РЕШЕНИЕ
№260560/15.12.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тридесети ноември
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4148
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на И.Б.Д. – ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 19-0819-003229 / 18.06.2019г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което са му наложени следните административни наказания: по пункт 1-
"Глоба"
в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП, по пункт 2-„Глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДП и по пункт 3- -„Глоба” в размер на 10лв. на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП.
С
жалбата се твърди, че
постановлението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и се навеждат множество доводи за допуснати в
хода на производството съществени нарушения на процесуалните правила, а именно
липса на описание на нарушението в акта и постановлението, липса на заповед от
страна на съответния началник на РУ, удостоверяваща, че актосъставителя е
следвало да извършва проверка по отношение на движение на МПС, липса на посочен
законов текст, визиращ състав на административно нарушение и др.Поради тези и
други съображения се иска отмяна на
постановлението.
В
съдебно заседание , въз. Д. редовно
призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Д.Г. отново
излага доводи, че при издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като автомобила неправилно е бил описан като товарен,
че актосъставителя и издателя на постановлението са некомпетентни, че
неправилно е било прието, че въз.Д. е извършил три, а не едно нарушение и
др.Поради това и пледира постановлението да бъде отменено , а в условията на
алтернативност, ако бъде прието, че въззивника все пак е извършил нарушение, то
да му бъде наложена една „Глоба“ в размер на 10лв.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да
ангажира
становище по жалбата.
Не са
направени искания за присъждане на направени по делото разноски.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На
07.05.2019г. въз.Д. управлявал л.а. „Опел Вектра” с
рег. № В 57 93 НВ, като се движел в гр.Варна, по бул.“Атанас Москов“ в посока
ул.“Девня „.На този пътен участък, до магазин „Метро“, в изпълнение на служебните си задължения се
намирали служители сектор „ПП“-Варна, един от които св. Г.Г..Те спрели за
проверка управлявания от въззивника автомобил.При нея се установило, че въз.Д. не носи свидетелството си за
управление на МПС и контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на автомобила. Поради това св. Г. съставил против него акт за установяване на
нарушение, за това че не носи СУМПС и
контролния талон към него и свидетелството за регистрация на МПС-то, което
управлява. Нарушенията били
квалифицирани като такива по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.При личното предявяване на
акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз. Д. не
направил и не депозирал възражения.
Въз основа на съставения акт , против въз. Д. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият орган възприел изцяло
описаните в него фактически констатации .Било прието, че въззивника е нарушил
разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП , чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.За тях на
въззивника били наложени три наказания „Глоба“, всяка в размер на по
10лв..
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе
разпитан св. Г.Г. - актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и посочи, че въззивникът не е носел съответните документи, както и че е
бил възмутен от това, че за такова дребно нарушение ще му бъде съставен
акт.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 19-0819-003229 / 18.06.2019г. е издадено от компетентен орган-началника на група в
сектор ПП при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи, копие от
която е приложена по преписката. Актът също е съставен от компетентно лице,
доколкото св.Г. е мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна и съгласно посочената вече заповед той е надлежно оправомощен
да съставя актове за установяване на административни нарушения.Поради това
съдът намира възраженията, касаещи компетентността на актосъставителя и
наказващия орган за
неоснователни.Постановлението е издадено в
шестмесечния преклузивен срок и в него се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на закона реквизити. Вменените във вина на
въз.Д. нарушения
са
индивидуализирани в степен, позволяваща
му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.Нарушенията са описани от фактическа страна и са посочени приетите за нарушени правни
норми. Действително, при издаване на акта нарушенията са били квалифицирани
като две- по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, а при издаване
на постановлението като три. В случая обаче наказващият орган очевидно се е
възползвал от хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, като след като извършването на
нарушенията и самоличността на нарушителя са били безспорно установени , при
издаване на постановлението е отстранил тази нередовност в акта. Доколкото
нарушителя се защитава срещу фактите, описани в акта, а те са идентични с тези,
посочени в постановлението, то правото му на защита не е било нарушено по никакъв
начин. При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са
били депозирани възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. Обстоятелството, че управлявания от въззивника
автомобил е бил описан като товарен не води до нарушаване правото на защита. Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на
въз.Д., което той е реализирал в цялост с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
По пункт 1 и пункт 2 от наказателното постановление :
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че въз.Д. не е носел СУМПС и
контролен талон към него. Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП задължава водача на МПС да носи
свидетелството за управление на МПС от съответната категория и контролния талон
към него. Т.е. неносенето на който и да е от двата документа, съставлява
административно нарушение, респективно с неносенето и на двата, се осъществяват
съставите на две административни нарушения. Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е наложил на въз.Д. две административни наказания
„Глоба“, всяка в размер на по 10лв., тъй като това е императивно предвидено в
нормата на чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДП.
Поради това съдът намира, че постановлението в пункт 1 и 2 е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По пункт 3 от наказателното
постановление :
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата
на правната
норма. От доказателствата
по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че въз.Д. не е носел свидетелството за
регистрация на МПС, като е бил длъжен да стори това в изпълнение на
разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.
Правилно на въз. Д. е била
наложена „Глоба“ на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 в императивно предвидения в
закон размер от 10лв.
Поради това съдът намира,
че постановлението и в тази му част е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед
на направените възражения относно броя на наложените на въз.Д. наказания и
направеното искане да му бъде наложена една „Глоба“ в размер на 10лв., следва
да се отбележи, че при издаване на
постановлението е била съобразена нормата на чл.18 от ЗАНН, според която когато
едно лице е извършило няколко
административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. В случая въз.Д. е осъществил съставите на три
административни нарушения и следва да му бъдат наложени три отделни административни
наказания, като обстоятелството, че същите са включени в разпоредбата на чл.183
ал.1 т.1 от ЗДП не води до извод, че въззивникът
следва да бъде санкциониран само с едно наказание „Глоба“. Поради това и
възраженията и исканията в тази насока са неоснователни.
Съобразно събраните по делото доказателства
съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушенията, които въз. Д. е извършил не се отличават по своята степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид.За тяхната
съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последници,
за да се приеме, че липсата им
квалифицира нарушенията като маловажни.Поради това съдът намира, че не следва
да прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-0819-003229 / 18.06.2019г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което на И.Б.Д. са наложени следните административни наказания: по пункт 1-
"Глоба"
в размер на 10лв. на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП,
по пункт 2-„Глоба” в размер на 10лв.
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП и по пункт 3- -„Глоба” в размер
на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: