Присъда по НЧХД №417/2022 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ : Срещу подсъдимата И.В.Б. от гр.Ловеч било предявено с тъжба от
Т.И.Т. обвинение по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1,т.1, 2 и 3, във връзка с
чл.147,ал.1, пр.1 от НК, за това, че на 11.02.2022 г. в телевизионно предаване
на Телевизия „7/8" с водещ К.С., публично и в качеството й на длъжностно
лице *** към Община Ловеч, при и по повод изпълнение на службата й, е
разгласила позорни обстоятелства, а именно, че е извършила разходи,
надвишаващи приходите от дейността с повече от два пъти - в размер на около
400 000 лв. и че е раздала допълнителни възнаграждения на персонала в
размер на около 30 000 лв. - престъпление по чл. 148, ал. 2, във връзка с ал. 1,
т.т. 1, 2 и 3 и чл. 147, ал. 1, предл. 1 НК.
В с.з. на 07.12.2022 г. е допусната корекция на тъжбата относно дата на
извършване на престъплението, в което е обвинена подс.Б., като навсякъде в
тъжбата вместо 11.02.2022 г. се чете 10.02.2022 г.
С тъжбата е предявен граждански иск за неимуществени вреди от Т.И.Т.
срещу подсъдимата И.В.Б. за сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като
Т.Т. е конституирана като граждански ищец в процеса с адв.Г. .
Тъжителката в съдебно заседание, редовно призована се явява лично и с
адв.Г., който излага, че с тъжбата частната тъжителка е предявила обвинение
срещу подс. И. Б. за това, че в качеството й на длъжностно лице - траурен
агент на „**“ ЕООД по повод изпълнение на службата й на 10.02.2022 г.
участвала в ТВ предаване на „Телевизия 7/8“ с водещ К.С., като публично и в
качеството й на длъжностно лице - **** към Община Ловеч и по повод
изпълнение на службата й разгласила позорни обстоятелства за частната
тъжителка, изразяващи се в това, че била извършвала разходи надвишаващи
приходите от дейността с повече от два пъти - в размер на около 400 000 лв. и
че е раздала допълнителни възнаграждения на персонала в размер на 30 000
лв., което съставлява престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3 и
чл.147, ал.1, предл.1 от НК. В тъжбата е изложено, че при излъчване на живо в
ефир на това ТВ предаване, подсъдимата е участвала, като е заявила в отговор
на водещия, че дейността, която е ръководена от частната тъжителка е
реализирала приходи за 2020 г. в размер на около 170 000 лв. от погребения и
около 6 800 лв. от „весели ритуали“, като разходите при това възлизали на 400
000 лв., с което следвало да бъде провокирана намесата на компетентните
институции в лицето на Главна прокуратура, МВР и АДФИ за начина, по
който функционира или се управлява това предприятие. На въпрос на
водещия: „Тоест, разходите са повече от приходите?“ е последвал отговор от
страна на подсъдимата, с което тя е потвърдила това и е заявила
допълнително, че почти 30 000 лв. допълнителни възнаграждения са
начислени за персонала. В този момент успоредно на екрана е показана и
справка, изготвена от Община Ловеч с изх.№ ОС-113/2/02.04.2021г. и
подсъдимата в тази връзка е продължила като е заявила, попитала е по-скоро
или е възкликнала: „Какви са тези допълнителни възнаграждения, тъй като
разходите са повече от приходите?“, като лично е назовала по име частната
1

тъжителка, с настояване тя даде обяснение за фрапантната разлика според нея
от приходи и разходи не пред гражданите на гр.Ловеч, а пред Главния
прокурор. В хода на съдебното следствие е извършен оглед на вещественото
доказателство флашпамет, представена от „Телевизия 7/8“, в която
категорично бяха потвърдени тези думи на подсъдимата, които цитира по -
горе. Видно е, че тази справка се показва в нейно присъствие, показва се на
екран и тази справка няма как да е попаднала в тази телевизия освен, ако не е
била поднесена от подсъдимата на водещия, за да бъде представена или най-
малкото, ако е попаднала по някакъв друг начин, видно от видеоматериала,
подсъдимата по никакъв начин не е взела отношение да потвърди или
опровергае съдържанието на тази справка или да оттегли своите твърдения за
наличието на двойно по-големи разходи отколкото са били приходите на тази
дейност, а така също и за раздадени неправомерно допълнителни
възнаграждения. Частната тъжителка счита тези изявления на подсъдимата за
такива със съдържание, което представлява разгласяване на позорни
обстоятелства за нея, като по този начин тя е била злепоставена пред
неограничен кръг от хора като ръководител, който не извършва или не
изпълнява работата си така, както се изисква, а допуска разход на значителни
обществени средства, без да бъде налице насреща някакъв приход.
Действително тези обстоятелства са опозоряващи за доверителката му, тъй
като са накърнили нейната самооценка, накърнили са доброто й име, уронили
са престижа й като ръководител на тази изключително важна за Община
Ловеч дейност, станали са достояние на широк и неограничен кръг от хора,
още повече, че посочената телевизия излъчва в национален ефир и
информацията, която гражданите придобиват от нея става още по-широко
разпространена. Счита, че с видеозаписа, който е предявен и приобщен като
доказателство по делото, с изготвената съдебно-техническа експертиза,
свързана с този видеозапис, която установява неговата автентичност, деянието
на подсъдимата е доказано по един безспорен и несъмнен начин. От
представените писмени доказателства се установява длъжностното качество
както и на частната тъжителка, така и на подсъдимата. В хода на съдебното
следствие подсъдимата е направила опит да се противопостави на
обвинението с основния си мотив, че първо, същата не е знаела какво точно се
показва на телевизионния екран, второ, че това, което е казала в това
телевизионно предаване почива на слухове, достигали до нея при участието й
в различни обществени прояви и протести свързани с тази дейност. На първо
място счита, че не следва да се дава вяра на подсъдимата в нейните обяснения
и възражения, че не е знаела за съществуването на тази справка, още повече,
че са представили молба от нейна страна за предоставяне на такава справка от
Община Ловеч и тази справка е била изготвена именно въз основа на това
нейно искане. На следващо място, не може да бъде толерирано поведение, с
което се уронва авторитет и престиж на едно лице с разгласяване на позорящи
го обстоятелства само въз основа на информация, придобита от улицата и от
участници в такива масови прояви. Подсъдимата по никакъв начин не заявява,
2

че е направила опит да провери достоверността на тази информация, а излиза
и излага тази информация в един национален ефир. Не може да намери
подкрепа и евентуално възражение, свързано с осъществяване правото на
гражданите да подават сигнали, жалби и т.н., което разбира се е тяхно
конституционно право до съответните органи и не се противопоставят на
такива права, но тогава, когато се каже нещо пред широка публика, нещо,
което не е проверено, а се хвърля в публичното пространство, то не може да
бъде предмет и гледано през призмата на правото на гражданите на жалби и
сигнали, а за казаното от тях следва да носят своята отговорност. Нещо
повече, в това телевизионно предаване подсъдимата не е изразила нито за миг
съмнение, че данните, за които говори са придобити по такъв начин, по
какъвто тя обясни. Но достоверно звучи казаното от нея, видяно от страните и
от съда, видяно по време на огледа на видеозаписа. Що се отнася до другата
сума „неправомерно раздадени възнаграждения“ при наличие на такъв баланс
на дейността, то се установи, че тази сума не е неправомерно раздадена и не
представлява допълнителни възнаграждения, а съгласно заключението на
съдебно-икономическа експертиза представлява обезщетение при
пенсиониране на работници и служители в тази дирекция. От представените
писмени доказателства по искане на подсъдимата и нейната защита се прави
опит да се докаже истинността на изложените факти, а те са разходи за
посочения период в размер на 400 000 лв. и допълнителни възнаграждения на
персонала в размер на 30 000 лв. С тези писмени доказателства само се
обремени делото, но счита, че не се постигна целта да бъде доказана
истинността на тези твърдени факти и обстоятелства. Не бяха представени и
доказателства дори свързани с това, че в ръководената от частната тъжителка
дейност са извършени някакви финансови или други нарушения свързани с
тази дейност. Очевидно, всичко произтича от конкуренцията, която
подсъдимата счита, че следва да отпадне от страна на управляваната от
частната тъжителка дейност и пазара на този вид дейност да се монополизира
едва ли не само от търговското дружество, в което тя работи. С тъжбата е
предявен и гр. иск. От показанията на свидетелката Н.П., на свидетелката Ц.Н.
се установява в какво състояние е изпаднала частната тъжителка след като е
възприела този видеоматериал и неговото съдържание. Тези техни показания
се подкрепят и от заключението на назначената в тази връзка и по тяхно
искане съдебно-медицинска експертиза. Ето защо смята, че гр. иск е
основателен и доказан в предявеният размер. При тези съображения, моли
съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимата Б. за виновна в
извършване на престъплението. Същата не е осъждана, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.78а от НК и тя да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи предвиденото в закона административно
наказание. Моли да бъдат присъдени на частната тъжителка направените по
делото разноски. Тъжителката Т. поддържа подадената тъжба и казаното от
одв.Г..
Подсъдимата И.В.Б., редовно призована се явява лично и с адв.И., като
3

излага, че не е имала намерение да обижда г-жа Т., че е споделила това, което
се говори в Ловеч, няма достъп до общински документи, но е факт, че това
което е казала е истина, видно от представения й отговор на общински
съветник по негово питане. Не се признава за виновна и моли да бъде
оправдана. Защитникът й моли съда да се произнесете със съдебен акт, с който
да оправдае подсъдимата, като излага, че не вижда в тъжбата точно в какво е
обвинена подзащитната му, тъй като липсва формулирано ясно и категорично
обвинение. Липсва и такова в петитум на тъжбата освен, че „желаем гр. иск в
размер на 3000 лв.“. Този факт, счита за водещ до съществен порок на
тъжбата, който ги лишава от правото на защита, а именно в какъв ред да се
бранят, точно кое обвинение да оспорват при липса на такова. Има само една
фактическа обстановка, описана от тъжителката. На следващо място се
твърди, че както тъжителката, така и подсъдимата са длъжностни лица.
Представена е длъжностна характеристика на подсъдимата, от която е видно,
че тя е служител в частна фирма и не отговаря по никакъв начин на
изискванията на чл. 93 от НК за длъжностно лице. Същото важи и за
тъжителката Т., тъй като доколкото е представен трудов договор тя е служител
в бюджетно звено „**“, което е част от структурата на администрацията на
Община Ловеч. Представена е длъжностна характеристика, съгласно която
към момента на тъжбата е изпълнявала длъжност с НКПД 11206006, като под
този код фигурира съвсем друга длъжност, а именно „Директор на
предприятие“, каквото бюджетното звено не е към момента на подаване на
тъжбата, т.е. и тъжителката не е длъжностно лице към този момент. На
следващо място относно отправения укор по негов адрес, че е искал да
шиканира процеса и да го товаря с доказателства, които са неотносими,
излага, че ако е искал да направя това, в днешно с.з. е щял да поискам същото,
каквото е поискал в предните две заседания, но са приели това, което е
даденост към момента и то е, защото искат да докажат каква е процедурата,
дали е спазена съгласно правилника за организацията на тази **. Правилника
на тази дейност регламентира кой изготвя проектобюджетите, кой ги
утвърждава и дали те представляват част от общия бюджет на общината. Дори
с неконкретни отговори, а като извлечение на информация от това, което е
представено формално, да, спазена е процедурата, проектобюджетите са
изготвени от г-жа Т., утвърдени от кмета на общината, той съответно ги е
внесъл в Общинския съвет в общата разработка на бюджета на общината и
цифрите са част от бюджета на общината. Че разходите надвишават
приходите се знае още тогава от самите тези, които са ги утвърдили, т.е., които
са ги изготвили, иначе няма как Общинския съвет да им даде такава
информация и то по отговора на кмета, който е утвърдил тези
проектобюджети, че наистина за тези три години разходите са повече от
приходите. Това е ясно, представени са писмени доказателства за това. Това
обстоятелство, че е лъжлива информацията от страна на подзащитната ми
отпада. Още от самото начало този, който е изготвил бюджета е знаел, че
нещата не отиват на добре. Представеният в днешно с.з. документ, който е
4

официален, изготвен от институция - НАП, удостоверява, че действително в
това звено има нарушение, тъй като не е това предмета на делото, но този
факт доказва още веднъж, че подзащитната му казва истината. Сочи, че
никъде в тъжбата не се съдържа, че тя е посочила Т., за да й се припише
престъплението. Счита, че изложеното, дава достатъчно основание съдът да
формира вътрешното си убеждение, че подзащитната му не следва да носи
наказателна отговорност, а следва да бъде оправдана и производството
прекратено. Моли да им бъдат присъдени направените разноски, в случая
хонорар за един адвокат, съгласно представения договор за правна помощ.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели, от обясненията на подсъдимата, от
заключението по допуснатите от съда съдебно-икономическа и съдебно-
медицинска експертизи, от становищата на процесуалните представители на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката Т.И.Т. работела като *** към Община Ловеч от м.
октомври 2006 г. Във функциите й влизали организиране и провеждане на
тъжни и весели ритуали на територията на Община Ловеч, съгласно трудов
договор №23/17.10.2006 г. и длъжностна характеристика/л.30-л.34/.
Подсъдимата работела в „**"-ЕООД – Ловеч като траурен агент,
съгласно трудов договор №3/17.02.2017 г. и длъжностна характеристика/л.73.-
л.75/.
Във връзка с част от предмета на дейност, която развивала ръководената
от тъжителката „** „**" и извършваната от посоченото дружество търговска
дейност, свързана с извършване на погребения и съпътстващите ги ритуали,
подсъдимата, заедно с още няколко лица, между които и С.З.М., започнали
около началото на 2022 година една медийна и обществена кампания против
общинската дейност и лично против Т..
Така на 10.02.2022 г. подсъдимата е участвала в телевизионно предаване
на телевизия „7/8" с водещ К.С.. Темата е била свързана с работата на „** „**"
към Община Ловеч. В това предаване, излъчвано „на живо", подсъдимата Б. е
заявила: „...към края на 2020 г. г-жа Т.Т., назначена от кметицата К.М.
представя отчет на дейността „**" за 2020 г., както следва: приходи от
погребения - около 170 000 лв. и около 6 800 лв. от „весели ритуали". Около
400 000 лв. разходи, което трбва да провокира компетентните институции в
лицето на Главна прокуратура, МВР и АДФИ за начина, по който
функционира това предприятие".
На реплика на водещия: „Т.е. разходите са повече от приходите?", следва
отговор на подсъдимата: „Точно така. И почти 30 000 лв. допълнителни
възнаграждения за персонала...". В този момент успоредно на екрана е
показана справка, изготвена от Община Ловеч изх. № ОС-113/2/ от 02.04.2021
г. Подсъдимата продължава с: „...какви са тези допълнителни възнаграждения,
т.к. разходите са повече от приходите. Тука г-жа Т.Т. ще трябва да даде
обяснение за фрапантната разлика от приходи и разходи не пред нас
5

гражданите на Ловеч, а пред Главния прокурор".
В тази медийна изява на подсъдимата според тъжителката се съдържат
няколко лично позорящи я твърдения, в които се излагат неверни твърдения, а
именно: През 2020 г. ръководената от нея дейност е реализирала приходи в
размер на около 177 000 лв., а е натрупала разходи в размер на около 400 000
лв., в т.ч. около 30 000 лв. разходи за допълнителни възнаграждения на
персонала.
От тълкуването на тези твърдения се разбира, че Т. ръководи зле „**
„**" към Община Ловеч, щом разходите, които са извършени под нейно
ръководство са над два пъти повече от приходите и на следващо място - при
това надвишение на разходите спрямо приходите си е позволила да разпореди
раздаване на допълнителни възнаграждения на персонала в размер на около 30
000 лв. Излага, че не само според нея, но и според подсъдимата това
поведение е не само укоримо, но и вероятно престъпно, тъй-като двукратно от
телевизионния екран подсъдимата призовава компетентните държавни органи
в лицето на прокуратурата, МВР и др. да извършат съответните проверки.
Т. излага в тъжбата, че изказаните от подсъдимата твърдения в ефир са
неверни. От справката, която е показана и от телевизионния екран, е видно,
че: разходите за дейността за 2020 г. са в размер не на около 400 000 лв., а на
237 899 лв. и второ, че другите /"допълнителни възнаграждения на
персонала"/ възнаграждения и плащания за персонала са в размер не на около
30 000 лв., а в размер на 19 957 лв. Тези „допълнителни възнаграждения" не са
такива, а са обезщетения при пенсиониране на наши работници, за работно
облекло и СБКО.
След излъчване на предаването Т. имала възможност да изгледа
репортажа и да се запознае подробно с него, както и с твърденията на подс. Б..
Обстоятелствата, които подсъдимата е изложила по нейн адрес са с позорящо
съдържание. Счита, че с деянието си подсъдимата Б. е извършила
престъпление по чл. 148, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 147, ал. 1,
предл. 1 НК , като на посочената дата, публично и в качеството й на
длъжностно лице в телевизионно интервю, умишлено, при пряк умисъл я е
оклеветила.
От назначената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа
експертиза с в.л. Н.Р., се установява, че отчетените разходи по изпълнение на
бюджета по § 02-00- Други възнаграждения и плащания за персонала за 2020 г.
на Община Ловеч, ** „**“ са 19 957,00 лв.,както следва: по подпараграф 02-02
за персонала по извънтрудови правоотношения – 8940,00 лв./8940,00 лв.; по
подпараграф 02-05 изплатени суми от СБКО за облекло и с друг характер на
възнаграждение – 5783,00 лв./5783,00 лв. и по подпараграф 02-08 обезщетения
за перосонала с характер на възнаграждение – 5320,00 лв./5234,00 лв. Всичко
по §02-00 -20043,00/19957,00 лв.
От назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза с в.л. д-р Д. се установява, че видно от цялостната документация за
6

Т.Т./медицинска и свидетелски показания/, същата е била приета и лекувана в
неврологично отделение на МБАЛ-Ловеч по повод виене на свят, главоболие,
силен световъртеж, гадене, нестабилна походка и слабост на крайниците. От
анамнезата не става ясно от колко време са оплакванията на тъжителката – 10,
20 дни или месец, не е отразено какво е моментното състояние на болната –
тревожна ли е или е депресирана, от кога е придружващото заболяване-
депресивен синдром, липсва и консулт с психиатър. Отразените в епикризата
оплаквания са характеризирани като световъртеж от централен произход. От
направените образни и кръвни изследвания не се установява патологичен
субстрат в мозъка. Оплакванията са субективни и за тяхното обективизиране е
необходимо психологично изследване. Това дава основание на в.л. да приеме,
че Т. не страда от неврологично заболяване. Предмив приетото, че
оплакванията са субективни, в.л. излага, че тези оплаквания са характерни за
всички състояния, свързани с негативни емоции и психострес и са типични за
отразеното в епикризата придружаващо заболяване-депресивен синдром и
проведеното му лечение.
По делото по искане на тъжителката са разпитани като свидетели Н.П. и
Ц.Н., които свидетелстват за състоянието на тъжителката след излъченото
предаване с водещ К.С. и участието на подс.Б. и Е.П.. По искане на
подсъдимата е разпитана като свидетел Е.П..
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция
намира, че подсъдимата И.В.Б. е осъществила от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1,
т.1 и т.2, във вр. с чл.147, ал.1, предл.1-во от НК, като на 10.02.2022 г. в
телевизионно предаване на Телевизия „7/8“ с водещ К.С., публично разгласила
позорни обстоятелства за Т.И.Т. - Директор на „** „**“ към Община Ловеч, а
именно, че е извършила разходи, надвишаващи приходите от дейността с
повече от два пъти - в размер на около 400 000 лв. и че е раздала
допълнителни възнаграждения на персонала в размер на около 30 000 лв.
Съдът намира,че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се
установява, че подс.Б. е извършила посоченото по-горе деяние. В тази връзка
са показанията на свидетелите Н.П. и Ц.Н., които са възприели казаното от
подсъдимата в излъченото предаване, коментирали са го помежду си, тъй като
изреченото пряко засяга извършваната от тях дейност и са възприели, че се
говори за злоупотреби със средства от страна на тъжителката Т.. От техните
показания, както и от приобщения и прегледан в присъствие на страните запис
от предаване на 10.02.2022 г. с водещ К.С. и с участие на подс.Б. и Е.П., се
установява описаната в тъжбата фактическа обстановка, както и изречените от
подсъдимата по адрес на тъжителката реплики, които същата е възприела.
Установява се, че са били налице влошени отношения между служителите на
общинската агенция и тези на частните траурни агенции, които са изразявали
несъгласие с дейността на Т., намесата на г-н С.М., който е подкрепял
протестите на частните траурни агенции, ходил е в офиса на БД“**“ за да
търси Т., както и че в резултат на това предаване е извършена проверка от
7

НАП на Т. и дейността й. За влошените отношения и проблемите между
отделните траурни агенции споделя и свид.П., която заедно с подс.Б. е
участвала във въпросното предаване, но същата не счита, че подс.Б. е изрекла
обидни думи по адрес на тъжителката Т..
От предоставения от телевизия 7/8 запис на предаването се потвърждава
с категоричност посоченото в тъжбата, че подс.Б. в ефир е заявила: заявила:
„...към края на 2020 г. г-жа Т.Т., назначена от кметицата К.М. представя отчет
на дейността „**" за 2020 г., както следва: приходи от погребения - около 170
000 лв. и около 6 800 лв. от „весели ритуали". Около 400 000 лв. разходи, което
трбва да провокира компетентните институции в лицето на Главна
прокуратура, МВР и АДФИ за начина, по който функционира това
предприятие".
На реплика на водещия: „Т.е. разходите са повече от приходите?", следва
отговор на подсъдимата: „Точно така. И почти 30 000 лв. допълнителни
възнаграждения за персонала...". В този момент успоредно на екрана е
показана справка, изготвена от Община Ловеч изх. № ОС-113/2/ от 02.04.2021
г. Подсъдимата продължава с: „...какви са тези допълнителни възнаграждения,
т.к. разходите са повече от приходите. Тука г-жа Т.Т. ще трябва да даде
обяснение за фрапантната разлика от приходи и разходи не пред нас
гражданите на Ловеч, а пред Главния прокурор".
Съгласно чл.147,ал.1 от НК „Който разгласи позорно обстоятелство за
другиго или му припише престъпление се наказва за клевета”. Субект на
престъплението клевета може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Осъществяването на изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на
инкриминираните обстоятелства пред повече хора или на място, което
позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора, което в случая е
налице. За да е налице клевета е необходимо от обективна страна
разгласяването на позорни обстоятелства за другиму или приписване на
престъпление, с цел да повлияят отрицателно на обществената оценка, която
това лице получава в средата, в която живее или работи. За да е налице
съставомерно деяние по чл.147,ал.1 от НК разгласените факти и обстоятелства
освен опозоряващи или осъществяващи престъпление, трябва да бъдат и
неистински.
Подсъдимата Б. е осъществила първата форма на изпълнителното
деяние на престъплението клевета – разгласяване на позорни обстоятелства за
тъжителката, като на публично място в ефир на телевизия 7/8 е
заявила
неистинско обстоятелство, а
именно, че Т. като Директор на „** „**“ към Община Ловеч, е извършила
разходи, надвишаващи приходите от дейността с повече от два пъти - в размер
на около 400 000 лв. и че е раздала допълнителни възнаграждения на
персонала в размер на около 30 000 лв. Анализът на инкриминираните израз
сочи, че твърдените от подсъдимата обстоятелства, че тъжителката е
8

извършила разходи повече от приходите и че е раздала допълнителни
възнаграждения на персонала са позорящи, тъй като съгласно константната
съдебна практика и приетите в обществото морални норми такова изявление
безспорно се отнася до поведението на пострадалата и отразява
отрицателните му качества, характеризиращи го негативно като личност, а в
случая и като длъжностно лице, засяга личността на пострадалия и е от
естество да накърни доброто му име в обществото и в средата, в която работи,
т.е. наред с личната чест се засяга и престижът на службата. По принцип
престъплението като общественоопасно, извършено виновно и обявено за
наказуемо деяние/чл.9 ал.1 от НК/ във всички случаи е укоримо от морална
гледна точка и без изключения характеризира отрицателно личността на
извършителя. Поради това твърдението на подсъдимата за нарушения в
дейността на тъжителката, категорично се отразява негативно на доброто име
и честта на тъжителката като гражданин и служител в Община Ловеч. Че
разгласените обстоятелства са неистински се потвърждава от справка,
изготвена от Община Ловеч с изх.№ ОС-113/2/02.04.2021 г., както и от
заключението по съдебно-икономическата експертиза.
Не може да се приеме, че подс.Б. е упражнила свое право по
Конституция за свободно изразяване на своите мисли. Тук е важно да се
направи разграничение между защита на репутацията на личността и правото
на изразяване на мнение. Съгласно чл. 39, ал.1 от Конституцията „Всеки има
право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин”, като функцията на това
право е да служи като средство за изява на човешката личност, на нейното
развитие и за защита на достойнството й. Това право обаче съгласно чл.39,
ал.2 от Конституцията не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността. Накърняването на
правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на
възможността свободно да се изразява мнение, както по силата на общата
ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 от Конституцията, така и с оглед
разпоредбата на чл.39, в който правото на мнение се ограничава заради друго,
конкуриращо право. В този смисъл състава на клеветата по чл.147 от НК е
израз за наказателноправна защита на репутацията на личността,
същевременно представлява и предел, ограничение на правото на изразяване
на мнение.
Налице са и останалите два, посочени от тъжителя квалифициращи
елементи на престъплението клевета – нанесена е публично и е
разпространена чрез средства за масова информация, с оглед обстоятелството,
че клеветата е изречена в ефир на телевизия 7/8 и е станала достояние на
повече от едно лице, на публично място. Присъстват и безспорни писмени
доказателства за обстоятелството, че тъжителката е длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1 от НК към момента на излъчване на предаването и
9

клеветата е изречена при и по повод изпълнение на службата й, но с оглед
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 148, ал.1, т.3 от НК е отменена /ДВ,
бр.67 от 2023 г./, това се явява по-благоприятния закон за подсъдимата, който
следва да бъде приложен от съда.
От субективна страна подсъдимата е действала виновно, при пряк
умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното
настъпване. До този извод съдът достига от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, анализирани по-горе, както и от наличието справка,
изготвена от Община Ловеч с изх.№ ОС-113/2/02.04.2021 г., която е била
известна на подсъдимата преди участието й в предаването и е показана на
екран и по време на излъчването му, поради което съдът приема изложеното
от подсъдимата, че не е знаела за тази справка и че е казала това, което е чула
от хората в гр.Ловеч само като защитна теза, неподкрепена от доказателствата
по делото.
Предвид на изложените съображения съдът квалифицира деянието,
призна подсъдимата за виновна и я осъди. Съдът с оглед обстоятелството, че
разпоредбата на чл.148, ал., т.3 е отменена /ДВ, бр.67 от 2023 г./, като това се
явява по-благоприятния закон за подсъдимата, както и с оглед на това, че не са
налице доказателства подс.Б. да е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от
НК, прие, че престъплението не е извършено от длъжностно лице и спрямо
длъжностно лице, поради което оправда подс.Б. по първоначално
повдигнатото му обвинение за клевета по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от
НК.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от писмени
доказателства, от показанията на свидетелите и заключенията по назначените
експертизи.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата
И.В.Б. за престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с
чл.147, ал.1, предл.1-во от НК, по което е призната за виновна, настоящата
инстанция съобрази, че са налице условията за приложението на чл.78а от НК,
тъй като подсъдимата не е осъждана,не е освобождавана по реда на глава
VІІІ,раздел ІV от НК, с деянието няма причинени имуществени вреди и за
престъплението е предвидено наказание глоба и обществено порицание,
поради което освободи подсъдимата от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева, която да заплати в
полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт. Съдът наложи
глоба в минимален размер, с оглед смекчаващи вината обстоятелства
влошените личностни отношения между подсъдимата и тъжителката, мотива
за извършване на деянието и невисоката обществена опасност на деянието и
на дееца.
Съдът счита, че така наложеното наказание ще постигне целите на
специалната и генералната превенция.
10

В съответствие с разпоредбите на чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД съдът
уважи предявеният граждански иск за неимуществени вреди от Т.И.Т. против
подсъдимата И.В.Б. за престъплението клевета в размер на сумата от 1500
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.202 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърли иска за неимуществени вреди до
пълния претендиран размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът прие, че подсъдимата с виновното си противоправно поведение е
осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, като е
причинила на тъжителката неимуществени вреди, като между виновното и
противоправно поведение на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат
има пряка причинна връзка. По отношение на предявения граждански иск за
обезщетение на неимуществени вреди, съдът взе предвид негативните
последици, които пострадалата е претърпяла вследствие клеветата,
показанията на свид.П. и Н. и прие, че иска е основателен, като по
справедливост и съгласно практиката на съда при присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди, осъди подсъдимата Б. да заплати на Т.
обезщетение в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от
10.02.2022 год.,като отхвърли иска за неимуществени вреди до пълния
претендиран размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса съдът уважи и претенцията на тъжителката Т.
за присъждане на направените по делото раноски и осъди подсъдимата И.В.Б.
да заплати на Т.И.Т. сумата от 919.10 лв. разноски по делото и на РС-Ловеч,
сумата от 60 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този
смисъл.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
11

Номер на акта:	10
Дата:	10 април 2025 г. (в сила от 26 април 2025 г.)
Съдия:	Мария Димова Шолекова

Дело:	20224310200417
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 юни 2022 г.

Присъда по НЧХД №417/2022 на Районен съд - Ловеч

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите