№ 35
гр. Русе, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000003 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „ЕМЕРАЛД
ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ”ООД гр.София, ЕИК130161302, представлявано от
управителя ЯХ, против решението, постановено по гр.д.№5251/2020г. по
описа на РРС, с което е осъдено да заплати на „Фата Моргана“ЕООД сумата
2740лв., като платена на отпаднало основание по прехвърлено от АЗ чрез
цесия на 10.09.2020г., вземане по договор №ЕЕ098007/30.01.2020г., ведно със
законна лихва от 07.08.2021г. до окончателното и изплащане, както и
853.60лв. разноски по делото. Излага оплаквания за недопустимост и за
неправилност на решението и иска да бъде обезсилено, алтернативно-да бъде
отменено.
Насрещната страна по жалбата не е подала отговор. В съдебно
заседание чрез процесуален представител адвокат К.Х. заявява становище, че
същата е неоснователна, а решението-правилно и иска да бъде потвърдено.
След като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и
провери допустимостта и правилността на решението, с оглед тях, въззивния
1
съд намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане, а
по същество същата е неоснователна.
В исковата молба ищеца, настоящ въззиваем е твърдял, че е
придобил с цесия вземане от ААЗ в размер на 2740лв., представляващо
авансово внесена сума по сключен с ответника „Емералд Травел
България“ООД договор за туристически пакет №ЕЕ098007. Твърдял е, че
договорът с ответника е прекратен от праводателя З при условията на чл.89,
ал.5 ЗТ, поради което заплатената сума подлежи на връщане. Претендирал е
осъждане на ответника, настоящ въззивник за сумата 2740лв., със законна
лихва от предявяване на искът, както и присъждане на разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на иска, с
оглед непредставянето на доказателства за цедиране на вземането и за
уведомяването му. Оспорил е и основателността на същия, както и
твърдението, че договорът е прекратен на основание чл.89, ал.5 ЗТ. Изложил е
твърдения, че агенцията е анулирала резервацията, поради неизпълнение на
задължението на З по чл.10 от договора за туристически пакет, а именно-да
заплати остатъка от дължимата сума до общ размер 9129.03лв., не по-късно от
20 календарни дни преди датата на отпътуването, поради което съгласно чл.5
ОУ не дължи връщане на депозита. На следващо място се е позовал и на чл.25
от ЗМДВИП, като счита, че следва да върне депозита в срок до 07.08.2021г. и
искът като преждевременно заведен е неоснователен.
След анализ на събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че между АЗ и ответника „Емералд Травел
България“ООД е сключен договор №ЕЕ098007/30.01.2020г. по силата на
който тя закупила туристически пакет, включващ самолетни билети, ведно с
летищни такси по маршрут Варна-Бодрум-Варна на четири пълнолетни и едно
непълнолетно лица, както и настаняването им на база all inclusive в
петзвезден туристически обект – хотел в гр.Бодрум, Турция за периода
02.09.2020г.-09.09.2020г., като общата цена на пакета е в размер на
4667.60евро или 9129.03лв. Приел е, а и не е било спорно, че 30% от цената –
сумата 2740лв. е платена, а остатъка е следвало да се плати до 20 дни преди
отпътуването. Прието е от съда, че туристическия агент „Албена тур“ЕАД
/чрез когото е сключен договора/ уведомил ответника, че З иска промяна на
2
датата или пакет заместител, с оглед препоръката на Министерство на
външните работи българските граждани да се въздържат от пътуване до
Република Турция, с оглед оценка на риска на ниво 4. Ответника на
07.08.2020г. посочил, че въведената карантина, задължение за тестване и др.
във връзка с разпространението на Ковид-19 имат административен характер,
не са свързани с виновно поведение на туроператора, не са извънредни
обстоятелства или форсмажор. На 07.08.2020г. З и друг турист, сключил
договор на същата дата, отправили искане до ответника за сключване на
споразумение и отлагане на пътуването за следващия сезон на 2021г. Отново
ответникът посочил, че пътуването няма характер на отменено по смисъла на
ЗМДВИП, нямало основание за прилагане на чл.25 от този закон, както и
основание за връщане на авансово платената сума. Прието е от съда, че
ответникът на 25.08.2020г. уведомил „Албена тур“ЕАД, че резервацията е
анулирана съгласно условията на договора. Прието е от районния съд, че на
10.09.2020г. АЗ прехвърлила вземането си в размер на 2740лв. по
туристическия пакет на ищеца. На 18.09.2020г. З уведомила ответника, че
счита договора за прекратен на основание чл.89, ал.5 ЗТ, както и че е
прехвърлила вземането си за сумата 2740лв. на ищеца, поради което тя следва
да бъде върната на него чрез пощенски или куриерски запис. Съдът е приел за
безспорно, че ответникът е заплатил на „Бългериан еър чартър“ АД сумата
37035.54лв. за чатърен полет на 02.09.2020г., както и че хотелът в гр.Бодрум е
бил отворен за туристи през м.септември 2020г.
Районният съд е изложил мотиви, че е налице отменено
туристическо пътуване от страна на З, по смисъла на чл.25 ЗМДПВИЗ, което е
станало в началото на м.август 2020г., поради разпространението на Ковид-
19, изрично посочено от нея като основание за отмяната. Ответникът не е
предложил ваучер за заплатената авансово сума 2740лв. и е отказал да
сключи с нея друго споразумение, за пакет-заместител, въпреки нейното
желание. Посочил е също така, че в случая задължението на туроператора е
да върне получената авансово сума в 12 месечен срок, считано от датата на
отмяна на пътуването, което е станало от страна на З в началото на м.август
2020г., а връщането на парите следва да стане до началото на м.август 2021г.
Счел е, че цесията между З и ищеца е породила правно действие по
отношение на ответника. Искът е уважен.
Решението на първоинстанционния съд е правилно като краен
3
резултат и следва да бъде потвърдено, но по други съображения.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на „Емералд
Травел България“ООД, относимо към допустимостта на решението, че
районният съд се е произнесъл по спор, по който не е местно компетентен.
Това е така, тъй като възражение за липса на местна подсъдност не е
направено в отговора на исковата молба, подаден от ответника, както
повеляват ал.3 и ал.4 на чл.119 ГПК. За наличието или липсата на местната
подсъдност съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника.
Неправилно районният съд е обосновал основателността на иска с
разпоредбата на чл.25 ЗМДВИП. В случая, видно от наведените твърдения в
исковата молба и събраните доказателства не се касае до отложено пътуване
по смисъла на тази разпоредба, а до прекратен договор от страна на туриста,
при условията на чл.89 , ал.5 и сл. от Закона за туризма. Горното е установено
от събраните по делото доказателства, чиито анализ от страна на съда, според
настоящия състав е неправилен.
Безспорно е установено по делото наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между праводателя на ищеца-АЗ и
ответника по Договор за туристически пакет №ЕЕ098007, сключен на
30.01.2020г., по който е заплатена на ответното дружество авансова вноска в
размер на 2740лв. Установено е по делото също така, че З с изявление, най-
късно на 7.08.2020г. , предвид и наличие на данни за нейно изявление пред
туристическия агент „Албена Тур“ЕАД, че се отказва от пътуването, /л.21/, е
прекратила договора, като волеизявлението й е достигнало до ответника.
Според разпоредбата на чл.89, ал.5 ЗТ, пътуващият има право да
прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението
на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в
случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до
него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или
превоза на пътници до дестинацията. Т.е., прекратяването на договора по реда
на чл. 89, ал. 5 ЗТ изисква да се установи: наличието на действащ договор,
незапочнало изпълнение на туристическия пакет, наличие на непреодолими и
извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в близост до него,
които засягат значително изпълнението на туристическия пакет. Безспорно,
4
първите две условия в случая са налице. Според настоящия състав са налице
и останалите, а именно-„непреодолими и извънредни обстоятелства,
настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия
пакет". Закона за туризма в цитираната разпоредба транспонира разпоредбата
на чл. 12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015 г. В § 31 от
Преамбюла на същата е посочено, че пътуващите следва да имат и право да
прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на
такса за прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде
засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни
обстоятелства, което може да включва например война, други сериозни
проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за
човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването
или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни
условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията,
съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване. С оглед
на конкретно посочените обстоятелства, няма съмнение, според настоящия
състав, че като извънредни и непреодолими обстоятелства могат да се
квалифицират именно случаи на наличие на сериозна болест на мястото на
пътуване, поставящо в риск човешкото здраве. Общоизвестно е, че още в
началото на месец февруари 2020 година Световната здравна организация
/СЗО/ публикува Стратегически план за подготвеност и реакция относно
Ковид -19, който има за цел да се спре по-нататъшното предаване на вируса в
Китай и други страни, и да се смекчи въздействието на заразата във всички
страни, и в който се отправя призив за мобилизирането на финансиране с цел
създаване на международна координация и подкрепа за операциите,
засилване на националните усилия за подготвеност и реакция и ускоряване на
приоритетните научни изследвания и иновации. Т. е., още през месец
февруари 2020 г. в световен план е прието, че Ковид-19 е потенциална
заплаха от извънреден характер за здравето на хората и че има „сериозна
опасност коронавирусът от 2019 г. да се разпространи и в други страни по
света" и да прерасне в пандемия, каквато официално е била обявена от СЗО
на 11.03.2020 г. Установява се и в публикации на дирекция „Ситуационен
център" към Министерството на външните работи, че по повод
разпространението на Ковид-19, от 19 март Република Турция е затворила
5
напълно своите граници за влизане в страната за чужди граждани, без
значение националността им, с изключение на тежкотоварния трафик.
На страницата на МВнР е отразено предупреждение за
преустановяване на пътуванията за Република Турция в цялата страна, освен
при крайна необходимост. Така посочената информация, води на извод, че
към месец март 2020 г. е започнало бързо разпространение на заболяване,
което е заплашвало да се превърне в „пандемия", като е препоръчано
пътуването към Република Турция да се извършва само при крайна нужда.
Ситуацията от този момент насетне се развива изключително бързо и
непредвидимо. В периода от 13.03.2020г. до датата на отпътуване и
прибиране /02.09.2020г.-09.09.2020г./ на планираното туристическо пътуване
са били въвеждани с множество заповеди на министъра на здравеопазването
временни противоепидемични мерки на територията на Република България,
свързани с ограничаване свободното придвижване на населението, водения
обществения живот, здравеопазване и всички сфери на живот.
Предприеманите мерки от държавите, както Република България, така и
Република Турция са променяни многократно и интензивно. Възможността от
заразяване с несъмнено обявеното за опасно за населението заболяване при
евентуално предприето пътуване е била реална и обективна, а не субективна.
Безспорно изброените обстоятелства по налагане рестриктивни мерки в
световен мащаб са засегнали значително изпълнението на туристическия
пакет. Предвид ежедневно променящата се обстановка, поставянето под
карантина, затваряне на граници, въвеждане на ограничения за провеждане на
мероприятия, задължения за носене на маски- на открито и закрито, спазване
на дистанция, изисквания за дезинфекция, установяващ се постоянно ръст на
заразени и др., са породили неяснота и съмнения за това, че в периода
02.09.2020 г. – 09.09.2020 г. ще може да се осъществи безпрепятствено и
безопасно пътуване, както и нормална почивка на туристическата дестинация,
без каквито и да е ограничения, така както е било планувано осъществяването
й към датата на сключване на договора. Още повече, че така създавалата се
ситуация в световен мащаб не е била преминала към датата, на която е
следвало да се осъществи пътуването и почивката. Не без значение са и
призивите на компетентните органи в Министерството на външните работи,
вкл. предвид пандемията да се пътува само „при крайна необходимост",
каквато безспорно не е организираното туристическо пътуване.
6
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че препоръките на
съответните органи относно степента на риска за пътуване в Република
Турция са необвързващи и нямат задължителен характер. Същите обаче,
предвид горепосоченото имат отношение към избора на туриста дали да
поеме или не риска от едно пътуване, в случая – почивка, при наличие на
редица наложени ограничения и основателни съмнения и неяснота дали и по
какъв начин в периода 02.09.2020г.-09.09.2020г. би могло да се осъществи
безпрепятствено пътуване, безопасна почивка в чужда държава, така, както тя
е била планирана към момента на сключване на договора, когато
извънредните събития още не са били настъпили. При тези обективни факти,
въпросът дали е въззивникът е бил във възможност да достави туристическата
услуга не е релевантен, поради което и оплакването в жалбата в този смисъл е
неоснователно. Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на
разпоредбата на чл.17, ал.3, т.1, б.“б“ от ОУ. Такова възражение не е
направено с ОИМ, поради което се явява преклудирано. Дори и да не е така,
тази разпоредба касае прекратяване на договор без основателна причина, а в
случая, предвид приетото, би била приложима тази на чл.17, ал.3 от ОУ, а не
тази, на която се позовава въззивника.
Ето защо, настоящият състав намира, че към 07.08.2020 г. са били
налице предпоставките на чл. 89, ал. 5 ЗТ и АЗ е имала право да прекрати
договора на това основание. При това положение и на основание чл. 89, ал. 6
и ал. 8 ЗТ, пътуващият има право на пълно възстановяване на всички
направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително
обезщетение. В конкретния случай АЗ е заплатила сумата от 2740 лева, която
сума следва да и се възстанови. Вземането за нея е прехвърлено надлежно на
ищеца с цесия, за което ответникът въззивник е уведомен. Ето защо
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи. До
същия краен извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и
постановеното от него и обжалвано решение е правилно и следва да бъда
потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника са направените от
въззиваемия разноски по делото в размер на 450лв.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N260593 от 14.10.2021г., постановено по
гр.д.N5251/2020г. по описа на РРС-XII граждански състав.
ОСЪЖДА „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „*** да заплати
на „ФАТА МОРГАНА“ЕООД, ЕИК *********, сумата 450лв. разноски за
тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8