РЕШЕНИЕ
№ 687
гр. В., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20251420101501 по описа за 2025 година
К. К. А., ЕГН **********,постоянен адрес: Община В., с. Т.К. , ул. Т.Г.К.“ №
18 е предявил искове против ОБЩИНА В. БУЛСТАТ ** Адрес: **, В., ул.
"С.С." 6 за признаване за установено спрямо ответника, че ищеца е собственик
въз основа на наследство и давностно владение на следния недвижим имот
УПИ XI -16 кв. 92 по действащия peг. план на село Т.К. община В. с площ 920
кв. м. заедно с намиращите се в него построени сгради - двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 63 кв. м, лятна кухня с площ 11 кв.м,
селскостопанска сграда с площ 26 кв.м., останали му в наследство от К. А. Я.
ЕГН ** бивш жител на с. Т.К. Община В., починал на 23.12.2002 г.
Предявения иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик въз основа на
наследство и давностно владение на следния недвижим имот УПИ XI -16 кв.
92 по действащия peг. план на село Т.К. община В. с площ 920 кв. м. заедно с
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 63 кв. м, лятна кухня
с площ 11 кв.м, селскостопанска сграда с площ 26 кв.м. построени в имота,
1
останал в наследство от баща му К. А. Я. ЕГН ** бивш жител на с. Т.К.
Община В., поч. на 23.12.2002 г.Представено е удостоверени за наследници, от
което се установява тази родствена връзка.
Твърди се, че имота е останал в наследство от бащата на ищеца- К. Я., който
го е наследил от своя баща А. Я. К., а той от своя - и така повече от 100 години
назад във времето. Поддържа се, че къщата в имота е построена през 1946 г. на
мястото на премахната стара такава като за построяването й върху същата е
поставен надпис от майстора строител и годината на построяването й. Ищецът
твърди, че от раждането си до ден днешен е живял и продължава да живее
единствено в този имот. След смъртта на баща му през 2002 г. в къщата и
имота ищеца продължил да живее само той и неговото семейство.
Ищецът поддържа, че през годините за имота и сградите са заплащани данъци
и такси като и навсякъде имота се е водел като собственост на бащата на
ищеца, а в последствие след смъртта му на наследниците му. Ищеца твърди, че
за имота не разполага с документ за собственост.
Поддържа, че при извършена справка установил, че единственото което има
като информация за имота в Община В. е преписката за разделянето на имота,
а видно от същата преписка на 16.03.1983 г. с молба до ОНС В. бившия УПИ I
пл. № 16 кв. 92 по плана на с.Т.К. с площ от 3460 кв. метра останал в
наследство от прадядо на ищеца А. К. е разделен между наследниците чрез
доброволна делба на четири нови УПИ като за бащата на ищеца в качеството
на собственик останал процесния УПИ XI -16 кв. 92 по действащия per. план
на село Т.К. община В. с площ 920 кв. м. заедно с построените в него сгради.
Ищецът твърди, че не успял да открие никъде документа за доброволната
делба или друг документ отразяващ участвалите собственици. Твърди се, че
процесният поземлен имот се е владял от дедите и прадедите на ищеца, владял
се е от баща му повече от 30 години и се владеел лично от ищеца като свой
собствен и наследствен повече от 20 години като никой не е претендирал
спрямо него за имота. Ищецът поддържа, че имота ползва като свой,
манифестира своето владение явно и недвусмислено спрямо всички поради
което го е придобил въз основа на наследство и придобивна давност и е
станал негова лична собственост. Когато обаче предприел действия да се
снабди с нотариален акт по давностно владение, установил, че в регистрите
имотът е записан общински като в удостоверението е отразено, че имота е
2
общинска собственост от 1964 г., а този факт му пречел да се снабди с
нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, засяга
упражняването на правото му на собственост.
В законовият срок от ответника от ответникът Община В. е постъпил писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск с искане за отхвърлянето му като
неоснователен и недоказан по съображения подробно изложени в отговора.
Твърди се, че жилищната сграда и постройките са изградени върху държавна
земя с отстъпено безвъзмездно право на строеж по т. 6 и т. 7 от Указ №
543/07.09.1964 г. на 2 Народното събрание (ДВ, бр. 73/1964 г.) за задоволяване
на жилищни нужди като е представено фотокопие от държавен вестник
удостоверяващо тези факти.
За терена е съставен акт за държавна собственост № 5522 от 1935 г., в който е
посочено, че имотът е „стар държавен имот“ и няма съсобственик.
Със Заповед № 292/04.12.1983 г. на Общински народен съвет - В., по молба на
М.К.С., П.К.С., К.М.К. и К. А. Я., имотът е разделен на четири самостоятелни
парцела: 1-16 (840 кв. м), IX-16 (720 кв. м), Х-16 (800 кв. м) и процесния XI-16
(920 кв. м).
Със Заповед №РД-18-ДС-2/06.01.2025г. на Областния управител на Община
гр.В. е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост
процесното УПИ посочено като незастроено такова в полза Община гр.В. като
,като е последвало издаването на акт за частна общинска собственост №4093
вписан на 14.01.2025г. в Служба по вписванията-териториално звено гр.В..
Тази фактическа обстановка се подтвърждава и от заключението на
изслушаната по делото Съдебно-техническа експертиза.
Ответника твърди се, че лицето, на което е учредено право на строеж върху
имот - частна държавна или общинска собственост, не може да придобие
земята по давност и липсва изискуемото намерение за своене, което е
задължително условие за придобИ.е по давност като в този случай лицето е
държател, а не владелец. Това изключвало възможността за започване на срок
за придобивна давност, както и за присъединяване на предходно ползване, при
което липсва намерение за своене.
Ответника твърди се, че процесният имот е частна общинска собственост
като в периода от 01.06.2006 г. до отмяната на § 1, ал. 1 от Закона за
3
допълнение на Закона за собствеността с Решение № 3/24.02.2022 г. на
Конституционния съд, придобивната давност за такива имоти не е текла.
Поддържа се, че правото на собственост на Община В. върху процесния имот
е придобито на годно правно основание и е удостоверено с валиден акт за
частна общинска собственост.
Доскоро законодателя не допускаше придобИ.е на право на собственост
върху имот държавна собственост, но с решение №3/24.02.2022г. по к.д.
№16/2021г. на Конституционния съд на Република България бяха обявени за
противоконституционни разпоредбите предвиждащи спиране на
придобивната давност по отношение на имоти частна държавна и общинска
собственост.Решението е в сила от 08.03.2022г.,т.е. вече може да се придобива
такъв имот по давност .
Първия момент, в който може да се придобие такъв имот по давност е
09.03.2022г,т.е. ако е започнало владението на имота преди или най-късно на
01.06.1996г. като това продължава и до днес след отмяната на спиране на
давността е необходим още един ден недобросъвестно владение, за да се
придобие имота по давност.Ако владението е започнало в един по късен
момент между 01.06.1996г. и 01.06.2006г. то следва да се вземе предвид
времето изтекло до 31.05.2006г. включително и към него да се прибави това от
09.03.2022г. до изтичане на 10 годишния давностен срок.
По делото са допуснати и разпитани като свидетели на ищеца лицата
Р.Д.А.,С.М.М. и А.В.А..Всички свидетели са от с.Т.К. и заявяват,че ищеца
живее е ползва порцесния недвижим имот откакто се помнят
свидетелите,цялото село знае,че тези имоти недвижимия,къщата на два етажа
и пристройката са на ищеца,като къщата преди е била собственост на бащата
на ищеца, който е починал.Ищеца има и сестра, но тя не е живяла в къщата.
Съдът намира,че в случая са налице предпоставките на чл.79 ЗЗД,защото
ищеца/както и неговия баща преди това/ е демонстрирал явно , несъмнено и
несмущавано намерението си да своят процесните недвижими имоти-парцел,
къща на два етажа и пристройка в продължение на 10 години,без
противопоставяне от страна на титуляра собственик към настоящия момент
Община гр.В.,преди това Държавата РБ. на недвижимия имот, който по силата
на закона се презюмира,че е собственик и построеното върху него.
Не се доказа представители на Държавата и Общината да са смущавали
владението,респективно Кмета на населеното място, който е законния
4
представител по отношение на изпълнителната власт в страната, също не е
смущавал това владение.
Най ранния момент ,от който може да се отчете владението е Заповедта за
разделяне на общия имот, т.е от 1983г. , като имотите се владеят и до днес ,при
което при гореизложените подробни съображения касаещи давността и
придобИ.ето по давност на общинска собственост ищеца е придобил
процесните имоти по давност,т.е. исковата претенция е основателна и
доказана и следва да бъде уважена.
С оглед уважаване на исковата претенция следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатска
защита и държавна такса в общ размер от 1850 лв.
Ищеца не е претендирал в списъка направените разноски за експертиза.
Останалите претендирани разноски по списъка с разноски не следва да се
присъждат,тъй-като са направени в полза на различни институции от съда и
съдебното дело и са разноски, които не се присъждат в съдебно производство.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. А., ЕГН
**********,постоянен адрес: Община В., с. Т.К. , ул. Т.Г.К.“ № 18 и ОБЩИНА
гр. В. БУЛСТАТ ** Адрес: **, В., ул. "С.С." 6 ,че К. К. А., ЕГН ********** е
собственик въз основа на наследство и давностно владение на следния
недвижим имот УПИ XI -16 кв. 92 по действащия peг. план на село Т.К.
община В. с площ 920 кв. м. заедно с намиращите се в него построени сгради -
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 63 кв. м, лятна кухня
с площ 11 кв.м, селскостопанска сграда с площ 26 кв.м., останали му в
наследство от К. А. Я. ЕГН ** бивш жител на с. Т.К. Община В., починал на
23.12.2002 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА гр. В. БУЛСТАТ ** Адрес: **, В., ул. "С.С." 6 да заплати
на К. К. А., ЕГН **********,постоянен адрес: Община В., с. Т.К. , ул. Т.Г.К.“
№ 18 деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита и
внесена държавна такса общо 1850 лв.
5
РЕШЕНИЕТО маже да се обжалва пред Вр.окръжен съд с въззивна жалба в
дву седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6