№ 1931
гр. П., 04.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20255220101433 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище с вх. № 29512/29.10.2025 г. от
адв. Н. К. в качеството й на процесуален представител на ищцовото
дружество, с което моли да се даде ход на делото. Сочи, че поддържа исковата
молба. Няма възражение по проекто-доклада. Тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба, то ако не се яви в съдебното
заседание, счита, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 от ГПК, като моли,
да постанови неприсъствено решение. В случай, че съдът намери, че не са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то се
моли, съда да продължи разглеждането на настоящото дело. Отправя искане за
назначаване съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите, поставени в исковата молба. В случай, че ответникът
се яви за насроченото съдебно заседание, лично и/или със защитник, се
оспорват всички твърдения, тъй като същите са преклудирани на основание
чл. 133 от ГПК. В случай, че претендира разноски прави възражение за
прекомерност на същите. Претендира присъждане на разноски, подробно
описани в молбата.
Ответникът Ф. М. С., редовно призована, не се явява, не изпраща
представител процесуален представител.
1
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, доколкото страните са редовно призовани, поради което и на
основание чл. 142, ал. 1 от ГПК в тяхно отсъствие,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано искова молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* срещу Ф. М. С., ЕГН **********, с която се твърди, че
на 01.09.2023 г. е бил сключен Договор за стоков кредит № ********* между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Ф. М. С., по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1
022,54 лева за закупуване на мобилни телефони. Твърди се, че
кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 12 месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.09.2024 г. След усвояване
на кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си, като е останало непогасено задължение
по кредита: главница - 874,12 лева, договорна лихва- 110,87 лева и лихва за
забава. Сочи се, че кредитът е станал изцяло изискуем на 14.09.2024 г. Излага,
че на 10.07.2024 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на Ф. М. С., произтичащо
от Договор за стоков кредит № ********* от 01.09.2023 г. било изкупено от
„ЕОС Матрикс” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99
от ЗЗД, длъжникът е бил уведомен, че считано от датата на получаване на
Уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно приложено изрично
пълномощно „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“ било упълномощено от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, да извършва уведомяване на
длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомлението е било връчено на
19.09.2024 г., като било изпратено и второ такова, като писмото се върнало с
отбелязване - в чужбина. Моли се съдът да приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен с връчването на уведомление, изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. Твърди се, че с връчване на препис от
2
исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава
уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на
процесните вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия,
доколкото има възражения в тази насока. Сочи, че ищцовото дружество
пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, като
на 02.01.2025 г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК пред РС - П.. Въз основа на него било образувано ч.гр.д. № 9/2025,
по което била издадена заповед за парично изпълнение. Срещу издадената
заповед ответникът подал възражение, за което ищцовото дружество е било
уведомено със съобщение, надлежно връчено на 07.03.2025 г. Излага, че във
възражението ответникът твърдял, че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението
по договора за кредит не било осъществено.
Отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Ф. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. *****, ул.
*******, дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на
1 102,89 лева, от които главница в размер на 874,12 лева; договорна лихва за
периода от 14.12.2023 г. до 14.09.2024 г. в размер на 110,87 лева, както и лихва
за забава в размер на 117,90 лева за периода от 14.12.2023 г. до дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 02.01.2025 г, дължими по Договор за
стоков кредит № ********* от 01.09.2023 г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
Отправя се искане при наличие на условията на чл. 238 от ГПК, съдът да
постанови неприсъствено решение.
В случай, че съдът отхвърли предявените искови претенции и ответникът
претендира присъждане на разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Претендират се разноски, сочат се доказателства, направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от ответницата Ф. М. С..
Съдът е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 9 от
3
ЗПК, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД за
съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по
договор за потребителски кредит, прехвърлени с договор за цесия.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК, УКАЗВА на страните в
настоящото производство, че всяка една от тях носи доказателствената тежест
за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По иска с правно основание чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във
вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните факти, а именно: че спорното право е възникнало в
твърдения обем, съответно наличието на възникнало задължение за заплащане
на сумите, произтичащи на валидно сключен договор за потребителски
кредит, при спазване на императивните изисквания на ЗПК, ЗПФУР и ЗПП,
съответно, че заемодателят е предоставил на ответника необходимата
преддоговорна информация, изпълнение на задължението на ищеца по
договора за кредит да предостави сумата, предмет на кредита; настъпване на
изискуемостта на вземанията; сключения договор за прехвърляне на
процесните вземания, по силата на който е придобил същите, съответно, че
длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията,
както и размера на претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗДД ищецът
следва да докаже: настъпване на падежа на задължението, както и размера на
вземането на лихва за забава.
Ответницата по предявените искове следва да докаже, че е изпълнила
точно задълженията по договора за кредит, включително правоизключващите
и правопогасяващите вземането възражения.
СЪДЪТ намира, че изготвения по делото доклад в днешното съдебно
заседание следва да бъде обявен за окончателен, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения в днешното съдебно заседание доклад за
окончателен по делото.
4
СЪДЪТ констатира, че с Определение № 2257/17.07.2025 г. е приел
представените с исковата молба писмени доказателства по делото - договор за
стоков кредит №********* ведно с приложенията към него, договор за
продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 10.07.2024 г. и Приложение
№ 1 към него, Потвърждение, уведомление за цесия - 2 бр. и известие за
доставяне – 2 бр., както и тези приложени към ч.гр.д.№ 9/2025 г. по описа на
РС - П.. Съдът намира, че не са налице основания да ревизира определението
по доказателствата.
СЪДЪТ констатира, че с исковата молба и с подаденото за днешното
съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца е направено
искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.
По направеното искане, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
238 и чл. 239 от ГПК – ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не изпраща представител в първото съдебно заседание, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на ответника са указани
последиците от непредставяне на отговор на исковата молба и неявяване в
първото по делото открито съдебно заседание, съответно са представени
доказателства в подкрепа на исковите претенции. Така мотивиран, съдът
намира, че следва да приключи съдебното дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключили.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че се произнесе с неприсъствено решение, в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,15 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
5