Решение по адм. дело №1816/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на Я. Ц. И., [ЕГН], адрес: [населено място], ***, чрез адв. П. М., срещу Заповед № 20/30.07.2025 г. на младши полицейски инспектор в Районно управление – Хисаря, при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че процесният автомобил не е управляван от жалбоподателя, нито от неправоспособен водач, поради което прекратяването на регистрацията му е незаконосъобразно. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - младши полицейски инспектор в Районно управление – Хисаря, при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 488/бл.№ 0539920/30.07.2025 г. от С. Й. Г. - младши полицейски инспектор в Районно управление – Хисаря, при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 24.06.2025 г., около 10:50 часа, в [населено място], ул. „13-та“ срещу № 11, Я. Ц. И. управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № [рег. номер] /лична собственост/ без да е правоспособен водач.

Актът е подписан от свидетелите И. Н. А. и Н. И. А., от [населено място], в качеството на очевидци на извършването на нарушението

6. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 20/30.07.2025 г. на младши полицейски инспектор в Районно управление – Хисаря, при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

7. Видно от представена справка за нарушител/водач, Я. Ц. И. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил полицейските органи от звената, осъществяващи охранителна дейност, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Със заповед № 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР – Пловдив са оправомощени поименно длъжностни лица от звената към ОДМВР – Пловдив, които да осъществяващи охранителна дейност, сред които и С. Й. Г. - длъжностното лице, издало обжалвания административен акт.

9. По делото се събраха показанията на свидетелите: П. Г. Н. и Г. Е. И. (във фактическо съжителство с жалбоподателя).

Свидетелят Н. твърди, че на 24.06.2025 г. Я. му се обадил към 10:30 ч. - 11:00 ч. да отиде до тях и да ги вземе с жена му. Свидетелят отишъл от [населено място] със своя автомобил в [населено място] към 11:00 ч, където пред къщата на Я. оставил своята кола и се качили в неговата заедно с жена му. След това оставил Я. при брат му, а с жена му продължили към гр. Стрелча. Я. не му е споделял в този ден да го е спирала полиция.

Свидетелката И. твърди, че на 24.06.2025 г. от дома й в [населено място], *** се обадила по телефона на П. Н. да дойде да я закара до гр. Стрелча. Тя говорила по телефона. Обадила му се някъде към 10:00 ч., той пристигнал към 10:30 ч. и в 11 ч. без нещо тръгнали към гр. Стрелча. Тръгнали с тяхната кола – „Поло“. Тя била отзад в колата, Я. седял от страната до шофьора. О. Я. при Д. към 10:50 ч. и от там продължихме до гр. Стрелча. О. Д., никой не карал тяхната кола. Я. не е споделял, че го е спирала полиция.

IV. От правна страна:

10. Описаните в АУАН № 488/бл.№ 0539920/30.07.2025 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които и тази по т.2а, б. „А“ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

По делото са ангажирани актове на Министъра на вътрешните работи и Директора на ОДМВР – Пловдив, с които на органа, издал оспорения административен акт, е делегирана нужната материална и териториална компетентност. Представена е също заповед, с която са делегирани нужните правомощия по контрол на длъжностното лице, съставило акта за установяване на административното нарушение.

Съдът намира за доказано, че на посочените в АУАН № 488/бл.№ 0539920/30.07.2025 г. дата, място и час, именно Я. Ц. И. е управлява собственият си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № [рег. номер], без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство не се опровергава от събраните гласни доказателства, тъй като същите са взаимно противоречиви и без конкретиката по релевантното за спора обстоятелство. Твърденията на свидетелите, че процесният автомобил към 11:00 ч на 24.06.2025 г. в [населено място] е бил управляван от П. Г. Н. не изключват установената с АУАН № 488/бл.№ 0539920/30.07.2025 г. фактическа обстановка. Свидетелят Н. твърди, че е пристигнал в [населено място] към 11:00 часа и няма формирани впечатления за това къде се е намира Я. Ц. И. преди това. Противно на показният на Налбански, свидетелят И. твърди, че тя, а не И., се е обадила на Налбански, за да дойде в [населено място]. Твърденията й, че Н. е пристигнал в 10:30 часа се опровергават от показанията на самия Налбански, който сочи за част на пристигане 11:00 часа и час на провеждане на телефонния разговор с И. - 10:30 ч. – 11:00 часа. При тези съществени противоречия съдът не кредитира като достоверни показанията на свидетелите. От друга страна съдът не намира основания да подлага под съмнение изявленията на свидетелите И. Н. А. и Н. И. А., от [населено място], които са подписалите съставения АУАН № 488/бл.№ 0539920/30.07.2025 г. в качеството на очевидци на извършването на нарушението. При това положение правилни и законосъобразни са констатациите на контролните органи за наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „А“ ЗДвП спрямо собственика на процесното МПС да бъде приложена предвидената в закона принудителна административна мярка.

Ответният административен орган не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски.

11. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. Ц. И., [ЕГН], адрес: [населено място], ***, чрез адв. П. М., срещу Заповед № 20/30.07.2025 г. на младши полицейски инспектор в Районно управление – Хисаря, при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.