РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Русе, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Аглика Гавраилова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена И.а
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20254500500358 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Н. Б. Н. е обжалвал Решение № 22/14.02.2025 г. на Районен съд -
Бяла, постановено по гр. д. № 865/2024 г., с което са уважени предявените от
Ц. Й. И. искове по чл. 422 от ГПК за сумата от 5000 лв., представляваща
остатък от дължимата сума по Запис на заповед от 01.04.2022 г., издаден като
допълнително обезпечение на Договор за заем от 01.04.2022 г. ведно със
законната лихва от 09.09.2024 г. и сумата от 5000 лв., представляваща остатък
от дължимата сума по Запис на заповед от 02.04.2022 г., издаден като
допълнително обезпечение на Договор за заем от 02.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.09.2024 г. В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска
се същият да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Ответникът по жалбата Ц. Й. И., чрез процесуалния си
представител адв. В. Ф. от АК Русе в законовоустановения срок е депозирал
1
отговор на жалбата, в който са изложени подробни съображения за правилност
и обоснованост на постановения съдебен акт и се иска той да бъде потвърден.
С депозирано писмено възражение вх. № 6142/27.05.2025 г. изразява и
становище по оплакванията в жалбата.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба
от Н. Б. Н., с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК срещу
ответника Ц. Й. И.. Ищецът твърди, че на 01.04.2022 г. и 02.04.2022 г. с
договори за заем предоставил на ответника сумата в общ размер на 15 000лв.
Съгласно чл. 4 от договорите задълженията на заемателя били обезпечени с
издадени два броя запис на заповед, съответно на 01.04.2022 г. и 02.04.2022 г.,
с падеж на всяка - 31.05.2022 г. Сочи,че ответникът-заемател периодично
погасявал сумите по договорите, като до подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК погасил сумата от 3000 лв. по първия договор и 2000 лв. по втория
договор.Твърди,че към 31.05.2022 г. е настъпил падежа на задължението и за
него е възникнало правото по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да иска
реалното му изпълнение. За събиране на вземането си подал заявление по чл.
417 от ГПК по Частно гражданско дело № 20244510100757 по описа за 2024
година на Районен съд - Бяла, срещу ответника за дължимата, към датата на
заявлението, сума по двата договора, в общ размер от 10 000 /десет хиляди/
лева, лихви и разноски. Издадена била Заповед за изпълнение на парично
задължение по която ответникът възразил, с оглед на което и предвид
дадените указания на заповедния съд предявил иск за установяване на
вземането си. Претендира разноските по заповедното и исково производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по първоинстанционното
производство е депозирал отговор, с който развива съображения за
неоснователност на предявения иск. Възразява да има неплатени парични
задължения към ищеца;не помни да е получавал в заем сумите,посочени в
2
цитираните в исковата молба договори за заем. Оспорва факта на предявяване
на процесните записи на заповед. Заявява, че ищецът е зареждал безплатно
гориво на притежаваната от него бензиностанция, а ответникът е плащал
задълженията му. Ангажирал е събиране на гласни доказателства, посредством
разпит на свидетели относно тези обстоятелства.
В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на
04.02.2025 г. доказателственото искане на ответника по реда на чл. 156 от
ГПК, за допускане събиране на гласни доказателства не е допуснато от
първоинстанционния съд на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК поради тяхната
недопустимост.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд
прави следните изводи:
Спорно между страните, е че на 01.04.2022 г. и на 02.04.2022 г.
между въззивника и въззиваемия са сключени съответно Договор за заем за
сумата от 8000 лв. и Договор за заем за сумата от 7000 лв., че двата договора
представляват каузално правоотношение, което обуславя издаването на
процесните записи на заповед, и че задълженията по двата договора не са
погасени от въззивника изцяло. Не е спорно между страните, че въззивникът е
възстановил на въззиваемия сумите в размер на 3000 лв. и 2000 лв.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГК на ВКС предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В
производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК,
ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записа на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията
и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
3
заповед.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд, че
ответникът не е доказал общото си възражение за невалидност на записа на
заповед. В хода на първоинстанционното производство от страна на ответника
и въззивник в настоящото производство е направено оспорване на наличието
на каузални правоотношения, обезпечени с процесните записи на заповед,
като в действителност липсва и волеизявление от негова страна, че ценните
книги са издадени за обезпечаване на друго, вече погасено каузално
отношение, както и наличие на правоизключващи или правопогасяващи
възражения срещу вземанията по записа на заповед, основани на такова
правоотношение, което по смисъла на задължителните указания в ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съставлява общо оспорване на вземанията и
не налага доказване от ищеца - поемател на записа на заповед на каузално
правоотношение като основание за менителничното задължаване. Нещо
повече, в отговора на исковата молба въззивникът заявява, че не помни да е
получавал в заем сумите, посочени в цитираните в исковата молба договори за
заем, а във въззивната жалба заявява, че е обслужил изцяло дълга и по двата
заема, като е предоставил както на ищеца, така и на негови близки безплатно
гориво от притежаваната към този момент от него бензиностанция.
Недоказано се явява и заявеното от въззивника в
първоинстанционното производство, респективно и във въззивната жалба
погасяване на дълга до двата Договора за заем посредством предоставяне на
въззиваемия и неговите близки на безплатно гориво. Нито с отговора на
исковата молба, нито в последствие с въззивната жалба са ангажирани
писмени доказателства, доказващи заявеното наличие на бележки,
удостоверяващи безплатното зареждане на гориво от страна на виззиваемия
или негови близки.
Макар и да счита, че първоинстанционният съд, в нарушение на
процесуалните му права, не е допуснал сочените от него гласни доказателства
във връзка с установяване на заявеното от него пълно погасяване на
вземанията по двата договора за заем, въззивникът в хипотезата на чл. 266,
ал.3 от ГПК не е направил такова искане пред въззивната инстанция, поради
което остава недоказано погасяването на вземането чрез плащане или друг
предвиден от закона способ.
4
По горните съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а първоинстанционното решение правилно и обосновано и като такова следва
да се потвърди изцяло.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да
се присъдят разноски за настоящото производство, съгласно представения, на
основание чл. 80 от ГПК, списък в общ размер на 1300 лв., представляващи
платен адвокатски хонорар.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/14.02.2025 г. на Районен съд -
Бяла, постановено по гр. д. № 865/2024 г.
ОСЪЖДА Н. Б. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Русе,
пл. „Света Троица“ № *** да заплати на Ц. Й. И. с ЕГН ********** разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5