало съществуват за
всяко едно физическо лице или във връзка с декларираната от него дейност, която изисква
значителни средства.
По делото не се установява ответникът да е имал доходи през проверявания
период или парични суми към неговото начало. Без значение е в случая дали и какви са били
разходите на Д. Г.. Размера на разходите би имал значение при установени доходи на лицето,
с цел изчисляване на нетния доход /доходите, намалени с разходите на лицето/. При липсата
на доказателства за получаван доход, то нетният доход всякога ще бъде нулева величина,
независимо от разходите.
С оглед изложеното по делото е установено „значително несъответствие“ по
смисъла на §1, т. 3 от ДР от ЗОНПИ, тъй като единственото имущество в края на
проверявания период е процесната сума от 245 255 евро, с левова равностойност 479 677,09
лв., и при нетен нулев доход, е очевидно, че несъответствието надвишава 150 000 лв. за
целия проверяван период.
Разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗОНПИ предвижда, че целта на закона е да се
защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите
за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. По сходен начин целта е
дефинирана в ЗОПДНПИ (отм.). Същевременно съобразно чл. 4 за постигане на целта по чл.
2 могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на
засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от
несправедливост. Изрично се отбелязва, че ограниченията на собствеността, предвидени в
този закон, се прилагат в степента, която е необходима за постигане целта на закона.
Цитираните разпоредби следва да се прилагат при съблюдаване на чл. 1
Протокол 1 ЕКПЧ, касаещ защита на собствеността. Настоящият състав съобразява дадените
от ЕСПЧ разяснения в решението по делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и
26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.2024, според което „за да бъде една
7
конфискация по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от
Протокол № 1, националните органи трябва да установят някаква престъпна дейност или
административно нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването на
имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното
имущество.“ (§ 138). Цитираното решение разяснява основни предпоставки при засягане на
квалифицираното право по чл. 1, ал. 1 ЕКПЧ, касаещи конфискация на имущество, която не
е основана на присъда. Ето защо същите се явяват приложими и към приложимия към
случая закон
Въззивният съд взема предвид разясненията по тълкуване на закона, дадени с
Тълкувателно решение 4/2021 гр. София, 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, според които не
представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ
получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза
на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не
са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество.
Уважаването на иска е предпоставено от доказване на обстоятелството, че
придобитото от ответника имущество е в резултат на непозволена от закона дейност,
източниците на която са краен брой /така Решение № 97 от 18 май 2018 г. по гр. д. № 3224
по описа за 2017 година на ВКС, ІV Г. О./. За да е в съответствие с член 1 от Протокол 1
ЕКПЧ намесата в правото на собственост трябва да бъде законосъобразна, да е в обществен
интерес и да постига справедлив баланс между изискванията на общия интерес и правата на
страната, чието имущество се засяга /така § 98 от делото Й. и други срещу България/.
Подобно изискване не е въведено в ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ (предишно наименование
ЗПКОНПИ). Законът от 2018-та година разширява приложното поле по отношение на
основанията за образуване на проверка, но запазва целта, предмета на отнемане,
съдържанието на понятията, въведените презумпции и предпоставки за основателност на
ищцовата претенция. Настоящият съдебен състав съобразява, че ЕКПЧ е част от
приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, които й
противоречат (чл. 5, ал. 4 Конституция на Република България). Възприетият от
националния законодател подход имущество да се презумира за незаконно при констатирано
значително несъответствие в доходите на ответната страна и автоматизма, изискван от съда
при отнемането на имуществото, без да се прави преценка за пропорционалност, пряко
противоречи на чл. 1, Протокол 1 ЕКПЧ. Съдът съобразява разясненията, дадени в
решението Й. и други: „очевидната презумпция, направена в Закона от 2012 г., че
ответниците в производствата за отнемане не само са замесени в неуточнени престъпни или
незаконни дейности, но и че това е било така в продължение на много години (сравни
съображенията по делото Т. и други, цитирано по-горе, § 206). Тази особеност произтича от
общия подход на Закона от 2012 г., който счита, че не е необходимо да се търси установяване
на такива дейности, но въпреки това очевидно предполага, че те са източник на
имуществото, което трябва да бъде отнето. Макар Съдът да е наясно, че организираната
престъпност понякога може да прибягва до по-сложни методи за придобиване на имущество,
което затруднява проследяването на произхода му, той не може да не отбележи
същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната важна гаранция, съдържаща се в Закона
от 2005 г., а именно изискването да се установи някаква връзка между имуществото, което
трябва да бъде отнето, и предикатното престъпление.“ В същото решение се разяснява, че
според ЕСПЧ, „за да бъде отнемането по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията на
член 1 от Протокол № 1, е от съществено значение, като противовес на разгледаните по-горе
потенциални недостатъци, националните съдилища да предоставят някои данни относно
8
нарушенията, наказателни или административни, за които се твърди, че са били извършени,
и да са показали по обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и
въпросното имущество“. Следователно ищецът дължи да въведе в процеса и докаже
непозволена от закона дейност, разумно обосноваваща установеното като налично
имущество.
Съдебната практика /решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3939/2023 г., IV ГО и решение № 695 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 3635/2023 г., ІІІ ГО на ВКС/
приема, че визираната по-горе връзка може да бъде пряка - в случаите, когато имуществото е
непосредствено придобито от престъплението, или косвена - когато придобиването е
опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена, както при условията на пълно и главно
доказване, така и чрез обосновано, въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на
формалната логика, предположение. Липсата на доказан от ответника законен източник на
придобиването би могла да направи предположението за наличие на такава връзка
основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да
се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в
имуществото, чието отнемане се иска.
От събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано
предположение, че процесната парична сума, за придобиването на която ответникът не
установи законен източник, е във връзка с конкретното престъпно поведение, за което на
проверяваното лице е повдигнато обвинение или административно нарушение, което по
своето естество би могло да генерира приход в подобен размер. Претенцията на ищеца касае
имущество, което представлява предмет на извършеното престъпление, по повод на което е
образувано производството по реда па ЗОНПИ, но дори и разгледано в съвкупност с липсата
на доказателства за законни източници на доходи, които биха могли да обяснят произхода на
процесните парични средства, това не може да доведе до обоснован извод, че имуществото е
придобито от ответника от дейност, която поради своя характер и мащаб е генерирала
значителни незаконни приходи, както се твърди в писмената защита на КОНПИ.
При липса на твърдения в исковата молба Д. Г. да е извършил друго
закононарушение, освен пренос през границата на недекларираната парична сума, както и на
златните изделия, за които няма спор, че са конфискувани от наказателния съд в развилото
се наказателно производство, съдът не може да приеме дори косвено по делото да е
установено, че паричните средства са придобити от престъпна дейност.
Извършените от ответника престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „Д“ НК и чл. 251,
ал. 1 НК са формални. Същите както поотделно, така и в своята съвкупност, не са от
естество да акумулират паричен приход, който съдът да се свърже в причинна връзка с
пренасяната и недекларирана сума 245 255 евро. Този извод не е възможен, защото сумата
не е получена в резултат на престъпленията, за които лицето е било признато за виновно –
придобиването на процесната сума не е резултат от престъплението, а наличието й е
предпоставка за неговото извършване, тъй като за да бъде пренесена през границата, без да
се декларира, което деяние осъществява състава на чл. 251, ал. 1 ЗОНПИ, то обективно
сумата трябва да е придобита преди извършването на самото престъпление, за което
ответникът е осъден.
Съдът намира неоснователни доводите във въззивната жалба, че установеното
значително несъответствие само по себе си представлява индиция за осъществяване на
определена неправомерна дейност. Доходи могат да се генерират от правомерна дейност,
която ответникът не е успял да докаже. Значителното несъответствие, без други доказани по
делото факти, не може да бъде косвено доказателство, че сумата е с източник неправомерна
дейност. Предвид вече коментираното решение на ЕСПЧ и при липса на установена връзка
между незаконна дейност и имуществото, позоваването от страна на КОНПИ на
съдържанието на чл. 5. ал. 1 от ЗОНПИ /имуществото, за което не е установен законен
източник на средства, се счита за незаконно придобито/ не е достатъчно да обоснове извод за
пропорционална намеса в мирното ползване на притежаваната от страна на ответника
9
парична сума и отнемането й би било в пряко противоречие с изискванията и гаранциите на
чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ. Тъй като по арг. от чл. 5, ал. 4 от КРБ Конвенцията е част
от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното ни право,
които й противоречат, съдът е длъжен да не възприема нормативно закрепения
законодателен подход имущество да се презюмира за незаконно при констатирано
значително несъответствие в доходите на ответната страна, без да извършва преценка за
пропорционалност в аспекта на приложението на чл. 1, Протокол 1 ЕКПЧ и в разяснения от
ЕСПЧ смисъл. При отрицателен извод за наличието на връзка между осъществена от
ответника незаконна дейност и придобитата парична сума, предмет на исканото отнемане,
предявеният иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неустановеният източник на имущество не обосновава незаконен характер на
придобитото, а единствено повдига въпрос от какво произлиза. Това обаче не е достатъчно,
за да бъде пренебрегната гарантираната защита на правото на собственост както на ниво
Конституция на Република България, така и с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. По тези
съображения предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото отговорността за направените разноски следва да се
възложи на въззивника. На жалбоподателя не се дължат разноски. На ответника се дължат
разноски в размер на 3000 лв., платени по банков път, съгласно договор за правна защита и
съдействие. Въззивникът е възразил за прекомерност на изплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение от 3000 лв. с включено ДДС. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет надвишава сумата 24 000 лева, което означава, че в пъти надвишава
заплатения от въззиваемия размер на адвокатско възнаграждение, който въззивният съд
намира съответен на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3010/17.05.2025 г., постановено по гр.д.№
1521/2024 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 28 състав.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес
за призоваване гр. Бургас, ул. „Филип Кутев“ №26А, ет. 3, да заплати на Д. Г. (D. G.),
румънски гражданин, роден на ******** г., с персонален №1771205214608, със съдебен
адрес гр. Айтос, ул. „Свобода“ №3, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Т. Х., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар, в размер на 3000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11